№ 166065
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско
дело № 20241110166577 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на ЮЛ, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му юр. Е. И.. Процесуалните представители на
заявителя искат да бъде издадена заповед за изпълнение против Л. Г. В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в ***, за сумата от 630,42 лв. (шестстотин и тридесет лева и
четиридесет и две стотинки), от която а) 549,55 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и
петдесет и пет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
постъпване на заявлението в съда – 05.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
б) 47,95 лв. (четиридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) – договорна лихва за
периода от 22.03.2023 г. до 09.08.2023 г. и в) 32,92 лв. (тридесет и два лева и деветдесет и
две стотинки) – законна лихва за периода от 10.08.2023 г. до 29.10.2024 г., както и за
направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 225 лв. (двеста двадесет и пет лева).
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за паричен заем № 5908824, сключен на 08.03.2023 г. между
ЮЛ и Л. Г. В., съгласно който заемодателят е предоставил на длъжника сумата от 600 лв.,
която Л. В. се е задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва на 11
двуседмични вноски. С договор за цесия от 07.05.2024 г. ЮЛ е прехвърлило вземанията си
към Л. В. по договора за кредит на дружеството – заявител.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. Е. И., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
1
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ЮЛ - *** попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411
ал. 1 изречение второ от ГПК – според справката от НБД „Население“, настоящият адрес на
длъжника, който има качеството на потребител, е в ***, т.е. на територията на съдебния
район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и
пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Е. И.. Видно от твърденията в
заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън
страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ЮЛ против Л.
В. за претендираната главница, договорна и законна лихви.
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Над
посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна,
предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017
г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния
размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на
възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. Предвид ниския материален интерес на
настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум от 50 лв.
Съдът счита, че на заявителя не следва да бъде определяно самостоятелно възнаграждение
за подготовка на документи за завеждане на дело. Разпоредбата на чл. 13 от НЗПП дефинира
размери на възнаграждения за юридическа дейност, която не е свързана с процесуално
представителство и в случай, че не се осъществява последващо такова. При водене на
съдебни производства възнаграждението за съответния вид дело включва и дейността по
неговата подготовка. Още повече, че с оглед характера на заповедното производство, по-
голямата част от юридическата работа за заявителя е изготвянето на заявлението и
окомплектоването на придружаващите го документи. В този смисъл, съдът приема, че на
заявителя следва да бъде определено възнаграждение само по реда на чл. 26 от НЗПП.
2
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я., ЕГН **********, за издаване на заповед
за изпълнение против Л. Г. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за
сумата от 630,42 лв. (шестстотин и тридесет лева и четиридесет и две стотинки), дължима
по договор за паричен заем № 5908824, сключен на 08.03.2023 г. между ЮЛ и Л. Г. В. и
договор за цесия от 07.05.2024 г., от която а) 549,55 лв. (петстотин четиридесет и девет лева
и петдесет и пет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
постъпване на заявлението в съда – 05.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
б) 47,95 лв. (четиридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) – договорна лихва за
периода от 22.03.2023 г. до 09.08.2023 г. и в) 32,92 лв. (тридесет и два лева и деветдесет и
две стотинки) – законна лихва за периода от 10.08.2023 г. до 29.10.2024 г., както и за сумата
от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в
заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени
справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен
търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална
справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните
книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по
делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и
ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на
уведомление.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3