Р Е Ш Е Н И Е
№413
гр. Враца, 05.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.11.2023
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
при
секретаря Д.Ванчикова и с
участието на прокурора В.Вътов като
разгледа докладваното от съдия Йорданов
КАН дело № 532 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в
ЗАНН.
Образувано е по
КАСАЦИОННА ЖАЛБА от И.А.А. от ***, чрез *В.Ф. против Решение № 225 от 11.07.2023
г., постановено по АНД № 545/2023г. по описа на Районен съд – Враца, с което
е потвърдено Наказателно Постановление /НП/
№ 408/11.04.2023г. на Директора на РДГ гр.Берковица, с което на И.А.А.
от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лева на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1,т.1
ЗГ,и второ административно наказание глоба в
размер на 500 лева на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1,т.2
ЗГ, и на основание чл.275, ал.2 ЗГ е постановено да заплати паричната
равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението в размер на 37.42
лева.
В касационната жалба
са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е
необосновано. Излагат се доводи, че неправилно първостепенният съд не е приел
становището на касатора, че случаят е маловажен, предвид стойността на вредите
и смекчаващите вината му обстоятелства и е отказал да приложи разпоредбата на
чл.28 ЗАНН. Моли за отмяна на решението. В
с.з. касаторът се представлява от процесуалния представител *Ф., който
поддържа жалбата и иска отмяна на решението. Претендират се направените в
производството разноски.
Ответникът Директора
на РДГ гр.Берковица, в отговор на касационната жалба изразява становище за
неоснователност на същата. Излагат се подробни съображения за правилност на
решението на РС и потвърждаване на същото. Иска се оставяне на жалбата без
уважение. Не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност
на касационната жалба, като отправя искане към касационната инстанция да я отхвърли,
а обжалваното решение да бъде оставено в сила.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 225 от 11.07.2023
г., постановено по АНД № 545/2023г. по описа на Районен съд – Враца, с
което е потвърдено Наказателно Постановление /НП/ № 408/11.04.2023г. на Директора на РДГ
гр.Берковица с което на И.А.А. от *** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева на основание чл.266, ал.1
във вр. с чл.213, ал.1,т.1 ЗГ,и второ административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.266, ал.1
във вр. с чл.213, ал.1,т.2 ЗГ, и на основание чл.275, ал.2 ЗГ е постановено да
заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението в
размер на 37.42 лева.
Въззивният съд в
оспореното решение е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и
териториално компетентни органи. Претендираните нарушения и обстотятелствата,
при които същите са извършени са описани достатъчно ясно и пълно, както в акта,
така и в наказателното постановление. По съществото на спора е установено, че
жалбоподателят на 13.03.2023г. в землището на ***, вилна зона е съхранявал 14
бр. иглолистни ритловици от дървесен вид бял бор, с дължина 6.00м., възлизащи
на пл.м3 дървесина, немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет –
документ, доказващ законния им произход. РС е приел за правилна дадената от АНО
правна квалификация на извършеното административно нарушения по чл. 213,
ал.1,т.1 ЗГ, и второ административно нарушение по чл.213, ал.1,т.2 ЗГ, които
разпоредби въвеждат забрана за покупко-продажбата и други разпоредителни
сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването,
съхраняването и преработването на:
1. дървесина, немаркирана с контролна
горска марка, съответно с производствена марка;
2. дървесина, непридружена с превозен
билет.
Счел
е, че нарушението е безспорно установено по делото от събраните доказателства.
Прието е, че деянието, вменено на жалбоподателя е доказано по безспорен и
категоричен начин, като формата на вина на жалбоподателя е пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не трябва
да нарушава въведените законови забрани, но въпреки това е съхранявал описаната
дървесина немаркирана с контролна горска марка и без превозен билет, с което е
целял настъпването на общественоопосните последици от своето деяние. Посочил е
също, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, от АНО е
съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определена правилна
квалификация на деянието и е наложено съответното наказание в законоустановения
минимален размер на глобата от 500 лева за всяко от нарушенията и е постановено
заплащане от нарушителя на паричната равностойност на липсващите вещи, предмет
на нарушението.
По
тези съображения НП е потвърдено като законосъобразно, а възраженията изложени
в жалбата са приети за неоснователни.
Решението е валидно -
постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са
конституирани надлежните страни.
Въззивният съд
правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил
всички доказателства по делото, както и възраженията на касатора жалбоподател,
като е обвързал изводите си с фактите по делото.
При издаване на НП и
в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на НП.
Като е стигнал до
извод за законосъобразност на НП районният съд е постановил правилен съдебен
акт – без нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални
нарушения.
В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на НП. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота с
всички писмени и гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите
констатации, които не се и оспорват от касатора и правните изводи на
първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилен и в
съответствие с доказателствата по делото е и извода на съда за неоснователност
на възражението на жалбоподателя, че извършеното нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В конкретиката на казуса, предвид
характера на засегнатите с нарушенията обществени отношения, свързани със
създаване на опасност за опазването, стопанисването и ползването на горските
територии, непосредствен обект на нарушенията и за да се въздейства възпиращо
върху правните субекти, с цел да не се достига до вредни последици са
предвидени от законодателя тези състави на административни нарушения и
съответстващи размери на санкции. Това е и основното оплакване в касационната
жалба за неправилно приложение от първостепенния съд на чл.28 от ЗАНН, което по
изложените съображения не се споделя от касационния съд. В случая не паричната
равностойност на вещите, предмет на нарушението е определяща за квалификацията
„маловажен случай“, а характера на засегнатите обществени отношения, тяхната
значимост и дадената им правна закрила, които не обуславят извод за по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушение от
съответния вид, съгласно законовата дефиниция по пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН.
Констатирани са две
отделни нарушения, извършени с едно деяние, в идеална съвкупност, наказанията
за които разпоредбата на чл.18 от ЗАНН предвижда да се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях.
Решението на районния
съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното
дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране,
проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и
относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз
основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са
становищата на страните и са формирани съответните правни изводи, които изводи
се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2
от АПК
не следва да бъдат повтаряни.
Пред настоящата
инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни
констатации на съда от тези, отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни
изводи от тези на РС, водещи до отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира изложените в касационната жалба доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не
релевантен по делото факт.
При осъществения
контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила.
Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Разноски при този
изход на спора се дължат на ответника на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143 АПК, но не се претендират, а няма и данни да са направени такива, поради което
не се присъждат.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.218 АПК,
Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 225 от 11.07.2023 г., постановено по АНД № 545/2023г. по описа на Районен съд
– Враца, с което е потвърдено Наказателно Постановление
/НП/ № 408/11.04.2023г. на Директора на
РДГ гр.Берковица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.