Р Е Ш Е Н И Е № 848
Гр. Пещера,29.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като
разгледа докладваното от съдията Павлова гр.д. № 167 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,гр. София,
ул.Граф Игнатиев" № 2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните
Директори Б. М.и С. С. със съдебен
адрес:***, Адвокатско дружество „Марински и Николова“, против Д.Г.Г. ЕГН ********** ***.
Твърди ищецът , че на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от
Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от
НББАЗ на Националното бюро на Р Франция по щета № 120175/28.02.2014г.
обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1 725.65 лева за увредения при
ПТП, настъпило на 29.08.2012г. в град Париж, Р. Франция, т.а. ДАФ, с peг. №
769АЕГ59.
Виновен за катастрофата бил ответникът Д.Г.Г.,
който управлявайки л.а. САНГЬОНГ РЕКСТЪН, с ДКН РА 3355 ВВ, собственост на „ТИГЪР
ГРУП“ ООД, движейки се в град Париж, не съобразявайки дистанцията, удря в
задната част, правомерно движещия се пред него т.а. ДАФ, с peг. № 769АЕГ59,
като така причинява процесното ПТП.
В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия
автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.С
регресна покана изх. № ГФ - РП 464/22.08.2018г. поканили ответника да
възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило
задължението си.
Молят на основание чл. 288а, ал.3 във вр. с
чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр.
с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да бъдат призовани на съд с
ответника и след установяване на горните обстоятелства, да бъде осъден Д.Г.Г.
да заплати на Гаранционен фонд сума в размер на 1 725.65 лева (хиляда
седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120175/28.02.2014г. обезщетение,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата.Претендират разноски и правят доказателствени
искания.
На ответника е назначен адвокат особен
представител- адв. М. Г., която в срока
за отговор е депозирала такъв. Твърди,
че иска е недопустим поради изтекла давност за предявявяне на регресен иск,
както и погасено било взимането на ГФ към ответника. Твърди, че следвало да
бъде конституиран като ответник и фирмата собственик на МПС-то, а именно „ТИГЪР
ГРУП“ ООД. Моли съдът да отхвърли предявения иск.
В първото по делото заседание ищецът е
депозирал писмено становище по хода на делото и изложение по съществото на
спора, като е приложил и списък на разноските. Моли съда за уважаване на иска.
В първото по делото заседание ответника се
представлява от особения си представител – адв. М. Г., която излага съображения
за отхвърляне на иска.
Пещерският районен съд, като взе предвид
постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по
делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
Видно от приетото писмено доказателство –
заверен препис от Двустранен констативен протокол за ПТП от 29.08.2012г.,
/заверени преписи на френски език и в превод на български език/, на 29.08.2012г около 17.30 ч. в гр. Париж, Франция, е
настъпило ПТП между лек автомобил с рег. № РА 3355 ВВ с водач Д.Г., и
Товарен автомобил ДАФ с ремарке с
рег. № 769АЕГ59. Лекият автомобил удря в задната част превозното средство при
движение в една посока и в същата лента.
Ударът е настъпил в задната лява част на
товарния автомобил, при което му са причинени щети.
Видно от приетата по делото Справка от базата
данни на Информационния център към Гаранционен фонд, на база подадени данни от застрахователни компании на
застраховка „ГО“ на
автомобилистите, моторно превозно
средство с рег. № РА 3355 ВВ е имало сключена застраховка за периода от
02.07.2011г. до 01.07.2012г. към ЗК
ЛЕВИНС АД, като към датата на ПТП не е имал сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Прието е по делото писмо от Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи /НББАЗ/ изх.№
1-0648/25.02.2013г. с наш реф.№ GF-13-093 F до Централна френска служба, с
техен реф.№ N/12/G/16136/ROQ, относно настъпило ПТП на 29.08.2012г. във
Франция с автомобил Сангьонг Рекстън с
рег. № РА 3355 ВВ, с което сочат, че
автомобила не е бил застрахован към датата на ПТП и е с обичайно местодомуване
на териотрията на РБългария.
С писмо от 06.01.2014г. по техен реф. № 0925 12 0483 00043 W ETR , наш референтен
номер GF-13-093 F, MMA IARD SA е уводомил НББАЗ /заверени преписи на английски език и
в превод на български език/, че щетата е обработена от тях и към момента същите
били заплатили от името на НББАЗ сума по щетата в размер на 619,31 евро и разноски в размер на 200,00 евро, общо 819,31 евро. Молят сумата
да им бъде преведена по посочена банкова сметка.
***.09.2012г.
от „САС Кабине СЕМПЕН“ Автомобилни експерти, Франция, с който са дали оценка по щетата, като ремонта
на МПС –то е в размер на 619,31 евро без
ДДС, и 740,69 евро с ДДС, с приложен списък на отремонтираните части./ заверени
преписи на френски език и в превод на български език/.
Видно от преводно нареждане от дата 24.02.2014г. НББАЗ е превело по
банков път 819,31 евро на MMA IARD SA,с
основание – плащане по техен реф. № 0925
12 0483 00043 W ETR , наш референтен номер GF-13-093 F.
Приложена е Претенция за възстановяване на
изплатено обезщетение от НББАЗ на MMA
IARD SA, по щета причинена от незастраховано МПС с българска регистрация до Гаранционен фонд с вх. № 08-01-98/13 от дата 28.02.2014 г., с
посочени наш реф. № GF-13-093 F и техен реф. №
0925 12 0483 00043 W ETR, с искане да бъде възстановена заплатената сума
от 819,31 евро от дата 24.02.2014г., ведно с банковите такси в общ размер на 882,31евро. Посочено е че на
основание получена претенция от MMA IARD SA, оторизирани от Националното бюро
на Франция да обработят случая, са изплатени имуществени вреди в следствие на ПТП
с виновно незастраховано МПС с български регистрационен номер РА 3355 ВВ на
територията на Франция и с одобрение на УС , НББАЗ възстановило сумата от 819,31 евро.
Изготвен е Доклад по щета за имуществени
вреди № 120175/28.02.2014г. от ГФ с
посочена сума в рамер на 1725,65 лева, която сума е била преведана на НББАЗ на 13.03.2014г. по щета реф. №
GF-13-093 F /видно от преводното нареждане/.
Видно от представената регресна покана изх. №
ГФ-РП-464/22.08.2018 г., ищецът е уведомил писмено ответника, че на основание чл. 288, ал. 1 от КЗ (отм.); е изплатил на НББАЗ на основание предявена претенция от НБ на Франция
сума в размер на 1725,90 лв., представляваща обезщетение за виновно причинени
имуществени вреди с МПС "SANG YONG"
с ДК № РА 3355 ВВ, управляван от Д.Г. без задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, при ПТП на 29.08.2012 г.
на територията на Франция. Със същата регресна покана, ответникът е поканен да
внесе горепосочената сума по сметка на ГФ, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, в едномесечен срок от уведомяването му.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г. /, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава - членка, когато моторното превозно средство на
виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователят. Съгласно нормата на чл. 288а, ал. 3 от КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по ал. 1 се
прилага чл. 288, ал. 12
и ал. 14 от КЗ
(отм.) , според който след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.
8, според която разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за
сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на
фонда в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2.
Предявеният иск е регресен по своята правна
природа. Ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и има право да получи от
причинителя на вредата платеното от него обезщетение, когато виновният водач
при настъпване на ПТП-то е управлявал МПС без да има сключена задължителна
застраховка "гражданска отговорност".
Съдът намира, че от приетите по делото
писмени доказателства безспорно се установява наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), пътно
– транспортно произшествие, настъпило на територията на държава – членка на ЕС
– Република Франция, виновният водач (български гражданин, управлявал МПС
обичайно намиращо се на територия на Р. България) не е имал валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният
орган на държавата – членка, където е настъпило събитието, е обезщетила
собственика на увреденото МПС за причинените имуществени вреди, което от своя
страна е задължило Гаранционен фонд чрез НББАЗ да възстанови изплатената сума,
ведно с разходите, на компенсаторния орган на Република Франция. Налице е
причинно – следствена връзка между причинените вреди и поведението на
ответника, което не се оспорва от процесуалния представител на ответника и
което се установява от приетия механизъм за настъпване на ПТП в изготвения Двустранен
констативен протокол за ПТП. Представеният Протокол е официален удостоверителен
документ и като такъв обвързва съда и страните с материална и формална
доказателствена сила относно фактите, отразени в него и възприети от
съставителя му. Размерът на дължимото обезщетение е регламентиран от сключените
споразумения между компенсационните органи на страните – членки, като
определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило
ПТП. На компенсиране подлежат както изплатената сума на пострадалия по
ликвидиране на вреди, така и всички разходи, направени от участващите в
компенсацията страни.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че не само той е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск,
тъй като в конкретния случай отговорност следвало да носи и собственика на
управляваното МПС. Именно прекият причинител на вредата – в случая ответникът,
е надлежна страна по предявения иск. Той с виновното си поведение е предизвикал
процесното пътно – транспортно произшествие, в резултат на което са причинени
имуществени вреди и е изплатено застрахователно обезщетение.
С отговора на исковата молба е направено възражение
от ответника за изтекла погасителна давност, което съдът намира за
неоснователно.
Налице е трайно установена практика на ВКС,
споделяща разбирането, застъпено и в т. 14 на ППВС № 7/77 г., чието действие не
е отменено, според която регресните искове / какъвто е настоящия/ се погасяват
с изтичане на общата 5 годишна давност като начало на давностния срок е датата
на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия, от
който момент възниква и правото на регрес. В този смисъл в практиката на ВКС на
РБ, по въпроса за момента на изискуемост на вземането на Гаранционния фонд,
заявено по реда на чл. 288, ал. 12 от КЗ, както и за началния момент на погасителната давност
за упражняване регресното право на последния, няма противоречия и се приема, че
началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането
на Гаранционния фонд, е моментът на изплащане от ГФ на обезщетението по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
/ в този смисъл са: Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на
ВКС, II ТО, Решение № 15 от 04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г. на ВКС, II ТО,
Определение № 441 от 12.07.2010 г. по т. д. № 962/2009 г., II ТО, и други/.
Видно от приетите в настоящото съдебно
производство писмени доказателства, в случая по безспорен начин се установява
обстоятелството, че на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) , с платежно нареждане от 13.03.2014 г.,
Гаранционен фонд е превел по сметка на НББАЗ сумата от 1725,65 лв. –
обезщетение по щета с референтен номер GF-13-093 -F.
Гаранционният фонд е упражнил предоставеното
му от закона право да предяви иска си с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ във вр. чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), на 01.02.2019 г./клеймо на писмото от
31.01.2019г./ - в рамките на установения в закона петгодишен давностен срок.
Поради това, съдът намира, че направеното в срок от ответника правопогасяващо
възражение за изтекла давност се явява неоснователно.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е
предявен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд
сумата в размер на 1725,65 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от завеждане на делото - 31.01.2019г г. до окончателното му изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски по делото в размер на общо 419, 83 лева, от които 69,03 лева за
платена държавна такса и 350,80 лв. разноски за особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Д.Г.Г. ЕГН ********** ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД,гр. София, ул.Граф Игнатиев" № 2, ет.4, представляван заедно от
Изпълнителните Директори Б. М.и С. С., сумата от 1725,65 / хиляди седемстотин
двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща регресно
вземане за изплатено обезщетение по щета № 120175/28.02.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 31.01.2019
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. ЕГН ********** ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД,гр. София, ул.Граф Игнатиев" № 2, ет.4, представляван заедно от
Изпълнителните Директори Б. М.и С. С., сумата от 419, 83 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд
- Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: