№ 148
гр. Стара Загора, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана М. Мавродиева
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело №
20245500100376 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. М. М., чрез адв. Д.С.
против Н. Е. С. след обезсилване на решение № 65 от 17.02.2023г.,
постановено по гр.д.№1672/2021г. по описа на Старозагорския окръжен съд и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по
предявения иск по чл. 79, ал.1 пр.2, вр. с чл. 82 ЗЗД.
Ищецът С. М. М. твърди, че приел предложението на ответника Н. Е. С.,
с което двамата устно се договорили ответникът да купува от САЩ и да внася
в България леки автомобили от известни марки, с малко години експлоатация,
много запазени, с високо качество и отговарящи на европейските стандарти,
които да предава на ответника. С приемането на автомобилите ищецът да
изплаща на ответника всички направени от него до този момент разходи
/купуване на автомобилите, транспорт, митнически такси и др./. От своя
страна ищецът ще изнася и препродава автомобилите в Гранд Канария, като от
получената продажна цена ще прихваща за себе си разноските, които е
изплатил на ищеца и всички направени разходи, свързани с износа, вноса,
транспортирането, продажбата на автомобила и др. По отношение на
направените разноски, които щели да бъдат направени за реализация на
договореното, двамата се споразумели, че същите освен с документи ще се
доказват и на „честна дума“, тъй като имало разноски, които трудно се
отчитали /останало гориво в автомобилите, командировки на шофьори и др./
След прихващане на разноските, получената печалба, която по думите на
ответника трябвало да бъде не по- малко от 5000- 6000 евро, щяла да се дели
по равно между страните.
1
Впоследствие, с оглед на уговорката, ответникът предложил на ищеца
три автомобила: автомобил SUV, марка "Фолксваген", модел "Тигуан", 1984
куб. см., рама № WVGBV3AX7DW601945, двигател бензин № ССТ383418,
цвят черен - металик, производство 2013г., ДКН: СТ***ВС, съгласно
Свидетелство за регистрация Част 1 № *********/11.03.2016г.; автомобил
марка Шевролет", модел "Круз еко", 1400 куб. см., рама №
1G1PJ5SC7C7182915, двигател бензин № 10101N22081, цвят по митническа
декларация: сив, а по талон: бордо - металик, производство 2012г., ДКН:
СТ***ВК - по митническа декларация и ДКН: А*** MX - по талон и
автомобил марка "БМВ 128i" 2996 куб. см, рама № WBAUP9C56BVL89710,
двигател бензин, без номер, цвят: бял, производство 2011г., ДКН: СТ *** АМ -
по митническа декларация и ДКН: А *** MX - по талон.
Тъй като размерът на направените разноски, които ответникът поискал
за първия автомобил били като за купуване нов такъв, С. М. отказал да ги
заплати и двамата устно се договорили, те да бъдат прихванати от ответника
от продажната му цена, като Н. С. снабдил ищеца с пълномощно за
управление и продажба на това МПС. За останалите два автомобила, ищецът
платил на ответника заявените разноски, които също били много завишени и
съответствали на продажната цена на тези автомобили в България. Поради
тази причина, страните се договорили за намаляване на митническите такси,
двата автомобила да бъдат с българска регистрация, поради което, същите
фиктивно били продадени на приятелката на ищеца Г.Т., като всички останали
уговорки останали непроменени.
Автомобилите, на 4 януари 2017г. били изпратени за Л.. От С. тръгнали
с автовоз по маршрут: С. - М.; след това от М. - Кадис (на собствен ход) и от
Кадис - Л. - пътуване с ферибот, тъй като Л. е остров. В Л. автомобилите били
оставени на паркинг до края на месец септември 2017г. В крайна сметка
станало така, че ищецът всеки ден заплащал престоя им на паркинг, без да
може да ги продаде. Първо започнала подготовката на документите за
продажбата на автомобил марка "БМВ 128i" , за който било платено от
купувач капаро в размер на 2000 евро. При подготовката на документите за
митница, с цел испанска регистрация и поставяне на испански номер на
автомобила, служителят от митницата изискал да се представи табелата за
европейско типово одобрение на автомобила, която се оказало, че липсва за
конкретния автомобил, а в последствие и за останалите. Обяснил им, че щом
липсва такава табела, това означава най - вероятно, че автомобилите са
бракувани и дадени за скрап в САЩ (от където ответникът ги внесъл). Тези
автомобили били без право на регистрация в САЩ и в Европейски съюз,
защото били опасни за движение по пътищата и можело да се вкарат в
България само на части. Автомобилите без европейско типово одобрение били
обикновено такива с множество дефекти по ходовата част, с челни удари,
което създавало предпоставки за ПТП и не подлежали на регистрация в
Европейки съюз. Вкарани на части, те били сглобени и регистрирани с
индивидуален технотест, който бил валиден само за България, но нямал
2
валидност за Европейски съюз и други страни. Без този номер не можело да се
извърши регистрация в Испания и да се поставят испански номера. Не можело
да се извърши и продажба в Испания и в целия Европейски съюз.
Разбирайки това ищецът осъзнал, че бил въведен в заблуждение от
ответника и веднага потърсил връзка с него, за да се разберат какво се случва,
защото Н. С. през цялото време го уверявал, че всичко е наред, ще бъде много
лесно и има необходимия опит в такава дейност. Ищецът, заедно със своята
приятелка, направил връзка с ответника по електронната поща и по вайбър, а
на 28 юни 2017г. получили отговор да пуснат документи за технотест, който
излизал до 3 месеца и струвал 2000 евро на всяка кола. Ангажирал се той да
поеме разходите. Технотестът не могъл да се осъществи, поради липса на
специалната табела за европейско типово одобрение на автомобила, което
препятствало възможността за поставяне на испанска регистрация и номер.
Оказало се, че технотестът, който бил издаден в България, важал единствено
за страната и давал право да се управляват автомобилите само на територията
на Р. България. В Испания изобщо не можело да се вземе технотест, поради
липсата на специалната табела за европейско типово одобрение.
От всичко това, ищецът претърпял големи вреди - имуществени и
неимуществени. Между ищецът и трето лице в Л. се подписал предварителен
договор, в който била предвидена клауза за неустойка в случай, че не се
осъществи окончателна продажба. Такава действително не била извършена,
поради липсата на европейско типово одобрение, което правило автомобилите
непродаваеми, но ищецът не знаел за това към момента на сключване на
предварителния договор. Последицата била връщане в двоен размер на
даденото капаро от 2000 евро, т.е. заплатил 4000 евро. Това коствало и
множество неудобни разговори с купувача и извинения, като в крайна сметка
последният се съгласил само да му заплати двойния размер на даденото
капаро, без да се заплаща неустойка, на което имал право. Така, в крайна
сметка заплатил само 4 000 евро, равняващи се по официалния курс на БНБ
1.95583 на 7 823,32 лева, които били имуществена вреда, произтекла от
невъзможността да продаде с окончателен договор автомобила, обещан по
силата на предварителен договор. Невъзможността за продажба на
автомобилите наложила те да бъдат върнати в България. Процесът на връщане
и за трите автомобила бил ферибот и автовоз, а когато били на ход- по
маршрута Кадис или Уелва - М., като връщането на автомобилите се случило
през м. септември 2017г. Ищецът твърди, че впоследствие се оказало, че и
трите автомобила били сглобени в сервиз в С.З., собственост на роднина на
ответника, като за целта били използвани различни закупувани от него части
втора употреба. Т.е. никога не било имало внос на автомобили втора употреба
от САЩ, а били внасяли части от автомобили, закупени от автоморгите в
САЩ. От тези части били сглобени автомобили в сервиза на роднината на
ответника, които вече били предадени на ищеца за износ в Испания и
продажба. Всичко това, обаче било прикрито от ответника, не споделено на
ищеца, а напротив, на последния било говорено през цялото време, че се
3
внасяли автомобили втора употреба от САЩ с цел да се продадат в Испания.
Нито един от автомобилите не бил сглобен от производителя. Оказало се, че
на Шевролета предните части били лепени с обикновено лепило; радиатора и
перката - огънати и пукнати; охладителната система, по която минавал
антифриз - завързана със свинска опашка (при спиране на автомобила,
свинската опашка се разкачила и антифризът изтекъл за секунда, като в
момента на подаване на газ, колата започнала да трака буквално като трактор,
блокирала и...следвала репатрация със специална техника - репатратор).
Пукнатите перки и радиатори, които охлаждали системата били сменени
заедно с предните главини. При автомобила марка БМВ се оказало, че бил с
челен удар. Кормилните рейки, които се оказали за ремонт заедно с предния
мост били пукнати. Тъй като не бил сменен с нов мост, ищецът го дал да се
завари с аргон. Фолксваген Тигуан бил за смяна на главини, предни дискове и
рейки. И трите автомобила били с изкривена симетрия от претърпените от
всеки един от тях челни удари.
Използвайки неопитността на ищеца, ответникът неизпълнявайки
условията на договора, касаещи качеството на внасяните автомобили внасял
автомобилен скрап, купуван на безценица в САЩ, който след ремонти бил
изнасян в чужбина, като всички разходи били поемани изцяло от С. М.. От
тези действия на ответника ищецът претърпял вреди. Посочва претърпените
имуществени вреди: Ползване на ферибот - 700 евро за кола, т.е. 700 х 3 =
2100 евро (в едната посока), т.е. 2 100 + 2 100 = 4 200 евро в двете посоки
общо за трите коли; Ползване на автовоз - 550 евро за две от колите, т.е. 550 х
2=1100 евро (в едната посока), т.е. 1100 + 1100 = 2200 евро в двете посоки
общо за двете коли; При ползване на автовоз на джип 650 евро в едната
посока, т.е. в двете посоки 1300 евро. Общо за всички коли в двете посоки
2200 + 1300 = 3500 евро; Паркинг - стойността на услугата била 150 евро на
месец, т.е. за трите автомобила престоят бил 9 месеца - 9 х 150 = 1350 евро на
кола или 1350 х 3 = 4050 евро общо за трите автомобила; Заплащане на
шофьори - сменници - по 500 евро на кола, т.е. 500 х 3 =1 500 евро за трите
автомобила общо в едната посока, а в двете посоки 3000 евро; Ремонтът на
трите коли общо коствал 3 300 евро. Всъщност, ремонтите били няколко на
брой - във В.д, в Д., в С.З., в Л. и в Б.. За гориво за автомобилите и такси за
аутобаните - заплатени общо 1 200 евро на кола, т.е. 3 x 1 200 = 3 600 евро в
едната посока, а в двете посоки - 7 200 евро. Общият сбор на претърпените
имуществени вреди е в размер на 24800 евро, което по официалният курс на
БНБ е равностойно на 48504 лева.
Твърди, че с престоя си в Гранд Канария, с уважителното си отношение
към всеки, с коректния бизнес (в областта на туризма), ищецът изградил добро
отношение към себе си, преодолял негативната предубеденост към българите,
изградил приятелства и партньорства, укрепени в годините и работата,
създавайки авторитет и доверие в него като "Човек на думата". Оказало се в
крайна сметка, че ищецът, който до момента имал стабилен бизнес в Гранд
Канария, бидейки въведен в заблуждение, заради доверието и приятелството
4
си с ответника, предлагайки автомобили, които изобщо не били фабрично
производство, а сглобени в гаражен сервиз в България, без да знае това,
изпаднал в съС.ие на сринат авторитет и доверие. Продължителните опити за
снабдяване с необходимите документи на процесните леки автомобили с цел
тяхната продажба, станали известни на местното население, което обърнало
мнението си за него и започнало да се дистанцира, да избягва контактите. Това
от своя страна се отразило на бизнеса му като рязко започнал да намалява
притока на туристи към управляваните от него туристически обекти. Лъжата,
разкриването на измамата, сринатият авторитет и загуба на доверие, се
отразили тежко и негативно на психическото и здравословно съС.ие на ищеца.
Психо - соматиката се проявила, като той се разболял от диабет и апнея, които
се развивали изключително бързо и се влошило съС.ието му за кратко време.
Заключението на лекарската експертиза било, че пораждащият фактор бил
силно изживян стрес. За посочения период не бил преживян друг стрес освен
този, описан по - горе. В момента като живото-поддържащо средство ползвал
два кислородни апарата. Изложеното било основание да претендира
неимуществени вреди, които по принципа на справедливост намира, че биха
могли в известна степен да се репарират с осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 50 000 лв. Счита, че като датата на увреждането
следва да се приеме 26.04.2017г., когато ищецът разбрал за увредата, че през
цялото време бил въвеждан в заблуждение, че ще продава коли внос от САЩ,
а се оказало, че трябва да продава ударени при челен удар коли, с премахната
регистрация, дадени за скрап, внесени в България на части, ремонтирани и
сглобени в гаражен сервиз. Всичко това поставило в опасност живота и
здравето на ищеца, а също така и на обществото с оглед управляването на
автомобили в неизправно съС.ие, не просто без да бъде уведомен за това от
ответника, а напротив - бил заблуждаван месеци наред, че били изправни и
качествени коли, като по този начин ищецът също предоставял неволно
заблуждаваща информация на потенциалните купувачи и се злепоставял.
Искането към съда е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 48504 лв., от които обезщетение за претърпените имуществени вреди от
ремонти- 9622 лв., разходи по транспортиране и престой на превозните
средства – 38882 лв., както и 7823.32 лв. – двукратен размер на капаро по
развален предварителен договор или общо 56 327.32 лв., законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането – 26.04.2017г. до датата на
исковата молба – 10.09.2021г. в размер на 25 018.59 лв., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане;
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., мораторна лихва в размер
8883.34 лв., лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
С молба от 02.12.2022г. ищецът уточнява петитума на иска си, като
сочи, че от общо претендираната сума 48504 лв., сумата от 38 882 лв. –
представлява разходи по транспортиране до о. Л., престой на превозните
средства на паркинг, връщане на същите в България, заплащане на водачите на
5
автомобилите, определени към датата на завеждане на исковата молба, а
сумата от 9 622 лв. - разходи за ремонти. Общата сумата 56 327,32 лв. на
главниците за имуществени вреди, представляващи ремонти -9 622 лв.,
транспортиране -38 882 лв. и двоен размер на капарото -7 823,32 лв.
Претендираната мораторна лихва в размер на 25018,59 лв., върху общата
сумата 56327,32 лв., е както следва: върху сумата от 48 504 лв. - 21545,48 лв.,
считано от датата на увреждане 26.04.2017г. до датата на завеждане на
исковата молба 19.10.2021г.; върху сумата от 7 823,32 лв. - 3473,11 лв.,
считано от датата на увреждане 26.04.2017г. до датата на завеждане на
исковата молба 19.10.2021г.
Претендираните неимуществени вреди в размер на общо 20 000 лв.
главница, посочва, че представлява: за диабет - 5000 лв.; за високо кръвно
налягане - 2000 лв.; за сънна апнея - 5000 лв.; за влошен имидж в обществото
и бизнеса - 8 000 лв. Претендира законна лихва върху посочените главници от
датата на постъпване на ИМ в съда - 19.10.2021г.
В хода на делото при повторното разглеждане ищецът С. М. М. е
починал на 22.11.2024г. На негово място са конституирани законните му
наследници М. С. М., В. С. М. и С. С. М., които чрез процесуалния си
представител адв. В. В. заявиха, че поддържат предявените искове от
наследодателя им С. М.. Молят да бъдат уважени. Претендират разноски по
делото.
Ответникът Н. Е. С., чрез процесуалния си представител адв. Т. Д.,
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че не е налице правно
основание за ангажиране на имуществената му отговорност. Оспорва
претендираните лихви за забава като погасени по давност.
Оспорва твърденията в исковата молба: че С. М. не знаел, че ответникът
внасял в България от САЩ само катастрофирали автомобили; че се
договаряли с ищеца относно продажбата на трети лица л.а. м."Шевролет",
модел „Круз екю", 1400 куб.см, с № на рамата 1G1PJ5SC7182915, рег.№ А 90-
33 MX. Твърди, че го внесъл от САЩ като катастрофирал, с митническа
декларация от 2015г. през Митница Пловдив. Ремонтирал го в сервиз. С
Удостоверение № В001805/16.07.2015 г. на ИА „Автомобилна администрация"
автомобилът бил признат за отговарящ на Наредба № Н-3/18.02.2013г. и че
може да получи поС.на регистрация без допълнително одобряване в
РБългария. МПС било регистрирано в ОДМВР - Стара Загора с рег.№ СТ 63-
01 ВР. С Договор за покупко-продажба на МПС от 25.11.2016 г., заверен от
помощник на Нотариус рег.№ 350 на Нотариалната камара продал автомобила
на Г.Т., за лични нейни нужди. Получил изцяло и в брой продажната цена от
6000 лв., преди подписването на договора. След изповядването на сделката и
предаване владението на автомобила на купувача, не бил имал никакво
отношение към него. Не бил договарял след продажбата с никого за нищо по
повод същия автомобил. Оспорва твърдението, че се договаряли със С. М.
относно продажбата на трети лица на л.а. m."BMV 128 i, 2996" куб. см., с №
на рамата WBAUP9C56BVL89710, рег.№ А 75-82 MX. Не бил внасял
6
въпросния автомобил в България. Не го бил регистрирал. Не бил договарял с
никого за нищо. Не бил получавал парични средства за него. Не бил участвал
в сделки с автомобила. Оспорва твърденията: че ищецът му предоставял
парични суми за разноски във връзка с л.а. м.“BMV 128 i и л.а. м."Шевролет"
, модел „Круз екю" ; че посочените автомобили от месец януари 2017 г. до
септември 2017 г. пребивавали на паркинг на остров Л.; че бил дал съгласие за
продажбата на л.а. „Фолксваген", 1984 куб.см, модел "Тигуан", рама №
WVGBV3AX7DW601945, peг. № СТ *** ВС. Действително бил изготвил
пълномощно да го продава в т.ч. и извън територията на РБългария, но
впоследствие оттеглил пълномощното; че ищецът направил посочените
разходи за ползване на ферибот, автовоз, паркинг, възнаграждение на
шофьори сменници, гориво, такси за автомагистрали; че посочените
заболявания на С. М. се намирали в причинно-следствена връзка с негови
действия или бездействие; че посочените заболявания на ищеца захарен
диабет и сънна апнея били причинени от силно изживян стрес с дата на
увреждането - 26.04.2017 г. Посочва, че захарният диабет бил новооткрит, а
диагнозата „Обструктивна сънна апнея - тежка степен" била поставена
октомври 2021 год. Двете визирани от ищеца заболявания щели да проявят
симптоми много по-рано, ако били възникнали около 26.04.2017 г.; че М.
изпаднал в съС.ие на „сринат авторитет и доверие" в Гранд Канария, поради
негови действия или бездействие.
Твърди, че познавал С. М. М. от преди повече от 20г. от времето, когато
бил студент в Тракийския университет в С.З.. Отношенията им тогава били
приятелски и коректни. През 2016г. с ищеца коментирали: че ответникът има
възможност да осигури закупени в САЩ, катастрофирали автомобили и след
ремонта им в България да бъдат продадени; че можели да си сътрудничат в
подобна дейност и да си разделят печалбата. Единственият случай, в който
предприели реални действия в изпълнение на тези намерения бил по повод
автомобил SUV марка „Фолксваген", 1984 куб. см, модел "Тигуан", рама №
WVGBV3AX7DW601945, peг. № СТ *** ВС. С митническа декларация от
2014 г. през Митница Пловдив внесъл на свое име, закупен в САЩ с негови
средства този автомобил. Декларирал, че автомобилът е катастрофирал.
Ремонтирал го в сервиз. М. знаел за тези обстоятелства. С Удостоверение №
В001850/27.07.2015 г. на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация" МПС било признато за отговарящо на изискванията на
Наредба № Н-3/18.02.2013 г. и че можело да получи поС.на регистрация без
допълнително одобряване в Р България. На 11.03.2016 г. автомобилът бил
регистриран в ОДМВР- Стара Загора и издадено свидетелство за регистрация.
С пълномощно № 3063/17.10.2016г. заверено от нотариус Г.В., peг. № 388 на
НК и район на действие - PC Ст. Загора упълномощил С. М. да управлява
л.а.м."Фолксваген" модел „Тигуан" с рег.№ СТ *** ВС на територията на Р
България и извън нея и да се разпорежда с него както намери за добре.
Предоставил му и необходимите нотариално заверени декларации по чл.264
ал.2 от ДОПК и по чл.25 ал.8 от ЗННД. Договорили се да го продаде на трето
7
лице и да си разделят печалбата след приспадане на направените от ответника
разходи за купуване в САЩ и транспорт до България. В края на 2017 г. М. го
помолил по електронната поща да му изпрати нови декларации, тъй като
първоначално предоставените били с изтекъл срок на действие. По това време
се намирал в САЩ, но се върнал на 03.10.2017 год. Срещнали се в заведение
на хотел „Форум" в С.З., като на срещата присъствала и приятелката на М. -
Г.Т.. Поискали да завери нотариално нови декларации. Отказал им, тъй като
решил, че М. не може или не желае да свърши работата, за която се били
договорили. В продължение на една година управлявал и ползвал автомобила
му в България, Испания и Германия. Тъй като предвиждал по-дълъг престой в
България, решил да вземе фолксвагена от ищеца и да го ползва. Помолил го
да му върне МПС, талона и контактния ключ. Не му предоставил нови
декларации. Той отказал да върне автомобила. В следващите дни посетил град
Ц., където имало нотариус по поС.ния адрес на М. и депозирал пред нотариуса
за връчване нотариална покана за оттегляне на пълномощното. Независимо от
това с Договор за покупко-продажба на МПС от 17.11.2017г. М. продал
собственото му МПС на приятелката си Г.Т. Т. на занижена цена - 4000 лв. С
Договор за покупко-продажба на МПС от 22.11.2017 г. Т. продала същото
МПС на С.Д.А. на цена 3000 лв. Предявил граждански иск пред съда за
прогласяването на цитирания договор за нищожен. С Решение №
821/11.04.2019 г. по гр.дело № 2879/2018 г. състав на Б.кия районен съд
прогласил нищожността на договора за покупко-продажба на МПС от
17.11.2017г., с който С. М. продал от негово име на Г.Т. процесния автомобил.
Решението на БРС влязло в законна сила на 28.05.2019 год. С Решение
№347/05.11.2020 г. по гражданско дело № 1814/ 2019 г., състав на Окръжен
съд Б. осъдил Г.Т. Т. да му заплати сумата от 26 950 лв., представляваща
компенсаторно обезщетение в размер на равностойността на
л.а.м."Фолксваген" модел „Тигуан" с рег.№ СТ *** ВС, който получила без
основание и отчуждила, както и 5464лв. мораторна лихва за забава за посочен
в решението период, ведно със законната лихва от датата на предявяването на
иска до окончателното издължаване. Решението било потвърдено от Б.кия
апелативен съд и обжалвано от Г.Т. пред ВКС. Счита, че цитираното решение
било истинската причина за завеждане на настоящото гражданско дело и
целило осуетяване на обезщетяване причинените му от Т. имуществени вреди.
По повод продажбата от С. М. на Г.Т. на собственото му МПС било
образувано Досъдебно производство № 431- 3M-583/2020 г. по описа на
Първо РУ при ОДМВР Б., пор.№ 1675/2020 г. на Б.ката районна прокуратура,
което не било приключило.
Моли съдът да отхвърли всички предявени искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните,
намери за установено следното:
От представеното по делото свидетелство за регистрация Част 1 №
8
*********/11.03.2016г.; за регистрация на автомобил SUV, марка
"Фолксваген", модел "Тигуан", 1984 куб. см., рама №
WVGBV3AX7DW601945, двигател бензин № ССТ383418, цвят черен -
металик, производство 2013г., ДКН: СТ***ВС, се установява, че като
собственик е записан ответника Н. Е. С.. От свидетелства за регистрация Част
1, от 24.11.2016г. и от 23.12.2016г. е видно, че автомобил марка Шевролет",
модел "Круз еко", 1400 куб. см., рама № 1G1PJ5SC7C7182915, двигател
бензин № 10101N22081, цвят бордо - металик, производство 2012г., ДКН:
А*** MX и автомобил марка "БМВ 128i" 2996 куб. см, рама №
WBAUP9C56BVL89710, двигател бензин, цвят: бял, производство 2011г.,
ДКН: А *** MX са записани като собствени на Г.Т. Т..
От представените международни товарителници от 04.01.2017г. и от
25.09.2017г. се установява, че процесните автомобили са пътували по
направление С. - М., Испания, а впоследствие М. – С..
От предварителен договор от 26.03.2017г., изготвен на испански език,
представен в превод на български се установява, че С. М. М. и П.Х.Г.М. са се
уговорили за продажба на лек автомобил BMW – 128i, цвят бял, на цена
17 000 евро. С. М. е поел ангажимента да снабди автомобила с документи и да
го предаде на купувача в Л., Л.П., Гран Канария. Посочено е, че в деня на
сключване на предварителния договор купувачът е заплатил на продавача
сумата от 2000 евро. При неизпълнение на задълженията на някоя от страните
се дължи неустойка в размерна 2000 евро. При несключване на договор от
страна на продавача, той дължи връщане на капарото в двоен размер.
Представена е разписка от 07.08.2017г., издадена от П.Х.Г.М., с която
удостоверява, че е получил от С. М. М. сумата 4000 лв. – компенсация за
неизпълнен договор от 26.03.2017г. за покупко – продажба на автомобил БМВ
128i.
С договор за покупко – продажба на МПС от 17.11.2017г., с нотариална
заверка на подписите, С. М. М. като пълномощник на ответника Н. Е. С. е
продал на Г.Т. Т. лек автомобил, рег. № СТ *** ВС, марка „Фолксваген“, модел
„Тигуан“, цвят – черен металик, бензин за сумата 4 000 лв. С договор от
22.11.2017г. с нотариална заверка на подписите, Г.Т. е продала на С.А. същия
автомобил за сумата от 3000 лв.
Видно от договор от 25.11.2016г., с нотариална заверка на подписите, Н.
Е. С. е продал на Г.Т. лек автомобил, марка „Шевролет“, модел „Круз“, рег. №
СТ***ВР, цвят – кафяв металик, за сумата 6000 лв.
С нотариална покана, изпратена на 28.11.2017г., ответникът Н. С. е
поканил С. М. да му върне ключа на автомобила и автомобила марка „
Фолксваген“ модел „Тигуан“. С нотариалната покана ответникът оттегля
даденото пълномощно от 17.10.2016г. на С. М. за продажба на автомобила от
негово име.
От удостоверение № 2 от 15.02.2022г. на МВР, ОД на МВР – Б., сектор
„Пътна полиция“ се установява, че процесния лек автомобил БМВ, 128и е бил
собственост на различни лица: 12.05.2015г. – 12.06.2015г. на И.И.С.;
9
22.11.2016г. – 24.11.2016г. на И.И.С.; 24.11.2016г. – 18.06.2018г. на Г.Т. Т.;
18.06.2018г. – до момента на Б.Б.Г., с различни регистрационни номера.
За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни
доказателства чрез разпит на свидетели. От показанията на свидетеля С.К.Х.,
който е работил при С. М. като шофьор до 2007г., се установява, че през 2017
г. ищецът го е ползвал за шофьор за закарване на леки коли от България до
Остров Л., Испания. Посочва, че колите са били BMW и Шевролет. Казал му
е, че ще направят там бизнес и ще продават коли на Канарските острови.
Колите от С. до М. са се придвижвали с автовоз, той е пътувал със самолет от
С. до М., а от М. до Пристанище Кадис ги закарали с Г. Т. на собствен ход. От
Кадис /са ги качили/ на ферибота и са ги свалили на о.Л.. Имало е и
Фолксваген „Тигуан“, но го е карал С. по същия маршрут. Там са ги оставили
и свидетелят се е върнал със самолет през Лондон в С. през м.01.2017г. След
това той ги е върнал обратно по същия маршрут и Шевролета и BMW. Първо е
върнал едната кола, върнал се е и е докарал и другата кола- Шевролета и
BMW. Автомобилите били оставени на паркинг и автосервиз за продажба на
о.Л.. Шевролетът още в С. се е повредил, за което знае от Г.Т.. Маркучът,
съединението е било вързано със свинска опашка, прегоряло е и е изтекла
течност - антифриза и е имало проблеми. С BMW е имало проблем - спукан
преден мост, колата не се е държала нормално на пътя и повече от 120 км/ч. не
е можел да вдигне, което той е установил в сервиз във В.д. Накарал ги е да
сменят предните дискове, че са били много изтънели. Автомонтьорите са
установили, че е бил пукнат предния мост и той ги е накарал да го сменят.
Казали са му, че явно е удряна колата, за да се спука този мост, претърпяла е
челен удар. Когато са върнали колите обратно в С., той е закарал колата във
В.д да я обслужат и тогава са установили, че предния мост е спукан.
Свидетелят Х. твърди, че С. е дал на Н. пари около 8000 лв., но не знае за коя
конкретна кола и за какво, преди заминаването за о.Л., в края на 2016г. Сочи,
че тогава С. е бил добре, после е започнало да се влошава съС.ието му.
Споделял му е, че е много притеснен, че тръгва да изкарва пари, а досега е
имал само разходи, че няма да могат да се продадат тези коли, защото нямат
евро табели. Твърди, че това се е отразило доста на С. – след това когато е
карал е започнал да заспива. С. е идвал във В.д на хотел и му е казал, че трябва
да ходи в Б. по работа и свидетелят го е закарал до там, защото нямало да
издържи до там. По- рано не е имал никакви проблеми и диабет е получил.
Ищецът му е споделял, че има здравословни проблеми, започнал е да пази
диети, да ходи по доктори. Установява, че през м. май или юни 2017г. върнали
двата автомобила от Испания. Плащането е станало в С. на околовръстното,
на една бензиностанция, като парите били дадени от М. на Н.. С. е казал, че
трябва да остави 8000 лв. С. е дал парите и са тръгнали. Казал му е, че парите
са за автомобила, за един от автомобилите, но не знае за кой точно са. От Б. за
П., преди разклона за П. вляво имало бензиностанция и там е станало
предаването на парите.
Видно от показанията на свидетеля Р.Д.Г. – приятел на С. М. от около 10
10
години, от С. знае, че е взел автомобили и свидетелят е товарил на автовоза
колите Шевролет, BMW и Фолксваген "Тигуан" в началото на 2017г. С. е
дошъл до къщата му до Божурище на паркинг на бензиностанция. Разбрал, че
Шевролетът има проблем, защото по пътя изгърмял радиатора и ищецът се е
върнал. Свидетелят му е сипал вода, целия радиатор е нямал нито една скоба,
бил е вързан със свински опашки. Закарали са Шевролета в сервиз и
майсторът е казал, че е имало челен удар, сменяно е било всичко и са били
вързани със свински опашки. Радиаторът е бил нов. При връщането е ходил да
връща Шевролета, до о.Л.. Карал го е, защото С. не е бил добре и не е можел
да кара. От притеснението е получил апнея. С. му е споделял, че с тези коли
има много голям проблем, не може да ги регистрира в Испания, защото нямат
някакви табели и че е загубил много пари. С. е бил доста притеснен. Когато са
летели до о.Л., свидетелят Г. го е карал до летището в С., защото М. не е
можел да кара кола, защото заспива. Бил е с ищеца в болницата, от където С.
си е взел апарат за дишане, да спи с него, защото апнеята му е била много
голяма. Ходил е с него, закарал го е с колата до един паркинг до Б., С. е
дължал пари за колите, за да предаде парите на един човек. С. му е казал, че
му дължи пари. През 2021г./през лятото/ го е карал в Л. в болницата и са му
открили диабет и е трябвало да взема лекарства. Мисли, че е било в началото
на 2017г. плащането.
В показанията си свидетелят И.И.С. твърди, че познава С. М. и Н. С. от
около 6 - 7 години. Твърди, че е продал на приятелката му БМВ, която кола е
била негова, внесена от Америка. Внесли я съвместно с Н. от Америка и имал
документи за тази кола.Той по договора си е взел парите. Има нотариално
заверен договор и носи копие от него. Сочи, че с този автомобил Н. няма нищо
общо. Заедно с контейнер са взели автомобила и Н. си е внесъл някакви коли.
Свидетелят е направил заявката и е взел парите за неговата кола. Н. му е
съдействал да си купи кола, като преводач по Интернет. Помощта му се е
изразявала да организира доставката от там /САЩ/, колите са били купени и е
трябвало да се превозят насам. Те са взели колите, освободили са ги от
Митница, но не са могли да се вземат и продадат директно. Регистрирали са
ги, ремонтирали са ги и тогава са ги продали. Тези коли са били ударени, не
много, но са имали щети по тях и е трябвало да се направят годни за
движение. Според свидетеля, годна за движение кола означава такава, която
има щети по външен вид, трябва да се вкара в сервиз, да се изчукат
ламарините. Трябвало е да се ремонтират, за да могат да се регистрират. По
договора му било платено в брой.
В показания си Г.Т. Т. - живееща със С. М. на съпружески начала от 8 - 9
години - сочи, че познава Н. С., като приятел на С. М.. Присъствала е на среща
в открито кафене в МОЛ, в С.З. с един човек. С. го е представил, като негов
много добър приятел, от едно време, когато са учили заедно. Свидетелката
установява, че заедно със С. са живеели в Испания, на о.Л., имали са
ваканционни апартаменти, които отдавали за туристи. Станал е въпрос, че С.
вкарва луксозни автомобили от Америка, добре изглеждащи, на малко години,
11
млади автомобили от Америка, които са втора употреба коли и са имали
някакви леки удари - изкривена врата, калник и т.н. Казал им е, че той ги
преправя, колите изглеждат добре, щял е да им дава на тях, да ги продадат на
о.Л.. Те са имали пари в себе си и са се уточнили, че С. М. ще заплати
автомобилите като цена, колкото струват. Те ще ги закарат до о.Л., ще ги
продадат там и той ще си възвърне парите, които е дал на Н. С. за тези
автомобили, като ще си разделят евентуалната печалба, която остане. Ако
един автомобил струва на ответника 1500 евро, там ще му вземат 30 000 евро
и остатъка от печалбата ще си разделят двамата. С. не се е съгласил лесно,
защото е имал собствен бизнес, но двамата са били много близки приятели. Н.
е имал доста коли, които са на паркинг и му казал да му ги даде, не може да ги
продаде в България, С. да пробва там. С. М. е решил да пробват, а и може да
изкарат пари. Съгласил се е да вземе от него три автомобила. Автомобилите е
трябвало да бъдат добре изглеждащи, втора употреба, добре направени, с
добър външен вид и технически безопасни. Предложил им едно БМВ 128и, на
паркинг в С.З., на влизане в С.З., в дясно е къщата, където е изложено.
Спортно БМВ с две врати, бяло, инжекцион, като е казал, че на това БМВ
могат да му вземат 20 000 евро. Предложил им е и друга кола Шевролет, която
е била в С.. С. е носил пари и са се срещнали в Автокъща до С., до хотел.
Третата кола е била Фолксваген „Тигуан“ на друг паркинг в С.З.. Ответникът е
казал, че тези коли са трудно продаваеми, не може да намери клиенти и ще ги
даде на тях. С. му е платил на три трансфера, едната сума е била дадена в С.,
другата - в С.З., а третата сума е дал след прехвърляне на БМВ 128и в С.З..
Единият ден е било прехвърлянето в С.З., на другия ден са направили
прехвърлянето в С. пред нотариус до НДК. За третата кола Фолксваген
„Тигуан“ парите не са му стигнали на С.. Тъй като Н. С. е търсел цялата сума,
са се разбрали да даде пълномощно на С., за да може да го продава в Испания.
Тя не е имала кола на нейно име и С. е преценил, че тя може да бъде
собственик на двата автомобила, тъй като той е имал вече два автомобила на
негово име, затова ги е прехвърлил на нея. С. е платил автомобилите с негови
пари. Автомобилите се транспортирали с автовоз от С., в началото на
м.01/между 04.01 и 06.01/ през 2016г. или 2017 г., в началото на годината.
Зимата през 2016г. са ги купили. Остров Л. се намира на Канарските острови,
пътят до Испания е около 4 000 км. и за тях е било по-изгодно да платят на
автовози до М., чрез фирма в С., която превозва автомобили по маршрута С. –
М., автовозът да стовари колите на паркинг в М., шофьорите да дойдат от С.
до М. със самолет, да се качват на колите и на собствен ход да пътуват от М.
до Кадис и другото пристанище, след което с ферибот да ги доставят на о.Л..
Шофьорите е трябвало да сменят два полета- единия полет до М. или до Б., а
другият полет от М. или Б. до С.. Шофьорите са се прибирали със самолет.
Два пъти в седмицата пътува ферибот и има едно преспиване от М. до Кадис,
защото това са около 700 км, тъй като не може да се стигне до 5 часа на
ферибота. Има едно преспиване в една планина в малко хотелче, след което
продължават до Кадис. Те вече са имали купени билети, като един билет е
12
струвал 650 евро на кола с шофьор. Фериботът пътува два дни, с едно
нощуване в него. Разходите на колите са описани в иск.молба и реално са били
такива. След като шофьорите доставят колите на о.Л., трябва да вземат полет
до М. или Б., и другия полет от там до С.. Колите са били с български номера,
не може да се карат на улицата, те са били на паркинг, обявени за продажба. За
л.а. БМВ са имали познат на техен приятел, който е дал 2 000 евро капаро и са
се уговорили за продажба на едната кола. Колите са били паркирани и са
започнали да оправят документи. Шофьорите вече са се били прибрали в
България. Минали са Митница и от там е дошъл този проблем. С. е имал
голямо желание да ги продаде, защото е бил направил разходи и е искал да си
възвърне парите. На Митница са вдигали предния капак, гледали са номера на
двигател и са изискали евро-сертификат за типово одобрение, който всеки
нормален автомобил има. Те са мислели, че продават автомобили втора
употреба, но се е оказало, че продават автомобили за скрап, със взета евро
табела от двигателя. Автомобилите не са имали право да се карат, което не са
знаели, защото не са се занимавали с автомобили. Н. ги е уверявал, че няма да
има проблем. Поддържали са връзка на неговия имейл от нейния имейл. Той е
казал, че няма проблем, да не се притесняват, има документ, че автомобилът е
в движение. Испанските власти са казали, че това е автомобил, който има
право да се кара в България, но няма одобрение с този документ да се кара в
ЕС. Свидетелката му е писала, че има проблем, че няма евро-табела, не могат
да минат митница и да му сложат испански номера. Направили са проверка за
другите два автомобила и по същия начин те са се оказали без евро- табели.
Писали са на Н. и той е казал да останат още два - три месеца там
автомобилите. Да отидат до Валенсия, той има приятели там, ще им помогне
да им даде такъв документ и той ще плати разходите за издаване на такъв
документ. Митническият инспектор е казал, че това са манипулирани коли, за
които ако полицията разбере, че вкарват такива коли там, не само ще ги
конфискуват, но и ще ги арестуват. Те са обмисляли да ги връщат обратно.
Мислели са да пробват да отидат до Валенсия да оправят документите, но
един българин им е казал, че има сайт, където може да погледнат такива коли,
когато имат челен удар, който е различен от удар в калника, 15 удара на таван,
усукани, с махната евро табела- значи такъв автомобил е за скрап. Той не е
бил предназначен да се кара като автомобил. Това са го видели по-късно в
сайта. Той им казал, че тези автомобили са може би такива ударени. Договор
са имали с испанеца, момчето е дало капаро 2 000 евро и е трябвало да си
прибере парите, те са му върнали капарото плюс неустойка по договора още 2
000 евро. Живеели са на острова и са се занимавали с бизнес, имали са
приятели испанци и българи, с които са се уважавали и са били коректни, не са
излъгали и измамили никой. Когато е станало така с тези коли и са предлагали
такава кола, а впоследствие се е установило, че тази кола е била със счупен
преден мост/БМВ 128и/, който по евро- стандарт е забранено да се заварява,
тъй като трябва да се сложи нов, тъй като това е спортен автомобил и обрича
на смърт при евентуален удар. Около тях хората, с които са комуникирали, са
13
започнали да странят от тях, започнали са да коментират, че са искали за
много пари да продават коли, които са за скрап. Почувствали са се зле. М. е
останал излъган, че в течение на времето тези коли ще се оправят. Притеснен е
бил от това, че хората спрели да го поздравяват и от притеснение е започнал
да напълнява, да се храни много. Изпаднал е в депресия, напълнял около 30 -
40 кг. След като са се върнали в България с колите, ходили са на лекар,
установили, че той има апнея- по 37 апнеи на час. За автомобилите са чакали
известно време, поддържали са кореспонденции и са организирали връщането
им в България. Може би през есента на 2017г. пак са извикали шофьорите, те е
трябвало да дойдат до острова със самолет, с по два полета. Качвали се на
колите и по обратен път на ферибота, трансфер. На Острова автомобилите са
държали на платен паркинг. Автомобилите са изглеждали външно добре и
всеки е можел да се излъже, че това е автомобил втора употреба. На лекият
автомобил марка „Шевролет“ е била вързана със свинска опашка
охлаждащата система на антифриза. При първата минута тази опашка се е
отвързала, целият антифриз е изтекъл, двигателят е започнал да трака като
трактор и колата да подскача. Закарали са го до един сервиз. БМВ 128и видели
на продажен паркинг и Н. е казал, че е хубава кола, от която може да вземат
повече пари. Не са знаели, че тази кола е на И.И., той не им е казал, че тази
кола не е негова. Пред нотариуса са разбрали. Н. им е казал, че има вкарани
много коли на негово име и да не заплаща мито и данъчните да му направят
проверка, опасявал се е от запор на жената, която щяла да му роди дете и е
казал, че няма да се притесняват, това е негов приятел. И.И. не им е казал
нищо за този автомобил. Когато са започнали да водят делата са усетили, че Н.
ги е излъгал. Дошла е до С.З. и е потърсила на адреса И., оставила му
съобщение да й се обади. Вечерта й се обадил човека и тя му е разказала, че
имат проблем. Питала го е би ли дошъл като свидетел по делото и той е казал,
че ще дойде. С Н. е бил скаран, защото е взел л.а. „Джета“ от него, с челен
удар е била, мъчил се е да я продаде, но не е могъл. И. е казал, че този
автомобил е на негово име, но е вкаран от Н.. Не е казал, че е негов
автомобила. С Н. е договор за продаден л.а.марка „Шевролет“. Договорът с
И.С. е за продажба на автомобил БМВ 128и. Между нея и М. е имало договор
за продажба на л.а. Фолксваген „Тигуан“. Колите към момента на
транспортирането им за Испания, са били регистрирани в България и са били в
движение и трите. Ответникът е лъгал хората, че щом са в движение и са
регистрирани, са втора употреба. Предполага, че фактури няма, разписки
няма, защото двамата са били близки приятели. Фактури от шофьорите за
взети от тях пари и документи няма, защото са били дадени на ръка, има
билети. Тя пари на никой не е давала, влязла е при нотариуса само да се
разпише. Н. и С. са били отвън и са си давали парите.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на
свидетелите С.К.Х., Р.Д.Г. и Г.Т., тъй като са логически издържани и
непротиворечиви по между си. Показанията на свидетеля И.И.С. не
кредитира, тъй като същите са изолирани и не се подкрепят от другите
14
събрани по делото доказателства, включително и твърдението му за съС.ието
на автомобилите при внасянето им от Америка, че са били ударени не много.
Представени са медицински документи за здравословното съС.ие на
ищеца от 2021г. и технически документи, във връзка с които са назначени
съдебно- медицинска и съдебно – автотехническа експертизи по делото.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебна авто- техническа
експертиза /САТЕ/, л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег.№ А *** НВ /СТ *** ВС/ е
в нормално техническо и експлоатационно съС.ие, съответстващо на годините
експлоатация, без липси и повреди по основните агрегати, възли и детайли.
Действителна стойност 22 558 лв. към датата на Исковата молба –19.10.2021г.
и 21 950 лв. към датата на изготвяне на експертизата 03.05.2022г.
От приложените по делото технически документи вещото лице
установява, че автомобилът е произведен на 04.03.2013г. за пазара на САЩ,
където е експлоатиран до октомври 2013г., когато е претърпял ПТП.
Средствата за ремонта му са надхвърляли действителната му стойност –
налице е бил „ икономически тотал“. Стойността на автомобила преди ПТП
според вещото лице е била 34090 лв., а след настъпилата „ тотал щета“ – при
25% запазени части – 8523 лв., а при предаване за скрап – 406 лв.
Лек автомобил „БМВ- 128 и“, с рег.№ А *** МХ е в нормално
техническо и експлоатационно съС.ие, съответстващо на годините
експлоатация, без липси и повреди по основните агрегати, възли и детайли.
Действителна стойност - 14 696 лв. и 14 300 лв. ЛА е произведен на
05.07.2010г. и е експлоатиран в САЩ до август 2010г. До месец май 2013г. е
бил използван в ЕС. От юли 2013г. е отново в САЩ. През месец май 2014г. е
претърпял ПТП, а средствата за ремонта му са надхвърляли действителната му
стойност – налице е бил „икономически тотал“. Действителната му стойност
към датата на ПТП е 21561 лв. След ПТП, на база стойност на запазени части
– 30 % - 6468 лв. , а при предаване за скрап – 364 лв.
За третият автомобил “Шевролет Круз“, с рег.№ А *** НТ / А *** МХ/
при извършения оглед вещото лице е констатирано увреждания, подробно
посочени в заключението му – стр. 13, л. 292 от делото.
Действителна стойност към датата на исковата молба – 22 558 лв., а към
изготвяне на заключението – 21950 лв. Вещото лице е установило, че ЛА е
произведен на 04.10.2011г. в САЩ за пазара в САЩ, където е експлоатиран до
м. декември 2014г., когато е претърпял ПТП и средствата за ремонта му са
надхвърляли действителната му стойност – „икономически тотал“ .
Действителната му стойност към датата на ПТП е 16510 лв., на база
стойността на запазени части – 4128 лв. /25 %/, а при предаване за скрап – 322
лв.
Трите превозни средства са произведени в завод на производител на
съответните марки. След претърпените „тотални щети“ няма данни къде са
15
извършени ремонтните действия. В съдебно заседание вещото лице допълва,
че регистрацията на трите автомобила е прекратена в САЩ поради настъпване
на „тотал щета“.
Вещото лице е установило, че цената за паркинг в Кралство Испания
варира от 120 евро до 160 евро, поради което заплатеното то ищеца 150 евро
на месец е в рамките на пазарните цени. РазС.ието между С. и М. е 2980 км.,
от М. до Кадис – 646 км.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза/СМЕ/,
ищецът С. М. М. страда от неинсулинозависим захарен диабет тип 2,
диагностициран при хоспитализацията му на 25.05.2021г., като заболяването
му има по-голяма давност.Заболяването се дължи на наследствена
обремененост, но първата проява е възможно да бъде провокирана от стрес.
Ищецът страда от тежка степен на сънна апнея, със спиране на дишането
за повече от минута, доказано с изследване от 12.10.2021г. Заболяването
според вещото лице вероятно има многогодишна давност. Причината е в
промяната в обема и тонуса на меките тъкани на носоглътката, като основен
фактор за това е затлъстяването.
Ищецът М. страда и от артериална хипертония 2 ст. с хипертонично
сърце и застойна сърдечна недостатъчност, коксартроза на лява ТБС,
затлъстяване 3 ст. Всички заболявания при ищеца влошават качеството му на
живот. При изслушването си в с.з. вещото лице е пояснило, че напълняването
е започнало в хода на събитията, самото напълняване е възможно да се дължи
на стрес. Когато човек е в депресия, лошо настроение, приемането на по –
голямо количество храна отделя хормони на щастието в мозъка – ендрофини,
за да се почувства по- добре.
Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза/СИО/,
пълните размери на направените разходи за транспортирането на процесните 3
бр. МПС/л.а./ до о.Л. /Испания/, престоят им на паркинг там, връщането им
обратно в Република България и възнаграждението на шофьорите- сменници
на автовозите, към 04.01.2017г. са 12 107 лв., към 01.10.2017г. са 32 428 лв., а
към 19.10.2021г. са в размер на общо 38 882 лв. В този смисъл са и устните
пояснения от вещото лице- икономист в о.с.з. на 27.10.2022г.
Съдът възприема изцяло заключенията приетите по делото съдебни
експертизи като изготвени компетентно и обосновано от вещите лица, а и като
не оспорени от страните по делото.
По исковете с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 2, във вр. чл. 82 ЗЗД,
ищецът следва да докаже факта на сключен неформален, устен договор за
съвместна дейност с ответника за внос на автомобили от САЩ с цел
препродажба от ищеца в Испания; неизпълнение от страна на ответника на
сключения неформален, устен договор за внос на годни за продажба в Испания
и ЕС автомобили; наличие на реално настъпили за ищеца имуществени и
неимуществени вреди; наличие на причинна връзка между поведението на
ответника и настъпилите вреди; размера на обезщетенията за имуществени и
16
неимуществени вреди.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено, че ищецът и ответникът са сключили устен договор за
съвместен бизнес. Ответникът е следвало да внася употребявани леки
автомобили от САЩ, втора употреба, запазени, годни за експлоатация и
продажба в България, а ищецът ще ги изнася (извозва) и продава в Гранд
Канария- Кралство Испания, тъй като тези автомобили се продават евтино в
САЩ, но цените им в Европа са по- високи, което е давало възможност да се
реализират големи печалби, които да си поделят. Ищецът е поел задължението
да заплаща на ответника стойността на автомобилите и транспортните
разходи, а след продажбата на автомобилите в Испания, след приспадане на
разходите по автомобилите, печалбата ще се дели между двамата. В
изпълнение на този договор ответникът е предложил на ищеца процесните три
автомобила, които са закупени като „тотал щета“, с прекратена регистрация и
спрени от експлоатация в САЩ. Предадените от ответника на ищеца за
продажба автомобили са „пълна щета“, със снета регистрация и спрени от
експлоатация, което обстоятелство е направило невъзможно за изпълнение
задължението на ищеца М. да продаде автомобилите в Испания и изобщо на
територията на ЕС, тъй като липсва основен документ, разрешаващ
експлоатацията му - сертификат за типово одобрение. Това обстоятелство
относно съС.ието им не позволява ползването им по предназначение като
транспортни средства в рамките на ЕС. Страните са имали уговорка да се
продават процесните превозни средства в рамките на Европейски съюз, в
Испания, където ищецът живее поС.но, което без регистрация не може да бъде
извършено и те не могат да бъдат обект на продажба, каквато е била
уговорката между страните. При това положение съдът намира, че от страна
на ответника е налице неточно неизпълнение на сключения между страните
неформален, устен договор за съвместна дейност, което има характер на пълно
неизпълнение, тъй като ищецът М. не е имал реалната възможност да
осъществи своите задължения по договора.
Неотносимо към предмета на спора е твърдението на ответника С., че
автомобилът марка „Фолксваген“ модел „Тигуан“ е бил признат за отговарящ
на Наредба № Н - 38/18.02.2013г. и е можел да получи поС.на регистрация без
допълнително одобряване в Р.България, тъй поначало като уговорката между
страните е касаела продажба извън Република България в Кралство Испания,
където такъв автомобил „тотална щета“ не може да получи регистрация.
Установените по делото обстоятелства, че два от процесните автомобили са
закупени от свидетелката Г.Т., е в подкрепа на тезата на ищеца, че това е
станало с цел да се внесат в Испания и продадат на трети лица, каквато е била
постигнатата устна уговорката между страните. Още повече, че св.Г.Т. живее
във фактическо съжителство с ищеца С. М. и е присъствала на уговорките
между страните. Видно от водената между страните кореспонденция л. 25-33
по дело 1672/21г. от м. януари 2017г. до юли 2017г., след като св.Г.Т. е
17
придобила процесните два автомобила в края на 2017г., ответникът е
обещавал съдействие за регистрацията на двата автомобила в Испания,
поемането на разноски за техно - тест, необходим за регистрацията им.
Установи се, че ответникът С. е предоставил на ищеца М. процесните 3
бр. автомобили за продажба на о.Л., Испания. В нарушение на устната
договорка помежду им, ответникът е предоставил на ищеца за продажба не
автомобили "тотал щета". Това се установява както от показанията на св.Т.,
така и от приетата по делото САТЕ, за всеки един от процесиите автомобили,
че е поставен в категория на "тотал щета" и изваден от оборота на превозните
средства. Предоставените от ответника за продажба 3 бр. леки автомобили не
могат да са обект на законна сделка по предназначението си в Кралство
Испания. СъС.ието на автомобилите, плащането и разноските, които са
направени във връзка с предвижването им до М., Касис и о. Л. се установяват
от показанията на св.Г. и св.С., които като шофьори, транспортирали
процесните автомобили по съответните маршрут от България до о.
Л./Испания/ и обратно до България са преки участници в тези събития.
Категорично се установиха претърпени от ищеца имуществени вреди за
предвижването на автомобилите от Р.България до о.Л./Испания/ и обратно.
Разходите, направени за паркинг, ремонти на автомобилите, бензин и
ферибот, заплащане на шофьори, самолетни билети са посочени в
заключението на СИЕ. Налице са реално настъпили за ищеца имуществени
вреди, които са в пряка причинна връзка с поведението на ответника.
Представеният по делото предварителен договор от 26.03.2017г.,
сключен между ищеца и трето лице и разписка от 07.08.2017г. установяват
поетото от ищеца задължение за продажба на автомобил марка БМВ, на трето
лице, както и задължението за връщане на капарото от 2000 лв. в двоен размер
при неизпълнение на договора. Безспорно е, че ищецът не е имал реалната
възможност да изпълни задълженията си по този договор, тъй като
предоставения му от ответника лек автомобил БМВ не е могъл да бъде
продаден, регистриран и експлоатиран на територията на Кралство Испания.
Съдът намира, че оспорването на този писмен документ от ответника е
неуспешно, тъй като в подкрепа на отразените в него факти са налице
показания на св. Г.Т., която има преки впечатления за обстоятелствата, които
твърди. От показанията на св. Т. и от представената кореспонденция между
страните по електронна поща, се установява, че след като ищецът е съобщил
на ответника за проблема с евро-табелите на автомобилите, ответникът е
продължил да го уверява, че ще уреди въпроса. Съдът намира, че е установена
по делото имуществена вреда на ищеца в двойния размер на капарото 4000 лв.
или 7823.32 лв., която също се намира в причинно- следствена връзка с
поведението на ответника.
Съгласно заключението на СИЕ исковите претенции за имуществени
вреди за претендираните транспортни разходи са основателни до размера 32
428 лв., представляващи разходи за транспортиране на автомобилите до
остров Л., престой на паркинг, връщане в България, възнаграждения на
18
шофьори към 01.10.2017г., когато разходите са направени. В останала част до
размера на 38 882 лв. претенцията като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Претенцията за заплащане на стойността на възстановеното от ищеца на
П.Х.Г.М. двоен размер капаро - 7 823, 32 лв. е изцяло основателна.
Претенцията на ищеца за причинени неимуществени вреди, поради
отключени заболявания – диабет 2 –ри тип, сънна апнея в тежка форма и
хипертония 2- ра степен, съдът намира, че е недоказана, предвид
обстоятелството, че тези заболявания са установени през 2021г. и вещото лице
по СМЕ не установява по категоричен начин, причинно - следствената връзка
между преживения от ищеца стрес и заболяванията, още повече, че причините
за отключването им се дължат на наследственост, затлъстяване и други
фактори.
Затова исковата претенция за неимуществени вреди за отключените
заболявания на ищеца, индивидуализирани, както следва: за диабет - 5 000
лв., за високо кръвно налягане - 2 000 лв. и за сънна апнея - 5 000 лв./или общо
за главница от 12 000 лв. е неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
Претенцията на ищеца за причинени неимуществени вреди от влошен
имидж в обществото и в бизнеса в размер на 8000 лв. съдът счита, че е
основателна и следва да се уважи изцяло, със законните последици от това. В
тази насока са налице показания на св. Г.Т., която сочи, че хората, с които
комуникират в населеното място, където живеят започнали да странят от тях,
коментирали, че искат много пари за негодни коли. М. се е почувствал зле,
притеснил се, защото хората спрели да го поздравяват, което е довело и до
изпадането му в депресия, приемане на повече храна и напълняване.
Съгласно правилата на чл. 86 от ЗЗД върху уважената част от главницата
за имуществените вреди в размер на 32 428 лв. ответникът дължи на ищеца
парично обезщетение в размер на мораторната лихва, от момента на
възникване на вредите – 19.10.2017г. – до 19.10.2021г. Съдът приема, че
имуществените и неимуществени вреди са възникнали на 01.10.2017г., когато
са направени последните разходи за връщане на автомобилите в България, но
предвид направеното възражение за погасяване на задължението за лихви за
забава по давност, намира, че претенцията за лихви е основателна от
19.10.2017г. В този смисъл е основателна в размер на 13169.38 лв. върху
главницата от 32 428 лв., в размер на 3177.14 лв. за главницата от 7823.32 лв. и
в размера на - 3 248.88 лв. за неимуществените вреди - 8 000 лв. В останалата
им част за периода 26.04.2017г. – 19.10.2017г. претенцията за лихва за забава
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва съобразно уважената
част от исковите претенции да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски по делото в размер на 8005 лв., от направените по делото разноски в
общо размер 11 066 лв., за държавна такса, адв. хонорар и възнаграждения на
вещите лица по делото.
Съответно на основание чл.78, ал.2 ГПК ищецът съобразно
19
отхвърлената част от исковите му претенции, следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер на
общо 2374 лв., от общо направените разноски 8580 лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Е. С., ЕГН ********** от с.М.В., *** да заплати на В. С.
М., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. С., ***, М. С. М., ЕГН **********, с
поС.ен адрес гр. С., *** и С. С. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.С.,,
***, следните суми:
сумата 32 428 лв. /тридесет и две хиляди, четиристотин, двадесет и осем
лева/, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
транспортиране на 3 бр. автомобила до остров Л., престой на паркинг,
връщане в България, възнаграждения на шофьори към 01.10.2017г., заедно с
мораторна лихва върху главницата, считано от 19.10.2017г. до 19.10.2021г. в
размер на 13169.38 /тринадесет хиляди, сто шестдесет и девет лева и 38
стотинки/ лв., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба -19.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата;.
сумата 7 823, 32 лв./седем хиляди, осемстотин двадесет и три лева и 32
стотинки/, представляващи имуществени вреди за двукратния размер на
капаро по развален предварителен договор от 26.03.2017г., заедно с мораторна
лихва върху главницата, считано от 19.10.2017г. до 19.10.2021г. в размер на
3177.14 лв. /три хиляди, сто седемдесет и седем лева и 14 стотинки/, заедно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба -19.10.2021г. до
окончателното изплащане на сумата;
сумата 8 000 лв./осем хиляди лева/, представляващи неимуществени
вреди от влошен имидж в обществото; заедно с мораторна лихва върху
главницата, считано от 19.10.2017г. до 19.10.2021г. в размер на 3248.88 лв.
/три хиляди, двеста четиридесет и осем лева и 88 стотинки/, заедно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба -19.10.2021г. до
окончателното изплащане на сумата;
както и сумата 8005 лв. /осем хиляди и пет лева/, представляващи
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в останалата им част над уважените
размери до претендираната сума 38 882 лв. за транспортни разходи и до
20 000 лв. за неимуществени вреди, както и претенцията за мораторна лихва
върху главниците за периода от 26.04.2017г. до 19.10.2017г. като
20
неоснователни.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. С., ***, М. С.
М., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. С., *** и С. С. М., ЕГН **********, с
поС.ен адрес гр.С., ***, да заплатят на Н. Е. С., ЕГН ********** от с.М.В.,
*** сумата 2374 лв. /две хиляди, триста седемдесет и четири лева/,
представляващи разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
21