ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413,
ал.2 вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт И. Н., срещу
разпореждане №25132/04.11.2022 г., постановено по ч.гр.д. №14068/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански състав, с което изцяло е
оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК против М. П. И., ЕГН **********.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен. Изразява
се становище, че към заявлението не е необходимо да се представят
доказателства в подкрепа на твърденията от страна на кредитора. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно.
Действителността на договора за кредит е въпрос, който не се изследва от
съда в заповедното производство, не следва да се доказва от заявителя нито
съществуването на вземането, нито обстоятелствата, на които се основава
претенцията. Договорът за кредит и договорът за поръчителство са сключени
съгласно правилата на ЗЕДЕУУ, като заемателят е заявил, че желае и се е
съгласил „Ай Тръст“ ООД да се задължи солидарно и да отговаря заедно с
него, клаузата не е неравноправна. Договорът за поръчителство е сключен
1
между търговци и няма характер на потребителски. Уговорената клауза за
заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
не е неравноправна. В случая са налице три правоотношения, които са
самостоятелни и пораждат права и задължения само за страните по
конкретния договор. Не е налице допуснато нарушение по ЗПК в договорите,
като се излагат съображения в тази насока. Иска се отмяна на разпореждането
и произнасяне по същество.
В съответствие с чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не
е връчен на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по
реда на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Заповедното производство е образувано по заявление на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника М. П. И. за сумата 2700 лв.,
представляваща платена главница по договор за потребителски кредит
№2079290, сключен с „Кредисимо“ ЕАД; сумата 1261.77 лв. възнаградителна
лихва за периода 30.09.2019 г. до 31.08.2021 г.; 1004.50 лв. – обезщетение за
забава, начислено за периода от 01.10.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното плащане на сумите.
С разпореждане №22666/04.10.2022 г. съставът на Районният съд е
указал на кредитора да отстрани в едноседмичен срок констатирани
нередовности на заявлението, а именно да посочи какви плащания са
извършвани от длъжника по договора, колко, кога, на какви суми и какви
вземания са покрили същите.
С молба вх. №81504/14.10.2022 г. заявителят „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД посочва, че по въпроса за извършените плащания по
процесния договор, същите са от категорията на правопогасяващи
2
юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково
състезателно производство. Доказателствената тежест за настъпили
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито
са постъпилите плащания по процесното вземане, е на ответната страна, а не
на ищцовата. Въпросът дали са плащани суми, отнасяни в погашение на
вземания, произтичащи от неравноправни клаузи, би бил относим към
съществуване на предявените вземания, но разглеждането му предполага
повдигнат спор. Цитира съдебна практика.
Районният съд, за да отхвърли заявлението, излага съображения,
че разпоредбата на чл.22 от ЗПК въвежда хипотеза на изначална
недействителност при нарушения на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, с последици връщане само на чистата стойност на
кредита, без лихва и другите разходи, а в заповедното производство е
невъзможно да извърши преценка относно това, дали е налице хипотезата на
чл.22 от ЗПК, защото това предполага събиране на доказателства при
условията на състезателно начало. Констатацията на съда за евентуалната
неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за отказ за
издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението, по аргумент
на чл. 411, ал. 1, т. 3 от ГПК. Заявителят е претендирал издаване на заповед за
изпълнение за вземане за главница и лихва, произтичаща от изпълнение на
задължението му по договор за поръчителство във връзка с договор за
потребителски заем. От съдържанието на същия се установява, че се касае за
предоставен заем от 2700 лв., платим на 24 месечни вноски при фиксиран
годишен лихвен процент 40%; ГПР в размер на 48,21% и обща сума за
плащане – 3965.04 лв. Липсва посочване на методика за определяне на ГПР и
базата, върху която се начислява лихвения процент. Предвидено е
предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство с
одобрено от кредитора юридическо лице. Видно от договора за
поръчителство, същото се предоставя срещу заплащане на възнаграждение от
153.45 лв. месечно, платимо чрез кредитора на вноски. Не е ясно дали това
възнаграждение е включено в ГПР. Не се посочват данни за извършени
плащания от заемополучателя на задълженията по договора за заем или на
възнаграждението по договора за поръчителство и не се заявява да липсват
такива. Не се посочва дали е уведомен длъжника за извършеното плащане на
задълженията му от поръчителя и пораждане на задължението му да
3
възстанови заплатената сума. Затова е прието, че е налице обоснована
вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договорите,
което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания, в
частност, съобразно чл. 23 от ЗПК, и на заявената главница към момента на
издаване на заповедта.
С частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се
възразява относно направените правни изводи от Районния съд. Отново
цитира съдебна практика.
Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно като
краен резултат, макар и съображенията на настоящата инстанция да са по –
различни от изложените от състава на районния съд.
По делото не са представени доказателства, че заявителят има
качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия,
респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано
на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Не се
сочи и какво е платено. Сам по себе си този факт е самостоятелно основание
за отказ да се издаде заповед за изпълнение.
Вярно е, че, за да е редовно заявлението, е достатъчно в същото да
са посочени съществените юридически факти, от които произтича вземането
и които позволяват индивидуализацията му. В конкретния случай обаче
такава индивидуализация липсва.
Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички
изисквания относно съдържанието на договора. В този смисъл доводите в
частната жалба, че съдът неправилно се е произнесъл, като не е следвало да
прави такава преценка, е неоснователно.
Съобразно чл.410 ал.2 от ГПК, заявлението съдържа искането за
издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на
чл.127 ал.1 и чл.128 т.1 и т.2. Конкретното подадено заявление по чл.410 от
ГПК не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, тъй като не
са индивидуализирани поотделно претендираните суми по всяка една
главница по основание и размер. Районният съд е дал ясно указание да се
посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви суми са погасени
с тях. Дружеството, вместо да изпълни указанието, което е напълно във
възможностите му, тъй като разполага с данни за извършените разплащания
от длъжника, излага доводи, извлечени от съдебна практика, която няма
4
задължителен характер. Плащанията по договор за потребителски кредит са
от значение за преценката за основателността на искането на заявителя за
издаване на заповед. Без уважение следва да се оставят твърденията на
заявителя, че тези факти не подлежат на преценка в заповедното
производство, предвид изискуемата от закона преценка на съда при
претенции, насочени срещу потребители и засилената защита на техните
интереси. Платените суми на база неравноправни клаузи са недължими.
Обосновани са изводите за наличие на неравноправни клаузи, защото не е
ясно как е формиран ГПР в размер на 48,21% и на каква основа се изчислява
лихвеният процент. Липсва и яснота дали възнаграждението в размер на
153.45 лв. месечно във връзка с договора за поръчителство (сума, близка до
размера на вноската по кредита) е включено в ГПР. Обжалваното
разпореждане се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На страната не следва да се присъждат разноски за настоящето
производство.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №25132/04.11.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №14068/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIХ
граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5