№ 26
гр. Търговище, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500023 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв. С.Й., ТАК, в качеството
на особен представител на СТ. АС. М. от гр. Търговище, против решение № 592/20.12.2021
г., постановено по гр.дело № 3/2021 г. по описа на РС-Търговище.
С обжалваното решение съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Ю...“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от управител Ю.Ц. действащ чрез
адв.В.Г. от САК, съдебен адрес: гр. София, бул.“Б..“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, против СТ. АС.
М., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“М...“ № 8, съществува вземане в размер на 173,37
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на цедиран договор за мобилни услуги от
12.03.2017 г. и доп.споразумение от 31.03.2017 г., както и за сумата от 718,20 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по цедиран договор за лизинг от 31.03.2017
г., сключени между длъжника и „БТК“ ЕАД, за което вземане има издадена Заповед за
изпълнение № 628/06.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1253/2020 г. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК;
присъдени са разноски в полза на „Ю...“ ЕООД в размер 255 лв. и разноски в заповедното
производство в размер 228,76 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. ОТХВЪРЛЕНО е искането на
адв.С.Й., ТАК, за увеличаване на възнаграждението за особен представител, на осн. чл. 7,
ал.9 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като неоснователно.
Считайки решението за незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, въззивникът моли за неговото обезсилване или отмяна
изцяло, с отхвърляне на предявения иск като неоснователен, претендира разноски,
1
излагайки подробни съображения, които се свеждат основно до следното: Ищецът по
делото няма активна процесуална легитимация (в представеното пълномощно между „БТК“
ЕАД и „С.Г.Груп“ липсват необходимите реквизити, то е нередовно и недействително);
процесните договори за цесия са нищожни на осн.чл. 26 ЗЗД, като бланкетни, не е доказано
прехвърляне на процесното вземане, не е доказано цедентът да е потвърдил писмено
извършеното прехвърляне, не е взето съглсието на новия цесионер за новото прехвърляне;
ответникът не е уведомен надлежно и за двата договора за цесия в нарушение на чл. 99, ал. 3
ЗЗД; позовава се договорните забрани в договора за цесия от от 16.10.18г. между БТК и
„С.Г.Груп“ ЕООД да не прехвърля вземанията на трети лица (чл. 4.3 от договора); клаузата
на чл. 11 от договора за лизинг от 31.03.17 г. между „БТК“ ЕАД и ответника е нищожна с
оглед чл. 2 от същия договор по отношение придобиване на собствеността; договорът е
недействителен/нищожен на специалните основания по чл. 22 ЗПК (приложим и към
настоящия случай- чл. 3, ал. 3 от ЗПК ) - ОУ на договора и за лизинга са с много ситни
букви и по-малък шрифт на пръв поглед, според законовото изискване „не по-малък от 12“),
с приложимост на чл. 23 ЗПК, при което потребителят дължи само главницата (не и
неустойката); възражение за погасяване на цялото вземане по давност - в исковата молба и
уточнителните такива се заявява, че процесните вземания са обективирани в няколко
фактури, които са погасени по давност, тъй като вземането на БТК представлява
периодично плащане и приложима за него е кратката 3-годишна давност по чл. 11, б.“в“ от
ЗЗД, съгласно и ТР № 3 на ОСГТК от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г.); определеното
възнаграждение на назначение особен представител от 150 лв. е определено неправилно, тъй
като не са били налице основанията за намаляване на минималното 300 лв., с оглед
фактическата и правна сложност на делото (две експертизи, две съдебни заседания, няколко
предявени иска и множество възражения по тях). В становище по доказателствата особеният
представител адв. С.Й. възразява срещу приемането на посочените в жалбата два документа.
Моли да му бъде определено възнаграждение за въззивната инстанция, вносимо от
ответника по жалбата.
В депозирания в срока по чл.263 ал.1 ГПК отговор ответникът, чрез процесуален
представител адв. В.Г., САК, заявява становище за допустимост, но неоснователност на
жалбата и моли за потвърждаване на решението, претендира разноски. Излагат се
съображения, че всички възражения, инкорпорирани във въззивната жалба, е можело да
бъдат повдигнати в първоинстанционното производство, посоченото оплакване относно
липсата на активна процесуална легитимация е обсъдено от първоинстанционния съд и
мотивирано е отхвърлено; като счита, че е недопустимо едни и същи твърдения да се
повдигат отново пред въззивната инстанция, при положение, че не са нововъзникнали
обстоятелства, които е можело да бъдат обсъдени в хода на производството по грд. 3/2021 г.
на PCТ, но в ущърб на процесуалната икономия и в ущърб на задълженото лице, с
настоящата жалба се изисква заплащането на пореден депозит за особен представител на
втора инстанция, както и завишаване на заплатения вече депозит от 150 лв. на първа
инстанция.В отговора са взети доводи по всички оплаквания и съображения изложени във
2
въззивната жалба, със становище за тяхната неоснователност.
В с.з. пред въззивната инстанция особеният представител на въззивника,
ред.призован, не се явява. Депозирал е единствено молба от 09.02.22 г. с искане да му бъде
изплатен внесения депозит за особен представител по посочена банкова сметка. От
въззиваемата страна, чрез адв. В. Г., САК, е постъпило писмено становище, с което се
поддържат всички доводи в представения писмен отговор по жалбата. Претендира разноски.
С определението по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата.
Разгледана по същество- жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Предявеният установителен иск с правно осн.чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1
вр. с чл. 99 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата за предоставени от страна на „БТК“ ЕАД
на ответника мобилни услуги, както и предоставено мобилно устройство на лизинг,
прекратени поради неплащане на месечни вноски, и дължимост на договорена между
страните неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги с кл.№
163230021001– 173,37 лв. (на осн. т. 2 от договора), както и за сумата 718.20 лв. - остатък от
неизплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг № **********, за което
вземане, цедирано от първоначалния кредитор „БТК“ ЕАД на „С.Г.ГРУП“ ООД гр.София,
второто дружество цедирало същото вземане (общо за сумата 891,57 лв.) на настоящия ищец
„Ю...“ ЕООД, ЕИК *********, за които вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1253/2020 г. на РС-Търговище, връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК,
обусловило предявяването на настоящия иск.
В писмения си отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения от
заповедния съд особен представител, е оспорил предявения иск с възражения, че не е на
лице валидно възникнала облигационна връзка между ответника и ищеца, поради това, че
последният не е носител на вземането, поради ограничителна клауза на цедента „С.Г.Груп“
да прехвърля вземанията по договора с „БТК“ ЕАД на трети лица, в случая на ищеца, както
и че липса идентичност между вземането по заповедта и това по исковата молба, като с тези
доводи моли съда да прекрати производството поради недопустимост на иска. В отговора са
наведени и други основания за неоснователност на иска - липса на уведомяване на
ответника за цесията, нищожност на договорите за цесия, обуславящо невъзможността на
ищеца да е носител на материалното право, недействителност, поради нарушения на ЗПК,
възражения за погасяване на вземането по давност.
Въззивът изцяло споделя приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, решаващите мотиви и краен резултат на първоинстанционното решение, поради
което и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях.
В изпълнение на задълженията си на въззивна исстанция, въз основа на
представените по делото писмени доказателства и направената самостоятелна преценка,
както и с оглед доводите във въззивната жалба, въззивът излага следните съображения:
Ищецът „Ю...” ЕООД е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 31.08.20 г. пред РС-
3
Белоградчик, образуваното дело е изпратено по подсъдност на РС-Търговище, пред който
по ч.гр.д. № 1253/2020 г. е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК, разпореждаща длъжникът
СТ. АС. М. да заплати на заявителя „Ю...“ЕООД следните суми: 173,37 лв.-неустойка за
неизпълнение на договор за мобилни услуги от 12.03.2017 г. и доп.споразумение от
31.03.2017 г., както и за сумата 884,70 лв.- незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 31.03.2017 г., сключени между длъжника и „БТК“ ЕАД, вземането по които е
цедирано на заявителя, както и разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК, на ищеца са дадени указания да установи претенциите си по исков
ред, определящо правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск с правно осн.
чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК.
Предявеният установителен иск е за 173,37 лв. –неустойка и 718,20 лв.- лизингови
вноски, обусловило обезсилване на заповедта по чл. 410 ГПК от заповедния съд за разликата
над 718,20 лв. до 884.70 лв.
Предвид горните констатации е налице идентичност между заявлението по чл. 410 и
предявения иск, обуславящо допустимостта му, като предявен в указания от заповедния съд
срок. Неоснователно се явява възражението на ответника за липса на идентитет между
претенцията в заповедното и исковото производство – предявяването на иск за по-ниска
сума от уважената в заповедното производство, претендирана на същото основание и за
същия период, не е липса на идентичност, това само показва, че по една или друга причина
кредиторът се е отказал да търси свое вземане над посочения размер.
По фактите:
На 29.06.2016 г. между ответника и „БТК“ ЕАД е сключен Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** при условията на тарифен план
VIVACOM Smart S+ с месечна абонаментна такса 19.99 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца,
както и Договор от 12.03.2017 г., с който ответникът е добавил към същия кл.номер за
ползване Интернет услуга с избран тарифен план, с мес.абонаментна такса 37.80 лв. /с ДДС/
и телевизионна услуга VIVACOM TV L+ с месечна такса 24.99 лв. /с ДДС/ за срок от 24
месеца, а с Допълнително споразумение от 31.03.2017г. абонатът подновява условията за
ползване на мобилен номер ********** с избран тарифен план VIVACOM Smart S+ с
месечна абонаментна такса 19.99 лв.
На 31.03.2017 г. между ответника и „БТК“ ЕАД е сключен и Договор за лизинг №
********** за устройство GSM SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, на обща лизингова цена
957.60 лв., със схема на изплащане: 24 бр.месечни лизингови вноски, в размер на 39.90 лв.,
които лизингови вноски абонатът е бил задължен да заплаща заедно с фактурираните под
единен клиентски номер ползвани електронни съобщителни услуги по договорите за
далекосъобщителна услуга. Уговорени са сроковете за плащане, за прекратяване, за
възможността за продължаване на действието на договорните условия за лизинг.
Ответникът не е оспорил изпълнението на договорите от страна на оператора „БТК“
ЕАД, не са наведени твърдения, че услугите не са предоставени, респ. са некачествени, или
пък че не е предоставено лизинговото устройство, респ. че същото е било некачествено.
4
Видно от приложените делото фактури ( л.22 - л.29), издадени в периода м.06.2017 г. –
м.09. 2017 г. ответникът не е заплащал в сроковете, съгласно договорите, месечните
стойности на предоставените му услуги, не е заплащал и месечните вноски по договора за
лизинг. Стойността на същите обаче не е предмет на заповедта за изпълнение и не следва да
се обсъжда, но именно поради забавата на ответника и ползвайки правата си по договорите,
мобилният оператор е прекратил едностранно същите, като е деактивирал услугите, считано
от 31.08.2017 г. След прекратяване на договорите е издадена крайна фактура от 08.09.2017 г.
за задълженията на ответника, в която е начислена неустойка за неизпълнение на договора
за мобилни услуги и изискуемите лизингови вноски, а падежа на фактурата е 25.09.2017 г.
Тази фактология води до извод за неоснователност на възражението на ответника за
изтекла погасителна давност, тъй като от падежа на задължението - 25.09.2017 г. до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в РС-Белоградчик -
31.08.2020 год. (с което давността е прекъсната) не са изминали три години (чл. 111, б.“в“
ЗЗД). За незаплатените услуги, посочени като стойност във фактурите от юни 2017 г. -
август 2017 г. до подаване на заявлението е изтекла погасителна давност, но същите , както
правилно е приел и РСТ, не са предмет на заповедта за изпълнение, съответно не са предмет
на разглеждане в производството по чл. 415 , ал. 1 от ГПК.
По делото няма представени доказателства ответникът да е погасил задълженията си
към ищеца, или към стария кредитор/и (предвид цедирането на вземането два пъти), изцяло
или частично до приключване на устните състезания по делото.
По възраженията на ответника-въззивник по легитимацията на ищеца като кредитор,
обвързана и с възраженията за недействителност/нищожност на договорите за цесия:
От приложените договори за цесия се установява, че 16.10.2018 г. първоначалният
кредитор „БТК“ ЕАД е прехвърлил на „С.Г.Груп“ ООД с Договор ********** (л. 45- 50)
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора от 16.10.2018 г., извадка от което, касаеща вземането срещу ответника е
приложена на л. 44 от делото, за което е представено и потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
(л. 43).
С Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., „С.Г.Груп“ ООД е
прехвърлило същите вземания на „Ю...“ ЕООД- ищеца по делото, в т.ч. и вземането към
ответника (виж извлечение на л. 44), като по този начин ищецът е встъпил в правата на
кредиторите.
Всяка една от извършените последователни цесии е породила своето действие спрямо
ответника, а възраженията на последния, чрез особения представител, че цесията не му е
съобщена по съответния ред, до момента на получаване на препис от исковата молба, съдът
намира за неоснователни. По делото са представени доказателства, че „С.Г.Груп“ ООД, като
цесионер е бил надлежно оправомощен от стария кредитор „БТК“ ЕАД да уведоми
длъжника за извършената цесия, което се установява и от потвърждението за прехвърляне на
вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „БТК“ ЕАД.
5
Възраженията относно представеното на л.50 (втората му страница) пълномощно са
неотносими към спора- доколкото въпросното пълномощно е бланкетно, без посочване на
упълномощеното лице, и не е посочено като част от доказателствата, към ИМ, съответно не
е прието по делото (вж. протокола от о.с.з. от пред РСТ – л.111).
Макар да липсват надлежни доказателства кога и как на ответника е връчено
уведомление за процесните цесии, то това е станало най-късно с връчване на препис от
исковата молба и приложения (сред които и уведомлението за цесия) на ответника, чрез
назначения от съда особен представител – в тази насока е налице трайно установената
съдебна практика, обективирана в цитираните в първоинстанционното решение съдебни
актове на ВКС: решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,
решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., в които състави на ВКС приемат,
че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал.3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З ГПК.
Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи
извършената цесия на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г, III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г, II т.
о., ТК и др./.
Безспорно препис от исковата молба и доказателствата, към нея, в това число и
уведомлението, са връчени на ответника, чрез особения представител. Този факт, настъпил в
хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл. 253, ал.3 от
ГПК.
Наред с гореизложеното, следва да се отбележи и следното: Съобщаването на цесията
на длъжника има за цел да защити последния при изпълнение на задължението, за да
изпълни на лицето, което е носител на вземането и поради това длъжникът може да възрази
успешно за липса на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор,
каквито твърдения от страна на ответника не са направени, а и по делото не е установено
ответникът да е извършил погасяване на задължението си.
Неоснователно е поддържаното от ответника възражение за
недействителност/нищожност на първата цесия (водещо до последваща недействителност и
на втората цесия), с позоваване на разпоредбите на чл. 4.3 във връзка с чл. 2 от Договора за
цесия от 16.10.2018 г., тъй с въпросната разпоредбата (чл. 4.3.) страните са предвидили
забрана за прехвърляне (цедиране) на вземанията на трети лица до „пълното изплащане на
задължението по т.2“, което задължение е договорената цена (определена в чл. 2А и
чл.2.1), която цесионерът следва да заплати на цедента по договора за цесия, предвид
изричната клауза на чл. 2, че цедентът (БТК) прехвърля възмездно на цесионера посочените
6
в договора вземания. Освен това, съгл. чл. 4.3, изр.2-ро – при извършено прехвърляне, при
неспазване забраната по изр.1, „цесионерът дължи обезщетение на цедента “в размер на
10% от стойността на вземанията“, т.е., тази забрана не рефлектира изобщо върху
действителността на договора за цесия, още повече спрямо длъжниците по цедираните
вземания.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, с подробно
изложени в жалбата доводи, че въпросните вземания са периодични и за тях важи 3-г.
давност, съгласно чл. 111в от ЗЗД. Не е спорно по делото, че се касае за периодични
вземания и за приложимия погасителен давностния срок (предвид и ТР №3/18.05.2012г. по
тълк.дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК). Както бе посочено по-горе в мотивите, предвид
падежа на вземанията и датата на депозиране на заявлението по чл. 410 пред РС-
Белоградчик, предвид и разпоредбата на чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 116 ЗЗД, превядените
вземания не са погасени по давност.
Относно възраженията за шрифта – по делото не е установено какъв размер е шрифта,
а и от приложените договори и ОУ не се установява невъзможност за ответника да не е
наясно с тежестта на поетите задължения.
С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира за основателно
твърдението на ищеца, че в негова полза съществува вземане срещу ответника в исковия
размер – неустойка (която не надвишава 3-кратния размер на месечните такси) и дължими,
като незаплатени лизингови вноски. Срещу предоставените мобилни услуги и ТВ, както и
по предоставените в условията на лизинг мобилно устройство, в задължение на ответника
е заплащането им съгласно клаузите на договора и доп.споразумение /като цени и срокове/.
В тежест на ответника е било доказване на твърдяното обстоятелство, че няма задължения -
т.е. да докаже че е погасил задълженията си по тази фактура. Ответникът не е представил
такива доказателства.
По оплакването за неправилно определено възнаграждение на особения представител
за първа инстанция – същото е определено при спазване разпоредбата на чл. 47, ал.6 ГПК вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба 1/2004г. на ВАдС, съответства на фактическата и правна сложност
на делото, съобразно и размера, като не намират опора в доказателствата по делото
твърденията на адв. Й., че пред ТРС са изслушани 2 експертизи в проведените две
заседания, след като експертизи изобщо не са назначави, а делото е отложено само за
представяне на оригинал на документ, като не са налице основанията по чл. 7, ал. 9 от
Наредбата –делото да е разгледано в повече от 2 заседания.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че предявеният установителен
иск, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 415 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79,
ал.1, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД е основателен и доказан за претендираната искова сума, поради
което следва да бъде уважен изцяло.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод и решението му като
правилно законосъобразно следва да бъде потвърдено.
7
По разноските:
С оглед неоснователността на в.жалба, основателно е искането на въззиваемата
страна за разноски за въззивната инстанция: 150 лв.- заплатен депозит за особения
представител за въззивната инстанция (л.28) и 180 лв.- заплатено адв. възнаграждение за
изготвяне на отговор по в.жалба (л.16-17), неоспорено от въззивника, чрез адв. Й., по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 592/20.12.2021 г., постановено по гр.дело №
3/2021 г. по описа на РС-Търговище, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА СТ. АС. М., ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. “М...“ № 8, да заплати
на „Ю...“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Т...“,
бул.”Б..”, № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., действащ чрез пълномощник адв. В.Г.
от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. “Б..“ № 81, ет. 8, ап. 22, направените по делото
съдебни разноски за въззивната инстанция в размер 330 лв. – на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8