№ 7880
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110139223 по описа за 2021 година
Г.А.А. е предявила срещу А.П.И. установтелен иск по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с искане да се признае за
установено, че А.П.И. дължи на Г.А.А. сумата от 97 лв., представляваща сума
получена без основание във връзка със закупуването на електронна винетка №
********************, ведно със законна лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 25.08.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 39606/2020г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищцата твърди, че на 29.05.2020 г. в 14:35 часа е закупила електронна
винетка № ******************** с валидност 29.05.2020г.-28.05.2021г. за
МПС с рег. № ******. Сочи, че не е собственик или ползвател на автомобил с
рег. № ******, а на автомобил с рег. № ***********. Заявява, че ответникът е
отказал да възстанови сумата въпреки отправеното искане. Сочи, че
погрешното въвеждане на данни не е основание за невръщане на недължимо
платени винетни такси. МПС-то, за което е платена таксата не съществува и
доколкото услугата не може да бъде предоставена, не се дължи плащане по
нея. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от
97 лв. Претендира разноските по делото. Пред съда процесуалният
представител на страната посочва, че процесната сума не била заплатена от
ищеца, а от друго лице.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва иска. Не оспорва издаването на процесната електронна винетка, както
и че ищцата е собственик на автомобил с рег. № ***********. Сочи, че по
делото не са представени доказателства, че именно ищцата е заплатила
сумата от 97 лв., доколкото плащането е направено с дебитна/кредитна карта,
през уеб портал за самообслужване, а плащане може да направи всеки, не
само собственика на ППС. Законодателят не се интересува кой е заплатил
таксата и не изследва причината, поради която е направено плащане.
Поддържа, че дори и платена от лице което не е собственик на съответното
ППС, заплащането на таксата не е без основание, тъй като ответникът няма
задължение да проверява верността на въведените данни и чия собственост е
ППС-то. В отговора е посочено, че ответникът е предоставил услугата и е
1
получил дължимо плащане за нея. Основанието за получаване на сумата е
именно издадената винетка с данни посочени от лицето, което я купува. Моли
за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски.
Допуснато е на основание чл. 225 от ГПК главно встъпване на Г.Я.П. в
производството по гр. д. № 39223/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като са
приети за разглеждане в настоящото производство предявения от Г.Я.П.
срещу Г.А.А. установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за
признаване за установено спрямо Г.А.А., че Г.Я.П. е носител на вземането за
закупуване на електронна винетка № ********************, както и
предявения от Г.Я.П. срещу А.П.И. осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на А.П.И. да заплати на Г.Я.П. сумата от 97
лв., представляваща сума получена без основание във връзка със
закупуването на електронна винетка № ********************, ведно с
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2022 г. до
окончателното изплащане.
Г.Я.П. твърди, че той е действителния платец на електронна винетка №
******************** с валидност 29.05.2020г.-28.05.2021г. за МПС с рег. №
******. Посочва, че процесната винетка е била заплатена с неговата дебитна
карта. Твърди, че погрешното въвеждане на данни не е основание за
невръщане на недължимо платени винетни такси. Претендира разноски. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК А.П.И. подала писмен отговор, с който се
оспорва предявения иск от страна на Г.Я.П.. По делото не се установявали, че
същият се явява действително е заплатил процесната винетка. Посочва се, че
дори и платена от лице което не е собственик на съответното ППС,
заплащането на таксата не е без основание, тъй като ответникът е предоставил
услугата и е получил дължимо плащане за нея. Претендира разноски и в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на Г.Я.П.. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК Г.А. посочва, че предявения срещу нея иск от
страна на Г.Я.П. се явява основателен и следва да бъде уважен. Пред съда
процесуалният представител на страната признава предявения иск от страна
на Г.Я.П..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на Г.А.А.. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 29.05.2020 г. чрез електронната система за събиране на
пътни такси е издадена електронна винетка № ******************** с
период на валидност от 29.05.2020 г. до 28.05.2021 г. за МПС с рег. № ******,
както и че Г.А.А. е собственик на МПС с рег. № ***********. Посоченото се
установява и от представената разписка за електронна винетка, съгласно
която за МПС с рег. № ****** е издадена електронна винетка с период на
валидност от 29.05.2020 г. до 28.05.2021 г., на стойност 97 лв. Представено е и
свидетелство за регистрация на МПС II част, от което се установява, че
Г.А.А. е собственик на МПС с рег. № ***********.
2
По делото е представена извлечение от платежна система „Револют“ по
сметка на Г.П., от която е видно, че на 01.06.2020 г, е било извършено
плащане на сумата от 97 лв. към Апи Бг Тол.
Представена е и кореспонденция по електронната поща, която не е
оспорена, от която се установява, че Г.П. е бил уведомен за успешна покупка
на електронна винетка с № ********************.
От представената справка с изх. № 813000-456 от 28.01.2022 г. от МВР –
ОДМВР – Ямбол се установява, че лек автомобил „Пежо 407“, с рег. №
****** е бил регистриран на 01.03.2013 г. на И.Г.Г. и от 20.12.2019 г. е с
прекратена регистрация, като съхраняване в частен имот.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника
АПИ, че делото не било подсъдно на гражданския съд и следвало да се
разгледа от административен съд. В случая с оглед на изложените от ищеца
фактически и правни основания, както и търсената от него по съдебен ред
защита на твърдяното право, обуславят разглеждане на спора именно от
гражданските съдилища. Предмет на настоящото производство се явява
искане за връщане на платената сума от АПИ, действаща в качеството й на
лице – правен субект, който „събира такси“ съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, а не властнически
административен орган, който въпрос следва да бъде обсъден от
компетентния граждански съд, доколкото липсва правоотношение на власт и
подчинение, а се касае за правоотношение между равнопоставени субекти.
В доказателствена тежест на ищеца по първоначалния иск предявен от
Г.А.А. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е да докаже
извършено плащане на сумата от 97 лв. в полза на ответника на основание
закупуването на електронна винетка № ********************. В настоящият
случай от събраните по делото доказателства не се установява Г.А.А. да е
извършила плащане в полза на ответника за издаването на процесната
електронна винетка. По делото не са и релевирани доказателсвени искания в
тази насока независимо от обстоятелството, че съдът с доклада по делото
изрично е указал на Г.А.А. на чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства,
че именно същата е извършил плащане на процесната сума. Още повече, че в
открито съдебно заседание процесуалният представител на страната посочва,
че плащането не било извършено от Г.А., като това обстоятелство
представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт,
който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед
останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината. С
оглед на гореизложеното, доколкото по делото не се установи Г.А.А. да е
заплатила процесната винетка, то така предявения иск се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения иск от главно встъпилото лице Г.Я.П.
срещу Г.А.А. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, то ищецът следва да
установи, че е носител на вземането за закупуване на електронна винетка №
********************. Настоящият състав като съобрази направеното
изявление от страна на процесуалния представител на Г.А., че признава иска,
както и с оглед на събраните по делото доказателства, в т. ч. и за
извършеното плащане на сумата от 97 лв., намира, че същият се явява доказан
и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на предявения иск от Г.Я.П. срещу АПИ с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищецапо
иска с правно основание е да докаже извършено плащане на сумата от 97 лв. в
полза на ответника на основание закупуването на електронна винетка №
********************. В доказателствена тежест на ответника е да докаже,
3
че има основание за получаването, съответно задържането на сумата от 97 лв.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа в
страната се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:
1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни
превозни средства по чл. 10а, ал. 7, като заплащането на винетната такса дава
право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената
пътна мрежа; 2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3. Според чл. 10, ал.10 ЗП А.П.И. осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по
този член и функциите на лице, събиращо пътни такси като според ал. 12
осигурява възможност на ползвателите на платената пътна мрежа да заплатят
съответната такса по ал. 1 и 2 по електронен и банков път, както и чрез
картово разплащане и в брой в пунктовете за продажба, както и да заплатят
такса за електронна винетка за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и
маршрутна карта за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 чрез терминали
за самотаксуване, разположени по платената пътна мрежа и в областните
градове на страната. В настоящият случай от представените по делото
доказателства ценени в тяхната съвкупност, а именно извлечение от платежна
система „Револют“ по сметка на Г.П., от която е видно, че е било извършено
плащане на сумата от 97 лв. към Апи Бг Тол и от кореспонденция по
електронната поща, от която се установява, че Г.П. е бил уведомен за
успешна покупка на електронна винетка с № ********************, както и
отделеното за безспорно обстоятелство, че на 29.05.2020 г. чрез електронната
система за събиране на пътни такси е издадена електронна винетка №
******************** с период на валидност от 29.05.2020г. до 28.05.2021г.
за МПС с рег. № ******, се установява, че именно Г.П. е действителния
платец на процесната сума.
Законът за пътищата в чл. 10а, ал. 7 определя, че винетна такса се
заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса до или равна на 3,5 тона: 1. моторните превозни средства,
които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на
пътници; 2. моторните превозни средства, които имат най-малко четири
колела и са предназначени за превоз на товари; 3. моторни превозни средства
с повишена проходимост. В чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, издадена по приложение на чл. 10, ал. 7 ЗП е
предвидено, че винетните такси предоставят право на едно пътно превозно
средство, попадащо в категорията по чл. 10а, ал. 7 ЗП, да ползва за определен
срок платената пътна мрежа. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че
винетната такса се дължи от собственика или от ползвателя на пътното
превозно средство, поради което е без значение принадлежността на правото
на собственост върху моторното превозно средство за заявяването и
заплащане на електронна винетка. В чл.5, ал. 2 от Наредбата при заплащането
й собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на
превозното средство, категорията му и периода на валидност на винетната
такса, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице, което
навежда на извода, че винетната такса е дължима за ползването от конкретно
превозно средство по чл. 10а, ал. 7 ЗП на платената пътна мрежа на Република
България. Видно от справката на ОДМВР – Ямбол се установява, че лек
автомобил „Пежо 407“, с рег. № ****** от 20.12.2019 г. е с прекратена
регистрация, с оглед на което към датата на закупуване на процесната
винетка, а именно 29.05.2020 г. същото не е било в движение. Така
посоченото МПС не е било в движение и за периода на валидност на
процесната винетка от 29.05.2020 г. до 28.05.2021 г., доколкото справката от
4
ОДМВР – Ямбол е към дата 28.01.2022 г. С оглед на гореизложеното лек
автомобил „Пежо 407“, с рег. № ******, по отношение на който е закупена
процесната електронна винетка, не би се осъществило ползването на
платената пътна мрежа в страната. Доколкото винетната такса се дължи и се
заплаща за ползването на платената пътна мрежа от конкретно пътно
превозно средство, а в случая липсва такова, тоест обективно не може да бъде
ползвана услугата, за която е платена таксата, се обосновава извод, че
платените 97 лв. за електронна винетка № ******************** са
получени от Агенция ,,Пътна инфраструктура“ при начална липса на
основание, поради което подлежат на връщане.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. С оглед неоснователността на предявения от страна
на Г.А.А. иск на страната не следва да се присъждат разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК А.П.И. има право на разноски, като на страната
следва да се присъди сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.Я.П. има право на разноски, като
страната претендира сумата от 50 лв. платена държавна такса по иска срещу
Г.А.А., сумата от 50 лв. платена държавна такса по иска срещу АПИ, както и
300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ответника АПИ за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
същото следва да бъде оставено без уважение. Доколкото в договора за
правна защита и съдействие от 09.02.2022 г. е договорена сума в общ размер
от 300 лв. за осъществяване на главно встъпване, то настоящият състав
намира, че всеки един от ответниците по Г.А.А. и АПИ следва да заплатят
сумата от по 150 лв. за адвокатско възнаграждение или общо от по 200 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр. София, ул. „Позитано“ № 9, бл. 1, вг. Б, ет. 2, офис 4, чрез адв. К.В., срещу
А.П.И., БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Македония“ № 3, установтелен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с искане да се признае за
установено, че А.П.И. дължи на Г.А.А. сумата от 97 лв., представляваща сума
получена без основание във връзка със закупуването на електронна винетка №
********************, ведно със законна лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 25.08.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 39606/2020г. по описа на СРС, 39 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Г.Я.П., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, площад „Позитанов“ № 3, ет. 2,
офис 10, чрез адв. ЯВ. Д., срещу Г.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес
5
гр. София, ул. „Позитано“ № 9, бл. 1, вг. Б, ет. 2, офис 4, с правно основание
чл. 124 от ГПК, в отношенията между страните, че Г.Я.П. е носител на
вземането за закупуване на електронна винетка № ********************
29.05.2020 г.
ОСЪЖДА А.П.И., БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на Г.Я.П., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, площад „Позитанов“ № 3, ет. 2,
офис 10, чрез адв. ЯВ. Д., по предявения иск с правна квалификация 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, сумата от 97 лв., представляваща сума получена без основание
във връзка със закупуването на електронна винетка № ********************
29.05.2020 г., ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 16.02.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„Позитано“ № 9, бл. 1, вг. Б, ет. 2, офис 4, да заплати на А.П.И., БУЛСТАТ
**********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Македония“ № 3, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от
100 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„Позитано“ № 9, бл. 1, вг. Б, ет. 2, офис 4, да заплати на Г.Я.П., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, площад „Позитанов“ № 3, ет. 2,
офис 10, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 200 лв. разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА А.П.И., БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на Г.Я.П., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, площад „Позитанов“ № 3, ет. 2,
офис 10, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 200 лв. разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6