Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-50 02.08.2019г. гр. Б.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На четвърти юни
2016 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 628 по описа
за 2019 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 358 от 15.02.2019г.,
постановено по гражданско дело № 6266/2018г. по
описа на Районен съд – Бургас са разпределени допуснатите до делба недвижими
имоти между съделителите Р.Д. и С.Д., като е поставен
в дял на съделителя Р.Д. конкретен недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.608.8.1.1, находящ се в гр. Б., ул. „О.“ № *, ет. *, ап. *, а в дял на
С.Д. е поставен самостоятелен недвижим имот с идентификатор 07079.608.8.1.5, находящ се в гр. Б., ул. „О.“ № *, ет. *, ап. *. С
цитираното решение е поставено изнасянето на публична продан на следния
недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 07079.3.568, находящ
се в гр. Б., м. „Курт тепе“ с площ от 2 366
кв.м.
С цитираното решение е
осъдена Р.Н.Д. да заплати на С.Н.Д. сума
в размер от 74 000 лева, представляваща парично уравнение на дела му в
жилището, поставено в дял на Р.Д., а С.Д. е осъден да заплати на Р.Д. сума в
размер на 107 475 лева, представляваща парично уравнение на дела й в
жилището, постановено в дял на С.Д..
С цитираното решение е
отхвърлена претенцията по сметки с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД,
предявена от Р.Д. за осъждане на С.Н.Д. да й заплати сума в размер от
8 000 лева, представляваща дължимата част от подобренията, извършени през
2005г. в съсобствения между страните недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.608.8.1.1 като
неоснователна и погасена по давност.
С цитираното решение е осъден
С.Д. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да заплати на Р.Д. сума в размер на
3 137, 50 лева, представляваща обезщетение за периода от 06.06.2017г. до 06.08.2018г. за лишаването й от ползване на
собствената й ¾ ид.ч. от съсобствения
между страните делбен апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.608.8.1.5 и е отхвърлена претенцията по сметки поради
погасяването й чрез плащане, за горницата над 3 137, 50 лева до претендираните 5 065 лева.
С цитираното решение са
отхвърлени претенциите по сметки с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД на С.Д.
за осъждане на Р.Д. да му заплати сума в размер на 3 300 лева,
представляваща дължима част от подобренията, извършени през месец ноември –
2013г. в съсобствения между страните недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.608.8.1.5.
С цитираното решение е
осъдена Р.Д. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да заплати на С.Д. сума в размер
от 3 796, 50 лева, представляваща обезщетение за периода от 06.06.2017г. до 19.09.2018г. за лишаването му от ползване на
собствената му ½ ид.ч. от съсобствения
между страните делбен апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.608.8.1.1 и е отхвърлена като неоснователна претенцията по
сметки – за горницата й над 3 796, 50 лева до претендираните
4 630 лева.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Р.Н.Д. *** в частта
относно присъденото обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС в полза на съделителя С.Д. в размер на 3 796, 50 лева, както и в
частта, в която изцяло е отхвърлен иска за заплащане на направени подобрения от
нейна страна в апартамент *, находящ се на ет. * в размер на 8 000 лева.
По отношение на присъдената
сума в размер на 3 796, 50 лева в полза на С.Д., възззивницата
сочи, че дължимото обезщетение, което следва да заплати на С.Д. като
обезщетение за ползване на имота е в размер на 530, 50 лева, а останалата част
от сумата до размера на присъдената следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Посочва се, че съдът е присъдил сумата от
3 796, 50 лева без да се съобрази с приетата от него претенция за
обезщетение – наем в размер на 5 065 лева и с приспадналото платено
обезщетение в размер на 1 799 лева за ползването на ¾ ид.ч. на трети жилищен етаж от съделителя
С.Д. и това обезщетение е в размер на 3 266, 50 лева. В жалбата се посочва,
че в заключението на вещото лице и решението на съда е посочен размера на
дължимото от нея обезщетение, което следва да се заплати на съделителя
С.Д. в размер на 3 796, 50 лева (обезщетение за ползваната от нея ½
ид.ч. от жилището на първи етаж) и след приспадане на
определеното от съда обезщетение за ½ ид.ч. в
размер на 3 796, 50 лева за С.Д. и това за ¾ ид.ч.
в размер на 3 266, 50 лева за Р.Д. остава за плащане единствено 530 лева,
които тя следва да заплати на съделителя С.Д..
По отношение на отхвърлената
претенция за заплащане на подобрения в полза на Р.Д. в жалбата се посочва, че
по делото са безспорно доказани извършени строително-монтажни работи, които са
включени в цената на първия жилищен етаж, но съдът е отхвърлил претенцията
поради погасяването й по давност. В жалбата се посочва, че изводът на съда
относно изтичането на петгодишна погасителна давност по отношение на
претенцията за заплащане на подобренията е неоснователен, тъй като съдът не е
взел под внимание дадените от страна на свидетеля К.показания.
Ответната страна по въззивната жалба – С.Н.Д. депозира по делото писмен
отговор, в който посочва, че счита атакуваното първоинстанционно решение по
отношение на обжалваната му част за правилно и законосъобразно, а депозираната въззивна жалба за неоснователна. В писмения отговор се
посочва, че съдът правилно е изчислил претенцията за заплащане на обезщетение
за лишаването на Д. от ползването на недвижимия имот, находящ се в гр. Б., ул. „О.“ № *, ет. *, ап. *. Посочва се и
обстоятелството, че е правилен извода на съда, че отправената претенция за
заплащане на сума в размер от 8 000 лева е погасена по давност, като това
се установява от изявленията на самата Р.Д., а и по делото са ангажирани
свидетелски показания, които са противоречиви и неточни и съдът не би могъл да
ги вземе предвид. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С Решение №
2157/01.11.2018г., постановено по гр. дело № 6266/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас е допуснато извършването на съдебна делба между С.Н.Д. и Р.Н.Д. по
отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.3.568, находящ
се в гр. Б., м. „Курт тепе“ с площ от 2 366
кв.м., при квоти от по ½ ид.ч. за всеки един
от съделителите.
С Решение № 850/09.05.2018г.,
постановено по гр. дело № 9580/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е
допуснато извършването на съдебна делба между С.Н.Д. и Р.Н.Д. по отношение на
следните два недвижими имота – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.608.8.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., представляващ апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „О.“ № *, ет. *, ап. * и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.608.8.1.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Б., представляващ апартамент, находящ
се в гр. Б., ул. „О.“ № *, ет. *, ап. *, при квоти – ¾ ид.ч. за Р.Д. и ¼ ид.ч. за
С.Д..
В производството по гр. дело
№ 9580/2017г. с поправена Молба с вх. № 32997/06.08.2018г. Р.Д. е предявила
претенции по сметки, като претендира С.Д. да бъде осъден да й заплати сума в
размер от 8 000 лева, представляваща стойността на извършени подобрения от
нейна страна в имота, който обитава – апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „О.“ № *, ет. *, ап. * през 2005г., както и сума в
размер на 5 065 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижимия
имот, находящ се в гр. Б., ул. „О.“ № *, ет. *, ап. * за
периода от 06.06.2017г. до 06.08.2018г.
В производството по гр. дело
№ 9580/2017г. с Молба, депозирана в открито съдебно заседание от 19.09.2018г. С.Д.
отправя искане да бъде осъдена Р.Д. да му заплати сума в размер от 3 300
лева, представляваща стойността на извършени от него строително-монтажни работи
в имота, който обитава - апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „О.“ № *, ет. *, ап. * през месец ноември –
2013г., както и сума в размер от 4 630 лева, представляваща обезщетение за
ползване на частта от имота, от която е лишен за периода от 06.06.2017г. до предявяване на претенцията – 19.09.2018г. По отношение на тези претенции, съдът се е произнесъл
със своето решение, но в тази му част решението не е атакувано и е влязло в
законна сила.
Въз основа на отправена Молба
от С.Д. с Определение № 14.01.2019г., постановено в открито съдебно заседание,
постановено по гр. дело № 6266/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е
съединил гр. дело № 6266/2018г. по описа на Районен съд – Бургас с висящото
пред същия съд гр. дело № 9580/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, като
двете дела продължат да се разглеждат по общ номер - 6266/2018г. по описа на
Районен съд – Бургас.
По отношение на претенцията
за заплащане на подобрения, извършени от Р.Д. в имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. Б., ул. „О.“ № *, ет. *, ап. *, съдът
съобрази следното:
Видно от депозирана молба от
вх. № 32997 от 06.08.2018г. (лист 40 от гр. дело № 9580/2017г. по описа на БРС)
ищцата изрично е уточнила, че претендира стойността на подобрения в имота на
обща стойност от 8 000 лева, които са извършени през 2005г.
В съдебно заседание от
19.09.2018г. процесуалният представител на съделителя
С.Д. е оспорил така заявените претенции по сметки от страна на Р.Д. и направил
възражение за изтекла погасителна давност за сумите, изразходвани за ремонт
през 2005г.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан А. К., който в своите показания сочи, че преди две-три
години съвместно със своята майка Р. е осъществила ремонт на апартамента и той
е видял, че след ремонта апартаментът е бил в перфектно състояние. От
показанията на свидетеля не може да се установят по безспорен начин твърдяните подобрения в имота на Р.Д. – свидетелят посочва,
че ремонтът съделителката е извършила заедно със
своята майка, което категорично опровергава твърдението да е налице обедняване
на ищцата за сметка на неоснователното обогатяване на другия съделител и в тази връзка, настоящата инстанция намира, че
претенцията остава недоказана и само на това основание следва да бъде
отхвърлена. От друга страна – съдът намира, че предвид разпоредбата на чл. 110
от ЗЗД и обстоятелството, че от 2005г. – както е заявена претенцията на ищцата
са изминали повече от пет години и не се сочат някакви доказателства за спиране
или прекъсване на започналата да тече погасителна давност, то съдът намира, че
вземането е и погасено по давност.
Като взе предвид, че
първоинстанционният съд е достигнал до същите фактически и правни изводи,
настоящата инстанция, намира, че постановеното въззивно
решение следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на претенцията
за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижимия
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Б., ул.
„О.“ № *, ет. *, ап. * за периода от 06.06.2017г. до
06.08.2018г., съдът намира следното:
На основание чл. 31, ал. 2 от
Закона за собствеността когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.
По делото не е спорно, че Р.Д.
е отправила нотариална покана до С.Д. (връчена му на 06.06.2017г.),
с която е предявила претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на собствената й ¾ ид.ч. месечно. Не
е спорно и обстоятелството, че на Р.Д. не й е предоставена възможност да ползва
собствената си идеална част, поради което и претенцията й е основателна и
обезщетение следва да й се дължи. По делото е извършена съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните по делото, която е посочила средно месечен
пазарен наем за процесния имот по-висок от
претенцията, заявена от съделителя Р.Д. и тъй като
съдът не може да присъди повече от поисканото, първоинстанционният съд правилно
е посочил, че дължимото обезщетение следва да бъде определено и присъдено до
размера на претенцията, отправена от страната, а именно – сума в размер на
5 065 лева.
По делото се установява, че
за процесния период от време – тоест – от месец юни –
2017г. до месец август 2018г. насрещната страна – С.Д. е погасил чрез плащане
част от дължимата сума.
По делото са представени
следните доказателства –
- платежно нареждане за сума
в размер от 128, 50 лева за месец 06.2017г. (лист 173 от първоинстанционното
производство),
- платежно нареждане за сума
в размер от 128, 50 лева за месец 07.2017г. (лист 169 от първоинстанционното
производство),
- платежно нареждане за сума
в размер от 128, 50 лева за месец 08.2017г. (лист 169 от първоинстанционното
производство),
- платежно нареждане за сума
в размер от 128, 50 лева за месец 09.2017г. (лист 170 от първоинстанционното
производство),
- платежно нареждане за сума
в размер от 128, 50 лева за месец 10.2017г. (лист 170 от първоинстанционното
производство),
- платежно нареждане за сума
в размер от 514 лева за месеците 11.2017г., 12.2017г., 01.2018г. и 02.2018г.
(лист 173 от първоинстанционното производство),
- платежно нареждане за сума
в размер от 128, 50 лева за месец 03.2018г. (лист 172 от първоинстанционното
производство),
- платежно нареждане за сума
в размер от 128, 50 лева за месец 04.2018г. (лист 169 от първоинстанционното
производство),
- извлечение от сметка, от
която е видно, че в полза на Р.Д. – С.Д. е внесъл сума в размер на 257 лева с
посочено основание – наем за имот с идентификатор 07079.608.8.1.5за месеците
05.2018г. и 06.2018г. (лист 174 от първоинстанционното производство),
- платежно нареждане за сума
в размер от 257 лева за месеците 07.2018г. и 08.2017г. (лист 171 от
първоинстанционното производство), както и
- платежно нареждане за сума
в размер от 128, 50 лева за месец 09.2018г. (лист 171 от първоинстанционното
производство) – нареждане, което не е отчетено от страна на районния съд, тъй
като плащането е направено през месец септември – 2018г. и излиза извън процесния период, за който се претендира обезщетението.
При това положение, съдът
констатира, че С.Д. е заплатил в полза на Р.Д. след отправена покана за
заплащане на обезщетение за лишаването й от право да ползва имота петнадесет
вноски от по 128, 50 лева (лист 169-174 от първоинстанционното производство),
която сума е общо в размер на 1 927, 50 лева. По делото остават
неоснователни нейните твърдения, че заплатената от негова страна сума възлиза
на 1 799 лева – напротив – представени са доказателства, че той й е платил
за процесния период от време сума в размер на общо
1 927, 50 лева, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че и по отношение на тази претенция
въззивният съд е достигнал до същите правни и
фактически изводи, счита, че първоинстанционното решение и в тази му част
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната страна по въззивната
жалба и да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300
лева, представляващи възнаграждение за адвокат, което е заплатено в брой видно
от представения Договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 358 от 15.02.2019г., постановено по гражданско дело № 6266/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в
която изцяло е отхвърлен иска за заплащане на направени подобрения от страна на
Р.Н.Д. в апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „О.“ №
*, ет. * и представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор в размер на 8 000 лева, както
и в частта, в която е отхвърлена претенцията на Р.Н.Д. за заплащане на сума над
присъдения размер 3 137, 50 лева до претендирания размер от 5 065
лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й
¾ ид.ч. от съсобствения
между страните делбен апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.608.8.1.5, находящ се в гр. Б., ул. „О.“ № *,
ет. *.
В останалата му част Решение
№ 358 от 15.02.2019г.,
постановено по гражданско дело № 6266/2018г. по
описа на Районен съд – Бургас не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН ********** *** да заплати на С.Н.Д., ЕГН **********
*** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направените по делото
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд
на Република България.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.