Р Е Ш Е Н И Е
№ 521
гр.Плевен, 21.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №595 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от П.П.С. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0938-000512/30.06.2021 год.
на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Плевен, с която на С. на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-временно
отнемане на свидетелство за управление
на МПС.
В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, противоречи на материално правните разпоредби и моли съда да
я отмени. Сочи, че съгласно чл.157,ал.4
от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на Министерство на вътрешните работи. При граматическото тълкуване на
цитираните разпоредби (чл.157,ал.4 и чл.171,т.4 от ЗДвП) прави извод, че
материално-правните предпоставки за прилагане на този вид принудителна
административна мярка са две: 1.Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които
са отнети всички контролни точки на водача и 2.Неизпълнено от страна на водача
задължение за връщане на свидетелството за управление. Като посочените две
материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно
да се пристъпи към прилагане на принудителната административна мярка. В конкретния
случай сочи, че към момента на издаване
на Заповедта за прилагане на ПАМ са му отнети всички контролни точки с влезли в
сила НП. Но по отношение на него не е налице втората материалноправна
предпоставка за налагане на ПАМ, а именно- неизпълнение от негова страна на задължението
за връщане на свидетелството за управление. Твърди, че след като на 16.11.2019
г. му е съставен Акт АА 250582/16.11.2019 г., на 18.12.2019 г. депозирал в
регистратурата на Пътна полиция - Плевен Заявление за изгубено свидетелство за
управление на МПС, като от тази дата на основание чл.190,ал.З от ЗДвП започнал
да изтърпява наложеното му наказание по
НП № 19- 0938-005495/21.11/19 г.-12
месеца лишаване от правоуправление. Постановление, което в последствие обжалвал
и което е влязло в законна сила на
14.10.2020 г. Сочи още, че от описаните
в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0938-000512 от
30.06.2021 г. Наказателни постановления, въз основа на които е издадена
конкретната заповед, към момента на подаденото от С. заявление за изгубено
свидетелство за управление на МПС на 18.12.2019 г. , не са били влезли в сила НП№ 19 -0938-005494/13.11.2019 г.
влязло в сила 18.01.2020 г., НП№ 19-0938-005495/21.11.2019 г. , влязло в сила
14.10.2020 г., НП№ 19-0938- 005496/02.12.2019 г., влязло в сила 25.08.2020 г., и
не са му били отнети всички контролни
точки. Сочи, че от 18.12.2019 г. няма
издадено валидно свидетелство за управление на МПС, затова счита, че не е
извършил твърдяното в оспорената заповед нарушение. На 22.06.2021 г., след като платил всички налични глоби в размер
на 1800 лева и подал Заявление за получаване на свидетелството си за управление
на моторно превозно средство, служителката в Пътна полиция му съобщила да отиде на 2.07.2021 год. да си вземе от нея
свидетелството. Когато отишъл на 1.07.2021 год., същата тази служителка му връчила обжалваната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №21-0938- 000512 от
30.06.2021 г. и му съобщила, че са му отнети всички контролни точки и няма да си
получи СУМПС.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не взема
становище по съществото на спора.
Ответникът по жалбата- Началник сектор ПП при ОД на МВР-
Плевен е изразил становище за неоснователност на подадената жалба в
придружителното писмо, с което е изпратил административната преписка в съда. В съдебно заседание не се явява и не се представлява и не
ангажира становище по жалбата.
Административният съд, пети
състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 1
юли 2021 год., видно от разписката за връчването й на л.5 от делото, а жалбата
е подадена на 14 юли 2021 год. и е заведена с вх.№316000-24948, т.е. обжалвана
е в установения от закона срок, от надлежна страна-адресат на акта и пред
компетентния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0938-000512/30.06.2021 год. на Началника на сектор ПП
при ОД на МВР Плевен, спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.4 от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС,
поради отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления,
както следва: НП №19-0938-005496/ 02.12.2019г.-10 к.т., НП № 18-0938-005605/
25.10.2018г.-6к.т., НП №19-0938-005495/21.11.2019г.-10 к.т., НП
№18-0938-006065/ 16.11.2018г.- 8 к.т., НП
№19-0938-005494/ 13.11.2019г. -8 к.т. Административният орган е приел,
че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая
това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са
делегирани правомощия със Заповед № 316з-27/3.01.2018 год. на Директора на ОД
на МВР-Плевен, приложена на л.31-32 от
делото.
Оспорената
заповед е издадена и в предвидената от
закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от
Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания
за издаването й.
Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171
от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване
безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в него на
неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на
бъдещото им извършване.
При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила
на закона. Спецификата на мерките по чл. 171, т.4
от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1
от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите
лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на
заповедта за налагане на принудителна административна мярка.
Заповедта е съобразена с материалноправната разпоредба
на чл.171, т.4 от Закона за движение по
пътищата. Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната
разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се
налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ
са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички
контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за
връщане на свидетелството за управление.
Оспорената заповед е издадена
затова, че на водача са отнети всички контролни точки със следните влезли в
сила наказателни постановления: НП №19-0938-005496/ 02.12.2019г.-10 к.т., НП № 18-0938-005605/
25.10.2018г.-6к.т., НП №19-0938-005495/21.11.2019г.-10 к.т., НП
№18-0938-006065/ 16.11.2018г.- 8 к.т., НП
№19-0938-005494/ 13.11.2019г. -8 к.т. Заверени копия на всичките цитирани в оспорената заповед наказателни
постановления са приложени по делото. От тях се установява, че те са връчени на
С., както следва:
НП №
18-0938-005605/ 25.10.2018г., с което са отнети 6к.т., е приложено на л.48 от
делото и от него е видно, че е връчено на С. на 10.01.2020 год. лично срещу подпис, като върху НП има мокър печат, че е влязло в сила на 18.01.2020
год.
НП
№18-0938-006065/ 16.11.2018г., с което са отнети 8 к.т., е приложено на л.27 от делото и видно
от същото, е връчено на С. на 10.01.2020
год. лично срещу подпис, като върху НП има поставен мокър печат с отбелязване
върху него, че НП е влязло в сила на 18.01.2020 год.
НП №19-0938-005494/ 13.11.2019г. , с което са
отнети 8 к.т.-л.28, е връчено на С. на
10.01.2020 год. лично срещу подпис, като върху НП има поставен мокър печат с
отбелязване върху него, че НП е влязло в сила на 18.01.2020 год.
НП №19-0938-005495/21.11.2019г., с което са отнети 10
к.т., e връчено на С. на 10.01.2020 год.
лично срещу подпис. НП е обжалвано пред ПлРС, който се е произнесъл с Решение №
231/8.06.2020г. по анд №133/2020г. , с което е отменил Наказателно
постановление № 19-0938-005495/21.11.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на П.П.С. *** са наложени следните
наказания: на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му
отнети 10 к.т. Решението на Районен съд-Плевен е обжалвано по реда на
инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен, който с Решение
№621/14.10.2020 год. по канд №622/2020 год. е отменил Решение № 231/08.06.2020г. на
Районен съд – Плевен, постановено по анд № 133/2020г. по описа на съда и е
потвърдил Наказателно постановление №
19-0938-005495/21.11.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр. Плевен, с което на П.П.С. *** са наложени следните наказания: на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 к.т. Отбелязано е върху
приложеното по делото заверено копие на влязлото в сила решение, че същото е
влязло в законна сила на 14.10.2020 год.
НП №19-0938-005496/ 02.12.2019г., с което са отнети 10
к.т.-л.14, е връчено на С. на 10.01.2020 год. лично срещу подпис. НП е
обжалвано пред ПлРС, който се е произнесъл с Решение №458/3.08.2020 год. по анд
№132/2020 год., с което е изменил единствено размера на наложената глоба от
1000 на 500 лева и срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС от 12 на 6 месеца. Според отбелязването върху самото решение, същото е
влязло в законна сила на 25.08.2020 год. С влизане в сила на НП , на основание
чл.3, ал.1 във връзка с чл.6, т.1 от Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение
(Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), на водача са
отнети 10 к.т.
Следователно, описаните в оспорената заповед наказателни постановления са надлежно връчени
на адресата на оспорената заповед и са влезли в законна сила, някои от тях-след
проведен съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 64 от
Закона за административните нарушения и наказания, влизат в сила
наказателните постановления, които: не подлежат на обжалване; не са били
обжалвани в законния срок; са били обжалвани, но са били потвърдени или
изменени от съда. Следователно, за да влезе в законна сила наказателното
постановление следва да не е било обжалвано или ако е обжалвано, да е било
потвърдено от съда. Наказателното постановление не е влязло в законна сила,
когато е налице подадена жалба срещу същото или е образувано производство по
оспорване по предвидения в закона ред, което не е завършило с влязъл в сила акт
на компетентния орган. В случая е удостоверено върху всички наказателни
постановления, станали основание за прилагане на ПАМ, респективно върху
съдебните решения, постановени по жалби срещу тези НП, които са били обжалвани
пред съда, че са влезли в законна сила. Ето защо наказателните постановления са
породили за адресата им определените с тях правни последици, включително
отнемането на посочените в тях контролни точки, по аргумент от чл.3, ал.1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
Ето защо с всички описани в
оспорената заповед НП, които настоящият състав на съда приема , че според
отбелязването върху тях са влезли в законна сила, на жалбоподателя са отнети
общо 42 контролни точки, поради
което той е загубил придобитата правоспособност. Изчерпването на пълния лимит от 39 контролни точки за отчет на извършените
нарушения на ЗДвП, налага извод за обоснованост на преценката на административния орган, че е
осъществен състава на чл. 157, ал. 4 от ЗДП.
В чл. 157, ал. 1 от ЗДВП
контролните точки са наречени “контролни точки за отчет на извършваните
нарушения“ и следователно законодателят ги е предвидил като средство за
отчитане на установени нарушения. Контролни точки се отнемат само въз основа на
влязло в сила наказателно постановление (чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г.), а единствена възможност за евентуалното им възстановяване, е
неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. Следователно, при
отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в
условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от
факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. При липса на
доказателства , че НП, с които за извършени нарушения на ЗДвП на С. са отнети всички контролни точки, са
обжалвани и отменени, съдът приема, че цитираните и обсъдени по-горе в мотивите
на настоящото решение НП са влезли в сила, което е абсолютна предпоставка за
отнемане на контролни точки. Отнемането на контролни точки е релевантен факт, наличен и
установен в настоящото производство, с чието проявление възниква публичното
право на административния орган да
приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление
на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното
правонарушение.
Предвид изложеното, първата
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП-отнети всички контролни
точки, е налице в конкретната хипотеза.
По отношение
на втората материалноправна предпоставка
за прилагане на ПАМ, а именно- неизпълнение от страна на водача на задължението
за връщане на свидетелството за управление, съдът намира следното:
Видно е от приложеното по делото НП
№19-0938-005495/21.11.2019г., с което на С. са отнети 10 к.т., че същото e връчено
на С. на 10.01.2020 год. лично срещу подпис. НП е обжалвано пред ПлРС, който се
е произнесъл с Решение № 231/8.06.2020г. по анд №133/2020г. , с което е отменил
Наказателно постановление № 19-0938-005495/21.11.2019г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Плевен. Решението на Районен съд-Плевен е
обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен,
който с Решение №621/14.10.2020 год. по канд №622/2020 год. е отменил Решение № 231/08.06.2020г. на
Районен съд – Плевен, постановено по анд № 133/2020г. по описа на съда и е
потвърдил Наказателно постановление №
19-0938-005495/21.11.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр. Плевен. Отбелязано е върху приложеното по делото заверено копие на влязлото
в сила решение, че същото е влязло в законна сила на 14.10.2020 год.
С това НП е
наложено и административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.Съгласно разпоредбата
на чл.64 от ЗАНН, влизат в сила
наказателните постановления, които не подлежат на обжалване; не са били
обжалвани в законния срок; са били обжалвани, но са били потвърдени или
изменени от съда. По аргумент от разпоредбата на чл.81 от ЗАНН, НП или
решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност, се изпълняват от органите,
които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителя на
предприятието, учреждението или организацията, където наказаният работи.
Специалната разпоредба на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП обаче предвижда, че наказанието "лишаване от право да се
управлява МПС" започва да се търпи от датата на изземване на
свидетелството за управление. Това в настоящия случай изобщо не се е случило, и
аргумент за това са следните факти: на първо място, със същото НП
№19-0938-005495/21.11.2019г С. е наказан затова, че управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта, в който случай и на основание чл.171, ал.3 от ЗДП,
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва
със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Видно
обаче от същото това НП, С. е наказан и затова, че не носи в себе си СУМПС и
контролния талон към него, поради което същите няма как физически да са му били
иззети при съставяне на АУАН на 18.11.2019 год. за нарушението по чл.174 от
ЗДП. На второ място и видно от приложената по делото на л.47 декларация от С.,
към дата 18.12.2019 год. той е декларирал пред органите на МВР, че СУМПС е
изгубено, т.е. към тази дата той физически не е притежавал СУМПС и до
издаването на ново СУМПС на 24.06.2021 год.няма данни и не се твърди да му е
издаван дубликат на изгубеното СУМПС. Поради тази причина – физическата липса у
С. на СУМПС, обективно не е било възможно то да му бъде иззето физически, за да
започне да търпи наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, по аргумент
от разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗДП. Затова прилагането на мярката на 30.06.2021 год.- временно отнемане на СУМПС
на основание чл.171, т.4 от ЗДвП с оспорената в настоящото производство заповед
не е незаконосъобразно като лишено от предмет, тъй като към тази дата все още
фактически не е започнало изпълнението на наказанието „лишаване от права“
поради физическата липса и невъзможност за изземването на СУМПС.
От друга страна обаче,
жалбоподателят не може да се позовава на невъзможност да върне доброволно свидетелството
си за управление на МПС поради изгубването на същото, удостоверено с горната
декларация. Последното по време влязло в сила НП, с което са отнети на С.
контролни точки и с него пълният набор на отнетите точки е надвишил 39, отново
е НП №19-0938-005495/21.11.2019г, влязло в сила
след проведен съдебен контрол на 20.10.2020 год. Т.е. , считано от тази дата
насетне за С. е възникнало задължението да върне доброволно своето СУМПС, което
не е сторил. Вярно е, че към тази дата СУМПС е било изгубено. Съгласно
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. С
изменението на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП (ДВ, бр. 2/2018 г.) са допълнени изискванията, на които трябва
да отговаря водачът, за да управлява МПС, вкл. и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност. Съгласно чл. 1, ал. 5 от
Закона за българските лични документи (ЗБЛД) СУМПС е български личен
документ. С оглед на легалната дефиниция, дадена в чл. 3, ал. 3
и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД,
СУМПС е официален удостоверителен документ, който с обвързваща всички
доказателствена сила установява релевантния факт - правоспособността на
притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство. Съгласно
изрична законова разпоредба - чл. 51 ЗБЛД,
свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен
документ със законово определен срок на валидност. Правоспособността да се
управлява моторно превозно средство е признато от държавата право да се
извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването на това
право държавата е поставила в зависимост от наличието на две групи изисквания:
1. съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на
моторното превозно средство, и 2. физическа и психическа годност за управление
на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно
както към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по
време на нейното упражняване.
Установено е, че на 18.12.2019
г. жалбоподателят е обявил за изгубен СУМПС, поради което статусът на СУМПС е
"невалиден"/за
обстоятелството, че СУМПС ще бъде обявено за невалидно жалбоподателят се
е подписал в декларацията, че е уведомен/. Загубата на СУМПС не се приравнява
на лишаване от придобитото право на управление на МПС. Изгубеният документ
подлежи на възстановяване чрез издаване на дубликат съгласно чл. 16, ал. 1 от
Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, защото правото, което материализира, е непрекъснато.
От цитираните разпоредби се
налага извод, че за да управлява МПС, водачът задължително трябва да притежава
свидетелство за управление /чл. 150а, ал. 1 ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието на
предвидените в чл. 151
и чл. 152 от ЗДвП
условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че
посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната
категория. С факта на изгубването на
СУМПС водачът не губи качествата и уменията, позволяващи управлението на МПС,
но по визираната причина, се преустановява притежаването на СУМПС от неговия титуляр,
чието притежаване обаче , по аргумент от разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от
Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, обективно може да се
възстанови във всеки един момент от неговия притежател, чрез поискване и издаване
на дубликат на изгубеното СУМПС. Ето защо фактът на загубване на СУМПС, при
регламентирана в закона възможност за издаване на дубликат на изгубеното СУМПС,
не означава, че водачът по принцип не притежава СУМПС и не отменя задължението
на водача, на когото са отнети всички
контролни точки с влезли в сила НП, да изпълни задължението си по чл.157, ал.4
от ЗДП. Като не е сторил това, е осъществил и другата регламентирана в закона
предпоставка за прилагане на мярката по чл.171, т.4 от ЗДП. В този смисъл е и
изявлението на С. в самата жалба, че след като е платил всички глоби, е подал заявление за получаване на СУМПС.
Следователно и при наличие на
всички елементи от материално-правното съдържание, предвидено в чл.171, т.4 от ЗДвП, е налице основание за прилагане на ПАМ. Оспорената Заповед се явява
законосъобразна по същество и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.С. ***, против Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки №21-0938-000512/30.06.2021 год.
на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Плевен, с която на С. на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-временно
отнемане на свидетелство за управление
на МПС.
Решението не подлежи на оспорване, на основание
чл.172, ал.5 от АПК.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: /п/