П Р И С Ъ Д А
|
Номер
|
|
Година
|
2021
|
Град
|
Кърджали
|
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
|
Районен
|
съд
|
|
състав
|
|
|
|
На
|
09.04.
|
Година
|
2021
|
|
|
|
В публично заседание и следния
състав:
|
|
|
|
Председател
|
Здравка Запрянова
|
|
|
|
Членове
|
|
|
|
|
Съдебни
заседатели
|
|
|
|
|
Секретар
|
Ралица Димитрова
|
|
|
|
|
Прокурор
|
|
|
|
|
|
като разгледа докладваното от
|
съдията
|
|
|
|
|
ЧХН дело номер
|
81
|
по описа за
|
2021
|
година.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г.С.Х., роден на ***г. в гр.Златоград,
живущ ***, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан,
с ЕГН ********** за НЕВИНЕН, в това, че:
На 26.08.2018г.
в гр.Момчилград причинил на Ю.Р.Ю. *** средна телесна повреда
изразяваща се в кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка в дясната челно- слепоочна област, довело до
разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Ю.Р.Ю. *** с тежка
обида- престъпление по чл.132 ал.1 т.2 вр.чл.129 ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по
така повдигнатото частно обвинение.
ОТХВЪРЛЯ гражданският иск предявен от Ю.Р.Ю. *** с ЕГН **********
против подсъдимия Г.С.Х. със снета по делото самоличност, за сумата от 5000.00лв.,
представляваща причинени неимуществени вреди и сумата от 58.00лв.,
представляващи имуществени вреди, всички те причинени от престъплението
извършено на 26.08.2018г., ведно със законната лихва от 26.08.2018г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА тъжителя Ю.Р.Ю. *** с ЕГН ********** да заплати на
подсъдимия Г.С.Х. със снета по делото самоличност направените по делото
разноски в размер на 1500.00лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
тъжителя Ю.Р.Ю. *** с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд- Кърджали направените по делото
разноски за съдебно- психиатрична експертиза № 16/ 2020г. изготвена от Н.Г.А. в
размер на 120лв.
Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали
в 15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ към Присъда от 09.04.2021г. на КжРС
по НЧХД № 81/ 2021г.
С тъжба е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия Г.С.Х. за това, че на 26.08.2018г. в гр.Момчилград
причинил на Ю.Р.Ю. *** средна телесна повреда изразяваща се в кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка в дясната челно- слепоочна област, довело до
разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Ю.Р.Ю. *** с тежка
обида.
Съвместно в
наказателния процес е приет за разглеждане и граждански иск предявен от
тъжителя Ю.Р.Ю. срещу подсъдимия Г.С.Х. за сумата от 5000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението извършено на
26.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на увреждане- 26.08.2018г. до
окончателното изплащане, както и разноските по делото. Тъжителят е конституиран
като граждански ищец.
Представителят на
тъжителя в ход по същество твърди, че е извършено деяние от страна на
подсъдимия Г.Х. изразяваща се в средна телесна повреда, което е престъпление по
чл.132 ал.1 т.2 вр.чл.129 ал.2 от НК, обвинението по което е предявено с
настоящата тъжба. Редом със средната телесна повреда е причинена и лека телесна
повреда, но на принципа на поглъщането подсъдимият отговаря само за по- тежкия
резултат, т.е. за средната телесна повреда. Но обезщетението, което съдът
трябва да обсъди трябва да обхване и причиняването на леката телесна повреда. Предлага
на съда да му наложи предвиденото в закона наказание при превес на отегчаващите
вината обстоятелства, тъй като причиненото увреждане има траен негативен ефект
върху пострадалия, поради което има поддържащо лечение и понастоящем. Моли съда
да уважи гражданския иск в пълен размер като им се присъдят и направените по
делото разноски. Тъжителят Ю.Ю. не се явява в съдебно заседание.
Подсъдимият Г.Х. не
се признава за виновен и дава обяснения, в които заявява, че пострадалият Ю. на
инкриминираната дата го е напсувал на турски език и го е ритнал с крак, при
което деецът се ядосал. След това двамата мъже се хванали един друг, при което
паднали на земята, но там не са се удряли, а други хора са ги разделили. След
това подсъдимият Х. отишъл на масата, на която бил разпределен на сватбата. От
това имал рани и кръв по ухото и устните, но не видял пострадалият Ю.Ю. да има
такива. В своя защита подсъдимият Г.Х. заявява, че не се чувства виновен, тъй
като не е удрял тъжителя. В последна дума настоява делото да се прекрати, тъй
като от това нещо не се чувства добре и се лекува.
Защитникът на
подсъдимия моли съда да го признае за невиновен по така внесеното обвинение с
частна тъжба. Настоява, че няма такава квалификация в НК за съставомерност на
деяние извършено от силно раздразнение. Никой, освен пострадалия в частната си
тъжба, не твърди и не е видял да е използвана бутилка, както и деецът да му е
нанесъл удари. Алтернативно моли съда, ако признае подсъдимия за виновен, то да
отчете и съпричиняването от страна на тъжителя Ю.Ю., поради което да му наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, тъй като от
събраните доказателства е видно, че пострадалият е имал провокативно поведение
по отношение на Г.Х.. Защитникът пледира за прекомерност на размера на
предявения граждански иск, тъй като не е съобразен със съпричиняването на
вредите, не са доказани никакви негативни последици извън едномесечния срок за
възстановяване. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае
подзащитния му за невиновен, на второ място- да прекрати производството по
делото, и на последно място- да се постанови съдебен акт с аргументи, че
изключителна вина за съпричиняването на вредите има частния тъжител и
адвокатския хонорар е завишен.
Съдът като обсъди
всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА: Подсъдимият Г.С.Х., роден на ***г.
в гр.Златоград, живущ ***, български гражданин, женен, със средно образование,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 26.08.2018г. вечерта
в гр.Момчилград в сватбен салон „Мутлу“ се провеждало сватбено тържество. На
него присъствали подсъдимия Г.Х. и свидетелите М.Ю. и Ю.Х.. По- късно в
заведението пристигнал и тъжителят Ю.Ю., който влизайки в сватбения салон на
входа се срещнал с подсъдимия Г.Х. и го блъснал. Деецът Х. се ядосал от
случилото се и отишъл да се успокои на масата, където бил настанен. Двамата
мъже- тъжителят и подсъдимият, имали неразбирателство помежду си, което
датирало от по- рано, тъй като първият имал любовна връзка със съпругата на
втория преди двамата да се оженят. Подсъдимият Г.Х., който се подразнил от
присъствието на пострадалия Ю. на сватбата и от това, че той го бил блъснал,
отишъл при чичо си- свидетеля М.Ю., който също бил на сватбата. Помолил го да
разговаря с тъжителя Ю.Ю., с когото работели заедно, и да му каже да напусне
сватбата, тъй като го дразнел. След това подсъдимият Х. отишъл до тоалетната в
сватбения салон. По това време свидетелят М.Ю. извикал тъжителя Ю.Ю. на бара в
заведението и му казал да напусне сватбеното тържество, тъй като е пил
достатъчно, а и нямал покана за събитието. В това време покрай тях минал
подсъдимият Г.Х., който се връщал от тоалетната. Виждайки го тъжителят Ю.Ю.
напсувал съпругата на дееца Х. на турски език, при което последният се ядосал и
го хванал през кръста. Така двамата мъже паднали на земята като подсъдимият
лежал на лявата си страна, а тъжителят- на дясната. За да ги разтърват се
притекли много от посетителите, като свидетелят М.Ю. хванал подсъдимия Г.Х. и
го отдалечил от мястото, а други лица- извели тъжителя Ю. навън. Чувайки викове
откъм бара свидетелят Ю.Х. и отишъл там, където видял, че няколко човека държат
подсъдимия Х., за да не излиза навън при тъжителя Х., както и че на земята
имало пълна бутилка с водка. След това свидетелят Х. излязъл при пострадалия Ю.Ю.
и го попитал какво се е случило. Той му казал, че подсъдимият Г.Х. го ударил с
бутилка, след което и двамата напуснали сватбеното тържество. По пътя тъжителят
Ю. му споделил, че не се чувства добре, поради което посетили „Бърза помощ“ в
гр.Момчилград. Там пострадалият Ю.Ю. бил прегледан от фелдшер, на когото и
двамата мъже обяснили, че първият бил паднал. След оказаната му медицинска
помощ тъжителят Ю. се прибрал в дома си при родителите си. На следващият ден-
27.08.2018г., той отново не се чувствал добре здравословно, поради което след обяд
посетил медицинската служба в с.Бенковски, откъдето бил транспортиран в ЦСМП-
Кърджали. След съответните медицински прегледи и изследвания на 27.08.2018г. в
19,30ч. тъжителят Ю.Ю. бил транспортиран в УМБАЛ“Св.Георги“- Пловдив. Той бил
приет на лечение в Клиника по неврохирургия, откъдето бил изписан на
08.09.2018г.
По повод подадена
жалба в Районна прокуратура- Момчилград от свидетеля Р.Ю. била извършена полицейска
проверка, а след това било образувано и досъдебно производство № 77/ 2018г. по
описа на РУ- Момчилград. В хода на него била назначена Комплексна съдебна
психиатрично- психологична експертиза № 3/ 2019г., чието е заключение е, че към
датата на извършване на деянието- причиняване на телесна повреда на Ю.Р.Ю. на
26.08.2018г., Г.Х. е бил в състояние да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, но при този личностов профил-
Разстройство на личността и поведението в зряла възраст, смесени и други
разстройства, в конкретната ситуация е налице т.нар. физиологичен афект- силно
раздразнение по време на извършване на деянието. По този повод с Постановление
от 29.05.2019г. прокурор от Районна прокуратура- Момчилград е спрял
наказателното производство по реда на чл.25 ал.1 т.6 от НПК, тъй като
извършеното се преследва по частен ред. В 6- месечния срок след получаване на
съобщение за спирането пострадалият от престъплението- 31.05.2019г., а именно
тъжителят Ю.Ю. е подал на 15.07.2019г. тъжба по реда на чл.81 и образувано НЧХД
№ 177/ 2019г. по описа на РС- Момчилград, както и депозирал нова тъжба на
19.11.2019г. по повод на което било образувано НЧХД № 303/ 2019г. по описа на
Момчилградския районен съд, поради което е спазен реда на чл.24 ал.6 от НПК. На
04.10.2019г. прокурор от Районна прокуратура- Момчилград е прекратил
наказателното производство по досъдебно производство № 77/ 2018г. по описа на
РУ- Момчилград, тъй като престъплението е от частен характер и се възбужда с
тъжба от пострадалия. Това постановление е влязло в сила на 04.11.2019г.
Видно от
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 21/ 2021г. на тъжителя Ю.Ю. е било
причинено линеарно счупване на дясната половина на челната кост и кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка в дясната челно- слепоочна област, наложило
болнично и оперативно лечение и
наблюдение. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп
предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил
пострадалия- при удар с бутилка. Кръвоизливът над твърдата мозъчна обвивка е
довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а линеарното
счупване на дясната половина на челната кост е довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Като липсват данни за точната
локализация на раната на главата. Вещото лице М. при разпита му на съдебното
следствие установява, че получените увреждания на пострадалия Ю.Ю. не биха се
получили от падане от цял ръст или от по- ниско разстояние, поради отсъствието
на други наранявания по него. От медицинската документация изготвена по време
на лечението на тъжителя Ю. в Клиниката по неврохирургия- Пловдив, а именно в
История на заболяването, не е отразено при прегледа при приемането му да е
имало рана на главата, поради което вещото лице М. приема, че той не е имал
такава. Обяснява вписаната такава от фелдшера Н. при оказаната медицинска помощ
на 26.08.2018г. с ниската медицинска квалификация и с факта, че трябва да се
отчете дейност при посещение от пациент.
Тази фактическа обстановка се установи от
обясненията на подсъдимия Г.Х., от свидетелските показания на М.Ю., както и
частично от тези дадени от свидетелите Ю.Х., Е.С.и Р.Ю.. Всички те изграждат
една житейска картина, в която обаче не можа по безспорен начин да се установи,
че деецът е нанесъл удари на тъжителя с бутилка от водка и с крак по главата,
от които той да е получил средна телесна повреда, описана в цитираното по- горе
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 21/ 2021г. Съображенията на
настоящата инстанция за това са следните: По делото са налице две групи гласни
доказателства, едните защитавайки версията на пострадалия, а другите- от страна
на дееца. Настоящата съдебна инстанция обаче не дава вяра на първата група
свидетели- Ю.Х., Е.С.и Р.Ю., в които те препредават казани им от тъжителя Ю.Ю.
факти за нанесен удар с бутилка по главата от страна на подсъдимия Х., поради
следните съображения: никой от тях не е очевидец на случилото се на
26.08.2018г., и тримата свидетели препредават думите казани им от тъжителя Ю.;
всички те са много близки роднини и приятели на пострадалия, което води до
тяхната заинтересованост по делото; тези показания не бяха подкрепени от нито
едно друго доказателство по делото, поради което няма как да бъде проверена
тяхната достоверност; тук стои и факта, че веднага след деянието при
потърсената медицинска помощ пострадалият е посочил пред медицинското лице, че
е паднал, но не и че е бил ударен с бутилка; на следващо място е и фактът, че
при прегледа при постъпването на пострадалия в Клиниката по неврохирургия в
гр.Пловдив в История на заболяването не е констатирана рана на глава; не на
последно място е и обстоятелството, че тъжителят твърди да е бил ритан по
главата с крак от страна на подсъдимия, но по делото този факт не се установи
макар и с косвени или производни доказателства, което още веднъж разколебава
неговата теза.
Другата група гласни
доказателства са обясненията на самия деец, който е и единствения очевидец на
случилото се, и неговия чичо- свидетелят М.Ю., на които съдът дава вяра, поради
следното: всички те са били на мястото на инцидента, поради което са придобили
непосредствени впечатления от поведението и на двамата участници в деянието;
показанията на всички тях са еднопосочни, взаимно се допълват и са
последователни. Те изграждат една логична житейска картина, която кореспондира
и с поведението на тъжителя Ю. при оказаната му медицинска помощ същата вечер,
когато не е посочил, че е бил ударен с бутилка. Тази версия последният започва
да развива едва на следващият ден, когато вече се е почувствал здравословно
недобре. Нелогично е и житейски неоправдано е да потърсиш медицинска помощ за
здравословен проблем, но да не изразиш причината за това. Тук следва да се
отбележи и факта, че в История на заболяването при осъществяване на оперативно
лечение и наблюдение от Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ„Св.Георги“-
Пловдив не е отразено наличие на рана на главата при постъпването на
27.08.2018г., което е още една причина да се разколебае версията на
пострадалия, че е бил ударен от подсъдимия Х. с бутилка на 26.08.2018г. Поради посочените
причини и синхрона между свидетелските показания на М.Ю. и обясненията на
подсъдимия Георги Босев, последните бяха ценени при установяване на обективната
истина по делото.
Съдът кредитира Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 21/ 2021г., от която се установява за настъпило
телесното увреждане на тъжителя Ю.Ю.. Но по делото не бе установено участие на
подсъдимия Х. изразяващо се в удари с бутилка и с крак по главата на
пострадалия Ю., което води до извода за липса на негово участие при извършване
на твърдяното действие. В случая при съпоставянето с всички други приобщени по
делото доказателства, съдът стига до извода, че телесните увреждания не са
получени от удари с бутилка и с крак нанесени от дееца Х.. Вярно е, че е налице
телесен увреждащ резултат по дясната половина на челната кост и над твърдата
мозъчна обвивка в дясната челно- слепоочна област, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение, но с оглед
събрания доказателствен материал- гласните такива, от които няма нито един
очевидец на нанесени удари от дееца по отношение на пострадалия Ю., както и
писмени такива и назначените експертизи, то настоящата инстанция приема, че не
е налице пълно доказване на твърдението в тъжбата, че именно подсъдимият Г.Х. е
нанесъл удари с бутилка и с крак в областта на главата, които да са причинили
посочените телесни увреждания на пострадалия Ю.Ю..
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Квалификацията на обвинението повдигнато с настоящата
тъжба съдът приема, че е по чл.132 ал.1 т.2 вр.чл.129 ал.2 от НК, което
представлява привилегирован състав на умишлено нанасяне на телесна повреда. Изпълнителното
деяние в случая е причиняването на средна телесна повреда при афектен умисъл.
От събраните по делото доказателство безспорно се установява, че по време на
деянието на 26.08.2018г. подсъдимият Г.Х. е бил в състояние на силно
раздразнение, което е предизвикано от пострадалия Ю., който е напсувал
съпругата на подсъдимия пред самия него, преди двамата мъже да паднат на
земята. Тази псувня изречена към дееца касаеща неговата съпруга представлява
тежка обида с оглед обичаите и нравствените ценности на обществото. Именно тя е
провокирала това състояние, което е установено с необходимите специални знания
обективирани в Комплексна съдебна психиатрично- психологична експертиза № 3/
2019г. Престъплението описано в тъжбата засяга обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността, и то трябва да е осъществено чрез действие, както се твърди в
тъжбата, а именно чрез удари по главата на тъжителя с бутилка и с крак. При
така установената фактология подсъдимият Г.Х. от обективна и субективна страна
не е осъществили състава на посоченото престъпление. Това е така, защото не се
установи той да е причинил каквото и да било увреждане на пострадалия Ю.Ю., тъй
като не се доказа деецът Х. да е нанесъл описаните в тъжбата удари с бутилка и
с крак. Настоящата инстанция следва да отбележи, че присъдата съгласно чл.303
ал.1 от НПК не може да почива на предположения, а обвинението следва да бъде
доказано по несъмнен начин на основание ал.2 на цитираната норма. Прочее една
осъдителна присъда може да бъде постановена и само при наличието на косвени
доказателства, но следва да са налице три условия, а именно: множество косвени
доказателства, системата на тези доказателства да изгражда логическа верига, и
от тази система да се направи един единствен извод за авторство на деянието от
страна на подсъдимия. В случая настоящата съдебна инстанция при извършената
задълбочена оценка на множеството косвени гласни доказателства, и обсъждайки ги
във връзка с всички останали, не установи да се изгражда една логическа верига
с оглед поведението на самия тъжител веднага след деянието, който при оказаната
медицинска помощ не е споменал, че е бил ударен с бутилка или с крак, както и
поради обстоятелството, че никой от тези трима свидетели, които препредават
думите са самия пострадал, не установяват подсъдимият да е нанесъл и удари с
крак на инкриминираната дата по тъжителя Ю.Ю.. Освен това тази система от
косвени доказателства не води до единствения възможен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението по тъжбата, тъй като те не са подкрепени от нито едно
друго доказателство по делото, както и тяхната достоверност е разколебана от
родствените и приятелските връзки на тези свидетели с тъжителя Ю.. В резултат
на това извод по делото не следва да се установява причината връзка между твърдените
удари и описаното телесно увреждане, тъй като не беше констатирано да е
осъществено изпълнителното деяние чрез действие. В случая безспорно е налице
увреждане, но без наличието на удари, установена връзка между тях и резултат,
няма как да е налице престъпление, защото общественоопасните последици не са
настъпили в резултат на поведението на подсъдимия. И тъй като не се доказа,
така както изисква закона, да е осъществен състава на престъплението причиняване
на средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение предизвикано от
пострадалия с тежка обида, то съдът оправда подсъдимия Г.Х. по настоящото дело от
частен характер по чл.132 ал.1 т.2 вр.чл.129 ал.2 от НК.
По гражданския
иск: Съдът предвид изхода на делото
намира, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че
деецът Г.Х. след като не е извършил преписваното му престъпление, не е длъжен
да обезщетява вредите, които не е причинил на пострадалия Ю.Ю. в резултат на
твърдяно противоправно престъпно поведение извършено на 26.08.2018г. по чл.132
ал.1 т.2 вр.чл.129 ал.2 от НК. Поради това отхвърли предявения граждански иск
от него против Г.Х. за сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, и за сумата от 58,00лв.- причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от 26.08.2018г. до окончателното
изплащане, като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.190 ал.1 изр.2 от НПК съдът възложи на тъжителя Ю.Р.Ю.
направените по делото разноски от страна на подсъдимия Г.С.Х. в размер на 1500.00лв.,
представляващи такива за адвокатско възнаграждение. На същото основание настоящата
инстанция осъди тъжителя Ю.Ю. да заплати по сметка на Районен съд- Кърджали
направените по делото разноски за съдебно- психиатрична експертиза № 16/ 2020г.
изготвена от Н.Г.А. в размер на 120лв. при въззивното обжалване на присъдата.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: