Решение по дело №454/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1671
Дата: 21 март 2024 г. (в сила от 21 март 2024 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20241100500454
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1671
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова

Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100500454 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №454/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И. С. Б. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №16711 от 16.10.2023 г постановено по гр.д.
№37192/22 г на СРС , 38 състав ; с която е признато за установено по искове на “Софийска
вода” АД ЕИК **** гр.София , че Б. дължи сумата от 2212,53 лева стойност на ВиК услуги
за имот в гр.София кв.**** за периода 30.11.2018 г – 18.07.2021 г, ведно със законната лихва
от 23.12.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 455,83 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 24.02.2019 г – 07.07.2021 г . Настоящият съд
констатира , че за тези суми е издадена заповед за изпълнение №772 по чл.410 ГПК от
10.01.2022 г по ч.гр.д.№73836/21 г на СРС , 38 състав . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Липсват договорни
отношения между страните , а справката от АВп е оспорена от въззивника т.е. не е оказано ,
че той е собственик или вещен ползвател на процесния имот . Въззивникът не е обвързан от
ОУ , същите не са представени , както и липсват данни да са били надлежно публикувани
.По делото не е доказано , че в имота е доставена вода . Не е ясно дали е отчитан водомера и
спазени ли са разпоредбите за отчитане , включително в присъствие на ответника .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.10.2023 г
1
и е обжалвано в срок на 07.11.2023 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част. Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът извършва служебна
проверка и за правната квалификация на исковете.
За да уважи исковете СРС е приел , че според справка по лице от СВ-София , която е от
официален държавен регистър , ответникът е придобил право на собственост върху
процесния имот . Според СТЕ имотът е законно присъединен към ВиК мрежата на ищеца , а
консумацията е отчитана с годно техническо средство . Исковите суми са изчислени в
съответствие с утвърдените от КЕВР цени .
Решението на СРС е валидно , допустимо , но неправилно .
Първоинстанционният съд не е дал никаква правната квалификация на исковете .
Отделно в диспозитива на решението на СРС не са посочени процесния имот , клиентски
номер , нито коя е заповедта за изпълнение издадена за процесните задължения . Това налага
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество , като
въззивният съд следва да даде правна квалификация на спорното право и да
индивидуализира предмета на делото в диспозитива си съгласно изискването на чл.236 ал.1
т.5 ГПК.
Предоставянето на ВиК услуги е уредено в ЗРВКУ и Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи . В случая законосъобразната правна
квалификация е по чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД .
Иначе правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот
. Съгласно § 1 ал.1 т.2 б.А и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи ; потребител на ВиК услугите е
собственикът или ползвателят на съответния имот. Към исковата молба ищецът е
представил справка по лице от СВ-София , че ответникът е собственик на водоснабдения
имот в гр.София кв.**** . Въпреки , че ответникът оспорва собствеността си върху имота
той не е представил своевременно доказателства , че е прехвърлил собствеността си , а няма
и данни за учредено право на ползване върху него .
2
Още към заявлението си за издаване на заповед за изпълнение ищецът е представил общите
си условия . Преклудиран е доводът на въззивника , че ОУ не са били надлежно одобрени от
КЕВР , респ.че не са били надлежно публикувани . Съгласно чл.8 ал.2 и ал.3 от Наредба №4
от 14.09.2004 г не е необходимо изрично писмено приемане на общите условия /ОУ/ от
съответния потребител . Чл.8 ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004 г също не предвижда това , а
напротив , че ОУ се приемат от потребителя със самия договор за присъединяване . Няма
данни ответникът да е нов потребител и сградата , в която се намира процесния имот да е
присъединена към ВиК мрежата през процесния период .
С приетата пред СРС СТЕ , както от данните посочени в ССЕ , се установява , че сградата , в
която се намира процесния имот е присъединена към ВиК мрежата на ищеца . За имота е
извършено законосъобразно измерване и отчитане на доставената вода . Отчетите са
извършвани в електронен вид и са представени на вещото лице по СТЕ .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и с ново произнасяне исковете
отново да се уважат , но при правилна правна квалификация и индивидуализиране на
предмета на делото .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №16711 от 16.10.2023 г постановено по гр.д.№37192/22 г на СРС , 38
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Софийска вода” АД ЕИК **** гр.София ,
че И. С. Б. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32
от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи , чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86
ЗЗД ; сумата от 2212,53 лева стойност на ВиК услуги за имот в гр.София кв.**** , кл.
№********** , за периода 30.11.2018 г – 18.07.2021 г, ведно със законната лихва от
23.12.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 455,83 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 24.02.2019 г – 07.07.2021 г ; за които суми е издадена
заповед за изпълнение №772 по чл.410 ГПК от 10.01.2022 г по ч.гр.д.№73836/21 г на СРС ,
38 състав .
ОСЪЖДА И. С. Б. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Софийска вода” АД ЕИК
**** гр.София сумата от 207 лева разноски пред СРС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4