РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Ямбол, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330101493 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от А.Д. П. от гр.Я. срещу Главна дирекция "Пожарна
безопасност и защита на насерението" при Министерство на вътрешните работи- гр. София,
с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 349, 72 лв. ( след
допуснатото изменение на иска)- дължимо и незаплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 28.12.2019 г.-09.07.2020 г., сумата от
71,46 лв. ( след допуснатото изменение на иска) лихва за забава от 1-во число на месеца след
изтичане на тримесечния период до 02.06.2022 г. (датата на завеждане на иска), в едно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба, до окончателното изплащане
на вземането.
В исковата молба се посочва, че с влязло в сила решение на ЯРС ответникът е осъден
да му заплати суми за положен извънреден труд, преизчислен като нощен за периода
27.12.2016 – 27.12.2019 год. Ищецът все още работел по служебно правоотношение в
РС”ПБЗН”-гр. Ямбол, като работата била организирана на смени, от по 24-часа
непрекъснати денонощни дежурства/или 12 часа/, по предварително утвърдени графици за
смените. През периода 28.12.2019 – 09.07.2020 г. твърди, че е изпълнявал служебните си
задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд, в часовия интервал
от 22.00ч. до 06.00 ч. на следващия ден, като за посочения период е отработил 50 нощни
смени. Положеният от него труд следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187, ал.5
– 6 от ЗМВР предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
1
Според ищеца в действащите през процесния период Наредба № 8112з-
592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлявало празнота в уредбата, поради
което счита че следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, според която, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143.
Според ищеца неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните
служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите
държавни служители. Посочената празнота била налице до 09.07.2020 год., когато уредбата
била осъвременена чрез въвеждане на нови текстове в чл. 187 ЗМвР, които били неотносими
към материалното право, чиято защита се претендирала в настоящия процес. На осн. чл.
84,ал.1 от ЗЗД работодателят бил изпаднал в забава, поради което и се иска присъждане на
лихва за забава върху главницата, законна лихва от датата на исковата молба, както и
разноски в производството.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява,
че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер. Ответникът не
оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно правоотношение на
ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на
работа, съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време.
Според ответника НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово
правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните
разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с
изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за
които се прилага чл.107а КТ. Посочва, че ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, според който нормалната продължителност
на работното време за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с
която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Твърди, че според ЗМВР-
чл.187,ал.1 , нормалната продължителност на дневното работно време на държавните
служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време
към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа : 8 часа, което е равно
на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа : 7 часа , което е равно на 1,143.
Посоченото разрешение било възприето и в решение на СЕС от 24.02.2022 год. по
дело С-262/2020 год.Израз на последователността на законодателя по този въпрос било и
2
последното изменение в ЗМвР от 11.07.2020 год., според което нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период.
Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като извънреден труд
като неоснователна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно разграничение на извънреден
от нощен труд. Допълнителните възнаграждение за двата вида труд се изплащат по
различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че
полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в
дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от
Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Според ответника
положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото
му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, поради което
претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.Оспорва се и претендираната
мораторна лихва с оглед неоснователността на главните вземания.
Претендират се разноски и се прави евентуално възражение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В хода на делото искът се поддържа. Подадена е молба от ищеца чрез пълномощника
му адв. В. М. от АК-С., с която е предприето изменение на размера на предявените искове,
като главният е увеличен в размер на 349, 72 лв., а акцесорният – 71, 46 лв.
В с.з. ответника не изпраща представител, като с молба отговора на исковата молба и
доказателствата към нея се поддържат, като е представена писмена защита.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение
през процесния период, за длъжността „*** “ в група „Пожарогасителна и спасителна
дейност“ на РС „ПБЗН”-гр.Ямбол , както и че ищецът е полагал труд на 24-часови
дежурства, вкл. и през нощта (22.00 – 06.00 часа), при сумарно тримесечно отчитане на
работното време.
Към отговора на исковата молба са представени копие от кадровата справка от
28.06.2022 г. на *** А. Д. П.. Представени са още заповед на Министъра на МВР за
определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта
между 22.00 ч. и 06.00 ч., за полагане на труд на официалните графици за дежурства и за
времето на разположение, условията и редът на тяхното изплащане на държавни служители
в МВР на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1 ЗМВР; писмо изх. № 94- НН-198 от 29.08.2011 г.
на МТПС относно : увеличено заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на
работното време, което се извършвало ежемесечно; докладна записка относно проект на
Наредба за реда и организацията и разпределяне на работното време, за неговото отчитане,
за компенсиране на работата извън редовното работно време, режим на дежурството, време
за отдих и почивките на държавните служители в МВР; справка за часове положен
3
извънреден труд в периода от 12.2019 г. до 10.2020 г. по месеци на А. Д. П.; платежни
бележки за месеци на обработка от 01.12.2019 г. – 30.09.2020 г. на ст. пожарникар А. Д. П.;
протоколи за отчитане на отработенето време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на
разположение и положения труд по време на официалните празници в РСПБЗН- Ямбол за
периода от м.12.2019 г. – м. 07.2020 г.; протоколи за положен труд от държавни служители,
работещи на смени в РСПБЗН по тримесечия; графици за дежурство и време на
разположение на дежурните смени в РСПБЗН- Ямбол за периода м. декември 2019 г.- м. юли
2020 г.
От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че на база
представените от ответника Протоколи за отчитане на отработеното време между 22 ч. и
6.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в
РСПБЗН – Ямбол по тримесечия и по месеци за исковия период, и графици за дежурство на
дежурните смени в РС”ПБЗН”-Ямбол за същия период, справки и платежни бележки, през
процесния период ищецът е полагал труд на 24 – часови смени по график, включително и за
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 36 дежурства. Нощният труд,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 41 часа. Допълнителното
възнаграждение за положения извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от
349.72 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. В с.з. вещото лице
сочи, че, прилагайки метода на изчисления, зададен в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, с коефициентът 1,143 при изчисляване на
нощните часове, се получават 41 часа, като няма плащане на извънреден труд. Неплатените
часове са 41 часа, а размерът на възнаграждението е 349, 72 лв. Мораторната липва за
периода 01.01.2020 г.-02.06.2022 г. е 71.46 лв.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал. 1,
т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно основание чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в чл.143 от КТ: това е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Извънредният труд по правило е забранен. Това
съдържание на понятието следва да важи и за служебните правоотношения, както приема и
ответната страна.
Според действалата през исковия период редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР (до изм. бр.
60 от 2020 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
4
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а според ал. 3, изр. 1
работното време се изчислява в работни дни – подневно, като за работещите на 8, 12 или 24-
часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. последно ЗМВР, преди
изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г.). При тълкуване на последната разпоредба следва да се
има предвид, че часовият период от 22,00 и 6,00 ч. обхваща точно 8 часа и нощният труд
изначално не би могъл да ги надвиши. Т.е. разпоредбата не определя нормалната
продължителност на непрекъснатия нощен труд в рамките на една смяна, а предвижда
друго-средната продължителност на работните часове при полагането на труд и през нощта.
Чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР (редакция до изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г.)
урежда, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР до изменението с бр. 60
от 09.07.2020 г.). През процесния период са действали Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отменена с Решение № 16766 от
10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС), която с с § 4 от заключителните
разпоредби отменя Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.)
и и Наредба №8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 01.01.2020 г. Разпоредбите на чл.3, ал.3 от
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
възпроизвеждат законовата норма, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата е възпроизведена и в чл.3
ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Относно отмяната на наредбата от 2016 г. следва да бъде вметнато, че
съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни
последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на
отменената от ВАС наредба. В действащите през процесния период наредби обаче липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
5
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. Сходна е уредбата в чл.33 от Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020 г.
Доколкото липсва специално правило относно превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Ако се приеме обратното становище,
държавният служител в МВР би бил поставен в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника относно неприложимостта на установения в чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Налице е практика на ЯОС в редица решения /напр. по в.гр.д.№ 542/2020 г., в.гр.д.№
430/2020 г., в.гр.д.№ 460/2020 г., в.гр.д.№ 429/2020 г., в.гр.д.№411/2020 г., според която от
тълкуването на чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в редакцията преди изменението с бр. 60 от
09.07.2020 г.) не може да се направи категоричен извод, че нормата определя
продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а по-скоро - разрешава
полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневен и съответно без да изключва приложение на правилата за
заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Прието е и, че Конституцията на РБ
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен
принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по
служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно
признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.
Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си
на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по трудови
правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и при принципно
6
утвърдения режим на работа през деня, логично се явява съотнасянето на положения нощен
труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния
посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при
различните условия.
В съответствие с гореизложеното е и отговорът на Съда на европейския съюз на
поставения въпрос по дело С-262/20 г., че не се налага приемане на национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в
полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират
особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В мотивите си СЕС
припомня предходна практика, според която, ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право
в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел. Както приема и ЯОС, в случая при липса на
други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения
извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца
нощен труд.
В настоящия случай искът за заплащане на извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е основателен.
Същият е доказан от икономическата експертиза, от която се установява, както
продължителността на извънредния труд, размера на дължимото за него възнаграждение и
факта, че не е заплатено от ответника. Заключението е обективно, обосновано и съдът го
кредитира. Поради това искът следва да бъде уважен за претендираната сума, която
посочената в заключението на експерта като неплатена надвишава. Следва да се уважи
искането за присъждане на законната лихва върху претендираната сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорният за мораторна
лихва, който следва да бъде уважен в изчисления от вещото лице размер.
Искането за присъждане на направените от ищеца разноски следва да се уважи,
съобразно минималните размери по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. минималното възнаграждение е
300 лв., което следва да се присъди предвид основателното възражение на ответника за
прекомерност по чл. 78 ал.5 от ГПК, доколкото не се касае за дело с голяма фактическа и
7
правна сложност.
При този изход от делото, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати държавна такса за иска и платените съдебни разноски за вещо лице.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.София към МВР,
гр.София, ул.”Пиротска” № 171А, да заплати на А. Д. П., ЕГН **********, със съд. адрес гр.
С., ул.”***, чрез адв. В. М., сумата от 349.72 лв. за извънреден труд през периода
28.12.2019г. – 09.07.2020 г., мораторна лихва върху нея в размер на 71.46 лв. за периода
01.01.2020 г.-02.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2022 г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 300 лв..
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.София към МВР,
гр.София, ул.”Пиротска” № 171А да заплати държавна такса в размер на 50 лв. и съдебни
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв. по сметката на ЯРС.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8