Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, ….2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ СТОЙЧО
ПОПОВ
при секретар Алина Т., като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 9964/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение 23.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 11940/2019 г. по описа на СРС, съдът осъжда „Ф.Н.“ ЕООД,
ЕИК********да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на А.Г.У.
с ЕГН ********** сумата от 3 500 лв., ведно със законната лихва от 13.02.2019
г. до изплащане на вземането, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на публикуването на статия със заглавие “А.А.- А.У.
прибира 500 хил. лв. за „Бъди войник“, на войската - цървули“ на 13.02.2019 г.
в електронното издание „Frognews”, като отхвърля иска до пълния предявен размер
от 25 000 лв. Съобразно с изхода на правния спор съдът е разпределил и разноски
между страните.
Недоволен от съдебното
решение, в неговата уважителна част е останал ответникът „Ф.Н.“ ЕООД ЕИК ********,
който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която
твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице противоправно и виновно
поведение от страна на негов служител, евентуално сочи, че съдът неправилно е
приел, че от процесната статия са настъпили неимуществени вреди за ищеца,
евентуално е оспорил размера на присъденото обезщетение като прекомерен.
Недоволен от съдебното
решение, в неговата отхвърлителна част е останал и ищецът А.Г.У. с ЕГН **********,
който твърди, че съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение,
като претендира настоящия съд да уважи предявения иск до пълния предявен размер
от 25 000 лв.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба, подадена от А.Г.У., с който се излагат твърдения, че същата е
неоснователна.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадените
въззивни жалби за неоснователни, поради следните съображения:
Неоснователни се явяват
възраженията на въззивника „Ф.Н.“ ЕООД ЕИК********за неправилност на съдебното
решение в обжалваната от него част, поради погрешни изводи на
първоинстанционния съд за наличието на противоправно поведение от негов
служител. Съгласно задължителната
съдебна практика, установена по реда на чл. 290 ГПК, съдържаща се в решение №
85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, IV г.о., при спор за
причинени вреди от изнесена от журналист информация, съдът е длъжен в мотивите
да посочи кое в статията представляват твърдение за факти и кое - оценка на
фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те
могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако позорят адресата и са
неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не
представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да
ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. Като
съобрази посочената съдебна практика, въззивният съд намира, че СРС правилно е
отделил изрично кои елементи от статията, публикувана от този въззивник съставляват
твърдения за факти, като въз основа на събраните доказателства обосновано е
приел, че не отговарят на обективната истина и внушават, включително самото
заглавие на статията, идеята, че А.Г.У. е присвоил сума от 500 000 лв. за
„нищоправене“ и се разпорежда със средствата. Информацията е представена като
сигурен факт, който от своя страна има позорящ характер от гледна точка на
обществения морал и пряко накърнява професионалната репутация на засегнатото
лице и уронва доброто му име в обществото.
Неоснователно се явява и
възражението на този въззивник за неправилност на първоинстанционното съдебно
решение, поради недоказаност на твърдените от другия въззивник неимуществени
вреди и наличие на пряка причинно-следствена връзка между тях и противоправното
поведение. В тази връзка съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е
преценил и кредитирал събраните по делото свидетелски показания, от които става
ясно, че А.Г.У. е възприел публикуването на процесната статия със силни
притеснения и тревожност, довели до главоболие, нарушения на съня, като освен
това публикуваната информация е засегнала и отношенията му с познати. Отделно
от това статията е предизвикала отрицателен ефект и в работната му среда, като
е довела до „шушукания“ по негов адрес, което още повече го потиснало и го накарало
да страни от общуването с колеги. При така установеното влияние на проявеното
от другия въззивник противоправно поведение, въззивния съд намира, че
първоинстанционният такъв правилно е определил размера на обезщетението, като в
същото време приема за неоснователни възраженията в тази насока, направени от
въззивника А.Г.У. за неоснователни. По делото не се установява за последния да
са настъпили в пряка причинно-следствена връзка по –сериозни неимуществени
вреди, които да обосновават присъждането на по-висок размер на обезщетението.
С оглед изложеното съдът
намира, че правилно районният съд е преценил представените пред него
доказателства и е извел правилни правни изводи за това, че фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е
доказан. Правилни са и изводите за това какъв следва да е размерът на дължимото
обезщетение за причинените вреди. Сумата в размер на 3500 лв. отговаря на
степента на засягане на емоционалната сфера на А.Г.У. като е съобразена и със социално икономическите
условия в страната и не води до неоснователно обогатяване.
Предвид изложеното, решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадените
въззивника жалби да се оставят без уважение като неоснователни.
По разноските:
При този изход на правния спор
на страните не се дължат разноски.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение 23.01.2020г., постановено по гр.д. № 11940/2019 г. по
описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.