№ 465
гр. Плевен, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20234400100592 по описа за 2023 година
Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от Д. В. К. от с.****, Плевенска
област, подадена чрез пълномощника му адв. М. М., против Прокуратурата на
РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата 35
000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата по наказателно
производство срещу ищеца, приключило с оправдателна присъда постановена
по ВНОХД № 307/2022г. на ВтАС, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на влизане в сила на решението на ВКС, с което е
потвърдена оправдателната присъда – 12.04.2023г. до окончателното и
заплащане. В исковата молба се твърди, че с присъда на ОС-Плевен по НОХД
№ 10/22г., ищецът Д. К. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.277а, ал.З, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и е бил
осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било
отложено с тригодишен изпитателен срок.Ищецът твърди, че след обжалване
на присъдата на ОС-Плевен, е бил оправдан с постановен по ВНОХД
№307/2022г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново съдебен акт. По
протест на Апелативна Прокуратура-В.Търново срещу оправдателната
1
присъда, ВКС на РБ е постановил решение по КНОХД №171/23г., 2-ро НО, с
което е потвърдил присъдата на АС-Велико Търново, като правилна и
законосъобразна.
Ищецът твърди също, че по време на цялото наказателно
производство, което е продължило две години, е изживях огромно унижение
и страдание и здравето му се е влошило.Без да има някаква вина, действията
на държавните органи спрямо него са били като спрямо най-опасен
престъпник-бил е задържан в ареста, в домът му е бил извършен обиск, а
цялата общественост на селото му е коментирала само него. Чувал е по свои
адрес какви ли не слухове-че ще влезе в затвора, че е пропаднал, че държавата
всичко ще му отнеме и т.н. Когато е излизал да пазарувам, виждал хората да
се побутват и да го обсъждат. Започнали са да странят от него.В семейството
му и сред приятелите също е имало проявено недоверие към него - дали им
казва истината. Твърди че, притеснението и стресът му са били огромни – не е
можел да спи, разболял се е. Когато е започнало делото пред ОС-Плевен,
заедно с другия подсъдим/С. П./, са имали чувството, че ще бъдат осъдени,
въпреки че са били изключително активни при събиране на доказателствата,
които оборват обвинението и ги оневиняват. Но, съгласно мотивите на двете
по-горни инстанции, при разглеждане на делото ОС Плевен е нарушил
принципа на чл.103, ал.2 от НПК, измествайки тежестта на доказване и
възлагайки я на подсъдимия, с което се е стигнало до посочения резултат.
В исковата молба се твърди и това, че след присъдата,
недоверието към ищеца от страна на близките и приятелите му се е
задълбочило. В семейството му се е усещало напрежение, като близките му са
започнаха да се съмняват дали им казва всичко и дали не прикрива нещо, при
положение, че е бил признат за виновен и осъден. Така за периода от две
години, ищецът твърди, че за него не е имало празници, не е можел да се
отдаде на семейството си, чувствал се е ненужен и безполезен. Мисълта, че е
поставил петно върху цялото си семейство, макар да няма вина, и с това ги е
накарал да страдат, го е съсипвало.
Поради изложеното ищецът Д. К., счита че има правен интерес да
предяви настоящата искова молба, с която моли да бъде осъден ответника да
му заплати сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, вследствие на привличането му като обвиняем по ДП
2
№ 1590/21г. по описа на ОП-Плевен, проведените спрямо него оглед,
претърсване и задържането му в ареста, както и в качеството му на подсъдим
по НОХД № 10/22г. по описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е оправдан
- 12.04.2023г., до окончателното и изплащане. Моли да му бъдат присъдени и
разноските за производството. Ищецът счита, че в случая е налице хипотезата
на незаконно повдигнато против него обвинение, осъществено с действията
на органите на Прокуратурата, поради което са налице условията за
ангажиране отговорността на държавата за репариране на вредите от
предприетите от Прокуратурата незаконосъобразни действия.
Счита, че при преценката за справедливия размер следва да се
вземат предвид обстоятелствата относно вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата
мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство, както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.Счита, че
съгласно изброените комплексни критерии, размерът на предявеният иск не е
завишен.
Ищецът моли да бъде постановено решение, с което, след като
бъде установено гореизложеното, да бъде осъден ответникът Прокуратурата
на РБ да му заплати сумата 35 000лв - обезщетение за неимуществени вреди
от действия на органите на ответника - незаконно обвинение и незаконно
задържане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2023г. -
датата на влизане в сила на съдебния акт, с което е оправдан, до
окончателното и изплащане. Към исковата молба не са приложени писмени
доказателства. Направено и уважено е искане за прилагане като доказателство
на НОХД№ 10/2022г. на ОС-Плевен.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска
3
ОП Н. Р.. Прокуратурата противопоставя насрещно твърдение, че спрямо
ищеца не е вземана мярка за неотклонение „Задържане под стража“, в
рамките на досъдебно производство по ПП №1590/2021г. на Окръжна
прокуратура-Плевен. Счита, че искът е недоказан, както по основание, така и
по размер, тъй като не са ангажирани доказателства за причинно-следствена
връзка между твърдяните вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Няма доказателства и за влошено здравословно състояние, нито за коментари
от страна на съселяните му и лошо отношение към него по повод
наказателното производство. Не става ясно и вследствие на какви действия,
извършени от Прокуратурата на Република България, обществеността в
с.**** е узнала за повдигнатото срещу ищеца обвинение.
В отговора на исковата молба се съдържа и възражението, че
ищецът не сочи периода, през който е търпял посочените от него
неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение, което от своя страна
затруднява защитата на ответника. Представителят на Прокуратурата счита за
неоснователно претендираното от Прокуратурата на Република България
обезщетение за неимуществени вреди за извършеното претърсване в дома на
ищеца, тъй като същото е извършено от разследващ орган от МВР, при
условията на чл.212, ал.2 от НПК - в условия на неотложност, като едва след
извършването им е уведомен прокурор от Окръжна прокуратураПлевен.
Счита също, че е неоснователно да се присъжда обезщетение за
неимуществени вреди за целия период на воденото наказателно
производство, тъй като е била постановена осъдителна присъда на първа
инстанция. Оспорва се и размера на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди, като ответникът счита, че сумата 35 000лева не
съответства на чл.52 от Закона за задълженията и договорите- крайно
завишен е и явно несправедлив. Набляга се на това, че в случаите на
причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как
воденото наказателно производство се е отразило върху здравето, личния
живот, чувствата, честта и достойнството на увредения, като се има предвид,
че паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на
необходимото за преодоляването им и да съответства на стандарта на живот,
за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване. Ответникът
счита, че размера на исковата претенция не е съобразен с периода на водене
на наказателното производство, което на фаза досъдебно производство и
4
съдебно производство на три инстанции е протекло в рамките на разумни
срокове, нито със съдебната практика по аналогични случаи /включително и
тази на ЕСПЧ/.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК,
съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по
тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане
в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този
момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата.
Предявеният иск е с правна квалификация - чл.2, ал.1, т.3 вр. с т.1
ЗОДОВ, тъй като се твърди наличие на незаконосъобразни актове, действия и
бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на
Прокуратурата, в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл. по
чл.277а, ал.3, пр.1, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, в т.ч. и за незаконното му
задържане, повдигнато с обвинителен акт от Окръжна прокуратура Плевен,
по което наказателното производство е приключило с оправдаването му от
въззивната инстанция по ВНОХД № 307/2022г. по описа на АС-Велико
Търново. Предпоставките за уважаване на иска е да е образувано наказателно
производство за посоченото в исковата молба обвинение в извършване на
5
престъпление, както и да е постановен съдебен акт за оправдаването му,
ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди от
незаконно обвинение и задържане под стража през посочения период и те да
са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.
Не се спори между страните, а се установява и от приложеното
наказателно производство, че досъдебното производство ЗМ № 37/2021г. по
описа на РУ-Н., Пр.преписка № 1590/2021г. по описа на ОП-Плевен е било
образувано на 15.04.2021г.с писмено уведомление за започване на досъдебно
наказателно производство с извършен оглед на местопроизшествие, при
условията на чл.212, ал.2 от НПК, затова че в землището на с.*******,
Плевенска област са търсени археологически обекти, без съответно
разрешение - престъпление по чл.277а, ал.1 от НК. На същата дата е
извършено от разследващия полицай М. Л. претърсване и изземване при
условията на чл.161, ал.2 от НПК в дома на ищеца в с.****, на
ул.***********, като видно от протокола на л.39 от ДП, при извършването на
неотложното действие, не са открити вещи и предмети, имащи отношение
към разследването. Уведомен е прокурор от ОП-Плевен, с оглед
предприемане на действия по представяне на протокола за одобряване от
съдия при ОС-Плевен.
С постановление от 08.12.2021г. Д. В. К. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.277а, ал.3, пр.1, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от 5000 до 50 000лева, като съдът може да постанови конфискация до
една втора от имуществото на виновния. Наложена му е била мярка за
неотклонение „Подписка“, която не е била променяна в хода на наказателния
процес. Няма спор, а се вижда и от прил. в ДП справка за съдимост, че Д. В.
К. не е осъждан. Въз основа на обвинителен акт на Окръжна прокуратура –
Плевен от 06.01.2022г. срещу Д. В. К. и С. Г. П., с който те са обвинени в
извършването на посоченото по-горе престъпление по чл.277а, ал.3, пр.1,
вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, е образувано НОХД № 10/2022г по описа на ОС-
Плевен. Делото е разгледано в девет заседания и е приключило с присъда №
31 от 20.10.2022г., с която Д. К. е признат за виновен по повдигнатото му от
ОП-Плевен обвинение и осъден на лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок, на
6
основание чл.66 от НК.Не е постановена глоба или конфискация на
имущество. Само са иззети веществени доказателства – метал-детектори и др.
Безспорно е, че след отмяна на обжалваната от Д. К. присъда на
ОС-Плевен, ищецът е бил оправдан с постановената по ВНОХД №307/2022г.
по описа на Апелативен съд-Велико Търново оправдателна присъда №
11/19.12.2022г.По протест на Апелативна Прокуратура-В.Търново срещу
оправдателната присъда, ВКС на РБ е постановил решение №
131/12.04.2023г. по КНОХД №171/2023г., 2-ро НО, с което е потвърдил
присъдата на АС-Велико Търново, като правилна и законосъобразна. Не се
спори, че наказателното производство е продължило почти две години.
Всички изложени по-горе факти и обстоятелства са безспорни.
Спорно е претърпял ли е ищеца и в какъв обем неимуществени вреди, както и
налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното
обвинение. Какъв е паричния еквивалент на вредите. За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното:
Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т.3 от
ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът Д. В. К. е уличен в извършване на
тежко умишлено престъпление по чл.277а, ал.3, пр.1, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2
НК; повдигнато му е обвинение, а впоследствие с влязла в сила на
12.04.2023г. присъда е бил оправдан. Ищецът, като неосъждано лице и
гражданин, е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение.
Няма данни за действия на Прокуратурата по твърдяното незаконно
задържане под стража, поради което това основание за търсене на
обезщетение не е доказано. Налице са предпоставките на чл.2 ал.1,т.3 от
ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ и искът се
явява доказан по основание досежно незаконното обвинение.
Установява се от събраните гласни доказателства, чрез разпита
на св. С. Г. П., който е бил обвинен в същото престъпление, което двамата
обвиняеми, съгласно внесения от ОП-Плевен обвинителен акт, са извършили
в съучастие като съизвършители и чрез разпита на св. В. К. Д. –
съжителстваща на семейни начала с ищеца, както и от тези на В. Г. Н.-
приятел на ищеца, че Д. К. е претърпял част от описаните в исковата молба
неимуществени вреди, вследствие водения срещу него наказателен процес.
От показанията на св. П. се установява, че през м.април 2021г., са били
7
задържани с ищеца в полицията за няколко часа, тъй като са били намерени в
землището на с.******* да търсят предмети с металотърсачи.На същия ден са
били претърсени и домовете им за антични предмети. Свидетелят твърди, че
ищецът К. е преживял тежко започналото срещу тях наказателно
производство. Някъде два-три месеца по-късно му признал, че не може да спи
нощно време, че плаче защото ще ги съдят без нищо да са направили.
Разбрали са от разследващия полица, че делото им е подсъдно на Окръжен
съд – Плевен и че ще ги съдят за тежко престъпление, с наказание от една до
шест години лишаване от свобода, глоба от 5000 до 50 000лв. и конфискация
на половината имущество, по преценка на съда. Твърди, че всеки път са се
явявали лично по делата. С притеснение са ходили, защото не са знаели какво
ще случи. Били сигурни, че няма да ги осъдят, но въпреки това Плевенски ОС
е произнесъл осъдителна присъда. Свидетелят дава показание, че с ищеца К.
са приятели отдавна, че са ходили заедно за риба; че е гостувал в дома му; че
е бил весел и разговорлив. Твърди, че след случилото се, приятелят му се е
затворил в себе си и започнал да му отказва да ходят заедно за риба, тъй като
не се чувства добре. Свидетелят е искал по някакъв начин да се разтоварят,
затова настоявал да продължат да ходят за риба. По отношение на
поведението на хората от селото им/с.****/, твърди, че те са започнали да се
подиграват с тях, казвали на ищеца, че е „тръгнал с полицай да го вкарат в
затвора“, тъй като свидетелят е бил 29 години полицай.
От показанията на свидетеля В. Г. Н. се установява, че с ищеца
Д. са много добри приятели. Знае за целия случай от ищеца. Знае, че преди
две години полицаи са претърсвали къщата му. Твърди, че приятелят му е бил
много притеснен, тъй като са го заловили полицаи в някаква нива в полето, с
металотърсач. Твърди, че това е хоби на Д., но не знае какво е търсил с него.
Много пъти го е питал намерил ли е нещо, а ищеца му отговарял – не, но
въпреки това продължавал да ходи, за да „има някакво движение.“ Бил е член
на някаква асоциация и имал разрешително да ползва машината. Свидетелят
твърди, че след претърсването, са подвели приятеля му под съдебна
отговорност и са го викали в гр.Г. да дава показания. Бил е много притеснен,
даже имало случай когато се разтреперил и се разплакал пред свидетеля, тъй
като узнал, че може да го вкарат в затвора и да му вземат цялото имущество
затова, че е търсил в неразрешена местност. Свидетелят твърди, че в селото
на ищеца се шушукало и че хората го питали вярно ли е, че ще го осъдят и ще
8
го вкарат в затвора. Дава показание, че с.**** е малко село и мълвата е
тръгнала, като са му казвали : „Чухме, че Д. са го хванали и ще го вкарат в
затвора и ще му вземат всичко.“ Твърди, че след като ищеца е бил осъден от
Плевенски ОС, свидетелят не могъл да повярва, че са му наложили наказание
лишаване от свобода, условно. Приятелят му се е променил много, чувствал
се е много зле, станал е сприхав, а преди е бил кротък човек. Чувствал е
притеснение, не е смеел да излиза. Притеснявал се е да не му вземат
имуществото и да остане без дом, въпреки че свидетелят го уверил, че ще му
даде своята къща да живее в нея докато е жив.
От показанията на свидетелката В. К. Д. се установява, че при
претърсването в дома им, полицейските служители не са намерили нищо, но
Д. е заминал с тях за гр.Н., като се прибрал вечерта. Бил е много притеснен,
започнал да вдига кръвно. До този момент кръвното му е било горе-долу
нормално.Свидетелката твърди, че е потърсил лекарска помощ и че сега ще
пие лекарства за кръвно. Консултирал се е и с кардиолог, който също му е
предписал лечение. Когато наближавало съответното заседание по делото, Д.
се притеснявал много, не можел да спи цяла нощ, а на сутринта ставал с
високо кръвно. Хората в магазина, в който работила свидетелката постоянно я
разпитвали какво става, любопитствали, от което ищецът се притеснявал още
повече, защото чувал оттук-оттам, че хората говорят, че е подсъдим. Твърди,
че това е продължило през цялото време на делото, преди всяко следващо
заседание. След като е бил оправдан от Апелативен съд, малко се е успокоил,
но пак е продължил да си пие лекарствата, защото кръвното му продължило
да варира.
Съдът като съобрази, че свидетелските показания на тримата
свидетели кореспондират помежду си и със събраните по делото писмени
доказателства, които се намират в наказателното производство, като отчете и
възможната заинтересованост на свидетелите, приема че показанията им са
обективно и безпристрастно дадени пред съда и следва да бъдат кредитирани
с доверие. Установените от тях обстоятелства, че ищецът от момента на
запознаването му с обвинението се е притеснявал да не бъде осъден за
престъпление, което не е извършил и да не бъде отнето имуществото му и да
остане без дом. По време на проведено досъдебно производство и най-вече в
съдебната фаза на наказателния процес е изживявал драматично всяко свое
9
явяване пред съответните разследващи органи и съда, като не е спял нощем,
вдигал е кръвно и се е наложило да започне да приема таблетки, за да го
коригира. Срамувал се е от мълвата, която се е носела из селото за него и не е
искал да излиза и да общува с хората, както го е правил преди обвинението.
Това безспокойство се е засилило когато е бил осъден от
първоинстанционният Плевенски ОС и до отмяната на тази присъда, ищецът
е изживял психически стрес от несправедливо наложеното му наказание
лишаване от свобода и накърняване на авторитета му. Притесненията му са
продължили и след това, но с по-малък интинзитет.Макар че не са събрани
писмени доказателства за лечение на психическото и емоционално състояние
на ищеца, то при такова обвинение на неосъждано лице, следва да се приеме,
че потенциалната възможност да бъде осъден за престъпление с висока
степен на обществена опасност, подсъдно на окръжен съд като първа
инстанция, са се отразили негативно на Д. К. и той се е чувствал унизително.
Не отговаря на истината твърдението за задържане под стража на
ищеца и такива доказателства липсват по делото. Не се събраха и
доказателства за твърдяното недоверие, което е предизвикал у близките си и
че се е чувствал безполезен.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че през периода от около две години докато е траело
наказателното производство срещу него, ищецът е претърпял болки и
неблагополучия, произтичащи от влошеното му вследствие на притеснението
психическото и емоционално състояние. Незаконното обвинение е причинило
на ищеца неимуществени вреди, свързани с унижение, срам и безпокойство.
Обвинението в тежко умишлено престъпление, само по себе си е основание за
сериозен стрес у всеки човек, още повече – у този, който не е осъждан. Тези
негативни влияния върху личността на ищеца, са пряка и непосредствена
последица от воденото срещу него и приключило с оправдателна присъда
наказателно производство
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице
всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва
да съобрази всички конкретни факти и обстоятелства, за прилагане на
10
критерия по чл. 52 от ЗЗД - справедливост, тъй като паричния еквивалент на
моралните вреди, следва да отразява в каква степен са били засегнати
основни ценности и блага на пострадалия.От значение са продължителността
на воденото наказателно производство, личността на увредения, положението
му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот,
обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му,
настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот
като цяло, в личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа
и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото
наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние,
естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в
страната по време на воденото наказателно производство и др.
При съобразяване на продължителността на наказателното
производство; характера и вида на обвинението в тежко умишлено
престъпление; съвкупността от негативни преживявавания на ищеца по време
на наказателно производство и най-вече след осъждането му, съдът намира,
че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на сумата от 4 000лв. Наказателното
производство срещу Д. К. действително е приключило в разумен срок. Не се
твърди и не са събрани доказателства как обвинението се е отразило на
социалните ангажименти на ищеца и на статуса му в обществото, нито за
сериозна промяна на начина му на живот. Няма доказателства и за по-
интензивни емоционални или душевни изживявания и вреди. Няма данни за
промени в личния и в професионалния му живот, които да се вземе предвид
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди извън
изложените по-горе.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява частично
основателен и доказан за сумата от 6 000 лв. и следва да се отхвърли като
недоказан и поради това неоснователен за разликата до предявения размер от
35 000 лв. Сумата се дължи ведно със законната лихва от 12.04.2023г.
При този изход на процеса и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ,
вр. с чл.78 ал.1 ГПК, ответникът Прокуратурата на РБ следва да да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1004.57лв. за направени по делото
11
разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ, съобразно уважената част от
иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор да заплати на Д. В. К., с ЕГН
**********, от с.****, Плевенска област, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпления по чл.
чл.277а, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което е бил оправдан с
присъда № 11/19.12.2022г., постановената по ВНОХД №307/2022г. по описа
на Апелативен съд-Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.04.2023г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над 6 000 лв. до 35
000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния
прокурор да заплати на Д. В. К., с ЕГН **********, от с.****, Плевенска
област, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 1004.57лв. за направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
12