Решение по дело №800/2015 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2015 г. (в сила от 21 април 2016 г.)
Съдия: Ирена Колева
Дело: 20154120100800
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 456

град Горна Оряховица, 09.12.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, единадесети състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА

 

При секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдия Колева гр.дело № 800 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Подадена е искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, пл.”Позитано” № 5, представлявано заедно от изпълнителните директори Р.И.Я. и К. Р., чрез пълномощник – адвокат К.Х.,*** Оряховица, БУЛСТАТ *********, с адрес град Горна Оряховица, пл.”Георги Измирлиев” № 5, представлявана от кмета Д.С.Д., с правно основание чл.213 ал.1 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 23.09.2014г. при движение по общински път от град Горна Оряховица към село Козаревец, непосредствено преди надлеза за град Долна Оряховица, управлявайки собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ******, Т.Ж.Т. преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода, вследствие на което настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на процесния автомобил. Посочва, че на 21.11.2013г. между него и водача на горепосочения автомобил бил сключен договор за застраховка „Каско” под формата на застрахователна полица № 4704130517000179. Сочи, че по подадено от водача заявление в дружеството била образувана застрахователна преписка № 470413141444235 (реф. № 51-06010-01304/14) и след оглед на увредения лек автомобил било установено, че е деформирана предна лява гума „Bridgestone Potenza RE 050 A 225/45/R17” и предна лява джанта, а след направена оценка на същите размерът им бил определен на 152.79 лв., която сума била заплатена на собственика на автомобила на 15.10.2014г. Твърди, че посоченото пътнотранспортно произшествие е настъпило по пътен участък, представляващ част от общинската пътна мрежа на община Горна Оряховица, която не е изпълнила задължението си да поддържа или обезопаси този пътен участък, поради което следва да понесе отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му. Посочва, че съгласно чл.213 ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение дружеството- застраховател встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне, поради което има право на регресен иск, в качеството му на застраховател по застраховка „Каско” на увредения автомобил. С оглед на това посочва, че дружеството подало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 504/2015г. по описа на ГОРС. По същото дело се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение за изплатената на увреденото лице сума, но в срока по чл.414 от ГПК ответната община подала възражение за недължимост. Поради това моли съда да приеме за установено, че Община Горна Оряховица му дължи сумата от 152.79 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди по лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ******, собственост на Т.Ж.Т., при пътнотранспортно произшествие на 23.09.2014г. при движение по общински път от гр. Горна Оряховица към с. Козаревец, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.04.2015г. до окончателното й изплащане. Претендира направените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът община Горна Оряховица, БУЛСТАТ *********, с адрес град Горна Оряховица, пл.”Георги Измирлиев” № 5, представлявана от кмета Д.С.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт М.П., в който е взела становище за недопустимост на исковата претенция, тъй като от изложените в ИМ фактически твърдения не ставало ясно от къде произлиза правния му интерес от осъждане на общината и не е посочено материалното право, на което обосновава претенцията си. Счита, че Община Горна Оряховица е юридическо лице и не е пасивно легитимирана да отговаря по искове с правно основание чл.45 ЗЗД, както и че на основание чл.8 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди претенцията не може да се разгледа по общия граждански ред, а единствено по реда на този закон. На последна място, счита исковата претенция за недопустима и поради това, че пътният участник, в който се твърди да е настъпило пътнотранспортното произшествие, не е собственост и не се стопанисва от Община Горна Оряховица, поради което не носи отговорност за неговото поддържане, а от община Лясковец. Алтернативно, заема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като твърди, че стойността на деформираната джанта и гума, имайки предвид овехтяването им, е значително по-малка от платеното от ищеца. Оспорва представените с ИМ снимки, за които е посочено, че са част от опис на претенция № 51-06010-01304/14/25.09.2014г. и се противопоставя същите да бъдат приети по делото.

В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество.

Ответната община, представлявана в съдебно заседание от юрисконсулт М.П., счита, че искът е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Счита за недоказани наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, на основания за ангажиране деликтната отговорност на общината и размера на претенцията. Поддържа изложените доводи за неоснователност на предявения иск в писмена защита, представена в определен от съда срок. Претендира направените по делото разноски и представя списък на същите по чл.80 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се по делото, че между Застрахователно АД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” и Т.Ж.Т., собственик на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******, е бил сключен договор за застраховка „КАСКО” със срок на действие на застраховката от 22.11.2013г. до 22.11.2014г., видно от приложената застрахователна полица №  4704130517000179. Представят се Общите условия по сключения договор за имуществена застраховка. Видно от приложените свидетелство за регистрация, контролен талон и талон за технически преглед се установява, че водачът на застрахования автомобил е бил правоспособен, както и че автомобилът е преминал технически преглед към датата на застрахователното събитие.    

По делото са представени заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 25.09.2014г., декларация за настъпване на застрахователно събитие, опис на претенция, ведно със снимков материал и опис-заключение по щета, от които се установява, че е била образувана застрахователна преписка по щета и описани и установени по процесния лек автомобил вреди по предната му лява гума и джанта. Сумата от 152.79 лв. е била изплатена от ищцовото дружество на собственика на автомобила, видно от преводно нареждане от 15.10.2014г.

По делото е представена регресна покана с изх. № 04795/12.11.2014г. до ответната община за заплащане на посочената сума на застрахователното дружество-ищец, надлежно връчена, ведно от приложената обратна разписка /известие/.

От справка, представена от ответната община, е видно, че землищната граница между Горна Оряховица и Лясковец е на разстояние 19 метра преди моста /надлеза Долна Оряховица-Лясковец/ при движение от град Горна Оряховица за село Козаревец. Представена е и справка за третокласната пътна мрежа, поддържана от ответната община.

Св. Т.Ж.Т., собственик на увредения автомобил, установява, че е имал пътен инцидент със същия през изминалата година на пътя Горна Оряховица-Козаревец непосредствено преди надлеза за град Долна Оряховица. Посочва, че произшествието настъпило около 22.00 часа, в тъмната част на денонощието, същата вечер валял дъжд и в този пътен участък се събирала много вода. Свидетелят сочи, че знаел добре дупката, която се намирала на платното за движение, тъй като пътувал през този път ежедневно. Било тъмно, бил на фарове и водата блестяла от тях, поради което не преценил правилно и уцелил дупката, преминавайки през нея. Посочва, че се е движил с разрешената в рамките на града скорост от 50 км/ч. Не си спомня да е имало други ППС в насрещната лента за движение или в неговата. Нямало пътни знаци или някаква сигнализация, указваща на водачите на МПС, че има препятствие на пътното платно. Спрял и сигнализирал КАТ по телефона, но от там му отговорили, че нямат задължение да посещават такива инциденти. Установил, че е скъсала предната лява гума на автомобила и се изкривила алуминиевата джанта. Посочва, че последната е оригинална и от 2004г., когато е било закупено МПС. За увредената гума посочва, че същата била сравнително нова – на около година – година и половина. Посетил застрахователя си, като откарал там автомобила. Изплатено му било застрахователно обезщетение за щетата.

Св. М.И., съжителка на св.Т., установява, че на датата на инцидента около 22.00 часа била пътник в процесния автомобил и се прибирали от работа. Било тъмно, пътят бил мокър, тъй като преди това валяло. Движели се по пътя Горна Оряховица-Козаревец и малко преди надлеза за град Долна Оряховица, където имало дупки на платното, се чул шум. Т. спрял автомобила и й казал, че са спукали гума. Той поставил резервната и тогава свидетелката видяла, че гумата е сцепена, а джантата -  крива. Свидетелката установява, че органи на КАТ не са идвали на мястото на инцидента. Т. отишъл при застрахователя си, за да се извърши оглед на автомобила. Той ползвал МПС от около две години спрямо датата на инцидента.     

 От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, прието от съда и неоспорена от страните, се установява, че при установения механизъм на ПТП – движение на процесния автомобил посока Горна Оряховица-Козаревец, навлизане в участък от пътя, покрит с вода от валежи и попадане в дупка, настъпилите повреди по ходовата част на автомобила, посочени в Опис-заключение на щета, са във възможно причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Според заключението причините за настъпване на ПТП са невъзможността водачът на автомобила да възприеме и добие реална представа за размерите и точното място на пълното с вода препятствие и район около него, както и липсата на сигнализиращи и обезопасителни средства, които да провокират във водача своевременни и адекватни действия за недопускане на произшествие. Вещото лице допълва, че на разстояние от около 100 м водачът на увредения автомобил е имал възможност да възприеме наличието на локва, а от 45-50 м наличието на дупка и да предприеме спиране.  Пазарната стойност на нанесената имуществена вреда вследствие уврежданията на предна лява гума и предна лява джанта на процесния автомобил според експерта възлиза на сумата от 141.00 лв. към датата на събитието, а остатъчната стойност на същата вреда е 156.00 лв. 

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 504/2014г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, същото е образувано по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470413141444235/2014г. Издадена била Заповед за изпълнение на парично задължение № 702/07.04.2015г. за сумата от 152.79 лева – изплатено от заявителя на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2015г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 145.00 лв. – разноски по делото. В срока по чл.414 ГПК ответникът в настоящото производство подал възражение за недължимост на сумите. В указания му едномесечен срок ищецът предявил настоящия установителен иск за установяване на вземането си срещу ответника по издадената заповед за изпълнение.

При така установената и изложена фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК е допустим – предявен е от заявителя в заповедното производство, имащ правен интерес от установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Безспорно е, че общината може да носи отговорност за вреди от непозволено увреждане, доколкото ЗЗД предвижда специални текстове, при осъществяване на хипотезите на които се ангажира тази отговорност – чл.49 ал.1 ЗЗД, приложим в случая. Характерът на отговорността по ЗОДОВ, каквито твърдения е навел ответника, е различен от този на отговорността по текстовете на ЗЗД. ЗОДОВ въвежда конкретни хипотези за причинени вреди, при които общината като ЮЛ носи отговорност по силата на този закон. 

Съгласно чл.213 ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер. В хода на производство по такъв иск следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликтапротивоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях. Отговорността е обективна, независимо от вината.

Установява се от приложените писмени доказателства, че към датата на ПТП увреденият автомобил е бил обект на валидна застраховка „Каско” към ищеца, че при ПТП на автомобила са били причинени щети, за отстраняването на които ищецът е заплатил сумата от 152.79 лева.

Съгласно нормите на чл.2 от ЗОбС и чл.8 ал.3 от ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като според чл.31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. От показанията на водача на процесния автомобил и експертното заключение се установява, че мястото, където е настъпило ПТП е част от уличната пътна мрежа на град Горна Оряховица. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които общината е възложила изпълнението на посочените по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.

Съгласно чл.6 от Наредба № IЗ – 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към ГФ не се посещават от органите на МВР и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго МПС. За процесното ПТП не е съставен протокол за ПТП, но показанията на разпитаните свидетели могат да послужат за установяване механизма на същото и причинно-следствената връзка на конкретната неравност на пътя и настъпилите щети, доколкото вещото лице също посочва в неоспореното експертно заключение  по делото, че процесното увреждане е възможно да е настъпило по твърдения от водача на застрахования автомобил начин. Показанията и на двамата свидетели напълно се покриват помежду си относно времето, мястото – процесния пътен участък, намиращ се непосредствено преди надлеза Долна Оряховица-Лясковец, на който е била процесната неравност и пътната обстановка. От техните показания, приложената по делото застрахователна преписка, ведно с изготвения снимков материал, представляващ част от описа на претенцията, както и от експертното заключение, се установява, че вредите по МПС са от преминаване на предната му лява гума в намиращата се на плътното за движение неравност, пълна с вода, която не е била обозначена и обезопасена, т.е. налице е причинно следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите щети, доколкото те са последица от съществуващата и необезопасена неравност.

Вещото лице е възприело като причини за настъпване на ПТП невъзможността на водача на автомобила да възприеме и добие реална представа за размерите и точното място на пълното с вода препятствие и район около него, както и липсата на сигнализиращи и обезопасителни средства /което не е спорно и се установява от свидетелските показания/, които да провокират в него своевременни и адекватни действия за недопускане на ПТП. В същото време водачът на автомобила установява в показанията си, че местоположението на тази дупка на платното за движение му е била добре известна, защото всеки ден се е движел по този път. Причината да премине през нея е факта, че това се случва в тъмната част на денонощието и наличието на валеж същата вечер, който я е запълнил с вода. Установената от експерта възможност за водача на лекия автомобил да възприеме запълненото с вода препятствие с оглед установената видимост и скорост на движение, както и твърденията на самия водач за това, че то му е било добре познато, от около 45-50 м, съпоставено с опасната зона, и да преустанови движение преди навлизане в района на препятствието, респ. възможността да извърши заобикаляне на препятствието поради липса на насрещно движение,  който факт установява също водача, обосновава извод за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила. То е налице, тъй като св.Т. е имал възможност да възприеме и да спре, респективно да заобиколи опасността, поради което обективно е допринесъл за настъпването на процесните вреди.

При съпричиняване, съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, обезщетението може да се намали, след като увреденият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпило ПТП, изложени по-горе, и установените причини за това, както и възможностите за предотвратяване, приносът на водача на МПС за настъпване на вредите е равен на този на виновните служители на ответната община и следва да бъде определен на ½.

Досежно размера на застрахователното обезщетение, съобразявайки константната задължителна съдебна практика на ВКС, съгласно която този размер се определя по действителната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към датата на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент овехтяване, както и експертното заключение в тази част, приема, че същият възлиза на сумата от 156.00 лв. Поради установения принос на водача на л.а. за настъпване на вредите това обезщетение следва да се намали с ½ и възлиза на сумата от 78.00 лв. Върху тази сума ответната община дължи законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.04.2015г. до окончателното изплащане.

И двете страни са претендирали разноски по делото. При този изход, съобразявайки разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцовото дружество разноски по делото в размер на 226.95 лв. – за заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за свидетели и вещото лице, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответната община направените от последната разноски по делото в размер на 196.00лв. за възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

По отношение претендираните и направени от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 504/2015г. по описа на ГОРС за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 73.95 лв., съразмерно с уважената част от иска.   

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на община Горна Оряховица, БУЛСТАТ *********, с адрес град Горна Оряховица, пл.”Георги Измирлиев” № 5, представлявана от кмета Д.С.Д.,  че същата дължи на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, пл.”Позитано” № 5, представлявано заедно от изпълнителните директори Р.И.Я. и К. Р., сумата от 78.00 /седемдесет и осем/ лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за причинени имуществени вреди по лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ******, собственост на Т.Ж.Т., при пътнотранспортно произшествие на 23.09.2014г. /застрахователна преписка № 470413141444235/2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.04.2015г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК в останалата му част до пълния предявен размер от 74.79 /седемдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/ лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, община Горна Оряховица, БУЛСТАТ *********, с адрес град Горна Оряховица, пл.”Георги Измирлиев” № 5, представлявана от кмета Д.С.Д. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, пл.”Позитано” № 5, представлявано заедно от изпълнителните директори Р.И.Я. и К. Р., сумата от 226.95 /двеста двадесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ лв., представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за свидетели и вещото лице, както и сумата от 73.95 /седемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ лв. – направени разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 504/2015г. по описа на ГОРС, съразмерно с уважената част от иска.   

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, пл.”Позитано” № 5, представлявано заедно от изпълнителните директори Р.И.Я. и К. Р. да заплати на община Горна Оряховица, БУЛСТАТ *********, с адрес град Горна Оряховица, пл.”Георги Измирлиев” № 5, представлявана от кмета Д.С.Д., сумата от 196.00 /сто деветдесет и шест/ лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.    

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Велико Търново.

Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: