№ 56
гр. Габрово, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500034 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба подадена от С. ИВ. Х. против
Разпореждане №260245/29.09.2021г. по ч.гр.д.№652/2013г. на РС Севлиево с което е
оставено без разглеждане възражение вх.№261274/23.09.2021г., подадено от
жалбоподателката против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК/23.05.2013г., издадена по ч.гр.д.№652/2013г. на РС Севлиево, като
недопустимо.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
Неприемайки възражението съдът бил лишил жалбоподателката от защита против
издадената Заповед за незабавно изпълнение. Ако заповедта за изпълнение не е била
връчена на длъжника, съобразно изискванията на чл.418, ал.5 ГПК не е започнал да тече
срок за подаване на възражението. Неправилно РС Севлиево бил приел, че поканата за
доброволно изпълнение, с приложена заповед е връчена на длъжника на 27.08.2013г.
Поканите за доброволно изпълнение били изготвени по образец, поради което във всяка
покана за доброволно изпълнение имало изречение, че заедно с нея се връчва и заповедта за
изпълнение. Това разбиране на съда било погрешно. В действителност на жалбоподателката
била връчена само покана за доброволно изпълнение, но не и заповед за изпълнение, поради
което спрямо не я не бил започнал да тече срок за подаване на възражение. . в самата
разписка , от която е видна датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение
липсвало отбелязване, че е връчена и заповед за изпълнение. Моли съда да отмени
обжалваното определение.
Жалбата е подадена в срок и срещу определение, подлежащо на обжалване.
Останалите страни по делото не са взели становище по подадената жалба.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приел, че покана
за доброволно изпълнение, с приложена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№652/2013г. на РС
Севлиево е получена на 27.08.2013г., поради което двуседмичния срок за подаване на
възражение(съобразно редакцията на ГПК, приложима към момента на получаване на
съобщението) е изтекъл още през 2013г., поради което възражението подадено през 2021г. е
просрочено.
Въззивният съд намира следното :
Ч.гр.д.№652/2013г. по описана РС Севлиево е образувано въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. По делото е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№269/23.05.2013г.
На 02.07.2021г. жалбоподателката е депозирала молба по делото да й бъде предоставен
1
незаверен препис от делото.
На 15.07.2021г. е депозирано Възражение по чл.414 ГПК.
С разпореждане №260219/27.07.2021г. съдът е приел подаденото възражение за такова
по чл.423 ГПК и е указал на длъжника да отстрани посочени в разпореждането
нередовности. По делото е депозирана молба-пояснение, в която е посочено, че подаденото
възражение е такова по чл.414 ГПК, а не по чл.423 ГПК, тъй като заповед за изпълнение
никога не била връчвана на молителката. С Определение от 23.08.2021г. молбата -
допълнение е оставена без уважение.
Видно от представеното от ЧСИ Зв.Василева копие от покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№20317340401126 на жалбоподателката е изплатена покана за
доброволно изпълнение с приложени изпълнителни листи по ч.гр.д.№652/2013г. на РС
Севлиево и по ч.гр.д.№651/2013г. на РС Севлиево. Изрично в текста на поканата за
доброволно изпълнение е посочено, че към нея е приложена и заповед за изпълнение.
Документите са получени лично от жалбоподателката на 27.08.2013г.
Действително в разписката не е посочено изрично, че заедно с поканата са получени и
заповеди за изпълнение, но длъжника, който лично е получил адресираните до него
документи не е възразил, че липсва част от описаните в поканата документи, в т.ч. и
посочената заповед за изпълнение. Поради изложеното съдът намира, че възражението на
жалбоподателката, че на 27.08.2013г. е получила само покана за доброволно изпълнение, но
не и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№652/2013г. на РС Севлиево е
неоснователно и не е подкрепено с доказателства. Поради изложеното по-горе съдът
намира, че срокът за подаване на възражение по чл.414 ГПК е изтекъл още през 2013г.,
поради което процесното възражение вх.№261274/23.09.2021г. е просрочено и правилно
заповедния съд го е оставил без уважение.
На 23.09.2021г. отново е подадено възражение по чл.414 ГПК, което съдът с
обжалваното разпореждане е оставил без уважение.
Дори и да се приеме, че през 2013г. на длъжника не е връчена заповед за изпълнение, а
същата е узнала за нея на 29.06.2021г. (както е посочено в заявлението от 15.07.2021г.) или
най-късно на 07.07.2021г. (когато жалбоподателката е получила копие от документите по
делото) към датата на депозиране на възражение вх.№261274/23.09.2021г. едномесечния
срок за подаване на възражение (съобразно разпоредбата на ГПК, действаща към 2021г.) е
бил изтекъл, поради което възражението е просрочено и съобразно тези дати.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, съдът намира, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че по ч.гр.д.№652/2013г. на РС Севлиево заповедния съд не се е
произнесъл по възражение вх.№261120/15.07.2021г.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260245/29.09.2021г. по ч.гр.д.№652/2013г. на РС
Севлиево.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2