Р Е Ш Е Н И Е
№ 463
гр. Пазарджик, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 753 по описа за 2019 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В. , постановено
по гр.д.№430 по описа на съда за 2018 година е прието за установено в отношенията между Ф.А.А., ЕГН **********,***,
и Н.О.А., ЕГН **********, лично и
като майка и законен представител на малолетното дете Ф.А.А., ЕГН: ***********,
с постоянен адрес:***, и С.Д.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***,
че Договор за продажба на
недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 65, том I-ви, рег. № 788, дело № 62 от 2016 г. на
нотариус С.Д., е нищожен, като привиден и
прикриващ договор
за дарение.
Присъдени са
разноски.
В срок
постановеното решение е обжалвано от един от ищците в първоинстанционното
производство Ф.А..
Излага
оплаквания,че в едната част на решението ,съдът се е произнесъл по непредявен
иск – иска за разкриване на прикритата сделка,приемайки,че привидната нищожна
сделка прикрива договор за дарение.
Молят в тази
част решението да бъде обезсилено.
Излагат
фактическите обстоятелства по спора ,като сочат ,че и съдът е приел,че е
предявен един иск .Иск за разкриване на прикритата сделка не бил предявен ,тъй
като жалбоподателката нямала интерес да предяви такъв.Установено било ,че
жалбоподателката и С.А. са бивши съпрузи,като предмет на сделката било нейно
единствено жилище , а ответницата имала намерение да го продаде.
Моли решението
да бъде обезсилено ,тъй като в исковата молба било посочено ,че привидния
договор прикрива дарение ,но не било направено искане за разкриване на
симулацията.
Писмен отговор
на тази жалба не е постъпил.
Решението е
обжалвано и от Н.А. ,лично и в качеството и на законен представител на
малолетната Ф.А..
Молят решението да бъде отменено изцяло и предявените искове – отхвърлени.
Страните по атакуваната сделка ясно са осъзнавали
каква сделка сключват и последиците от нея. Волята им била ясно изразена и обективирана в
нотариалния акт. Установено било , че жалбоподателката
и покойния и съпруг по време на изповядане на сделката са работили в Чехия, за да градят
къщата си, както заявява ищеца С.А. в писмената си защита „...къща, която е
градил с помощта на детето , за самото дете."
Къщата била
негодна за живеене и в същия ден, в който е изповядана процесната сделка ,
ищците изповядали аналогична сделка с другия си син, но атакували само сделката
с покойния им син с цел да отнемат единственото жилище на овдовялата им снаха и
малолетното им внуче-сираче.
Ищците са имали желание и по собствена воля са
изповядали сделката, спазена е законовата форма за този вид сделки, не са
въвеждани в заблуждение, измама или крайна нужда.Влошените отношения между
наследниците на купувача и продавачите не било основание за прогласяване на
нищожност на сделката. Ответницата и до
момента живеела със съзнанието , че семейното им жилище е придобито със средства
от труда им в чужбина и не знаела за изявления на съпруга и подписвани под
давление на родителите или адвокатите им. Представената декларация била със
странна дата 09.02.1917г., което предизвиквало съмнения относно достоверността
на съдържанието , както и дали това е искал да подпише покойния съпруг.
Ответницата нямала намерение да продава имота ,тъй
като той бил жилището и то в съсобственост с малолетното дете.
В дадения от съда срок писмено становище не е
постъпило.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от Ф.А..
Ищцата намира жалбата за неоснователна.
Решението в частта, с която е уважен предявения иск с
правно основание чл. 26, ал.2, изр.1, предл.5 от ЗЗД - за установяване
нищожността на привиден договор, в случая на покупко-продажба било
законосъобразно, правилно и обосновано.
За първи път в жалбата се подържало твърдение,че
къщата била изградена от съпрузите – ответницата по иска и покойния и съпруг.
Ответниците не ангажирали гласни доказателства и признавали,че
продажна цена не е платена.
Установено било, че сделката е симулативна и пари не
са заплащани по нея.
Считат, че жалбата е неоснователна решението ,с което
на основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД е проглА.а нищожността на договор
за покупко - продажба на надвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 65
от 15.02.2016г.,том първи,рег.№788,дело№62 от 2016г на С. Д.,Нотариус с
район на действие Районен съд В. е правилно.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,съобразявайки доводите на страните ,за да се произнесе
,взе предвид следното:
Първоначално иска е предявен от Ф.А. и С.А..
Ищците
твърдят, че на 15.02.2016г с нотариален акт №65,
том първи, peг.№788, дело№62 от 2016г на С. Д., Нотариус с район на действие
Районен съд В., вписан под №541 в регистъра на Нотариалната Камара, са продали „фиктивно“ на сина си А.С. А.,
ЕГН:**********, представляван по пълномощие от другият им син Д.С. А., недвижим
имот придобит по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, представляващ: поземлен имот с
идентификатор 62004.5.778 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Р.,община Р.,област Пазарджик,одобрен със Заповед РД-18-16/25.03.2010 г.
на изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.Р., ул. „Б.“ №
17, целия с площ от 320 кв.м., а по
скица от 332 /триста тридесет и два/ кв.м., трайно предназначение на
територията; урбанизирана, начин на трайно ползване; ниско застрояване /до 10
метра/, стар идентификатор-няма,номер по предходен план:имот №1941,квартал
70/седемдесети/, парцел VIII-1941, при съседи: имот 62004.5.776,имот
62004.5.777,имот 62004.5.779, имот 62004.5.9583 и имот 62004.5.774, заедно с
построената в имота сграда с идентификатор 62004.5.778.1 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, със застроена площ по акт за собственост от 60 кв.м.,
а по скица от 58 /петдесет и осем/ кв.м., брой на етажи: 2/два/, с
предназначение жилищна сграда, еднофамилна.
Когато закупили
процесния имот през 2008 г. той бил негоден за живеене и ищцата е направила
основен ремонт на първият етаж, като обособила и направила търговски обект,
след което регистрирали ЕТ "Ф.- А. А.” и заедно с другите й двама сина
започнали да извършват търговска дейност в него.Заживяла в къщата ,тъй като със
съпруга и били във влошени отношения.
Твърдят,
че при тази фиктивна продажба в нотариалния акт е посочена като продажна
цена на имота данъчната му оценка - 4200
лева, тъй като сделката е била симулативна.
Инициативата да се прехвърли имота на синът им А. е
била на С.А., тъй като другите им двама сина имат жилища.
Тъй като С.А. имал дете от друга жена, решили да се
извърши този вид сделка, тъй като ако предприемат дарение, каквато била
действителната им воля, то другото дете има право на запазена част от имота и
то подлежи на разваляне, а при покупко- продажба няма да има такива права.Двамата
ищци били във фактическа раздяла.
По време на сделката ответницата и покойния и съпруг
били в Чехия.Като се върнали синът и пристроил до съществуващия търговски обект
друг търговски обект,а ищцата Ф. сключила с него договор за наем за използвания
от нея търговски обект.Към този момент и по нейно настояване синът и подписал декларация
,че не е дал пари на продавачката по сделката.
На 11.09.2017 година А. А. починал при катастрофа.
След това отношенията се влошили.Ответницата била
заявила,че няма да живее в къщата и ще я продаде.
Излагат се неотносими към спора обстоятелства ,
касаещи отношенията между двамата ищци
,тези на ищцата Ф.А. със снахата и внучката и ,както и обстоятелството ,че ако
къщата се продаде тя няма къде да живее.Желае къщата да бъде наследена от
внучката и и с това обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
Моли да се прогласи нищожността на Договор за продажба
на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 65, том I-ви, рег. № 788, дело № 62 от 2016 г. на
нотариус С.Д..
С допълнителна молба вх. № 2191от 02.05.2018 г. излага, че прехвърлите имали намерение да надарят
сина си А. А. с процесния недвижим имот, но решили, за да не може договорът да
бъде развален от трети лица да го сключат под формата на покупко- продажба.
Формулират
искане към съда да признае за установено, че Договор за продажба на недвижим
имот, сключен във формата на нотариален акт № 65, том I-ви, рег. № 788, дело № 62 от 2016 г. на
нотариус С.Д. е нищожен и прикрива сделка на дарение. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В
изпълнение указанията на съда ,в допълнителна молба е извършена
конкретизиция,като се сочи,че атакуваната сделка е привидна ,тъй като
действителната воля на страните по нея била да
се извърши дарствен акт.Цена не била уговаряна и плащана.
Твърдят,че
описания договор е нищожен , понеже прикрива договор за дарение и правят искане
да се прогласи нищожността на договора за покупко продажба ,поради това ,че
прикрива дарение.
Постъпила
е молба от С.А.,в която заявява,че не е предявил иск,счита ,че изложеното в
исковата молба не е вярно,цената при сделката е платена , покойния му син не е
подписвал декларация.
Впоследствие,конституиран
като ответник е променил позицията си по спора.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Н.А. ,лично и като законен
представител на малолетното дете.
Изложили
са доводи за редовността на исковата молба,доводи относно надлежното
предявяване на иск от С.А..
Оспорили
са подписа и съдържанието на декларацията ,подписана от А. А..Иска бил предявен
,след като ответницата предявила иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу
ищцата Ф.А..
Ангажирали
са гласни доказателства в подкрепа на твърденията им,че продажната цена е
платена.
В
качеството си на ответник С.А. също е подал писмен отговор,като е оспорил
иска.Подържал , че продажна цена е платена,оспорил е представената декларация.
Преди
да обсъди фактическата обстановка , съдът намира за необходимо да обсъди
въпросите ,касаещи правната квалификация на иска , или исковете.
Съгласно чл.26,
ал.2, пр.5 ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма следва да се
тълкува във връзка с разпоредбата на чл.17 ЗЗД. Привидността на договора е
обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната си
воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица. Съгласието може да се
изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици – абсолютна
симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно
изявените – относителна симулация. Законът разпорежда, че при относителната
симулация се прилагат правилата за прикритото съглашение, ако са налице
изискванията за неговата действителност. В този смисъл, искът по чл.26, ал.2,
пр.5 ЗЗД би могъл да е предявен за разкриване на относителната симулацията или
за прогласяване на абсолютна симулация.
В практиката на
ВКС е изяснена разликата между иска за установяване на привидност по чл. 26 ал.2 ЗЗД , с предмет обявяването на относителна
недействителност и иска , с който се претендират последици от прикритата сделка
по чл. 17 ал.1 ЗЗД .Последователно
е указанието тези искове да се разглеждат като самостоятелни , което не отрича
връзката между привидно и прикрито съглашение при доказването на симулацията.
За разкриване на симулацията като относителна е необходимо доказване
съществуването на прикритата сделка.
Предявеният пред
първата инстанция иск е за прогласяване нищожността на договора като
симулативен и по – точно за разкриване на относителна симулация. Симулативен е
договорът, от който страните, които са го сключили не желаят да бъдат
обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива
никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и
каква (относителна симулация). Дали зад нищожния симулативен договор има
прикрита сделка и каква - е предмет на иска с правно основание чл.
17, ал. 1 ЗЗД. Такъв
иск (за разкриване на симулацията) не е разгледан от първоинстанционния съд, а
и ищцата има интерес да го предяви само ако претендира някакви права от
прикрита сделка (например да отмени дарение, да възстанови запазена част и
др.). В случая е разгледан само искът, с който ищцата претендира да се освободи
от привидната сделка и в нейна тежест е да докаже само, че действителната воля
на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в
него.
Следователно
,въззивният съд приема,че макар в диспозитива на решението да е разяснено,че
договора е симулативен ,като привиден и пририва дарение,то иск за разкриване на
симулацията не е разгледан и няма основание да се подържа,че решението е
недопустимо.
Поставя се и
въпроса за правния интерес на ищцата да
претендира нищожност на сделката ,като привидна.Доводите за интерес от това
изложени в исковата молба са житейски ,неправни.Чрез провеждане на този иск ,
тя не би могла да постигне целения от нея житейски резултат.
Като страна по
сделката обаче,която се твърди,че е
нищожна и ищцата цели да се освободи от нея ,би следвало да се приеме,че винаги
има интерес от прогласяването на тази нищожност.
Поради това
съдът приема,че решението е валидно и допустимо и следва да се произнесе по
съществото на спора.
Не се спори по делото ,видно е от
представения нотариален акт № 65, том I-ви, рег.
№ 788, дело № 62 от 2016 г. на нотариус С.Д., че Ф.А.А. и С.Д.А. са прехвърлили
на А.С. А., право правото на собственост върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 62004.5.778, по КККР на гр. Р.,
одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на поземления имот, гр. Р., ул. „Б.“, № 17, целият с площ по акт за
собственост от 320 кв.м., а по скица от 332 кв.м., с номер по предходен план
1941, квартал № 70, парцел VIII-1941, при съседи: имот
62004.5.776, имот 62004.5.777, имот 62004.5.779, имот 62004.5.9583 и имот
62004.5.774, заедно с построената в него СГРАДА, с идентификатор 62004.5.778.1,
по КККР на гр. Р., одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на сградата гр. Р., ул. „Б.“, № 17, със застроена
площ по акт за собственост от 60 кв.м., а по скица от 58 кв. м., брой етажи: 2,
предназначение- жилищна сграда еднофамилна за сумата 4200 лева ,която сума
продавачите са заявили ,че са получили изцяло и в брой.
А.С. А., ЕГН: **********, е починал на 11.09.2017 г., и е оставил съпруга- Н.О.А., ЕГН ********** и Ф.А.А., ЕГН: ************- дъщеря ,за свои наследници.
По делото е представена декларация с дата 09.02.1917 г. в която А.С.
А. е декларирал, че за продадения му с нотариален акт № 65, том I-ви, рег. № 788, дело № 62 от 2016 г. имот не е изплатил никаква сума, тъй като с
майка му уговорката е била за дарение.
Тук следва да се обсъди природата на тази
декларация и съответно да се прецени резултата от оспорването и.
Според правната доктрина и съдебната
практика, обратното писмо /пълен обратен документ/ е разпоредителен документ,
съставен нарочно за разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления
на страните по сделката относно действителните им отношения чрез отразяване
съдържанието на прикритата сделка. За разлика от него, непълният обратен
документ/ начало на писмено доказателство/ е случаен документ, който сам по
себе си не разкрива симулативния характер на явната сделка, но съдържа
изявления на страната относно факти и обстоятелства, които правят наличието на
симулация вероятно. Тези същностни различия в съдържанието на двата документа
обуславят и различното им доказателствено значение - докато обратното писмо
доказва директно симулативността на атакуваната сделка, без да са необходими
други доказателства, наличието на непълен обратен документ по делото е само
предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164, ал.1, т.6 ГПК
недопустимост на свидетелските показания. Според изричната разпоредба на чл.
165, ал.2 ГПК, когато страната се домогва да докаже, че
изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими,
ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението за симулация. Под другата страна по смисъла на чл.
165, ал.2 ГПК се има предвид лицето, което лично или чрез
представител е участвало в сделката.
Съобразявайки изложеното ,съдът намира ,че в
настоящия случай не се касае за пълен обратен документ,а по-скоро за начало на
писмено доказателство,което определя допустимостта на свидетелските показания.Вярно
е,че в представената декларация е посочена годината 1917 година,като безспорно
се касае за грешка.
От приетото и неоспорено заключение на експерта - графолог
се установява, че подписът, положен след декларатор в декларация от 09.02.2017 г./годината изписана 1917/, е положен
от А.С. А.. Следователно оспорването е недоказано.
Показанията като свидетел на нотариус С. Б. Д. не допринасят за изясняване
на фактическата обстановка по спора.
От разпита на свидетеля Д.С. А.- син на ищцата и
ответника С.А. се установява, че процесния имот е купен от родителите му, които
първоначално не можели да се разберат за прехвърлянето му на децата, но
впоследствие един ден баща му С. се обадил и му казал, че ще им прехвърлят недвижими
имоти. По това време брат му А. бил в Чехия и той осъществил контакт с него ,за
да го уведоми ,че родителите ще им прехвърлят къщи. Този свидетел установява,че
е била обсъждана природата на сделките, поради това, че към онзи момент баща им
С. чакал дете от друга жена и те се притеснявали, че ако сделката се изповяда като
дарение, впоследствие има опасност то да бъде развалено. Затова решили, че ще
бъде изповядана под формата на покупко- продажба, въпреки че никога не е
съществувала договорка за плащане на цена, нито такава в крайна сметка е
платена. Такава била уговорката и по отношение на двамата братя .След сключване
на сделките и двамата братя решили да съставят декларации, в които да признаят
обстоятелството, че не са плащали пари по сделките.С тези показания се
установяват и обстоятелства , относими към оспорването на представената по
делото декларация. Свидетелят е действал като пълномощник на брат си при
сключване на сделката и нито преди сключването й, нито по време или след това е
давал пари от името на брат си на родителите им, като знае, че и брат му не е
плащал такива, тъй като изобщо не е имало уговорки да се плащат такива. Разходите
по изповядване на сделката са били платени от тяхната майка.
От показанията на свидетелката А.И.Б. ,съседка на родителите,се
установява, че родителите са дарили в един ден на двама от синовете си- А. и М.
по една къща. Свидетелката е категорична, че по сделката пари не са плащани. Тези
обстоятелства са и станали известни и от двете страни по сделката.
Не бива да се пренебрегва и становището на С.А.
по иска ,което макар и променено в хода
на производството , всъщност съвпада с установеното чрез останалите събрани
доказателства.
При така приетата фактическа обстановка ,съдът
намира ,че иска с правно основание чл.26 ал.2 пр.5-то от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен ,като се прогласи нищожността на сделката , като
привидна.Като е сторил това ,първоинстанционният съд е постановил едно правилно
решение.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,
че отразените в нотариален акт № 65, том
I-ви, рег. № 788, дело № 62 от 2016 г. на нотариус С.Д. волеизявления на
страните, сключили договора за покупко-продажба са само формални и не
съответстват на действителната им воля. Страните по договора не са желали настъпването
на правните последици от тези изявления, а са целели само да създадат
привидност на отношенията си по отношение на трети лица (дете от съжителството на
семейни начала на един от прехвърлителите), а действителните отношения между тях са различни от тези следващи от
формалните изявления.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено ,като при условията на чл.272 от ГПК , въззивната инстанция препраща
и към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се отнася до доводите за диспозитива на решението , то следва да се
посочи отново ,че съдът се е произнесъл по предявения иск ,като в диспозитива
изрично е посочил ,че има и прикрита сделка , за да е ясно ,че се касае за
относителна ,а не за абсолютна симулация.
С оглед изхода на спора – неоснователност на жалбите и на двете
страни,те разноски помежду си не си дължат.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд В.
, постановено по гр.д.№430 по описа на съда за 2018 година,с което е прието за установено в отношенията между Ф.А.А., ЕГН **********,***,
и Н.О.А., ЕГН **********, лично и
като майка и законен представител на малолетното дете Ф.А.А., ЕГН: ***********,
с постоянен адрес:***, и С.Д.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***,
че Договор за продажба на
недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 65, том I-ви, рег. № 788, дело № 62 от 2016 г. на
нотариус С.Д., е нищожен, като привиден и
прикриващ договор
за дарение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.