О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Тополовград , 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито съдебно заседание на тридесети май, през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател: Милена Ив. Семерджиева
Като
разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 90 по описа
за 2006 година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на Алан Джордж Байуорт – гражданин на Великобритания в
качеството му на управител на „А.“ ООД г. против Д.К.И. и Д.С.И. *** за постановяване
на решение с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на
ищцовото дружество сумата от 8000 лева, съгласно предварителен договор за
покупка на недвижим имот от 29.07.2005 г.
С
оглед направено искане от ищеца в исковата молба, с Определение № 42 от
23.10.2006 г. на основание чл.314 ал.2 и чл.316 ал.1 б.“а“ от тогава действащия ГПК е допуснато обезпечение на висящия иск, чрез налагане на възбрана върху
недвижими имоти – селскостопански сгради построени в землището на с.Българска
поляна, в местността „Стопански двор“, като е издадена и обезпечителна заповед
със същата дата.
По исковата молба първоначално е
постановено Решение № 80 от 21.12.2006 г. на ТгРС, с което е отхвърлен
предявения иск за присъждане на сумата от 8000 лева като неоснователен и
недоказан. След което е образувано въззивно производство и с решение на ЯОС №
57/07.03.2007 г., решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това
е постановено ответниците Иванови да заплатят на ищцовото дружество сумата от
8000 лева, ведно със законната лихва и разноски по делото. Въззивното решение е
оставено в сила по касационно производство образувано пред ВКС. Съответно на
21.03.2007 г., видно от поставения печат на решението на въззивния съд е
издаден изпълнителен лист срещу ответниците Иванови за сумата от 8000 лева,
който е получен на 22.03.2007 г. от адв.И.Чиликов, видно от отбелязването на
молбата на лист 23-ти от прономерованото дело на ЯОС.
На 09.04.2023 г. е постъпила молба от единия
от ответниците Д.К.И., с която се иска да бъде заличена наложената възбрана,
поради това, че вече не съществува причина поради която е било допуснато
обезпечение на иска на „Алансю“ ООД. Към молбата не са приложени никакви
доказателства. Препис от нея е връчена на другата страна, с оглед изискванията
на чл.402 ал.1 от ГПК на 25.05.2023 г. В законоустановения тридневен срок не е постъпило
възражение от насрещната страна.
Като се запозна с молбата и приложените
към делото доказателства, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на
обезпечението, предвид разпоредбата на чл.402 ал.2 от ГПК, тъй като по никакъв
начин молителят не е посочил твърдения,
нито е представил доказателства, от които да се направи извод, че вече не
съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението или че са
налице условията на чл.398 ал.2 от ГПК.
Единствено в молбата се твърди „поради това,
че вече не съществува причина поради която е било допуснато обезпечението“.
Обезпечението съгласно разпоредбите на ГПК се допуска когато без него за ищеца
ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението,
именно поради тази причина е наложена съответната обезпечителна мярка. Молителя
освен голословна молба, не е представил никакви доказателства, че тази причина
е отпаднала. Напротив, налице са доказателства по делото, от които е видно, че
последното е приключило с осъдително решение, издаден е изпълнителен лист,
който е получен от пълномощника на ищеца, няма данни образувано ли е или не
изпълнително производство на основание издадения изпълнителен лист, удовлетворен
ли е кредитора, респ. събрана ли е присъдената сума или не, ако има образувано
такова и т.н., все обстоятелства, които са от значение за да се прецени дали е
налице причината, поради която е било допуснато обезпечението. Към молбата няма
приложен документ или друго доказателство, от което да е видно отпаднала ли е
причината, поради която е било допуснато процесното обезпечение, за да се
отмени последното,а именно молителя е
този който следва да докаже това обстоятелство.
Също така въпреки,че е изтекъл продължителен период от
налагане на обезпечителната мярка няма данни по делото дали е налице
прекъсване, спиране на давност и т.н., за да се прецени изтекла ли е последната
и дали въобще задължението продължава да бъде изискуемо и дължимо.
С оглед на изложеното, съдът счита, че
молбата следва да се остави без уважение като неоснователна и недоказана.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.402 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба от Д.К.И. ***/09.05.2023 г. за отмяна на
обезпечението, допуснато по гр.д. № 90/2006 г. по описа на Районен съд –
Тополовград.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ЯОС в едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Тополовград:
_____________