РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Велико Търново , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500893 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на ищеца С. СВ. ХР. чрез пълномощника
му – адвокат М.С. от ВТАК възвивна жалба е решение № 354/16.10.2020 г. по гр.д. №
562/2020 г. на ГОРС , с което е отхвърлен предявения от него срещу „БП“ ЕООД-С -ППП,
иск за отмяна на наложено му със заповед № ЛС 26/27.04.2020 г. на директора на
поделението дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение “, с искане за отмяна
на решението , уважаване на иска с присъждане на направените по производството
разноски. Пълномощникът претендира на основание чл.38, ал.2, ал.1, т.2 ЗА присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Оплакванията за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение се свеждат до неточна преценка и незачитане на всички установени със
събраните доказателства, обстоятелства/ чл.12, чл. 235, ал.2 ГПК/, значими за признанието
на предявеното преобразуващо право , породено от липса на факт на извършено от него
дисциплинарно нарушение/ който обратно- съдът е приел за настъпил/.
Препис от жалбата е връчен на другата страна , която чрез процесуалния си
представител юрисконсулт в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подала писмен отговор,
съдържащ доводи за съответствие на решението със събраните доказателства, и съответно
– с материалния закон.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 100
лева на основание чл.78, ал.8 ГПК.
В с.з. всеки от представителите на страните съответно поддържа и оспорва
1
жалбата.
Съдът след като разгледа жалбата , обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни
изводи:
Ищецът твърди , че работи при ответното поделение на „БТ“ ЕООД на длъжност
„*** “. За периода от 06.04.2020 г. до 16.04.2020 г. бил командирован в ЕП К.
Работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време . За времето от
06.04.2020 г. не е имал възможност да упражни правото си на 36 часова седмична почивка
, уредено с нормата на чл.153, ал.2 КТ. На 14 април трябвало да се яви на работа в 01.40
часа на гара С поради промяна на типовия график, вместо в 23.55 часа на гара К. Когато се
явил на гара С в 01.40 часа машинният диспечер ЙД го уведомил , заедно с другия явил се
локомотивен машинист КК , че няма нужда от единия от двамата , поради което някой от
тях ще бъде освободен, тъй-като товарен влак № 30642 ще бъде с един локомотив . Понеже
се чувствал преуморен и претоварен , предпочел да се откаже от повеската и вместо него
да я изпълни колегата му. Работодателят преценил , че този отказ е нарушение на
трудовата дисциплина и със Заповед № ЛС-26/27.04.2020 г. на директора на поделението
му наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Оспорва законността му с отрицание поведението му да съставлява факт на
дисциплинарно нарушение поради обстоятелствата, че работодателят не му е осигурил
ползването на 36 часова седмична почивка за времето от 06.04.2020 г. до 13.04.2020 г. и с
това неизпълнение на задължението си по чл.153, ал.2 КТ му е причинил преумора, не е
имало нужда от втори локомотив и е освободен от работа с телефонограма от дежурния
депомайстор в депо К –БТ/ молба от 18.08.2020 г. на л. 96 от делото/. Предвид
горетвърдяното, моли съдът да постанови решение , с което да отмени наложеното му
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, с присъждане на направените по
производството разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК и по реда на чл. 144 и чл.147 ГПК е оспорил иска с
възражения на следните основания:
Неизпълнението от ищеца на възложената му по сменен график работа , свързана с
управление /обслужване на товарен влак 30642 е факт на дисциплинарно нарушение.
Дължимото му явяване на 14.04.2020 г. на гара С в 01.40 часа е определено с „Ежедневен
план за служба на машинистите..“ за сочената дата , изготвен на 13.04.2020 г. и в т.1 на
таблица „К“ – предмет на Заповед № 11-01—123/09.04.2020г. на директора на поделението ,
знаел е за тази смяна отнапред/ на 12.04.2020 г. вече се е явявал на същата гара, но в 17.20
часа и е обслужвал влак №30652 до К и влак № 30641 в обратното направление/ и не е
променян „типовия“ график на 14.04.2020 г. , както се твърди. Товарен влак № 30642 /
пристигнал от Р на гара С в 01.37 часа на 14.04.2020 г. / е било предвидено да потегли за К
с два локомотива и две локомотивни бригади , тъй-като в обратното направление съгласно
горната заповед е трябвало да бъдат върнати два отделни влака № 30651 и № 48120 .
Противно на твърдението в исковата молба и двата локомотива, необходими за
изпълнението на дейността по отвозването на влака до К са били налични , но единият е
останал неизползван , защото не е имало кой да го управлява. МЙ -помощник на
локомотивния машинист КК не се явил на работа . Дежурният диспечер е бил принуден
при тези обстоятелства/ изявление на ищеца че поради преумора отказва да изпълни
възложената му работа и неявяването на въпросния помощник- машинист/ вместо да
освободи тяхната/ на К и Й/ локомотивна бригада , да сформира само една локомотивна
бригада, съставена от К и помощник машиниста на ищеца- ТТ, която отвозила /
обслужила товарния влак по разписания маршрут само с един локомотив, като единият
2
от влаковете по обратното направление е останал неотвозен. Противно на твърдението на
ищеца, диспечерът ЙД не го е освобождавал от работа и в подкрепа на този извод са
обстоятелствата , че вторият е описал случая в Книгата за нередности и нарушения по
сигурността на движението и в Дневника за освобождаване и преназначаване на
локомотивните бригади , воден от 21.03.2019 г. до 26.04.2020 г. не е вписано такова нещо ,
при положение , че никъде във вътрешните правила на работодателя не е предвидена
хипотеза на освобождаване поради твърдение , че лицето се усеща уморено. Текстът на
чл.26 , т.2 на Инструкцията за работа на машинисти , локомотивни и помощник машинисти
в „БТ“ ЕООД установява реда по който може да бъде освободен даден машинист , ако
поради заболяване или други уважителни причини е възпрепятстван да се яви на работа :
длъжен е да се обади на дежурния депомайстор най малко 5 часа преди явяването си и да
му съобщи , че е негоден за работа, след което да представи съответния документ,
удостоверяващ невъзможността му да работи
За периода 06.04.-13.04.2020 г. му е осигурена почивка между смените, надхвърляща
нормативно установената минимална от 12 часа по чл.152 КТ и е ползвал седмична
почивка по голяма от нормативно установената минимална от 36 часа седмично съгласно
чл.153, ал.2 КТ/ една почивка с продължителност доста над 36 часа и 5 почивки между
смените над 20 часа/, поради което твърдението му за физическа преумора от работно
претоварване е невярно , щом му е осигурено достатъчно време за възстановяване на силите
, още повече , че в обясненията си пред работодателя по реда на чл. 193 КТ не е посочил
като причина за неизпълнението на възложената му работа- преумора, а неудобства ,
свързани с пътуването му , за да се яви на работа, с изчакването до 03.30. часа на машина
от влак № 30671 и с преценката му , че дългият престой на гара С свързан с късното
тръгване на влак № 30642,биха го поставили в състояние да не може да издържи
физически и психически за отвозването на влака до гара К „поради опасност от доспиване/
вероятно имал е предвид „заспиване“/ и главоболие“.
Моли да бъде отхвърлен като неоснователен иска , с присъждане на направените по
производството разноски .
Трудовоправният спор според съдържанието на жалбата / доводите за неправилност на
решението произтичат от непризнатите в мотивите му основания за незаконност на
дисциплинарното наказание наведени в исковата молба/ подлежи на пълно въззивно
преразглеждане – чл. 269, изр.2-ро, чл.270 ГПК.
Съществените по делото положителни факти / обстоятелства от обективно естество / в
смисъл: тези които са настъпили , а не – ненастъпили, тъй-като за ненастъпването на факти/
обстоятелства се съди от настъпването на други факти/ обстоятелства / са установени / и
преобладаващо безспорни/ по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК от събраните множество
писмени и гласни доказателства , поради което е ненужно тяхното преповтаряне от
въззивния съд , тъй-като ги възприема напълно , така както подробно са описани в
мотивната част на обжалваното решение и упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК
препраща към констатациите им, направени от първоинстанционния съд.
Спорно е правното им значение за незаконността / законността на
дисциплинарното наказание с оглед противоположната им/ отрицателна – на ищеца и
положителна – на ответника / преценка на всяка от страните.
Предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
3
Субективното право на работодателя да наложи на работника или служителя
дипсиплинарно наказание «предупреждение за уволнение» с позоваване на някакъв
абстрактно предвиден или някакви абстрактно и изрично предвидени в хипотеза/ хипотези
на закона поведенчески факт или факти/ действие и/или бездействие/, възниква само, ако
на първо място в действителността настъпи/ настъпят съответния факт или съответните
факти.
Нарушение на трудовата дисциплина е нежелано от оценъчно гледище на цивилизованите
схващания на правовото общество обективно състояние на нещата/ факт/, произтекло от
реално осъществено поведение на работника или служителя/ действие или бездействие/
несъответно на / в разрез с / онова негово поведение, установено да бъде правно
дължимо за конкретния случай , т.е. неправомерно поведение представляващо виновно /
умишлено или небрежно/ неизпълнение на някакви конкретно вменени му по
индивидуалното трудово правоотношение и/или закона трудови задължения- чл. 186,
чл.124 от КТ. Следва да се поясни, че вината поне в небрежното й проявление
/неположена обичайна според абстрактния модел на добрия стопанин / чл.63 ЗЗД/ грижа за
изпълнение от работника или служителя, която обаче е била дължима и е могъл да положи
, но без да осъзнава по време на конкретното си поведение това, докато при умищленото
неизпълнение осъзнава проивоправния характер на поведението си и иска или допуска
неизпълнението / се предполага по общо правило – аргумент от чл.45, ал.2 ЗЗД.
На второ място работодателят следва/ е длъжен/ да покани работника да даде
в устна или в писмена форма обяснения по факта или фактите , който/ които първият е
убеден, че представлява/ат нарушение/ния на трудовата дисциплина, да изслуша и/или да
приеме тези обяснения и да събере и оцени посочените доказателства – чл.193, ал.1 от КТ.
На трето място , щом съобрази критериите по чл.189, ал.1 от КТ / тежест на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя въобще
/ и констатира, че правото му да наложи дисциплинарно наказание не е погасено поради
изтичане на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ, работодателят следва
документално да изяви волята си за налагане на дисциплинарно наказание с писмена
мотивирана заповед- чл.195, ал.1 от КТ. Работникът или служителя има право/ съответно
работодателят—задължение/ да бъде осведомен ясно и недвусмислено въз основа на кой
или кои поведенчески факт/ факти, преценен / преценени като нарушение/ нарушения на
трудовата дисциплина работодателят му налага дисциплинарното наказание и защо - арг.
от чл.1, ал.3 от КТ, вр. с чл. 56 от КРБ.
От друга страна право да бъде признато за незаконно и да се отмени
дисциплинарното наказание , би възникнало за работника или служителя , ако
едностранният правен волеви акт на работодателя или 1/ от обективно правно гледище
нарушава някое от императивните законови правила , установяващи стриктен процедурен
режим за допустимост на издаването му/ чл. 193, чл.195 от КТ/, или 2/ почива на
формално позоваване на съществуващо в закона основание / абстрактно очертан в
хипотезата на дадена правна норма фактически състав / , което обаче не е настъпило в
действителността / истината по случая е друга/, или 3/ е лишен въобще от
материалноправно основание в тесен смисъл , т.е. уволнението е наложено поради факт ,
който въобще не би могъл да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина;
или 4/ дори и да съществува формално- юридически нарушението на трудовата
дисциплина, неговата конкретна тежест , преценена от гледище на житейската
справедливост, изведена от критериите на чл.189 от КТ, въобще не оправдава тежестта на
наложеното по вид дисциплинарно наказание / неадекватност между тежестта на
нарушението и тежестта на наказанието/.
4
В кръга на горните принципни съждения , конкретиката на разглеждания
трудовоправен случай, сочи следното:
Обективният факт на неизпълнение от ищеца на възложената му по сменен
график / съгласно„Ежедневен план за служба на машинистите..“ , изготвен на 13.04.2020 г.
и т.1 на таблица „К“ – предмет на Заповед № 11-01—123/09.04.2020г. на директора на
поделението/ работа, състояща се в обслужване/ отвозване на влак № 30642 от гара С-
разпределителна до гара К и влак № 30651 по обратното направление , макар и да се е
явил на първата гара в 01.40 часа с такова намерение/ което означава, че е изпълнил
задължението си да се яви на работа – чл.126, т.1, пр.1-во КТ/ , е поведение , разкриващо
умозрително очевидно пряко неизпълнение на трудовото му задължение , произтичащо от
нормите на чл.124, чл.126, ал.1, т.4 КТ/ да изпълнява възложената му работа в
необходимото качество и количество / и следователно съставлява нарушение на трудовата
дисциплина – чл.187, т.1, пр.1-во КТ / неизпълнение на възложената му работа/ .
А поведението му съставлява нарушение на трудовата дисциплина , защото
неизпълнението на трудовото му задължение е виновно проявено- чл.186 КТ , макар и да
отрича вината си заради наведените по горе обстоятелства/ тежестта му в никакъв случай
не оправдава налагане на най- лекото дисциплинарно наказание „забележка“, но съдът не
следва да обсъжда този въпрос , защото не е въведен в предмета на спора между страните/.
А този категоричен извод произлиза от следните умозаключителни логически
положения/ доводи/ на каузално свързани обстоятелства:
Твърдението му , наведено в исковата молба , че причината да не започне/ да
откаже изпълнението на възложената му работа е натрупана физическа преумора от работна
претовареност /т.е. че не „може да обслужи влака , защото е уморен“, както е заявил на
диспечера Д/ през периода от 06.04.2020 г. до 13.06.2020 г., в който е бил командирован
поради неизпълнение от работодателя на задължението му по чл.153, ал.2 КТ да му осигури
ползването на 36 часова седмична почивка за същия период от време , е лишено от
опора в доказателствата и от подкрепата на здравата житейска логика.
По начало негово трудовоправно задължение е да се явява бодър и
отпочинал/ как ще го постига, извън онези обуславящи обстоятелства, зависещи от
поведението на работодателя, е въпрос на лична съобразителност, т.е. на създадени
собствени привички на житейска порядъчност в полза на това му състояние / за
изпълнение на възложената му по трудовия договор специфична и сменно организирана
работа- чл. 126, т.2 КТ, чл.50, ал.4 , вр. с чл. 26, ал.2 от Инструкцията за работа на
машинисти , локомотивни и помощник- машинисти в „БТ“ ЕООД / приложена по делото/.
Съответно негово право е да изисква и очаква от работодателя да създаде необходимите
предпоставки за изпълнението му , като изпълни задълженията си, вменени му с нормите
на чл. 153, ал.2 и чл.124, вр. с чл. 127, ал.1 КТ да му предостави възможност за ползва
достатъчно почивки и да осигури такива подходящи условия за осъществяване на
дейността, които да не допускат или поне да свеждат до минимален риск появата на
неблагоприятни обстоятелства, отнемащи или пречещи на постигането и поддържането на
разглежданото изискуемо състояние на пригодност.
По общо правило , за да се освободи длъжника от отговорност от
неизпълнение на задължението си , т.е. да изключи вината си за него , трябва да наведе и
докаже настъпването/ възникването на обстоятелство или на взаимно свързани
обстоятелства, което /които обективно е/са причинило/ причинили невъзможност да бъде
изпълнено, извън неговия интелектуално- волеви контрол - чл.81 ал.1 ЗЗД.
5
Обстоятелство или обстоятелства от такъв непредвидим и/или непреодолим
характер ищецът не твърди и доказва, нито доказва твърдението си , че бил освободен от
работа с телефонограма от дежурния депомайстор в депо К –БТ.
Ако е бил освободен по предвидения във вътрешните правила на работодателя
ред /чл.26 , т.2 на Инструкцията за работа на машинисти , локомотивни и помощник
машинисти в „БТ“ ЕООД- обяснен по горе като част от съдържанието на писмения
отговор на исковата молба /, то неминуемо това обстоятелство би било вписано в
Дневника за освобождаване и преназначаване на локомотивните бригади , воден от
21.03.2019 г. до 26.04.2020 г., но не е , а случаят не би било логично да се отразява в
Книгата за нередности и нарушения по сигурността на движението , както е сторил
диспечера.
От неговите правдиво изказани / като съответни на писмените доказателства
/свидетелски показания става ясно, че се е наложило поради обстоятелствата , че ищецът
му е заявил, че е уморен и не може да работи и неявяването на помощник- машиниста на
другата бригада- МЙ, вместо да освободи нея , да сформира само една локомотивна
бригада, съставена от локомотивния машинист КК и помощник машиниста на ищеца-
ТТ, която отвозила / обслужила товарния влак по разписания маршрут само с един
локомотив, като единият от влаковете по обратното направление е останал неотвозен.
Наистина натрупана над нормалната за човешкия организъм физическа
умора по начало е обстоятелство , което причинява неизпълнение на задължението на
работника или служителя , комуто е възложено да изпълнява специфична дейност, подобна
на тази, възложена на ищеца, да се яви бодър и отпочинал на работа , а ако хипотетично
би се допуснало , че в конкретния случай последният все пак не се е усещал бодър и
отпочинал , то това му състояние на непригодност за пълноценна работоспособност би се
явило основание правомерно и повелително да не бъде допуснат от работодателя да
изпълнява работата – аргумент от чл.213, ал.2 КТ/ законът урежда последици от незаконно
недопускане на работника или служителя на работа , следователно позволява и случаи на
законно недопускане/ и разрешение по въпроса, пряко следващо от нормата на чл. 28, ал.1
от Наредба № 54/02.06.2003 г. на МТС за медицинските и психологическите изисквания на
персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите
ги дейности , и за провеждане на предпътните/ предсменни/ медицински прегледи/ обн.ДВ
бр.55/17.06.2003 г. / .
Щом недопускането по сочената причина неминуемо би се разглеждало като
основание за отпадане на правото му да полага труд за конкретното време и на
конкретното място, би отпаднало и задължението му да я изпълнява. Разбира се
състоянието на непригодност за пълноценна неработоспособност поради натрупана умора
над нормалната за човешкия организъм степен във всички случаи би било основание за
освобождаване по принуда от горното задължение , но не във всички случаи би се явило
основание за изключване на вината във връзка с последиците от неизпълнението . Ще
бъде такова основание само когато настъпването на това състояние не би могло да се
вмени на ищеца по причина, изведена от собственото му поведение като несъответно на
полагане на дължимата грижа да го предотврати.
Както по-горе съдът посочи, няма никаква доказана / а отчасти и логическа/
каузална свързаност между вменяваната от ищеца на ответника - работодател
поведенческа неизправност , свързана с неизпълнено задължение по чл.153, ал.2 КТ и
твърдяното състояние на преумора , защото нито това му спорно състояние е установено ,
нито обстоятелствата които според субективните представи на първия го определят като
основание за отказ от изпълнение на възложената работа/ освобождаването му от нея /, са
6
верни.
Обстоятелството , че ищецът се е подписал без никакви забележки в книгата
за ежедневен инструктаж , водена от депомайстора на Структурно звено на БДЖ : Л Р –ЕП
–К, започната на 16.03.2020 г./ л.93- 95 на делото/ на обозначена в нея дата , съвпадаща с
тази на която е трябвало за изпълни възложената му работа -14.04.2020 г. е доказателство/
чл.180 ГПК/ , че подразбираемо се счита да е направил изявление за знание / декларирал е /,
че преди началото на смяната е бодър и отпочинал , тъй-като неговите имена и подпис
битуват , заедно с тези на други локомотивни машинисти и помощник локомотивни
машинисти след текста в т.5 на книгата : „ Декларирам с подписа си , че съм бодър ,
отпочинал и че не съм употребил алкохол или други упойващи вещества“.
Това обстоятелство е достатъчно значим аргумент , за да компрометира / ако не
да изключи / правдоподобността на твърдението , че се е усещал уморен до степен да не
може да изпълни възложената му работа. От престой на място още час и половина или два
/след като се е подписал в книгите за инструктаж/ в изчакване да тръгне товарния влак №
30642 , който е трябвало да обслужва е физиологически немислимо да настъпи такава
умора. Немислимо е да се приеме, че точно по него време е проявила въздействието си и
натрупана от близкото минало в процеса на работа преумора поради неосигуряване на
нормирана по непрекъснатост като минимална продължителност седмична почивка от 36
часа , защото при анализа на данните на представените по делото пътни листи се
установява, че всъщност му е осигурено достатъчно време за възстановяване на силите, тъй-
като от 07.04.2020 г. до 14.04.2020 г. е имал отработени общо 50 часа , а е почивал общо
119 часа и 25 минути!
Изявлението му пред диспечера , че не може да отработи смяната/ да
осъществи повеската/, тъй- като се чувствал негоден поради натрупана умора, т.е. има се
предвид , че към момента твърди да е бил негоден , има чисто субективен характер /
макар и единият от свидетелите да казва, че ищецът му се виждал уморен/, защото освен че
не издържа на логическа критика по обстоятелствените съображения, изложени по горе , не
се потвърждава и дори се опровергава от дадените от него по реда на 193 КТ писмени
обяснения пред работодателя. С тях той всъщност разкрива, че не усещането за вече
настъпила преумора е мотив да заяви, че не може да изпълни възложената му работа , а
преценката му , че от възникнали по време неудобства с пътуването за явяването му на
работа , дългия престой на гара С, свързан с късното тръгване на влак № 30642, няма да
може да издържи физически и психически за отвозването на влака до гара К „поради
опасност от доспиване/ вероятно имал е предвид „заспиване“/ и главоболие“.
Доколкото наведените в исковата молба/ от които ищецът счита че се поражда
правото му на отмяна на дисциплинарното наказание / , както и действително установените
по делото обстоятелства, по начало не дават юридическо основание , уредено с изрична
клауза на трудовия му договор или във Вътрешните правила на „БТ“ ЕООД да бъде
освободен от изпълнение на трудовите си задължения, по начина по който той твърди да се
е случило, нито се е намирал в някаква доказана обективна /от гледна точка на
физическата му пригодност / невъзможност да ги изпълнява, то те не могат да изключат
дисциплинарната му отговорност.
Изложените съображения са напълно достатъчни да бъде възприет извода за
неоснователност на предявения иск / отрицателен за него правораздавателен резултат /.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.8 ГПК спечелилата делото
страна има право на адвокатско възнаграждение , тъй-като е юридическо лице, чиято
защита е осъществена от юрисконсулт и е упражнила правото си . С оглед фактическата и
7
правна сложност на делото съдът й присъжда на това основание поисканата сума от 100
лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 354/16.10.2020
г. по гр.д. № 562/2020 г. на ГОРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК С. СВ. ХР. , с ЕГН: **********
от с.О , ул.***, Община П да заплати на БТ ЕООД , с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.С, ул.ИВ № 3 -ПТ, с БУЛСТАТ ***, с адрес: гр.Г.О., ул.Ц. О. № ***
сумата 100 / сто / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8