РЕШЕНИЕ
№ 962
гр. Сливен, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20242230102438 по описа за 2024 година
В исковата молба на „А1 България” ЕАД се твърди, че на 27.07.2018г. е бил сключен
рамков договор № *********, с приложения към него, в резултат на което на Д. П. Д. са
предоставени електронни съобщителни услуги и са му продадени устройства на изплащане,
като задълженията за тях са начислявани по две партиди: № М4809175 и № М5261026.
По първата били натрупани и неплатени задължения за периода от 26.03.2021 г. до
12.10.2021 г., както следва: 606,04 лв. - за предоставени услуги и 172,16 лв. - за устройства
на изплащане. На 10.09.2021 г., поради неплащане в срок на просрочени задължения,
рамковия договор бил прекратен за услугите по тази партида, по вина на ответника. В тази
връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на Договора и Общите условия на „А 1
България” ЕАД, били начислени неустойки в общ размер на 515,31 лв.
По втората от тях били натрупани и неплатени задължения за периода от 26.03.2021 г.
до 25.10.2021 г., както следва: 301,00 лв. - за предоставени услуги и 603,44 лв. - за
устройства на изплащане. На 10.09.2021 г., поради неплащане в срок на просрочени
задължения, рамковия договор бил прекратен за услугите и по тази партида, по вина на
ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на Договора и Общите
условия на „А 1 България” ЕАД, били начислени неустойки в общ размер на 562,52 лв.
За тези си вземания дружеството депозирало заявление по чл.410 от ГПК и съда му
издал заповед за изпълнение, с която разпоредил на физическото лице да ги заплати, но то
1
не само не сторило това, но и подало възражение по чл.414 от ГПК. То пък принудило „А1
България“ЕАД да предяви искове по чл.422 ал.1 и чл.415 ал.1 от ГПК, с цел да установи
съществуването им. Ищецът претендира и сторените от него разноски.
На ответникът е връчен препис от исковата молба, но в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК
не бе депозиран писмен отговор. Той и не се яви на проведеното съдебно заседание, а и не бе
представляван. Не направи искане делото да се гледа в негово отсъствие. Тези отрицателни
факти бяха основание съда да направи извод, че в случая са налице предпоставките по
чл.238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, за каквото настоява ищеца
чрез процесуалния си представител- юрисконсулт.
Налице са и онези по чл.239 ал.1 от ГПК, тъй като от ангажираните от дружеството
доказателства-писмени, а и при пасивното процесуално поведение на ответника, може да се
заключи, че исковете са вероятно основателни- ищеца представя сключени с ответника
договори; също и издавани от него фактури, от които се установява, че е изпълнил
задълженията си- както да предостави услугите и устройствата, така и какви по вид са те и
стойността им.
Ето защо съда прецени, че в случая са налице изискванията на закона за произнасяне
с неприсъствено решение, като още веднъж акцентира на факта, че не е необходимо за
фактите, на които са основани претенциите, да е проведено пълно главно доказване, а е
достатъчно те да са вероятно основателни.
С оглед този изход на делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца се следват, в
пълен размер, сторените от него разноски по делото- както в настоящото исково
производство, така и в предхождащото го заповедно. В последното те са толкова, колкото са
посочени в заповедта за изпълнение-68.40лв.
На ищцовото дружество се следва, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, и юрисконсултско
възнаграждение- защото е юридическо лице и защото както в заповедното производство,
така и в исковото, бе представляван юрисконсулт. За заповедното производство размера му
отново е толкова, колкото е посочено в заповедта за изпълнение-100лв. Предвид предмета на
делото и главно- неговото развитие- произнасяне с неприсъствено решение, основавайки се
и на предвиденото в Наредбата за заплащане на правната помощ, съда го определя на 150лв.
Въз основа на изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
На основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, при
условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, че Д. П. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Сливен,
ул.“Братя Кутеви“18 дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище гр. София и адрес на
управление на дейността – ул. „Кукуш” №1, ЕИК: *********, сумите, за които на
дружеството е издадена в заповедното производство, развило се в ч. гр. дело № 201/2024г. на
2
СлРС, заповед № 84/17.01.2024г.
ОСЪЖДА Д. П. Д. с ЕГН: ********** да заплати на на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със
седалище гр. София на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство-
ч.гр.д.201/2024 на СлРС – 68,14 лв. (шестдесет и осем лева и четиринадесет стотинки) и на
осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
в заповедното производство – 100 лв. (сто лева), а отхвърля като неоснователно последното
искане за горницата над 100лв. до пълния претендиран размер 150лв.
ОСЪЖДА Д. П. Д. с ЕГН: ********** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със
седалище гр. София: на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия установителен
процес- гр.д.2438/2024 на СлРС – 531,86 лв. (петстотин тридесет и един лева и осемдесет и
шест стотинки) и на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК- юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в исковия установителен процес – 150 лв. (сто и петдесет
лева), а отхвърля като неоснователно последното искане за горницата над 150лв. до пълния
претендиран размер 300лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
В едномесечен срок от връчването му, страната срещу която е постановено, може да
поиска отмяната му, ако е била лишена от възможността да участва в делото при някоя от
предпоставките по 240 ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3