Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№

град Габрово, 30.12.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на  първи декември ............................................... през две хиляди и двадесета година ..................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ...................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 1004 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя Х.И.Х. от гр. Ловеч е обжалвал Наказателно постановление № 507, издадено на 30.09.2020 година от Заместник Кмет на Община Габрово, с което за нарушение по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред на територията на Община Габрово на същото лице е наложена глоба в размер на сумата от 100 лева, на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 2 от тази наредба. По съображения, подробно изложени в жалбата и развити при съдебното производство по делото чрез процесуален представител, който е упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е приел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Те включват не само разноски, свързани с образуване на делото, но и такива, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски съобразно указаното в чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Свид.  Р.Ц. и Д.Х. са служители на ОД на МВР Габрово. За времето от 19,00 часа на 29.08.2020 г. до 07,00 часа на 30.08.2020 г. те са изпълнявали задължения по опазване на обществения ред на територията на Община Габрово в състав на патрулен екип.

В ранните утринни часове на 30.08.2020 г. двамата полицейски служители били изпратени от дежурния в ОД на МВР Габрово в село Кметовци, Община Габрово във връзка с постъпил сигнал за нарушаване на нощната тишина. Когато отишли там те установили действително наличие на силна музика, която се чувала от една от къщите за гости (с наименование „Кметови къщи”) в населеното място. Разговаряли с жалбоподателя Х.И.Х. ***, като обяснили на същия причината за тяхното посещение. След като установил неговата самоличност и констатирал, че той се явява наемател на въпросната къща за гости, в личното му присъствие свид. Р.Ц. съставил акт за установяване на административно нарушение, в който отразил, че след като около 03,10 часа на 30.08.2020 година в това качество е допуснал предизвикване на шум, изразяващ се в пускане на силна музика, с което е нарушил спокойствието на околноживущите граждани за времето от 22,00 до 08,00 часа, той е осъществил състав на нарушение по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред на територията на Община Габрово. Препис от акта е връчен на жалбоподателя и е бил подписан от него без изложени от Х. възражения по отношение на неговото съдържание. Такива не са били подадени и в допълнителния тридневен срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Впоследствие въз основа на този акт от заместник кмета на Община Габрово е издадено и цитираното по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Приложената на л. 14 от делото разписка сочи, че жалбоподателя е получил екземпляр от наказателното постановление на 12.10.2020 година. Според датата и отбелязания в нея входящ номер жалбата е постъпила при наказващия орган на 15.10.2020 година, или преди края на определения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седемдневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на съответния препис от него. С оглед на изложеното и заради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.

От показанията, които разпитаните свид. Р.Ц. и Д.Х. са дали пред съда, е видно, че към момента за осъществяване на нарушението и неговото документиране според регламентирания в ЗАНН ред (03,10 часа на 30.08.2020 г.), те не са извършвали замерване на нивото на шум в къщата за гости по реда, установен в Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС, в редакцията на същия към ДВ бр. 60 от 30.07.2019 г.) и Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (Обн. ДВ, бр. 58 от 18.07.2006 г., изм. и доп., бр. 26 от 29.03.2019 г.). Данни за подобно измерване по този ред към сочените дата и час не са изнесени също така в показанията на разпитания по искане на жалбоподателя свид. Любомир Луков, както и в приложените писмени материали от административно-наказателната преписка. Доколкото това е така, то няма основания да се счита, че на описаната в постановлението дата са били установени превишения на граничните стойности на шума съгласно Приложение № 2 към Наредба № 6, които да са в състояние да наложат заключение за наличие на извършено нарушение и съществуване на условия, водещи до възможност за реализация на административно-наказателна отговорност за него съобразно предвиденото в чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС.

При съществуването на изчерпателна законова регламентация за допустимите нива на шум, както и при данните за произхода на този в настоящия казус, породен от дейността на един локален източник на шум (какъвто, според §1, т. 4 от ДР на ЗЗШОС, очевидно e била и намиращата се в с. Кметовци, Община Габрово къща за гости), свързаните с тях обществени отношения не биха могли да бъдат предмет на регулация чрез наредба на общинския съвет, приемана въз основа на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, защото същата (според чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС) е възможно да урежда само изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, но не и тези към посочените в чл. 1, т. 1 от ЗЗШОС дейности, към които спадат и локалните източници на шум. С оглед на изложеното следва да се заключи, че нормата на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред на територията на Община Габрово се явява неприложима в конкретния случай, в т. ч. и поради обстоятелството, че съдържащата се в нея забрана се отнася най-общо за шума, предизвикан от гражданите, който нарушава спокойствието на останалите такива за времето от 22,00 до 06,00 часа и от 14,00 до 16,00 часа, а в почивни или празнични дни от 22,00 до 08,00 часа и от 14,00 до 16,00 часа, но не за шума от къщите за гости като локални източници на шум през тези времеви периоди. Безспорно жалбоподателя също се явява гражданин на Република България, макар и да не е жител ***. Дори обаче да се приеме, че (от аспект на първото от тези негови качества, съседството на самата къща с други жилищни имоти в населеното място и употребеното обстоятелствено пояснение към шума - независимо от неговия произход) съдържащата се в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 забрана се отнася и за него, извършеното от Х. отново не би могло да наложи различни правни изводи, тъй като при тази хипотеза посочената норма от Наредба № 3 на Община Габрово ще противоречи на предвиденото в ЗЗШОС, който е нормативен акт от по-висока степен и като такъв следва да се приложи именно той, според предвиденото в чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Въз основа на изложеното съдът прие, че няма основания, които да са в състояние да ангажират административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, и то не само поради липсата на действия, свързани със замерване на нивото на шума в къщата за гости по реда на ЗЗШОС и Наредба № 6 от 26.06.2006 година, но и вследствие на обстоятелството, че служителите на ОД на МВР Габрово и Заместника кмета на Община Габрово не представляват органи, които са компетентни както да извършват проверки за конкретните нива на шум от локални източници на такъв, така и да налагат наказания за нарушения, свързани с тях, съобразно изрично предвиденото в разпоредбите на чл. 19 и чл. 37 от ЗЗШОС. Освен горното следва да се има предвид, че чрез наказателното постановление жалбоподателя Х.Х. е бил санкциониран и при наличие на предпоставки, които (предвид допълнително включения израз „пуска силна музика”) не съвпадат изцяло с отразените в акта обстоятелства, послужили като основание за реализация на неговата административно-наказателна отговорност. Чрез добавянето на този израз наказващия орган на практика не само че го е наказал въз основа на обстоятелства, които (щом като не фигурират в акта) не са били установени по предвидния в ЗАНН ред, но е извършил това при наличието на взаимно изключващи се констатации за допустителство и лично извършителство, които се явяват недопустими с оглед личния характер на административно-наказателната отговорност за всяко едно административно нарушение, която важи и за нарушението по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред на територията на Община Габрово.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Х.Х. и стойността на съответните разноски – възлизащи на 500 лв, които (според приложения на л. 58 договор за правна защита) той е направил за упълномощаване на адвокат, осъществявал процесуално представителство по отношение на него в производството по настоящото дело. Основателността на претенцията за прекомерност на това възнаграждение не би могла да се сподели, тъй като то не се явява такова нито с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, нито с оглед на предвиденото в чл. 37, ал. 1 от ЗА. Искането за присъждане на разноски в размер на сумата от 10,06 лева, които (събразно представените на л. 36 материали) са заплатени като пощенски разходи във връзка с подаване на жалбата против НП не би могло да се уважи, тъй като нито една от разпоредбите на Глава XV-та, Раздел III-ти от НПК, които (съобразно чл. 84 от ЗАНН) се явяват приложими по този въпрос, не предвижда подобна възможност при наличие на предпоставки, свързани с отмяната на наказателното постановление, каквито са налице в настоящия случай, а нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се отнася само за разноските, платени за процесуално представителство по делото от адвокат. Искането за присъждане на разноски, свързани със заплатени средства (общо в размер на 100 лева) за пътуване на този процесуален представител във връзка с явяването му пред съда в проведените съдебни заседания на 10.11.2020 година и 01.12.2020 година също не би могло да се уважи. То не намира основание нито в нормите на Глава XV-та, Раздел III-ти от НПК, нито в приложените материали, между които няма доказателства за това, че за да се яви в тези заседания, този процесуален представител е пътувал с автомобил от гр. София до гр. Габрово. Отделно от това следва да се посочи, че дори за придвижването си той да е ползвал МПС, то по делото няма доказателства за неговата мощност и вида на използваното от същото гориво, които (съгласно чл. 13, ал. 1) са безусловно необходими за правилното изчисляване на средствата за пътуване с него, дължими според указания в Наредба за командировките в страната ред.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, предложение 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 507, издадено на 30.09.2020 година от Заместник кмет на Община Габрово, чрез което за нарушение по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред на територията на Община Габрово, на Х.И.Х. ***, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 100 (сто) лева – на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 2 от същата Наредба, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Община Габрово ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.Х. ***, ЕГН **********, сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща направени от същият разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в останалата част – до пълния претендиран размер от 610,06 (шестстотин и десет лева и шест стотинки), като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................