РЕШЕНИЕ
№ 940/17.12.2021г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 403 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
2. Образувано
е по Жалба на К.А.К., EГH: **********,***, yл. „Княз Борис І“ №29, срещу
Решение № 1012-12-49#1 от 18.03.2021 г. на Директор на Териториално поделение
на Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено
Разпореждане № 121-00-6568-3 от 10.02.2021 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица, с което на К.А.К.е отпуснато парично обезщетение за безработица
за периода от 01.11.2020 г. до 30.06.2021 г. в размер на 17,57 лева дневно.
3. Счита се
че решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, доколкото административните
органи неправилно са определили размера на паричното обезщетение за безработица,
дължимо на жалбоподателя. Счита се, че това е така защото при определяне на
конкретния размер на обезщетението, не е съобразен осигурителния доход на К. в
дружествата „Деза лукс“ ЕООД, „Роялмоторс 777“ ЕООД и „ГРГ Експорт“ ЕООД.
Сочи се, че
са издадени задължителни предписания, с които са заличени подадените от дружествата
данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО с декларация обр, 1, като сред изброените
лица със заличени данни е и жалбоподателят, като се възразява, че това е
станало по инициатива на административния орган, без да бъде уведомен
жалбоподателя за да може да се защити.
Жалбоподателя
се позовава на констатациите на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза за това, че изчисленото дневно парично обезщетение за безработица на
жалбоподателя, като се вземат предвид всички съществували трудови и
осигурителни правоотношения за 24 месеца назад, е в размер 37,19 лева, а не
17,57 лева, колкото е посочено в оспореното решение на ТП на НОИ.
Иска се
обжалваното
решение да бъде отменено, като се дадат указания на административния орган за
правилно прилагане на закона. Иска се присъждане на сторените разноски по
производството.
4. Директора
на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител гл. юрк. М. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи
изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.
В
представената по делото писмена защита са описани фактите по административната
преписка. Въз основа на тях се поддържа правния извод, че на основание чл. 62,
§ 2, във връзка с § 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, при прилагането на чл. 546,
ал. 1 от КСО от изискуемите по българското законодателство 24 календарни месеца
предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, за изчисляване на дохода,
който определя размера на обезщетението за безработица, следва се вземат
предвид само тези месеци и дни на работа по трудово правоотношение, които са
завършени по българското законодателство, независимо от продължителността на
този период.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в
полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.
II. За
допустимостта :
5. Процесното
решение е връчено на неговият адресат на 23.03.2021г.(л. 12), а жалбата
срещу му е регистрирано в деловодството на администрацията на 05.04.2021г. Това
ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и
при наличието на правен интерес.
III. За
фактите :
6. Със Заявление
вх. №3424 от 06.11.2020 г.(л. 79), К. е поискал от Дирекция „Бюро по труда“ гр.
Пазарджик да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание
чл. 54а от КСО, като е декларирал, че упражнявал трудова дейност в Германия за
периода 27.08.2019 г. до 06.03.2020 г., но е посочил, кога, с кого и на какво
основание е било прекратено трудовото му
правоотношение. Към заявлението са приложени документи съставени на немски
език.
Чрез
системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между
България и ЕС със структурирани електронни документи U00I №76986 от 17.11.2020 г.
и СЕД U003 №78671 от 24.11.2020 г. е изискано предоставяне на информация за
горепосочените периоди(л.18 и сл.). В отговор, Териториално поделение на НОИ, Пазарджик е получило структурирани електронни документи
U002 №93158 и U004 №93157(л. 49 и сл.), в които Агенция по труда, Мюнхен, Германия е
потвърдила период на осигурена заетост на
К., в случая
от 27.08.2019 г. до 06.03.2020 г.; посочила е причината
за прекратяване на заетостта - „Прекратяване от страна на работодателя“ и дохода
за периода от 27.08.2019 г. до 13.03.2020 г. в размер на €15522,89 месечно.
7. В
контекста на въпросните проверки, производството е било спряно с Разпореждане №
12-00-6568 от 17.11.2020 г. От страна на К. е било депозирано второ Заявление №
1019-12-552 от 04.02.21 г., към което са приложени трудов договор № 457 от
15.05.2020 г., сключен между „Софстрой инвест“ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив,
като работодател и К.К., като служител
на длъжност „технически ръководител, строителство“ с основно месечно
възнаграждение в размер на 623,00лв. и Заповед № 363 от 30.10.2020 г. на
управителя на търговското дружество, с която трудовото правоотношение с К. е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.4 от КТ, считано от 01.11.2020 г.(л. 35).
С Разпореждане
№121-00-16568-2 от 05.02.2021 г.(л. 16), производството по
искането на К.
за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено.
По данни от информационната
система на НОИ(л. 31, л. 38 и сл.) и представените от К. документи е установено, че
последно, същият е упражнявал трудова дейност при осигурителя „Софстрой Инвест“
ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********. За К. са подадени уведомления за сключен на
15.05.2020 г. и прекратен на 01.11.2020 г. трудов договор на длъжност
„технически ръководител-строителство“. Подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО за периода от 18.05.2020 г. до 01.11.2020 г. са за 117 отработени дни и
основно месечно трудово възнаграждение 623,00 лв.
8. Според
Справка от 03.02.2021 г. по Регистър на трудовите договори, относно актуалното
състояние на всички трудови договори на К.А.К. е видно(л.38), че същият
е бил в трудови правоотношения с : „Софтстрой
инвест“ ЕООД в периода от 04.01.2016
г.
до
17.08.2019 г. ; „Родопи фунги комерс“ ЕООД в периода от 31.05.2018 г.
до 07.01.2019
г. ; „Деза лукс“ ЕООД в периода от 07.01.2019 г. до 30.04.2019 г. ; „Роял моторс 777“ ЕООД в периода от 30.04.2019
г. до 01.11.2019 г. ; „ГРГ Експорт“ ЕООД в периода от 10.05.2020 г. до 09.09.2020
г., така, както това е заявено от К. в обстоятелствената част на жалбата.
Представени
и приобщени по делото са още :
- Констативен
протокол №КП-5-12-00837122 от 06.11.2020 г. и Задължителни предписания
№ЗД-1-12-00837193 от 06.11.2020 г. с които осигурителя „ГРГ Експорт“ ЕООД е
задължено да заличи данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО с декларация обр. 1,
включително относно К.А.К.;
- Констативен
протокол №КП-5-12-00720923 от 14.02.2020 г. и Задължителни предписания
№ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г. с които осигурителя „Деза лукс“ ЕООД е
задължено да заличи данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО с декларация обр. 1,
включително относно К.А.К.;
- Констативен
протокол №КП-5-12-00858041 от 23.12.2020 г. и Задължителни предписания
№ЗД-1-12-00866200 от 18.01.2021 г. с които осигурителя „Деза лукс“ ЕООД е
задължено да заличи данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО с декларация обр. 1,
включително относно К.А.К.;
- Трудов
договор № 129 от 07.01.2019 г.; справка за уведомления; длъжностна
характеристика и Заповед за прекратяване на трудовите правоотношение на К. с „Деза
лукс“ ЕООД от 30.04.2019г. ;
- Трудов
договор № 75 от 30.04.2019 г.; справка за уведомления; длъжностна
характеристика и Заповед за прекратяване на трудовите правоотношение на К. с „Роял
моторс“ ЕООД от 04.11.2019г. ;
- Трудов
договор № 19 от 10.05.2020 г.; справка за уведомления; длъжностна
характеристика и Заповед за прекратяване на трудовите правоотношение на К. с „ГРГ
експорт“ ЕООД № 12 от 09.09.2020г.
9. В тази
хронологична последователност, с Разпореждане №121-00-6568-3 от 10.02.2021 г.на
Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ, Пазарджик(л. 15), на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл.
54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на К. е отпуснато
парично обезщетение за безработица за периода от 01.11.2020 г. до 30.06.2021 г.
(осем месеца) в размер на 17,57 лв. дневно. Осигурителният доход за периода от
18.05.2020 г. до 31.10.2020 г, от който е определен размерът на паричното
обезщетение за безработица е 3426.50 лв. Среднодневният осигурителен доход е
определен на 29.29 лв. (3426.50 лв. : 117 работни дни = 29.29 лв.), като на
основание чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е
определено на 17.57 лв. (60% от 29.29 лв.).
10. Срещу
разпореждането е подадена жалба вх. № 1012-12-49 от 26.02.2021 г., по повод на
която с Решение № 1012-12-49#1 от
18.03.2021 г. на Директор на Териториално поделение на Пазарджик на Националния
осигурителен институт, същото е потвърдено изцяло.
Основния,
решаващ извод на горестоящият в йерархията на администрацията орган, за да
постанови този резултат е бил, че при изчисляване на размера на паричното
обезщетение за безработица, с оглед приложението на чл. 62, § 1 и § 2 от
Регламент (ЕО) №883/2004, среднодневният осигурителен доход по чл. 54б, ал. 1
от КСО, следва да се изчисли само от дохода по последната заетост. Това е и
осигурителния доход по чл. 54б, ал. 1 от КСО, от който следва да се изчисли
обезщетението за безработица.
11. В хода
на съдебното производство бе прието основно и допълнително заключение по
назначена съдебно икономическа експертиза. След извършване на съответните
пресмятания, вещото лице е констатирало, че изчисленото дневно парично
обезщетение за безработица на К.А.К., като се съобразят всички съществували
трудови и осигурителни правоотношения за 24 месеца назад, а именно за периода
от 01.11.2018 г. до 01.11.2020 г., посочени в справката на НАП (Приложение №1),
както и за времето с осигурителен стаж в Германия, за което осигурителния доход
е определен съгласно чл.54б, ал.7, т.З, е в размер на 14.91 лв.
Констатирано
е също така, че изчисленото дневно парично обезщетение за безработица на К.А.К.,
като съобразят всички съществували трудови и осигурителни правоотношения за 24
месеца назад, а именно за периода от 01.11.2018 г. до 01.11.2020 г., включително
осигурителния доход на жалбоподателя в „Деза
лукс“ ЕООД, „Роял моторс 777“ ЕООД и „ГРГ Експорт“ ЕООД е в размер на 37.19 лв.
Установения
осигурителен доход за работа в Германия по месеци е както следва : за август
2019г. – 518,50 евро; за септември 2019г. -2 592,50 евро; за октомври
2019г. - 2 354,60 евро; за ноември 2019г. - 2 379,00 евро; за декември
2019г. - 2 382.48 евро; за януари 2020г. - 1 810.23 евро; за февруари и за март 2020г. - 3 485.58 евро или общо 15 522.89 евро.
12. В
съдебно заседание са разпитани свидетелите М.П.П.и И. Г. Л..
Според
Петков, двамата с К. работили в „Деза лукс“, като К. работил от началото на
2019 г. до края на април 2019 г., на длъжност общ работник. По няколко месеца
през зимата събирали трюфели в района на Белово и Юндола. Работели по 8 часа на
ден и получавали по 1000 лева на ръка, като се подписвали на ведомост.
Л. твърди,
да е работил по трудов договор в „Роял моторс“ЕООД от началото на м. юни
2019 г. до м. май 2020 г. За част от
лятото и есента, К.К. работил като берач на трюфели. Дружеството имало
разрешително за беритба на гъби,а дейността осъществявали в гористите местности
над селата Црънча, Паталеница, Дебращица, над м. Добра Вода посока м. Св.
Константин, до яз. Батак. К. имал работно време 8 часа по трудов договор. На
щат му се плащало, независимо от набраната продукция. След работата в „Роял
моторс“ ЕООД, П.от м. май 2020 г. започнал работа в „ГРГ експорт“ЕООД. В това
дружество К. работил от лятото на 2020 г. до есента на 2020 г.
IV. За правото
:
13.
Националната уредба :
Според чл.
54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които : имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съобразно
чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер
60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен
доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от
максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
14.
Общностната уредба :
Според чл.
61, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, компетентната
институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобИ.ето,
запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в
зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване,
заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на
всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея
законодателство.
Съобразно
чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието
законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на
размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита
изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от
заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или
като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство, а според чл.
62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато
законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален
изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо
за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този
период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга
държава-членка.
Съобразно
чл. 288, § 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, Регламентът е акт
с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във
всички държави-членки
15. В контекста на последно цитираните норми от
общностното право, следа да се отбележи, че след присъединяването на Р. Б. към
Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите
за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е
свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното
законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се
отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В
такъв смисъл разпоредбите на Европейския съюз относно координацията на
социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила
и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните
закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в регламент Регламент
(ЕО) № 883/2004, както и в регламент ЕО/№ 987/2009 на Европейския парламент и
на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на
Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация
на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица,
който механизъм се основава на принципите: Определяне на приложимото
законодателство (чл. 11 от Регламент
(ЕО) № 883/2004) ; Равенство в
третирането( чл. 4 Регламент (ЕО) № 883/2004) ; Сумиране на
периоди на заетост, осигуряване или пребиваване(чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004) и Износ на обезщетения( чл. 7
от Регламент (ЕО) № 883/2004). При
определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на определяне на
приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва
да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия
е заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържа в
разпоредбите на чл. 65 от Регламент ЕО / № 883/2004(така
Решение №
1092 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2016 г., VI о., докладчик
председателят Георги Г., което се споделя впълнота от настоящия съдебен състав) .
16. Неспорните
по делото факти, така както бяха описани в предходния раздел от настоящото
решение, съотнесени спрямо приложимата правна уредба, налага несъмнения извод,
че в случая, административния орган е приложил правилно материалния закон.
Като
източник на вторичното право на Европейския съюз, регламентът се прилага пряко, сиреч
съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила,
са пряко приложими във всички държави - членки и са задължителни за спазване от
националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от
съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на
националните законодателства. В този смисъл, правилото на чл. 62, § 2 във
връзка с § 1 от Регламент ЕО/№ 883/2004 г. е ясно, конкретно и небудещо
съмнение относно неговото приложение. След като националното ни законодателство
предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото
възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за
целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало
законодателството на друга държава-членка, то при определяне на базата за
изчисляване на конкретния размер на обезщетението, се отчита изключително
трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото
лице при последната му работа по трудово правоотношение или като
самостоятелно заето лице съгласно националното ни законодателство.
Както се
посочи, за придобИ.е на право на парично обезщетение за безработица
разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО изисква лицето да е осигурявано за
безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването. Поради това и при спазване на правилото на чл. 61 от Регламент
(ЕО) № 883/2004 и чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО е извършено сумиране на периодите
на осигуряване във Германия и Република България. Законосъобразно размерът на
паричното обезщетение е определен, като е взет предвид осигурителният доход на
лицето при последната му трудова заетост съгласно българското законодателство(така
Решение № 17332 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2019 г., VI о.,
докладчик съдията Юлия Тодорова)
17.
Изложеното до тук налага да се приеме, че оспорения административен акт е
постановен от снабдения с необходимите за това правомощия. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната
от закона форма. Материалния закон е правилно приложен, като в хода на
административната процедура не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Осъществена е типичната цел, която
закона преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв.
V. За
разноските:
18. При този
изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка
с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на К.А.К., EГH: **********,***, yл. „Княз
Борис І“ №29, срещу Решение № 1012-12-49#1 от 18.03.2021 г. на Директор на
Териториално поделение на Пазарджик на Националния осигурителен институт, с
което е потвърдено Разпореждане № 121-00-6568-3 от 10.02.2021 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на К.А.К.е отпуснато
парично обезщетение за безработица за периода от 01.11.2020 г. до 30.06.2021 г.
в размер на 17,57 лева дневно.
ОСЪЖДА К.А.К., EГH: **********,***, yл. „Княз Борис І“ №29 да
заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, сумата от 100,00(сто)
лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулска защита.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен
съдия : /П/