Определение по дело №1/2020 на Административен съд - Пазарджик

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№          669/21.5.2020г.

 

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в закрито съдебно заседание на двадесети и първи май през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

Съдия :                 ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело  № 1 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството,  исковата претенция и становищата на страните:

 

1. Образувано по иск, предявен от Д.Г.А., ЕГН **********,***, да бъде задължен Началник Затвора Пазарджик да му предаде един брой аудио плеър, постъпил в затвора на 07.11.2019г.

 

2. Според ищеца, на 07.11.2019г. от страна на техническото лице, което проверява електрическата техника, която постъпва в затвора, е отказано да му бъде предаден един брой аудио плеър, като посоченото основание е, че въпросния плеър може да възпроизвежда видео файлове с висока резолюция. Поддържа се, че процесната вещ – аудио плеър без записващо устройство е съответна на тези, посочени в т.5, б. „з“ от Заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018г. на Министъра на правосъдието. Ищеца твърди, че е подал писмена молба до Началника на затвора, но веща отново не била предадена.

Иска се, ответника да бъде задължен да допусне, получаването на аудио плеъра на ищеца.

 

3. Началник Затвора Пазарджик, в писмо вх. № 113 от 07.02.2020г. е посочил, че няма издадена заповед по чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, доколкото донесената вещ е извън списъка на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, поради което веща е върната на лицето, което е я донесло

В съдебно заседание, чрез процесуалния представител инсп. В. (служител с юридическо образование) се поддържа, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

4. Описаните становища на страните, изключват възможността текущият правен спор, да бъде квалифициран, като такъв с правно основание чл. 122, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, доколкото по делото не се твърди и не се установява, процесната вещ да е иззета и собствеността върху ѝ да е отнета в полза на Фонд „Затворно дело“ със заповед на началника на затвора.

Твърдението на ищеца е, че администрацията на затвора и началника на затвора не са извършили фактическото предаване на донесената вещ, която той е имал право да получи, като поддържания в тази насока петитум е ответника да бъде задължен да извърши това фактическо действие, като предаде веща на лишеният от свобода.

 

5. Според чл. 256, ал. 1 от АПК(действащата понастоящем редакция), бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Съобразно чл. 122, ал. 2 от АПК пък, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.

Очевидно и в двете уредени в  процесуалния закон хипотези, става реч неосъществяване на дължимо фактическо поведение от страна на администрацията, а не за правно бездействие. Отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено правно действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК сиреч, волево властническо поведение на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация.  Обратно, въздържанието на административния орган да извърши фактическо действие не е осъществяване на властническо правомощие, а неизпълнение на възложено с нормативен акт (не установено по облигаторен ред) задължение за конкретно поведение спрямо насрещен правен субект или субекти,  с който или които не се намират в отношение на субординация. Корелативно на задължението на административния орган да осъществи определено поведение е правото на насрещния правен субект или субекти в чиято полза е установено задължението, да искат неговото изпълнение при въздържание от страна на административния орган да осъществи същото. Ето защо, охраняването на това право, става по исков ред при условията на чл. 256 от АПК.

 

6. Каза се, въпросния текст от процесуалния закон съдържа две хипотези. Първа от тях е приложима в случаите когато изпълнението на установеното в нормативния акт задължение ще удовлетвори правата на неограничен и неопределен брой правни субекти. Такова например е изпълнението на задължението установено в чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, в урбанизираните територии с първостепенно значение да се устройват достъпни маршрути от административните сгради на централните изпълнителни органи и на общинската администрация до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране. Ясно е, че фактическото устройване на достъпни маршрути, ще удовлетвори правата на всички хора с увреждания, които имат необходимост от тях и в чиято полза, това задължение е установено за всяка отделна администрация. Ето защо, бездействието на централния изпълнителен орган или на общината да изпълни това задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно от всяко едно от лица които в чиято полза то е установено, като предявяването на исковата претенция, не е обусловено от предхождащо я искане за изпълнение, отправено до администрацията.

Квалификацията на правния спор по реда на чл. 256, ал. 2 от АПК е приложима, когато изпълнението на установеното в нормативния акт задължение ще удовлетвори правото на отделен правен субект. Този субект в чиято полза е нормативно установено, конкретно задължение за административния орган, следва да поиска осъществяването на фактическото действие от органа и при последвало неизпълнение, да заяви исковата си  претенция в преклузивния четиринадесет дневния срок  установен процесуалната норма. Настоящият правен спор е именно такъв.

Ето защо, текущото съдебно производство е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 256, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 122 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 

ІІ. За допустимостта:

 

7. Неспорно по делото е, че на 07.11.2019г., трето лице е донесло в Затвора Пазарджик аудио плеър, който администрацията е отказала да предаде на А.. Очевидно по този повод, той е отправил до Началника на Затвора писмена Молба вх. № М-269 от 07.11.2019г. за „лична среща“. Според А., срещата е била проведена със Зам. началника на Затвора, като отново е получил отказ да му бъде предадено техническото устройство.

Срещу това бездействие, А. е подал иск(жалба), регистрирана в деловодството на Административен съд Пазарджик с вх. №6603 от 12.11.2019г. Сезираният съд е приел, че допустимостта на исковата защита по чл. 256, ал. 2 от АПК е обусловена от изрично направено искане от страна на търсещият защита субект до административния орган, каквото към момента, не се констатира да е било налице. При това положение, с Определение № 1640 от 26.11.2019г., постановено по адм. дело № 1292 по описа на Административен съд Пазарджик иска на А. е бил оставен без разглеждане, а производството по делото е било прекратено.

Във връзка с така обоснования и постановен резултат, А. ***-7 от 05.12.2019г., като отново е поискал веща да му бъде предадена. По делото не се твърди и не се установява да е бил формиран изричен отговор по искането.

Последвало е подаването на процесната жалба(иск), която е регистрирана в деловодството на съда с вх. № 4 от 02.01.2020г. Самата жалба е датирана от А. с отбелязване 30.12.2019г. Към жалбата е приложено платежно нареждане, за внесена държавна такса по сметка на съда от 23.12.2019г. Пощенският плик с който е постъпила жалбата в съда е с датно клеймо от 02.01.2020г.

 

8. Описаната до тук хронология, налага да се отбележи следното :

Въпросът, дали първоначалният иск на А., подаден непосредствено след отказа да му бъде предаден аудио плеъра на 07.11.2019г. е бил допустим или не, е извън рамките на настоящото производство и не следва да се обсъжда, доколкото по него има постановен съдебен акт. 

Що се отнася до иска, насочен срещу бездействието на административния орган по повод направеното от А. искане с Жалба вх. № Ж-7 от 05.12.2019г., следва да се констатира, че той е заявен след изтичане на срока по чл. 256, ал. 2 от АПК.

Исковата претенция би била подадена в срок, ако това бе сторено до 19.12.2019г. (четвъртък), включително. Както се посочи в предходното изложение, иска(жалбата) на А. е изготвена и подадена след изтичане на установения в закона преклузивен, процесуален срок. Това ще рече, че той е НЕДОПУСТИМ.

 

9. За пълнота на изложението, трябва да се добави, че ако А. отново поиска да му бъде предадена веща, за получаването на която счита, че няма забрана и ограничения за държане, то няма пречка, евентуалния нов отказ на администрацията да бъде оспорен по предвидения за това ред.

Ето защо,  на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ  :

 

ОТМЕНЯ определението за даване на ход по същество на делото.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска, предявен от Д.Г.А., ЕГН **********,***, да бъде осъден Началник Затвора Пазарджик да му предаде един брой аудио плеър, постъпил в затвора на 07.11.2019г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1 по описа на Административен съд Пазарджик за 2020г.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.             

 

 

Административен съдия :/п/