Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.03.2020 г. гр. Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар
Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 472 по описа за
2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни директори, чрез юр. Ц.П., а
ответник е Ж.Й.Д. с ЕГН ********** ***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за
признаване за установено дължимостта на вземания, произтичащи от договор за стоков кредит с № 311961 от 07.12.2017 г.,
сключен между Банка ДСК ЕАД и ответника, по който се претендира като дължима
сумата от 1 706, 58 лева – главница по 12 броя погасителни вноски, 358, 63
лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2017 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 07.12.2018 г. /падеж на последна
погасителна вноска/, 170, 59 лева, представляващи обезщетение за забава за периода
от 25.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 01.02.2019 г., ведно
със законната лихва от 01.02.2019 г. до окончателното плащане. Вземанията по
договора са прехвърлени въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия ), сключен на 11.04.2018 г. и приложение № 1 от 11.07.2018
г., между ищцовото дружество и кредитодателя, като се предявени от ищцовото
дружество чрез подаване на заявление по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.
№ 125/2019 г. по описа на РС-Айтос предвид ненамиране на длъжника на адреса, на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК възникнал правен интерес от предявяване на
настоящата установителна претенция, с която се претендира установяване на дължимостта
на гореописаните суми. Правят се доказателствени искания. Иска се присъждане на
разноски.
В срока за отговор по исковата
молба от особения представител, назначен на ответната страна, е постъпил такъв,
като се оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва се връчването
на уведомлението за цесията на ответника. Оспорват се представените рамков
договор и писмено потвърждение, като документи, които не съдържат необходимите
реквизити за прехвърляне на вземанията. Твърди се, че се визира приложение № 1,
но то не е представено по делото. Няма доказателства за обявена предсрочна
изискуeмост, за да може да се прехвърлят
вземанията. Отделно от това, твърди се, че подписът под общите условия и
подписът под договор за стоков кредит не са поставени от едно й също лице и на
това основание се оспорва подписа под общите условия, като се
твърди, че не е изписан от лицето, сключило договора за стоково кредит.
Поддържа се искането на ищцовата страна за назначаване на съдебно счетоводна
експертиза. Иска се също така и съдебно графологическа експертиза на подписа в
общите условия със задача дали положените подписи по договора и общите условия
са поставени от едно й също лице.
От
събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира
следното:
По делото са представени договор за стоков
кредит № 311961 от 07.12.2017 г., погасителен план, общи условия по договори за
стоков кредит, като договорът е сключен от името на Ж.Й.Д. за кредитополучател.
Всички документи съдържат подпис за кредитополучател, но без изписване на трите
имена на кредитополучателя под подписа за кредитополучател. Представени са
искане за стоков кредит, декларация към искането, съгласие за присъединяване
към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на
кредитополучателите по стокови кредити и сертификат на застрахованото лице,
също съдържащи подпис от името на Ж.Й.Д., отново без изписване на трите имена
под поставените подписи.
С оглед направеното оспорване от особения
представител на ответника съдът с изрично определение в съдебно заседание от
20.01.2020 г. е допуснал съдебно графическа експертиза, която да посочи дали
подписите, поставени под договора и общите условия са изпълнени от едно й също
лице и дали принадлежат на лицето посочено в договора – Ж.Й.Д., като за
сравнителен материал вещото лице ползва документите, находящи се в БДС при ОД
на МВР-Б., които се съхраняват във връзка с издаването на личните документи.
Следва да се отбележи, че съдът е разширил задачата, поставена от особения
представител в отговора по исковата молба, като това е в съответствие с
неговите правомощия, доколкото направеното оспорване и обстоятелствата по
делото са налагали ползване на специални знания, с каквито съдът не разполага
по делото.
От заключението на вещото лице С. по
съдебно – графическата експертиза се установява, че подписите за
кредитополучател в договора за стоков кредит и общите условия по договорите за
стоков кредит, са изпълнени от едно й също лице, но не принадлежат на лицето,
посочено в договора като кредитополучател – Ж.Й.Д.. Това заключение не е
оспорено от страните, като за да обоснове констатациите си вещото лице е
използвало като сравнителен материал документите, находящи се в БДС при ОД на
МВР-Б., които се съхраняват там във връзка с издаването на лични документи на
българските граждани. Вещото лице е констатирало, че се установяват абсолютни
различия по общите и частни графически признаци – степен на обработеност, форма
на движението, координация, сложност, относително разположение на изписаните
елементи на подписите, като всички установени различия в сравняваните подписи
дават основание за извода, че подписите, положени в договора и общите условия не
са изпълнени от лицето, което е посочено като кредитополучател Ж.Й.Д., а от
друго лице. Макар да не е постановено като задача на вещото лице, в
обстоятелствената част на заключението вещото лице е посочило, че макар да не
може да се каже с положителност поставените подписи върху договора и общите
условия по-скоро наподобяват подписите на майката на кредитополучателя Б.Д.Й.
по степен на обработеност, оформление, размер, координация, сложност, като за
това е ползвал подписите, поставени от майката в заявлението за издаване на
документа за самоличност на българските граждани на Ж.Й.Д.. Съдът няма
основание да не възприеме заключението на вещото лице и да поставя под съмнение
неговата достоверност – заключението е обективно и обосновано изготвено и не е
оспорено от страните. Относно сравнителния материал, доколкото вещото лице не е
посочило, че същият не е достатъчен за изготвяне на експертизата, съдът намира,
че не следва да го подлага на съмнение. Нещо повече, касае се до изследване на
подписи, а не на почерк примерно, които както е посочило самото вещо лице в
заключението се изпълняват в изграден динамичен стереотип – независимо къде, по
кое време и на кое място се изписват по един й същи начин, като се добива
практика при изпълнението на подписа – формира се писмен навик при изпълнението
им, защото постоянно се изпълняват едни и същи съчетания от букви и щрихи. Така
се добива една автоматизация и подписът добива една значителна устойчивост. С
течение на времето и състоянието, в което се намира лицето в положените подписи
под различни документи може да се установят и малки различия, но това е напълно
допустимо и се получават варианти на подписа на лицето. Тези данни, преценени в
контекста на това, че за сравнителен материал се ползва официален документ,
съхраняван в ОД на МВР-Б. и че при сравняване на подписите вещото лице е
констатирало „абсолютни различия по общите и частни графически признаци” в
подписа на Ж.Й.Д. с поставените в договора и общите условия, са достатъчни, за
да се формира извод за достоверност на заключението на вещото лице, което съдът
възприема в пълнота, съответно изгражда изводите си относно договора и общите
условия въз основа на него.
С оглед гореизложеното при положение, че
подписите върху договора и общите условия не принадлежи на ответника, то
договорът се явява нищожен поради липса на съгласие за неговото сключване –
чл.26, ал.2 от ЗЗД. Подписите под договора и общите условия не са изпълнени от
вписаното като кредитополучател лице Ж.Й.Д. – ответник по делото. Следователно
ответникът не е страна по облигационно отношение във връзка с процесния договор
и съответно не е носител на задължения по него. Ето защо и на това основание предявената
искова претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед крайния резултат ищцовото
дружество следва да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от 302 лева, платена от
бюджета на съда като възнаграждение на вещото лице С. по съдебно графическата
експертиза, поискана от назначения на ответника особен представител по делото –
адв. Б.Д. ***.
Разноските на ищцовото дружество за
възнаграждение за особен представител и съдебно счетоводна експертиза остават
за тяхна сметка, ведно с всички останали съдебно деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
С оглед горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иск от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни директори, чрез юр. Ц.П.,
против Ж.Й.Д. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено дължимостта на
вземания, произтичащи от договор за
стоков кредит с № 311961 от 07.12.2017 г., сключен между Банка ДСК ЕАД и
ответника Ж.Й.Д. с ЕГН **********, както следва: сумата от 1 706, 58 лева
– главница по 12 броя погасителни вноски, 358, 63 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2017 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 07.12.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/,
170, 59 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 25.12.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда - 01.02.2019 г., ведно със законната
лихва от 01.02.2019 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 125/2019 г. на РС-Айтос.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. –
изпълнителни директори, да плати по сметка на РС-Айтос сумата от 302 лева за
възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Б.кия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: