Решение по дело №570/2024 на Административен съд - Стара Загора

Образувано е по касационната жалба на Началник група в РУ Чирпан при О. М. Стара Загора против Решение №45/11.06.2024г, постановено по АНД №81/24г по описа на Районен съд Чирпан, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0375-000502/15.12.2023г издадено от Началник група в РУ Чирпан с наложени на Й. М. Х. глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 предл първо и за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата за това, че на 24.12.2022г в [населено място], по [улица]Х. управлява собствения си лек автомобил Опел с рег. №[рег. номер] с прекратена регистрация от 2.12.2022г на основание чл. 143 ал.15 от ЗДвП – служебно, с отбелязване в информационната система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира пътното превозно средство.

Наказателно постановление №23-0375-000502 е издадено на 23.12.2023г, въз основа на Постановление №1500/13.02.2023г на Районна прокуратура Стара Загора за отказ да се образува наказателно производство, което е получено в РУ Чирпан на 13.02.2023г с мнение за налагане на административно наказание. Управлението на собствено МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от неговото придобиване, извършено на 24.12.2022г в [населено място] е установено с АУАН серия GA №844314 от 24.12.2022г, но на основание чл. 33 ал.2 от ЗАНН – при признаци за извършено престъпление производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор и в случая въз основа на фактите, установени с АУАН е образувана преписка с рег. №375ЗМ-21/2023г по описа на РУ Чирпан, докладвана на Районна прокуратура Стара Загора.

Наказателното постановление е връчено на 11.03.2024г и е обжалвано пред РС Чирпан на 25.03.2024г , последния ден на указания 14-дневен преклузивен срок от наказаното лице. По допустимата и редовна жалба е образувано АНД №81/24г по описа на РС Чирпан, което е приключило с Решение № 45/11.06.2024г за отмяна на Наказателно постановление №23-0375-000502/15.12.2023г, издадено от Началник група в РУ Чирпан с наложени на Й. М. Х. административни наказания по чл.175 ал.3 предл първо от Закона за движение по пътищата.

За да отмени Наказателното постановление въззивният съд е приел, че срокът по чл. 34 ал.3 от ЗАНН е започнал да тече от 13.02.2023г на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН – административно наказателно производство се образува въз основа на акта на съда или на прокурора, с който производството е прекратено и препратено на наказващия орган, и е изтекъл на 13.08.2023г. Следователно Наказателното постановление от 15.12.2023г е издадено след изтичане на преклузивния шест месечен срок за упражняване на административно наказателната компетентност на органа за конкретно извършеното административно нарушение. Наред с пропускането на шест месечния преклузивен срок въззивният съд е посочил, че не уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП регистрация, изключва интелектуалния елемент на умисъла – не е съзнавано фактическото съставомерно обстоятелство по чл.175 ал.3 предл първо от ЗДвП, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на чл.175 ал.3 предл първо вр. с чл. 143 ал.15 от ЗДвП, защото водачът като собственик на управляваното МПС съзнава изтичането на двумесечния срок за регистрация, считано от датата на придобиването му, както и че след този срок му е забранено да управлява не регистрираното по надлежния ред превозно средство. По въпроса за пропускането на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН не са изложени доводи в касационната жалба. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Наказателното постановление, като в петитума е допусната техническа грешка само относно името на наказаното лице, но номерът на съдебното решение и този на отмененото наказателно постановление са съответни. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат и се иска определянето му в минимален размер по чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответника Й. М. Х. в писмен отговор иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на материалния закон. Претендира разноските пред касационната съдебна инстанция, съгласно представен списък.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на чл.34 ал.3 от ЗАНН с оглед издаване на наказателното постановление след изтичане на шест месечния срок.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.36 ал.2 от ЗАНН административно наказателно производство може да се образува без съставен АУАН, когато на наказващия орган е изпратен акт на съда или на прокурора за прекратяване на производството по налагане на наказание за извършеното нарушение. В този случай срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН тече от момента на получаване на съответния акт за отказ да се образува или за прекратяване на досъдебно, или на съдебно наказателно производство с изпращане на наказващия орган. В Наказателното постановление е посочено и се установява от материалите по делото, че Постановлението на РП Стара Загора за отказ да се образува наказателно производство е постъпило в РУ Чирпан на 13.02.2023г, поради което шест месечния срок е изтекъл на 13.08.2023г, а наказанията са наложени едва на 15.12.2023г, след като е настъпила преклузия за упражняване на административно наказателната компетентност за конкретния случай. Бездействието на наказващия орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, в който е ограничено упражняването на правомощието за налагане на административно наказание, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

В изпълнение на задължението да се даде отговор на наведените в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на чл.175 ал.3 от ЗДвП спрямо установените факти, съдът излага следното:

Съставът на чл.175 ал.3 предл първо от ЗДвП съдържа два обективни елемента и един субективен, без вредоносен резултат, което определя административното нарушение като формално, на просто извършване. Деянието е управление на моторно превозно средство, а съставомерното фактическо обстоятелство е отрицателен факт –не регистрирано по надлежния ред. Поради това вината е отношение само към поведението – съзнава ли собственикът на моторното превозно средство, че управлението му е противоправно. Съзнава, защото у него не са формирани, макар и погрешни представи и той не е убеден поради тях, че моторното превозно средство е регистрирано по надлежния ред. Собственикът и водач знае, че преди повече от два месеца е придобил собствеността върху моторното превозно средство, но не е изпълнил задължението си да го регистрира на свое име. Следователно за формиране на интелектуалния елемент на умисъла не е необходимо уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията – след като знае, че срокът е изтекъл, но моторното превозно средство не е регистрирано като негова собственост, то няма грешна представа за обратното. Деецът съзнава фактическите съставомерни обстоятелства, когато не е убеден в съществуването на други, при които поведението му е позволено. Разликата между чл.143 ал.10 и чл.143 ал.15 от ЗДвП, съдържащи основания за служебно прекратяване на регистрацията се състои в следното: при не изпълнение на задължението да се сключи задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите водачът е убеден, че моторното превозно средство е регистрирано по надлежния ред. Той със сигурност съзнава, че управлява въпреки забраната по Кодекса за застраховането, но не и че, Гаранционния фонд е уведомил вече контролните органи и те са прекратили служебно регистрацията. В хипотезата на чл.143 ал.15 от ЗДвП собственикът и водач знае, че не е регистрирал собствеността си върху моторното превозно средство в двумесечен срок от придобиването му, поради което няма как да е формирал погрешна представа за противното, а именно че моторното превозно средство е регистрирано все още по надлежния ред за движение. Двумесечния срок е период, в който макар и не регистрирано по надлежния ред, моторното превозно средство може да се управлява. Това е съществената разлика между двете основания за служебно прекратяване на регистрацията – в единия случай МПС е било надлежно регистрирано, а в другия то не е надлежно регистрирано на неговия собственик и той знае това, защото знае както закона, така и, че е придобил собственост преди повече от два месеца. Нарушението е извършено при пряк умисъл, който е формиран от съзнаването на фактическото съставомерно обстоятелство, за чието настъпване не е необходимо уведомяване – от момента на придобиване на собствеността, моторното превозно средство трябва да се регистрира на новия собственик, в което се състои надлежния ред за регистрация. МПС се регистрира за движение на името на неговия собственик. Ето защо още с придобиването на моторното превозно средство водачът, който е и собственик знае ,че то вече не е регистрирано по надлежния ред, но въпреки това разполага със срок от два месеца да изпълни задължението си. Интелектуалния момент на прекия умисъл е доказан от обективните факти.

При тези коригиращи мотиви, наложили се в изпълнение на задължението за отговор на оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на чл.175 ал.3 предл първо вр. с чл.143 ал.15 от ЗДвП се налага извода, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради пропускане на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно по аргумент от чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и липсата на фактическа и правна сложност по делото пред настоящата съдебна инстанция.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №45/11.06.2024г., постановено по АНД №81/24г по описа на РС Чирпан.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на Й. М. Х. [ЕГН] сумата от 400лв /четиристотин/, представляваща разноски по КАНД № 570/24г по описа на Административен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.