Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на
тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Марияна Рашева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 9223
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск от Ц.А.Т.,
ЕГН: ********** против „Е.П.“
АД, с правно основание чл.124 от ГПК. с правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът
моли съда да постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо,
че Ц.А.Т. не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК:
*********, сумата в размер на 10 863,89 лв. по фактура № ********** от
04.06.2019г. за периода 31.05.2017г. до 30.05.2018г., за партида
с клиентски № ********** и аб.№ **********, с адрес
на потребление в ***.
Ищцата
твърди, че е клиент на "Е.П." АД и заплаща редовно консумираната
електрическа енергия по клиентски номер **********.
През месец
юни 2019г.,
получила писмо с изходящ номер 53087_КП 1900974_1 /31.05.2019г. от "Е.
С." АД, с което била уведомена, че на 30.05.2018г., служители на дружеството са
извършили проверка на точността на измерване на обслужващата я измервателна
система и свързващите я електрически инсталации, като за извършената проверка
са съставели констативен протокол №1900974. Излага, че получила писмо от "Е.П."
АД с изходящ номер 53087_КП1900974_2/04.06.2019г., че дружеството е изчислило и
коригирало сметката за електроенергия съгласно приложената справка за корекция
при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия.
Към писмото били приложени фактура №**********/04.06.2019г. за сумата от 10 863.89 лева и становище за начисление на
електрическа енергия за периода от 31.05.2017г. до 30.05.2018г., издадено на дата 31.05.2019г.
Ищцата
оспорва изцяло дължимостта на сочената сума. Оспорва
констативен протокол №1900974/30.05.2018г. за техническа проверка на
точността на измерване на обслужващата ни измервателна система и свързващите я
електрически инсталации, оспорва констатациите отразени в него. Счита, че за
дружеството не съществува правно основание за съставяне на същия, поради
отменената към датата на проверката, разпоредба на чл.47 ПИКЕЕ /отм./ по реда на
съдебния контрол /Решение №1500 постановено по адм.д.
№2385/2016г. на ВАС, 5 членен с-в/. Сочи, че е и съставен в нарушение на
чл.47, ал.З ПИКЕЕ /отм./ вр. чл.8 и чл.25 ЗГР, тъй
като посочените, като свидетели лица подписали констативния протокол, не са надлежно
индивидуализирани.
Оспорва
количеството ел. енергия в размер на 59 363 кВТч, обективирано в процесното
становище, да е потребено, респективно, доставено на
абоната за посочения период. Счита, че за ответното дружество не съществува
нормативно основание за извършване на т.нар. корекционна
процедура.
Сочи, че
съобразно представения констативен протокол №1900974/30.05.2018г. за техническа проверка и
Констативен протокол №922/21.05.2019г. на БИМ, РО - ***изследването е извършено след почти 12 месеца след извършване на
проверката и демонтирането на електромера, което е в нарушение на разпоредбата
на чл.675а, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, предвиждащ срок не по-дълъг от 2 месеца, като не е констатиран и
дефект в тарифния превключвател. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на исковете.
Твърди, че в договорните отношения между страните, по
силата на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД, както и от ПИКЕЕ. Поради което,
на 30.05.2018г. е извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил
съставен констативен протокол № 1900974. Установило се, че в невизуализирания
регистър 1.8.3 има показания.
Излага, че на 04.06.2019г. „Е.П.“ АД
издава фактура № **********.
Излага, че електрическата енергия, натрупана в
невизуализирания регистър е реално доставена и отребена от абоната-ищец, но
същата не е заплатена от него. Поради което, твърди, че процесната
сума се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ,вр.
чл. 79 ал.1, вр.чл.200,ал.1, предл.1
от ЗЗД. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Съгласно Констативен протокол № 1900974 на 30.05.2018 г. служители на "Е. П."
АД са извършили проверка в обект, находящ се в ***демонтирали
са СТИ за проверка в БИМ с показатели 1.8.1-007136, 1.8.2-002281, 1.8.3-059363
и 1.8.4-00000. Протоколът е съставен в присъствието на двама свидетели.
Видно от КП за метрологична
експертиза на средство за измерване № 922/21.05.2019г. на БИМ гр. Русе, при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Наличие на преминала енергия на тарифа 3- 059363.9 kWh, която не е визуализирана на
дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия. Електромерът не
съответства на техническите характеристики.
Видно от становище за
начисление на ел. енергия от 31.05.2019 г.за периода 31.05.2017-30.05.2018г. е начислено общо 59363
кВтч енергия.
До абоната са изпратени писмо изх. № 53087
КП1900974-1 от 31.05.2019 г. и писмо изх. №
53087 КП1900974-2 от 04.06.2019 г.за извършената корекционна
процедура.
От заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от
страните се установява, че процесният електромер е с
метрологична годност 6 години-многофазен.
Метрологичната му проверка е от 2015г. Отчетените количества в тарифа Т3-1.8.3 в
размер на 59363,9 кВтч са преминали и отчетени от
СТИ. Предивд много голямото количество
електроенергия, то тя вероятно е потребление за период по-голям от една година.
Фиксираната намеса е софтуерна и вероятно се изразява в претарифиране
на елестромера.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
За
да отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при
условията на главно и пълно доказване, че претендираната
от него по в размер на 10 863,89 лв. по фактура № ********** от 04.06.2019г. за периода
31.05.2017г. до 30.05.2018г., за партида с клиентски № **********
и аб.№ **********, с адрес на потребление в ***,сума
е дължима.
В
контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване
от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена
електроенергия, както и нейния размер.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има
задължението да заплаща използваната ел. енергия.
В разглеждания случай енергийното дружество е
формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за
реално потребление в посочения срок, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с
решение 2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./,
в сила към датата на проверката. Начисленото количество е определено по
показанията от регистър 1.8.3 / Т3-/ като реално потребление на доставена и
неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на
електромера в лабораторни условия.
В случая не е установена грешка при
измерване на консумираната енергия,
която следва да се отчита на тарифите, въз основа на които се извършва
отчитането на ел.енергията и които са видими за потребителите. Не е констатиран
и дефект в тарифния превключвател. В резултат от намесата в софтуера, част от
ел.енергията е отчитана по невизуализирана и недостъпна за потребителя
тарифа , която освен че не осигурява възможност за контрол на показанията на средствата за търговско
измерване,
което е в нарушение на нормативните изисквания, но и липсват данни в кой
часови диапазон е потребявана натрупаната в
скрития регистър ел.енергия и дали изобщо е потребена
от ищеца, а не от преходен абонат, тъй като липсват данни към датата на
монтиране на СТИ, дали тази тарифа е била нулирана .Начисленото за доплащане
количество ел. енергия в регистъра, отчитащ върхова енергия, не може да
обоснове категоричен извод, че то е реално доставено и потребено
от абоната, каквито са твърденията на ответника. Това е така, защото е неясен
момента, в който е извършена тази софтуерна намеса, в резултат на чии действия,
за какъв период е натрупвано това количество ел.енергия и в кой часови диапазон
е натрупано. Така
натрупаното количество е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за
дължимата цена.
От друга страна следва да се съобрази
обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по
установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ,
бр.97/23.11.2018г./. На основание чл. 195, ал. 1 във вр.
чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена
на 30.05.2018г. Следователно липсва нормативна уредба, регламентираща както
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По направеното от ответника възражение за прекомерност
на внесено адвокатско възнаграждение:
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат
правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане
на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод
за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 900 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски - внесена държавна такса и такса съд.удостоверение- 434,56
лева и 900 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Ц.Н.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
***, сумата от 10 863,89
лв. (десет хиляди осемстотин шестдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки)
за която сума е издадена фактура № ********** от 04.06.2019г. за периода
31.05.2017г. до 30.05.2018г., за партида с клиентски № ********** и аб.№ **********, с адрес на потребление в ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Н.Т., ЕГН ********** сумата от
1334,56 лв. (хиляда триста тридесет и четири лева и петдесет и шест стотинки) разноски по делото за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ: