РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Севлиево, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214230101231 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от К.И.И.., чрез
пълномощник адвокат Х.Х., против Д. Й. ДЗ..
В исковата молба се твърди, че от съвместното си съжителство страните имат две
малолетни деца - дъщеря им И. Д. Д., родена на *** г. и синът им Й. Д. Д., роден на ***
г. В началото на м. юли 2021 г. страните прекратили съвместното си съжителстване,
като ищцата заживяла заедно с децата в жилище на родителите си. Oт началото на м.
юли ответникът й дал 100 лева издръжка за двете деца обшо за същия месец и 100 лева
/общо/ за м. август. През този период ищцата била по майчинство до края на м. август
и получавала 380 лева. От началото на м. септември 2021 г. се завърнала на работа като
** към ***. Месечният й доход е 243 лева. Ответникът работи като *** в ***. Детето
И. учи в *** в ** клас, а детето Й. посещава ***, където майката плаща около 40 лева.
Ищцата се грижи за двете деца с помощта на майка си. В началото на учебната година
има много разходи- облекло, ученически пособия и помагала. Налага се да плаща и
порцион - обяд за детето И., по 2,40 лева на ден.
Поради изложеното ищцата отправя искане до съда да постанови решение, с което
да определи местоживеенето на двете деца при нея, като тя упражнява и родителските
права спрямо тях, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти.
Моли ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180
лева за И. Д. Д. и 160 лева за Й. Д. Д., както и да бъде осъден да заплати същите суми
1
за минал период - от 03.07.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно с
лихвата за забава до отпадането или промяна нa основанието за издръжка.
В с.з. ищцата се явява лично и с пълномощника си, адвокат Х.Х., който поддържа
предявените искове и излага съображения за уважаването им. Моли в полза на ищцата
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът не е представил писмен отговор. В с.з. се
явява лично, като моли съда да уважи иска за определяне на местоживеенето и
родителските права, а на него да определи режим на лични контакти с децата, както и
да заплаща издръжка в посочения от него пред социалните служители размер. Заявява,
че когато е имал възможност, е заплащал издръжка на децата.
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Габрово, уведомена за производството на
основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, e представила социален доклад.
Детето И. Д. се изслуша от съда, на осн. чл. 15 ЗЗДет.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:
От представените по делото удостоверения за раждане безспорно се установи, че
ищцата и ответникът са родители на ненавършилите пълнолетие деца И. Д. Д., родена
на *** г. и синът им Й. Д. Д., роден на *** г. Не е спорно и че родителите не живеят
заедно от началото на м. юли 2021 г., като майката и двете деца живеят заедно в дома
на нейните родители в ***.
Представена е служебна бележка от 27.09.2021 г., изд. от „**“, от която се
установява, че К.И., работеща в дружеството на длъжност „**“, е ползвала отпуск за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст, за периода ***г.
От издаденото от същото дружество удостоверение за доходите на ищцата за
периода 27.07.2020 г. – 31.08.2021 г. е видно, че за м. юли 2020 г. работодателят й е
изплатил нетно възнаграждение в размер на ** лв., а за м. *** г. – ***лв.
В с.з. ищцата представи трудов договор от 01.02.2022 г., от който е видно, че тя е
встъпила в трудово правоотношение с „***“ ***, с основно месечно възнаграждение
*** лв.
Ответникът Д.Д. не е представил документи за доходите си. Пред съда обясни, че
от един месец работи в „***“ **. От извършената служебна справка в базата данни на
НАП съдът констатира, че в периода 30.06.2021 г. – 10.11.2021 г. ответникът е работил
като автомонтьор в „***“ ** гр. С.
От страна на ответника са представени две вносни бележки, от които се
установява, че на *** г. той е внесъл по сметка на ищцата 100 лв., с основание –
захранване, а на *** г. е внесъл по сметката на ищцата сумата ** лева, с основание -
издръжка на дете.
2
В изготвения от ДСП Севлиево социален доклад се посочва, че основните грижи
за двете деца се полагат от тяхната майка, която получава помощ и подкрепа от своята
майка, в чиято къща живеят. Детето И. е **, а детето Й. е в яслена група на **. Децата
посещават редовно двете учебни заведения, като майката е родителят, който проявява
заинтересованост за тяхното развитие в тях. И. няма отсъствия и е с много добър успех.
Не се съобщават хронични здравословни заболявания.
Пред социалните работници майката е посочила, че от 01.11.2021 г. е била
безработна, като е получавала обезщетение от 264 лв. и помощ по чл. 7 от ЗСПД в
размер на 90 лв. Бащата е посочил, че от около месец работи в **
Установено е, че отношенията между родителите са влошени, като по време на
съвместното си съжителство между тях е имало скандали, на които е присъствало и
детето И.. Съобщени са случаи на домашно насилие, упражнено от бащата по
отношение на майката и момичето. Понастоящем то изпитва страх от срещи с баща си.
Поради бързите промени в емоционалното й състояние е насочена за работа с
психолог.
При непосредствено изслушване на ищцата от съда, тя обясни, че е разделена с
ответника от 03.07.2021 г. и понастоящем живее при майка си с двете деца. Децата
имат самостоятелна стая. Признава, че през м. юли бащата е изплатил сумата 100 лева
и през август - също 100 лева. Не идвал да вижда децата, но искал да ги вижда. Ищцата
твърди, че не е ограничавала дъщеря си да се вижда с баща си.
При изслушването на бащата той заяви, че не може да плати издръжка за минало
време. Когато имал възможност, предоставял такава. Съгласен е децата да са при
майката, а режимът на лични отношения да е такъв, какъвто е посочил пред социалния
работник – през седмица, от 10 ч. в съботния ден до 17 ч. на неделния ден, с
приспиване; един месец през лятото, когато майката не е в отпуск, през една година по
коледните празници децата да бъдат при него, а през новогодишните празници – при
майката, а на следващата година – обратното. Бащата заяви също, че майката го
ограничавала да вижда децата. Обясни, че има възможност да заплаща издръжка за
двете деца в общ размер от 300.00 лева.
Съдът изслуша непосредствено детето И. Д. Д., което обясни, че в момента е на
** години и живее на **, заедно с ***. Заяви категорично, че желае да живее с майка
си. Чувала се с баща си по телефона.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са искове са с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.
По иска с основание чл. 127 ал. 2 от СК.
Производството по този текст се определя като спорна съдебна администрация,
3
т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на
която постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между
родителите по чл. 127, ал. 1 от СК. Тази намеса от съда е регламентирана в обществен
интерес, с основна цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен
от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да
уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност.
За да се произнесе по въпроса за упражняване на родителските права и
местоживеенето, съдът е задължен да изхожда от нуждите и интереса на децата И. и Й.,
като съобразява и обстоятелствата по чл. 59 ал. 4 СК: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи за децата, изразеното в с.з. желание от
родителите, привързаността и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
лица – близки на родителя, социалното обкръжение и материалните възможности.
В случая се касае за две малолетни деца, по-малкото от които е двегодишно
момче, а по-голямато – момиче на 10 години. И двете деца се отглеждат от майката от
момента на раздялата на родителите. Тя е направила и искане децата да продължат да
живеят при нея, и тя да упражнява родителските права спрямо тях, на което бащата не
се противопоставя, като счита, че следва да бъде определен подходящ режим на лични
контакти с децата. Наред с така изразените становища на страните, съдът взе предвид
разпоредбите на СК, задължителните разяснения за прилагането им, дадени с
Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС и събраните по делото
доказателства, преценявайки ги с оглед интереса на децата. От решаващо значение за
произнасяне по въпроса за родителските права е ниската възраст на детето Й., в която
то е в много голяма степен зависимо от грижите на своята майка, от която не се е
разделяло от раждането си. От друга страна, полът на детето И. определя майката като
по-пригодния да полага грижи за него родител, като следва да бъде отчетено и
категоричното желание на момичето да живее с майка си. Не е спорно, че в интерес на
децата е те да не бъдат разделяни. От заключението на социалния доклад се установи,
че ищцата притежава нужните качества и битови условия, за да отгледа и възпита
правилно двете си деца, като може да разчита и на помощта на своята майка. Затова
съдът намира, че е изцяло в интерес на децата И. и Й. те да продължат да живеят при
майката, която да упражнява родителските права спрямо тях, като им осигурява
нужните на тази възраст преки родителски грижи, обич и внимание.
Заедно с това съдът следва да съобрази и необходимостта да се даде възможност
на другия родител за редовни контакти с децата, за да се осигури тяхното правилно и
хармонично развитие, да се избегне отчуждение и се запази духовната връзка между
тях. Наред с това следва да се отчете, че до момента детето Й. не се е отделяло за по-
дълго време от майка си и е на сравнително ниска възраст, в която се нуждае от
специфични грижи, които не могат да бъдат осигурени от бащата. По отношение на
детето И. пък следва да се съобрази отразеното в социалния доклад негово нестабилно
4
психично състояние, дължащо се на инцидентите по време на общото съжителство на
родителите.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, съдът намира, че е необходимо да
се определи режим на лични отношения, през който децата да са отделени за по-кратко
време от майката, така че те постепенно да се приспособят към извеждането им нейния
дом и да възстановят отношенията си с бащата. Наред с това бащата също следва да
изгради умения за обгрижване на детето Й. и пълноценно общуване с детето И.. Ето
защо съдът счита за подходящ следния режим на лични контакти на бащата с двете
деца: всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10 ч. до 17 ч. и две седмици
през лятото, когато майката не се намира в платен годишен отпуск. За осъществяване
на личните контакти бащата ще бъде задължен да взема децата от дома на майката и да
ги връща пак там.
Съдът намира, че така определеният режим на лични отношения е съобразен с
възрастта на децата и с конкретните обстоятелства, установени по делото, и е в интерес
на децата, като няма пречка при промяна в тези обстоятелства да бъде изменен на по-
късен етап.
Относно дължимата издръжка, съдът намира следното:
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със
своя абсолютен, безусловен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е
определен минималният размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата
за страната, следователно от началото на 2021 г. и към момента минималната издръжка
възлиза на 162,50 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК размерът на
издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителя, който я дължи.
По отношение нуждите на децата Й. и И. съдът намира за безспорно, че те имат
всички обичайни потребности за дете на съответната възраст – осигуряване на
нормални условия на живот, включващи закупуване на храна, дрехи, обувки, играчки и
др. Тъй като в тази възраст децата растат бързо, това определя и необходимостта от
често закупуване на нови такива вещи за задоволяване на нуждите им. В този смисъл и
съгласно трайната съдебна практика, не се налага доказване на обичайните нужди на
децата. Съдът взема предвид и обстоятелствата, че издръжката се определя за един
бъдещ период от време, както и че децата са в добро здравословно състояние, и не се
нуждаят от допълнителни грижи, респ. от извършване на допълнителни разходи в тази
връзка.
В обобщение, решаващият съдебен състав, като взе предвид възрастта на децата и
изложените по-горе обстоятелства, свързани с неговите нужди, намира, че следва да се
определи обща месечна издръжка на детето Й. в размер на 300 лв. месечно, а на детето
И. – месечна издръжка в размер от 340 лв. месечно. При разпределението й съдът
5
преценява възможностите на родителите. От тях единствено ищцата представи
доказателства за доходите си, от които се установява, че до 18.08.2021 г. тя е била в
отпуск за отглеждане на дете, от 01.11.2021 г. до 01.02.2022 г. е била безработна, като е
получавала обезщетение от 264 лв. и помощ по чл. 7 от ЗСПД в размер на 90 лв.
Понастоящем е започнала работа, с основно месечно възнаграждение 900 лв.
Бащата също работи по трудово правоотношение, като е работил по трудов
договор и в периода 30.06.2021 г. – 10.11.2021 г., но въпреки това не представи
доказателства за доходите си, което води съда до извод, че той не желае да съдейства за
изясняване на обстоятелствата относно възможностите му да дава издръжка. Не се
установи той да дължи издръжка на други лица.
Тъй като майката полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на децата, които не могат да получат парична оценка, бащата ще следва
да поеме по-голямата част от общо определената ежемесечна издръжка, като ще бъде
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в минималния законоустановен размер от
162,50 лв. на детето Й. и 180 лв. на детето И., като издръжката ще се дължи ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 22.10.2022 г., до изменение или
отпадане основанията за изплащането й. Съдът намира, че този размер на издръжката е
реален, като съответстващ на възможностите на родителя и нуждите на децата.
По исковете с правно основание чл. 149 от СК.
Исковете за присъждане на издръжка за всяко дете за периода от 03.07.2021 г. до
22.10.2022 г. съдът намира също за частично основателни. Не е спорно, че в този
период родителите не са живели заедно, а майката сама е полагала грижи за двете деца.
Задължението на родителите да издържат непълнолетните си деца си по чл. 143 СК е
безусловно и тежи еднакво и върху двамата родители, като за изпълнението му не е
необходимо никакво подканяне, а същото изисква постоянно /ежедневно, ежемесечно
и ежегодно/ осигуряване на необходимите за детето средства за издръжка. За да приеме
исковете за основателни, съдът взема предвид всички изложени по-горе обстоятелства
във връзка с иска по чл. 143 от СК: възрастта на децата, обстоятелството, че бащата е
работоспособен и работещ човек, който не издържа други лица, непосредственото
полагане на грижи за децата от майката и т.н.
С оглед горните фактически и правни констатации следва да се присъди издръжка
в размер на 162,50 лв. - месечна издръжка за детето Й. и 180 лв. – месечна издръжка за
детето И.. Така общият размер на дължимата за процесния минал период възлиза на
581,85 лв. за детето Й. и 644,51 лв. - за детето И.. Тъй като бащата представи писмени
доказателства, че през разглеждания период е заплатил издръжка в общ размер на 200
лв., от всяка от двете горепосочени суми следва да бъдат приспаднати по 100 лв., с
оглед на което ответникът ще бъде осъден да заплати 481,85 лв. издръжка за детето Й.
и 544,51 лв. - за детето И.. За горницата над тези суми исковете ще бъдат отхвърлени
6
като неоснователни и недоказани.
С оглед характера на производството по чл. 127 ал. 2 СК от СК, представляващо
спорна съдебна администрация, не следва да бъдат присъждани разноски в полза, респ.
в тежест на която и да е от страните, тъй като изходът от процеса не се характеризира с
уважаване или отхвърляне на иска, а с постановяване на решение, което замества
липсващата воля на родителите. Ответникът следва единствено да бъде осъден да
заплати държавни такси в обща размер от 593,20 лв., определени както следва: 234 лв.
дължима върху размера на присъдената издръжка за бъдеще време на детето Й., 259,20
лв., дължима върху размера на присъдената издръжка за бъдеще време на детето И., 50
лв. – д.т. за иска по чл. 149 СК за детето Й. и 50 лв. – д.т. за иска по чл. 149 СК за
детето И..
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете И. Д. Д.А, ЕГН:**********, да
бъде при неговата майка К.И.И.., ЕГН:**********, на адрес гр. ***, на осн.чл. 127 ал.
2 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете И. Д. Д.А, ЕГН:**********, на неговата майка К.И.И..,
ЕГН:**********, на осн. чл. 127 ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на бащата Д. Й. ДЗ.,
ЕГН:**********, с детето И. Д. Д.А, ЕГН:**********, както следва: всяка първа и
трета събота от месеца, за времето от 10 ч. до 17 ч. и две седмици през лятото, когато
майката не се намира в платен годишен отпуск, като бащата се задължава да взема
детето от дома на майката и да го връща пак там.
ОСЪЖДА Д. Й. ДЗ., ЕГН: **********, с адрес **, да заплаща на малолетното си
дете И. Д. Д.А, ЕГН:**********, чрез неговата майка и законна представителка
К.И.И.., ЕГН: **********, двете с адрес ***, месечна издръжка в размер на 180,00
лв. /сто и осемдесет лева/, считано от 22.10.2021 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й погасяване, до настъпване на законни причини
за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 127 ал. 2 във вр. с чл. 143, ал. 1
от СК.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 от СК, ДИМИТЪР Й. Д., ЕГН: **********, с адрес **,
да заплати на малолетното си дете И. Д. Д.А, ЕГН:**********, чрез неговата майка и
законна представителка К.И.И.., ЕГН:**********, двете с адрес ***, сумата 544,51 лв.
/петстотин четиридесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ - издръжка за
периода от 03.07.2021 г. до 22.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
7
предявяване на иска – 22.10.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над тази сума, като неоснователен и недоказан.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Й. Д. Д., ЕГН:**********, да
бъде при неговата майка К.И.И.., ЕГН:**********, на адрес гр. ***, на осн.чл. 127 ал.
2 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Й. Д. Д., ЕГН:**********, на неговата майка К.И.И.., ЕГН:
**********, на осн. чл. 127 ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на бащата Д. Й. ДЗ.,
ЕГН:**********, с детето Й. Д. Д., ЕГН:**********, както следва: всяка първа и трета
събота от месеца, за времето от 10 ч. до 17 ч. и две седмици през лятото, когато майката
не се намира в платен годишен отпуск, като бащата се задължава да взема детето от
дома на майката и да го връща пак там.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН:**********, с адрес **, да заплаща на малолетното си
дете Й. Д. Д., ЕГН:**********, чрез неговата майка и законна представителка К.И.И..,
ЕГН:**********, двете с адрес ***, месечна издръжка в размер на 162,50 лв. /сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, считано от 22.10.2021 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, на основание
чл. 127 ал. 2 във вр. с чл. 143, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 от СК, Д. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес **, да
заплати на малолетното си дете Й. Д. Д., ЕГН:**********, чрез неговата майка и
законна представителка К.И.И.., ЕГН:**********, двете с адрес ***, сумата 481,85 лв.
/четиристотин осемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ - издръжка за
периода от 03.07.2021 г. до 22.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 22.10.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над тази сума, като неоснователен и недоказан.
Разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени.
ОСЪЖДА ДИМИТЪР Й. Д., ЕГН: **********, с адрес **, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Севлиево държавни такси в общ
размер на 593,20 лв. /петстотин деветдесет и три лева и двадесет стотинки/, както и
5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8