Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 10.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 54/2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от К.В.Г., чрез адв. Ст. Т. *** за установяване на трудов стаж.

В исковата молба се твърди, че през периода 01.07.1989 г. до 28.02.1993 г. ищецът е работила на длъжност „касиер" в Транспортноспедицонна кантора Ловеч, а в последствие Плевен, с правоприемник „Автотранскомплект" ЕООД София, клон Плевен. Осигурителят е прекратил дейността си без правоприемник, а документите му са предадени за съхранение на ТП на НОИ Кюстендил. За посечения период ищецът е работила в Транспортноспедицонната кантора без прекъсване, на пълен работен ден, при пълна работна седмица, като труд е полагал в гр. Ловеч, в сградата на Автогара Ловеч. Трудът ѝ е заплащан в брой, по ведомост, като е работила с Дарина Борисова Илиева и Петър Николов Петров. Твърди се, че документ, относно придобития от ищеца трудов стаж, не може да му бъде издаден, а в издадено му от ТП на НОИ Кюстендил удостоверение, е удостоверено, че за процесния период липсват данни.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че за периода 01.07.1989 г. до 28.02.1993 г. ищецът е работил по трудово правоотношение при работодателя „Автотранскомплект“ ЕООД София, клон Плевен, на длъжност „касиер“, с място на полагане н труда гр. Ловеч, при пълно работно време, срещу заплаща в брой - по ведомост. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът навежда възражения по основателността за заявената претенция. Твърди се, че за периода 01.01.1993 г. до 28.02.1993 г. на ищеца е издаден удостоверение за придобития от него трудов стаж на длъжност „касиер” към „Автотранскомплект" ЕООД София, клон Плевен. По отношение на стажа, за който се търси установяване - в периода 01.07.1989 г. до м. декември 1992 г. вкл., се твърди, че липсва начало на писмено доказване, поради което се оспорва допустимостта на поисканите гласни доказателства. Наред с това се посочва, че за свидетели, за които е направено искане за допускане до разпит, не са ангажирани доказателства, че за същия период те са работили в „Автотранскомплект" ЕООД София, клон Плевен.

В хода на производството ищецът участва лично и с адв. Ст. Т., която по същество излага становище за основателност на заявената претенция, излага съображения в тази насока и поддържа искането за присъждане на разноски.

Ответникът се представлява по делото от юрисконсулт Кирилова, която по същество също излага становище за основателност на претенцията за установяване на трудов стаж за периода 01.07.1989 г. до 01.01.1993 г. Оспорва искането за присъждане на разноски в производството и заявява, че те трябва да останат в тежест на ищеца, тъй като ответникът не е станал повод за направата им.

Съдът, след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прима за установено следното от фактическа страна:

С разпореждане от 30.09.2019 г., издадено от ТП на НОИ Ловеч, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.В.Г. /л. 5 от делото/.

В уведомително писмо, адресирано до ищеца, във връзка с искане за издаване на образец за трудов/осигурителен стаж в периода юли 1987 г. до декември 1992 г., придобит в „Автотранскомплект" ЕООД Плевен, ответникът е отговорил, че в „База Ловеч“ няма предадени разплащателни ведомости, досиета, трудови договори и заповеди на работещи. В писмото е посочено, че за периода януари-февруари 1993 г. на ищеца е издаден образец 13. Образецът е описан в опис на осигурителен стаж, издаден за ищеца под № 9 /л. 17 от делото/. От ангажирания по делото препис удостоверение, издадено от ТП на НОИ Ловеч на 13.03.2019 г., е видно, че януари-февруари 1993 г. ищецът е работил в „Автотранскомплект" ЕООД Плевен, в база Ловеч, на длъжност „касиер”. В забележка в удостоверението е посочено, че ищецът не фигурира в разплащателните ведомости на „Автотранскомплект" ЕООД Плевен за периода юли 1987 г. до 01.01.1993 г., тъй като те не са предадени в базата в Ловеч /л. 49 от делото/.

В писмо, адресирано до ищеца, ТП на НОИ Кюстендил, го е уведомило, че в „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино към ТП Кюстендил е приета документацията на осигурителя „Автотранскомплект" ЕООД София част, от който е за обект „Плевен“, като в нея липсват данни за ищеца, поради което не може да му се издаде образец за осигурителен стаж. За тези обстоятелства /че в „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино към ТП Кюстендил е приета документацията на осигурителя „Автотранскомплект" ЕООД София част, от който е за обект „Плевен“, като в нея липсват данни за ищеца за периода юли 1989 г. до февруари 1993 г./ ТП на НОИ Кюстендил е издал удостоверение образец 17 /л. 8 от делото/.

От записвания в трудовата книжка на ищеца се установява, че на 01.07.1989 г. тя е назначена на длъжност „касиер“ в ТСК Ловеч. Освободена е на 28.02.1993 г. от същата длъжност. Върху вписаните обстоятелства в трудовата книжка на ищеца е поставен печат на „Автотранскомплект" ЕООД София, кантора Ловеч.

Дружеството „Автотранскомплект" ООД е регистрирано по гр. д. № 25569 от 1991 г. на СГС, с решение от 29.11.1991 г. С решение от 06.01.1993 г. по гр. д. № 4409 от 1992 г. на ОС Плевен е вписан клон на „Автотранскомплект" ЕООД София, със седалище в гр. Плевен.

Обстоятелството, че за процесия период ищецът е работил в „Автотранскомплект" ЕООД София на длъжност „касиер” се установява и от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели Богоева и Николова. От ангажираните преписи на трудовите им книжки /в хода на производството са извършени и констатации с представените в оригинал трудови книжки/ се установява, че за процесния период свидетелите са работили в „Автотранскомплект" ЕООД София. Свидетелят Богоева е работила с ищеца почти през целия период, за който се търси установяване /в периода 01.12.1989 г. до 01.03.1993 г./, а свидетеля Николова само за част от него /01.07.1989 г. до 12.09.1991 г./. В показанията си двамата свидетели заявяват, че са работили с ищеца в една кантора Транспорта спедиторска кантора към „Автотранскомплект” София, като тя е заемала длъжността „касиер“. Работили са на 5-дневна работна седмица, при 8-часов работен ден, а възнаграждението си са получавали по ведомост. Правоотношенията на ищеца и свидетеля Богоева са прекратени с няколко дни разлика, а документите им са оформени в Плевен, към защото кантората в Ловеч е преминал към него. Малко по-късно клонът в Плевен бил закрит, а цялата дейност преминала към дружеството, регистрирано в София. Ищецът и свидетелите първоначално работили в офис, който се намирал в сградите на печатница „Дъга”, след което се преместили в сградата на Автогара Ловеч.

При установените факти съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за установяване на трудов стаж с правна квалификация чл. 1. ал. 1 т. 3. вр. чл. 2 Закона за установяване на трудов стаж по съдебен ред /ЗУТССР/, вр. чл. 357 КТр.

Искът е предявен от работник срещу ТП на НОИ, тъй като работодателят по трудовата връзка, по която се търси установяване на трудовата дейност е прекратил дейността си без правоприемник, т. е. от и срещу лица, които са активно и пасивно материално правно легитимирани. По делото е ангажирано удостоверение по чл. 5, ал. 10 КСО, в което е удостоверено, че разплащателните ведомости и трудови документи на „Автотранскомплект” ЕООД София са приети от ТП – Кюстендил, отдел „Обединени архиви” с. Невестино. В удостоверението е удостоверено, че в приетата документация за ищеца липсват данни за периода юли 1989 г. до м. февруари 1993 г.

От ангажирания от ищеца препис на трудовата му книжка /документ, който попада сред посочените в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР/ и от показанията на разпитаните свидетели /за тях е установено по насъмнен начин, че за части или за целия период са работили с ищеца при работодателя, за който той търси установяване на трудов стаж/ се установява, че в рамките на процесния период юли 1989 г. до м. февруари 1993 г. ищецът е работил по трудово правоотношение при „Автотранскомплект” ЕООД София, клон Плевен. Г. е изпълнявала задълженията за длъжността „касиер” при пълно работно време от 8 часа, при 5-дневна работна седмица, а трудовото си възнаграждение е получавала по ведомост.

С оглед на изложеното и на база съвкупният анализ на събраните в хода на производството доказателства съдът приема, че заявената претенция е основателна за периода месец юли 1989г до месец декември 1992 г. вкл. За периода 01.01.1993 г. 28.02.1993 г./, за който ищецът търси установяване на трудов стаж, той е надлежно удостоверен в издадено му удостоверение образец 13, поради което в тази част иска, като неоснователен, следва да се отхвърли. 

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски – платено адвокатско възнаграждение. По делото са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 300,00 лв. Ответникът оспорва дължимостта на претендираните разноски с аргумент, че отговоря по иска по силата на закона и не дължи разноски.

Съдът намира възраженията на ответника за неоснователно.

С ТР № 2/2015 г. на ОСГК ВКС прие, че в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски. Той не е освободен от направените разходи за адвокатско възнаграждение, по аргумент от чл. 10 ЗУТОССР, който препраща за неуредените въпроси към ГПК. Специалният закон /ЗУТОССР/ не съдържа правила относно отговорността за разноски, в частност тези за адвокатско възнаграждение при уважаване или отхвърляне на иска. С оглед на това приложение намират правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК при основателност на иска и чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК при неоснователност. Във връзка с казаното следва да се има предвид, че искът за установяване на трудов стаж по съдебен ред представлява трудов спор и при тълкуването и прилагането на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР следва да се приложи нормата на чл. 359, изр. 2-ро КТр, като по отношение на адвокатското възнаграждение следва да се приложат правилата на чл. 78, ал. 1-4 ГПК. Съобразявайки извода за съда за основателност на иска и изложените по-горе съображения за приложимост на правилата на ГПК досежно отговорността за разноски, съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на сторените от ищеца разноски в размер на 300,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 44, че в периода 01.07.1989 г. до 31.12.1992 г. К.В.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** е полагала труд при работодателя „Автотранскомплект” ЕООД София, клон Плевен, на длъжност „касиер” на пълен работен ден /осем часа/, при пълна работна седмица /5-дневна работна седмица/, като трудовото ѝ възнаграждение е заплащано в брой - по ведомост, като ОТХВЪЛЯ иска за установяване на трудов стаж при същия работодателя за периода 01.01.1993 до 28.02.1993 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ТП на НОИ Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 44 да заплати на К.В.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300,00 лв. /триста лева/ - сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: