РЕШЕНИЕ
№ 65/ 24.02.2020 год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 800
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1060/05.07.2019г., постановено по гр.д. №
1649/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е осъден О.Х.И. да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД” АД, гр. София сумата по договор за покупка на недвижим
имот № *** в размер на: 18 167,94лв., от които: 17 159,78 лв. - главница за
периода 28.11.2018г. - 26.02.2019 г.; 916,16 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода 14.12.2018г. - 26.02.2019г.; 68,00 лв. - договорни такси
за периода 17.12.2018г. - 26.02.2019г.; 24,00 лв. - договорни разноски за
периода 17.12.2018г. - 26.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 01.03.2019г. до погасяването
на задължението.
Постъпила е въззивна жалба от О.Х.И., в която се
поддържа, че районният съд неправилно е приел, че са били налице предпоставките
за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се, че към датата на
връчване на уведомлението от кредитора, жалбоподателят е бил погасил вноските с
падеж 14.09.2018г., 14.10.2018г. и 14.11.2018г.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД” АД, гр. София, в който се поддържа, че изводите на съда
са формирани в съответствие със събраните по делото доказателства.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД” АД, гр. София твърди,
че с договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** „Българска пощенска
банка“ АД (сегашно наименование „Юробанк България“ АД) е отпуснала на ответника
банков кредит в размер на 20 300 лв., от които 9800 лв. - за покупка на
недвижим имот и 10 500 лв. - за други разплащания. Кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит. Уговорен е срок на погасяване 360 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита - ***, като да
погасяването на кредита е следвало да се извърши на равни месечни вноски,
включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска : 56,39 лв. - през първата
година от срока за издължаване на кредита и 143,85 лв. - за всяка следваща
година до крайния срок на издължаване на кредита .
На 03.08.2006 г. е подписан договор за цесия, по
силата на който вземанията на „Българска Пощенска Банка“ АД по договорите за
кредит, посочени в приложения 1- 3, заедно с всички обезпечения, привилегии и
други принадлежности, считано от 28.07.2006 г., са прехвърлени на „Бългериън
Ритейл Сървисиз” АД. Процесният договор за кредит е включен под № *** в приложение
№ 2 към договора за цесия.
С договор от 06.04.2009 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз”
АД е прехвърлило на „Юробанк И Еф Джи България” АД вземанията на „Бългериън
Ритейл Сървисиз” АД по договорите за кредит, посочени в приложения №1-3.
Процесният договор за кредит е посочен под № *** на приложение № 1 към договора
за цесия.
Ищецът твърди, че са налице условията на чл. 18, ал.
1 от договора за кредит, съгласно която разпоредба при непогасяване на която и
да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което
и да е задължение по договора за кредит, банката може да направи кредита изцяло
или частично предсрочно изискуем. Поради неплащане от страна на ответника на
задълженията по договор № ***, с уведомление до ответника, чрез ЧСИ Б., връчено
на 28.11.2018 г., същият е уведомен, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, за неговия актуален размер и за договора за обратна цесия.
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че не са били
налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като
към момента на получаване на уведомлението за обявяването му за предсрочно
изискуем е бил изплатил всички вноски с настъпил падеж
Пред районния съд са представени договорът за кредит,
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, договорите за
цесия, изслушано е и заключение на съдебно икономическа експертиза.
Въз основа на събраните доказателства, съдът е приел
за установени твърденията в исковата молба относно наличието на договор за
кредит, начина на погасяването му и размера на дължимите се погасителни вноски.
Съдът е приел също, че ответникът не е погасил в срок месечните си вноски с
падежи 14.08.2018г., поради което и кредитора на 05.10.2018г. е обявил целия
кредит за предсрочно изискуем, за което е изпратено уведомление до ответника.
Същото му е връчено на 28.11.2018г. След 14.08.2019г. е извършил следните
плащания по кредита на 22.10.2018г. – 400,00 лв., на 13.12.2018г. – 190,00 лв.,
21.01.2019г. – 400,00 лв., 22,02,2019 – 200,00 лв. и 29,03,2019г. – 200,00 лв.
При така установените факти, съдът е направил извод,
че искът е основателен. Изложени са мотиви, че уведомлението за предсрочната
изискуемост е получено от ответника на 28.11.2018г. Към този момент - на
20.10.2018г., той е бил превел на банката сумата от 400,00 лв., с която е бил
погасил двете вноски с падеж 14.08.2018г., сочени в уведомлението за предсрочна
изискуемост. С тази сума обаче той не е погасил изцяло останалите падежирали
вноски с падежи 14.09.2018г. и 14.10.2018г. и 14.11.2019г. Съгласно чл. 18, ал.
2 от Договора за кредит при неиздължаване на три последователни месечни погасителни
вноски – изцяло или частично, целия остатък от кредита се превръща в предсрочно
изискуем. На следващо място обаче съгласно чл. 19 от Договора за кредит „При
непогасяване изцяло или частично, на която и да е вноска по главницата и/или
лихвата по кредита вземането на банката за отпуснатия кредит става изцяло
предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.“ Съдът е
приел, че към момента на получаване на уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем са налице непогасени вноски, предвид на това към този
момент са били налице и предпоставките за обявяване кредита за предсрочно
изискуем.
Решението на ПРС е валидно и
допустимо, а по отношение законосъобразността му, въззивният съд, на основание
чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът е обявил кредита
за предсрочно изискуем с уведомление, чрез ЧСИ Б., което е в противоречие с
приетото в решение № 25 от 3.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60208/2016 г.
При преценка относно обстоятелствата,
касаещи обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е от значение дали
волеизявлението на банката е достигнало до длъжника. В случая са налице
доказателства, а не е и спорно, че уведомлението е връчено лично на длъжника,
т. е. до неговото знание е достигнало изявлението на банката, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, предвид на което и съдът
намира, че избраният начин на връчване от страна на банката, не може да се
отрази на факта, че изявлението е получено лично от длъжника. Дори и да се
приеме, че е имало някаква нередовност в процедурата по уведомяване, то същата,
на основание чл. 54 ГПК, следва да се счита поправена с оглед факта на личното
получаване на уведомлението.
Жалбоподателят твърди, че към датата,
на която му е връчено уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, вноските описани в това уведомление, са били заплатени.
Горният довод е неоснователен. Няма формални
изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост. Достатъчно е същото да е изрично и недвусмислено. В този смисъл
описанието в това изявление на конкретните вноски, които не са заплатени пълно
или частично, не обвързва съда при произнасянето му относно наличието на
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От значене е
дали обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта, са били налице към
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем,
е достигнало до длъжника. В случая изявлението на банката е получено от
длъжника на 28.11.2018г., като от заключението на съдебно- икономическата
експертиза, приета от въззивния съд, се установява, че към тази дата е била
непогасена вноската с падеж 14.11.2018г. Т.е. налице е било основанието,
визирано в чл. 18.1 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
а именно непогасяване на която и да е вноска по кредита.
По изложените съображения, въззивният
съд намира, че по делото е доказано, че към датата, на която на длъжника е
връчено уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, същият не
е бил изправна страна по договора, като са били налице предпоставките на чл.
18.1 от договора за обявяване кредита за предсрочно изискуем и съответно искът
се явява основателен и като такъв правилно е уважен от районния съд.
Във връзка с горното, съдът намира,
че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, поради което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1060/05.07.2019г., постановено по гр.д. № 1649/2019г. по описа на Пернишкия
районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд,
в едномесечен срок от връчването му на страните.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: