№ 129641
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110148622 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 от ГПК.
Образувано е по заявление на „***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
неизплатени цедирани вземания срещу И. Р. С..
Заявителят твърди, че на 08.11.2022 г. между И. Р. С. и "*** бил сключен договор за паричен
заем № 4634281, по силата на който била отпусната сумата от 1000 лв. главница, при
фиксиран лихвен процент от 35,00 % лихва и ГПР 40,24 %.
В договора било уговорено заемополучателят да предостави обезпечения /чл. 4/: две
физически лиза - поръчители, банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с
одобрено от заемодателя юридическо лице.
Във връзка с това задължение на заемателя на същата дата 04.11.2022 г. е сключен договор за
предоставяне на гаранция с „*** (чрез "***), по който страните се съгласяват финансовата
институция да предостави гаранция за изпълнение на задълженията на потребителя към
"***, за което потребителят дължи възнаграждение в размер на 476,19 лв., което се
разсрочва месечно.
Твърди се, че поради неплащане на задълженията по договора за кредит, "*** поканило „***
да плати изискуемите задължения на, като на 03.01.2024 г. „*** погасило сумата от 1162,60.
С договор за цесия от 02.03.2020 г. „*** като цедент прехвърлило вземанията си на „***
Поради това цесионерът иска издаване на заповед за 941,50 лв. главница, 83,34 лв.
възнаградителна лихва за периода 21.11.2022 г. - 08.05.2023 г., 207,42 лв. законна мораторна
лихва за периода 09.05.2023 г. - 23.07.2024 г. и лихва за забава върху главницата от датата на
заявлението /12.08.2024 г./ до окончателното изплащане.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411, ал.2, т.3
ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за
1
служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна нищожност на клаузи от договора за кредит
и договора за поръчителство.
Клаузата в чл.4 от договора за кредит е вероятно нищожна по чл.19, ал.5 ЗПК, защото
предвижда скрито допълнително възнаграждение.
Съдът приема също, че договорът за поръчителство е сключен в изпълнение на
неравноправна клауза, а предвиденото възнаграждението е основано на неравноправна
клауза по чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.143, ал.2, т.15 и т.19 ЗЗП (така и определение №
263372/19.02.2021 по в.ч.гр.д. № 2048/2021г. на СГС, ТО, 6-6 състав). Налице хипотезата на
чл.19, ал.5 ЗПК по отношение на договора за поръчителство, защото същият цели
допълнително възнаграждение за заемателя в нарушение на чл.19 ЗПК, като се установява от
справка в ТР, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредитодателят, т.е.
заемодателят и поръчителят са свързани лица.
Съгласно чл.22 ЗПК вр. чл.11, т.10 ЗПК – при неправилно посочване на ГПР (както съдът
намира в случая) то последицата е недействителност на договора за кредит, съответно се
дължи чистата стойност на главницата (до който размер би могло да се цедира вземането).
Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не изисква от националния съд наред с обявената за
неравноправна клауза да остави без приложение тези, които не са квалифицирани като
такива (в конкретния случай само главницата, не и лихви и др), и следователно по принцип
позволява запазването на съответния договор, доколкото съществува правна възможност за
това (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България, C 170/21,
EU:C:2022:518, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).
От това следва, че съдът може да уважи останалите искания, произтичащи от клаузите на
този договор, които не са били квалифицирани като неравноправни.
Следователно следва да се издаде заповед само за главницата като чиста стойност, но след
приспадане на плащането от 191 лева, признато в молбата от 02.09.2024 г., т.е. следва да се
издаде заповед за главница в размер на 809 лева.
Не следва да се присъжда законната лихва от заявлението (в който смисъл Решение №
129/30.07.2024г. по т.д. № 630/2023г. по описа на ВКС).
Следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 258986/12.08.2024 г. на "*** за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, В ЧАСТТА, с която се иска да бъде разпоредено И. Р.
С., ЕГН **********, да заплати сумите, както следва: сумата над 809 лв. до 941,50 лв.
2
главница договор за паричен заем № 4634281/08.11.2022 г., 83,34 лв. възнаградителна лихва
за периода 21.11.2022 г. - 08.05.2023 г., 207,42 лв. законна мораторна лихва за периода
09.05.2023 г. - 23.07.2024 г. и лихва за забава върху главницата от датата на заявлението
/12.08.2024 г./ до окончателното изплащане.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3