№ 2791
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110158732 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена „****** срещу Р. П. Ч***, с която по
реда на чл. 422 ГПК са предявени искове за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 78,87 лв. – главница и сумата от 21,96 лв. –
мораторна лихва.
В исковата молба се твърди, че на 11.12.2017 г. между „*********** и Р. П. Ч***
било сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги за телевизионна услуга с абонаментен план „******” със срок 24 месеца от деня
на подписването му. Ищецът поддържа, че ответницата не заплатила в срок
задължения към „***********, обективирани във фактури № *** от 22.02.2019 г., №
*** от 22.03.2019 г. и № *** от 22.04.2019 г.
На 16.10.2018 г. „*********** сключило рамков договор за прехвърляне на
вземания със „****, като процесните задължения, начислени с посочените фактури,
попадали в обхвата на така сключения договор за цесия. „**** изпратило уведомление
до Р. П. Ч*** за извършеното прехвърляне на вземания, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД
в качеството си на пълномощник на „***********. На 28.01.2022 г. „**** прехвърлило
всичките свои вземания, придобити по посочения рамков договор, на „******, като
1
изпратило уведомление до ответницата за извършената цесия, в качеството си на
цендент.
Въз основа на изложеното е отправено искане да бъде призната спрямо
ответника дължимостта на процесните задължения в полза на ищеца, като на
дружеството бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Р. П. Ч*** за
отговор, като с постъпилия такъв в законоустановения срок предявените искове се
оспорват в цялост като неоснователни и недоказани. Ответникът счита, че липсвали
доказателства, от които да е видно, че процесните вземания били включени в предмета
на договора за прехвърляне на вземания, сключен между „*********** и „****,
предвид непредставянето на описаното в договора Приложение № 1. Поддържа се, че
уведомлението до длъжника за извършената цесия не замествало липсата на съгласие
между цесионера и цедента относно прехвърляне на вземането. Сочи, че било
невъзможно „**** да е придобило процесните вземания от „***, тъй като процесните
фактури били издадени четири месеца след сключването на договора за прехвърляне на
вземанията. Ответникът оспорва изправността на доставчика на услугата
„***********, в качеството му на страна по договора за електронни съобщителни
услуги, тъй като не била доставяна телевизионна услуга през исковия период. Отрича
да е уведомяван от „***“ и от ищеца за прехвърлянето на процесните вземания на друг
кредитор.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземания по
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за
телевизионна услуга с абонаментен план „******” от 11.12.2017 г., сключен между
„*********** и Р. П. Ч***, за сумата от общо 78,87 лева, представляваща неизплатени
задължения за ползвани телевизионни услуги в периода от 22.02.2019 г. до 21.05.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2022 г. до
окончателното изплащане, и за сумата от 21,96 лева, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 12.03.2019 г. до 08.03.2022 г., за които на 29.04.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14321/2022 г. по описа на
СРС, 47-ми състав.
За основателността на предявените искови претенции е необходимо по делото да
бъдат установени следните материално-правни предпоставки: 1/ наличието на валидно
2
сключен договор за предоставяне на телевизионна услуга между „*********** и Р. П.
Ч***, по силата на които дружеството е следвало да предоставя такава, а ответникът –
да заплаща цената на същата; 2/ пълното и точно изпълнение от страна на
„*********** на сключения договор за предоставяне на телевизионна услуга; 3/
наличието на основания, предвидени в сключения договор, за възникване на
процесните вземания, както и настъпването изискуемостта на същите; 4/ наличието на
валидно възникнали договорни правоотношения между „*********** и „****, и между
„**** и ищцовото дружество, въз основата на които процесните вземания са
прехвърлени на „******; 5/ уведомяването на ответницата за извършената цесия. При
установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задълженията си
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 28.11.2023 г.
открито съдебно заседание, е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че на 11.12.2017 г. между „*********** и Р. П. Ч*** е
сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги за телевизионна услуга с абонаментен план „******”, със срок на договора от
24 месеца. Посоченото допълнително споразумение е предоставено по делото, като от
него се установява, че услугата по договора следва да бъде предоставяна в с. ****, като
с оглед вида услуга са подменени 2 броя приемника.
Спорен между страните е въпросът дали „*********** е изправна страна по така
сключения договор за услуга, доколкото ответникът изрично е оспорил твърденията, че
дружеството е предоставяло телевизионната услуга, предмет на договора, през
периода, за който са начислени процесните вземания. В тази връзка с проекта за доклад
съдът изрично е указал на ищеца, че по делото не са ангажирани доказателства за
пълното и точно изпълнение от страна на „*********** на сключения договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги за телевизионна услуга. Въпреки
това до провеждането на първото и единствено по делото открито съдебно заседание
ищцовата страна не е ангажирала доказателства за установяване точното изпълнение
на процесния договор за услуга от страна на „***********. Посочените обстоятелства
не се установяват от събраните в хода на производството писмени доказателства, в
частност - от представените с исковата молба месечни сметки (фактури), неподписани
от ответника. По правната си същност те представляват частен свидетелстващ
документ, който доказва единствено, че изявленията, съдържащи се в него, са
направени от лицето, което ги е подписало като техен издател, но не и относно
верността на това изявление и на фактите, относно които е направено то. Частният
свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно
данните, за които свидетелства, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе
си факти. Именно такава е и процесната хипотеза. При липса на подпис на ответника в
издадените от ищеца месечни сметки и изричното оспорване, направено с отговора на
3
исковата молба, че на ответника не са предоставени услуги на претендираната
стойност, в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи
предоставянето, съответно - получаването на конкретната услуга по вид, обем,
стойност, количество и качество. По делото това не е сторено, като не се установява в
условията на пълно и главно доказване, че през процесния период „*********** е
предоставило на ответника процесните услуги, цената на които се претендира като
дължима от ищцовота страна.
Изложеното е основание за отхвърляне на исковите претенции, доколкото
основна предпоставка за дължимост на процесните вземания е установяването на
обстоятелството, че услугата, цената на която се претендира като дължима, е била
реално предоставена. Това обстоятелство, обаче, не се доказа в хода на
производството.
Налице е и още едно обстоятелство, водещо до извод за неоснователност на
предявените искове, изразяващо се в следното:
Ищцовото дружество се легитимира като кредитор на ответника въз основа на
два договора за цесия (между „*********** и „****, и между „**** и ищеца), въз
основа на които „****** е придобило процесните вземания срещу Р. Ч***. Видно от
договора, сключен между „*********** и „**** на 16.10.2018 г. (л. 20 и сл.), цедентът
„*********** е прехвърлил възмездно на цесионера „**** вземанията, описани по
основание, страни, размер и цена, в Приложение № 1 към договора. Това Приложение
№ 1, обаче, не е представено по делото до приключването на съдебното дирене в
проведеното открито съдебно заседание на 28.11.2023 г. Липсата на този документ
води до невъзможност ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване, че
се явява кредитор на ответника именно за процесните вземания, доколкото липсват
категорични данни неговият праводател „**** да е придобил същите от „***********.
Цесията е договор, по силата на който титулярът на едно вземане го прехвърля на
трето лице, което става кредитор и носител на вземането срещу длъжника. Вземането,
което се прехвърля, трябва да е определено или поне определяемо. Препращането в
първия договор за цесия към Приложение № 1, в което са индивидуализирани
прехвърлените вземания, е напълно допустимо и включването на процесните вземания
в това приложение е достатъчно за неговата конкретизация. По делото обаче няма
своевременно ангажирани доказателства, че такова Приложение № 1 към договора за
цесия 16.10.2018 г. действително е било сключено, още по-малко - че вземането на
„*********** към ответника е било включено в него. Следователно, по делото не се
установява в условията на пълно и главно доказване валидното прехвърляне на
процесното вземане от доставчика на предоставяната услуга в полза на праводателя на
ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК има
задължение да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства, но не е длъжен да дава указания на страната за ангажиране на други
4
доказателства, когато представените от нея са непълни, недостатъчни или чрез тях не
може да се установи твърденият факт (в този смисъл - Решение № 314 от 13.07.2012 г.
по гр. д. № 899/2011 г., ІV Г. О., ВКС). Изрично следва да се отбележи още, че
доказателства по делото пред първа инстанция могат да бъдат ангажирани до
приключването на съдебното дирене, което по настоящото дело е постановено в
откритото съдебно заседание на 28.11.2023 г. Поради това, при произнасянето си по
същество съдът не следва да съобразява доказателства, представени по делото след
приключването на този етап от процеса, в случая - представеното от ищеца извлечение
от Приложение № 1 към договора за цесия от 16.10.2018 г. Същото е представено с
молба (приложена към задната корица на делото), която е изпратена по пощата на
21.11.2023 г., но е постъпила в съда на 29.11.2023 г., видно от поставения входящ
регистрационен номер, т. е. след приключването на съдебното дирене и обявяването на
делото за решаване в откритото съдебно заседание на 28.11.2023 г. Предвид
изложеното, се налага изводът, че ищецът не установи в условията на пълно и главно
доказване твърденията си, че е материално-правно легитимиран да претендира от
ответника процесните вземания, в качеството си на цесионер.
Въз основа на тези аргументи, съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, като в негова полза следва да бъдат присъдени такива в размер на 400,00
лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно
представени списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие (л. 59 - л.
60).
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „******, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, срещу Р. П. Ч***, ЕГН: **********, с адрес
гр. ***, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
вземания по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги за телевизионна услуга с абонаментен план „******” от 11.12.2017 г., сключен
между „*********** и Р. П. Ч***, за сумата от общо 78,87 лева, представляваща
неизплатени задължения за ползвани телевизионни услуги в периода от 22.02.2019 г.
до 21.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2022 г.
5
до окончателното изплащане, и за сумата от 21,96 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 12.03.2019 г. до 08.03.2022 г., за които на 29.04.2022 г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14321/2022 г. по описа
на СРС, 47-ми състав.
ОСЪЖДА „******, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Р. П. Ч***, ЕГН: **********, с адрес гр.
***, сумата от 400,00 лева, представляваща разноски, сторени в хода на исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6