№ 22
гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е в закрито заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Н. Кацарска Пантева
Членове:Нели Б. Алексиева
Диляна Г. Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Н. Кацарска Пантева Въззивно
гражданско дело № 20211100506148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от ЗД „Е.“ АД срещу разпореждане от 25.03.2021 г.
на ЧСИ Н.М. по изпълнително дело №20218410400918, с което е отказал да уважи
възражението за намаляване на приетите разноски за юрисконсултско възнаграждение и за
намаляване на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че акта е незаконосъобразен и претендира отмяната му. Твърди, че
му е връчена покана за доброволно изпълнение и още преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение, той е заплатил пълния размер на дълга, поради което от ЧСИ не
били предприемани действия по принудително изпълнение. Твърди, че претендираният и
приет размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. се явява прекомерен, като
счита, че следва да бъде намален до минимума и с оглед горното да се намали и
пропорционалната такса. Позовава се на чл. 27 от НЗПП, съгласно която възнаграждението е
от 50лв. до 100лв. и твърди, че няма никакви действия по удовлетворяване на вземанието,
поради което следва да се приеме минималния размер.
Ответната по жалбата страна –взискателя ЗАД „А.“ е получил препис от жалбата и е
подал становище от 29.04.2021г., в което сочи, че същата е неоснователна, както и че
възразява срещу искането за допълнителни разноски по жалбата.
ЧСИ Н.М. е депозирал писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за
допустима, но неоснователна.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на ЗАД А. АД срещу длъжника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е. АД за сумите: 1008.96 лева - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13/05/2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, 307.46 лева - наказателни лихви; 400.00 лева - присъдени разноски, както и
разноските по изпълнението. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от
юрисконсулт Е.П., с приложено пълномощно, като е заявено и искане за конкретно
изпълнително действие, а именно запор върху банковите сметки на длъжника в посочената
банка. Изпълнителният титул е издаден на 01.02.2021г. въз основа на решение на СРС, 63
състав по гр.д.№360/2020г. С разпореждане от 19/02/2021 г. /стр. 5/ е образувано
изпълнителното дело, като са начислени описаните такси и разноски, включително 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и е разпоредено да се изпрати съобщение по чл. 191 от
ДОПК до НАП, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение и са приети разноски за
процесуално представителство в полза на взискателя. Покана за доброволно изпълнение до
длъжника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е. АД, е връчена на 04/03/2021 г. /стр. 8/.
На 17/03/2021 г. е постъпило възражение с вх. № 018224/17.03.2021 г., с което длъжникът е
поискал разноските за процесуално представителство да бъдат намалени на 50.00 лв. и е
направил възражение срещу размера на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ /стр. 11/. С Разпореждане от 25/03/2021 г. съдебният изпълнител е отказал да
уважи направените с горепосоченото възражение искания, като препис от разпореждането е
връчен на длъжника на 29/03/2021 г., видно от разписката на гърба на съобщение с изх. №
024832/25.03.2021 г. /стр. 18/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите
са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които
законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния
изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува
разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с
които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба
даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които
страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ
съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в двуседмичен срок от съобщението за извършеното
действие. По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата
окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са
определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение №
2
881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение
№ 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе
съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или
намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в
случая има произнасяне, което с разпореждането от 16.10.2020г. и жалбата е подадена в
срок. Предвид горното съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима, насочена
е срещу акт на ЧСИ, с който е отказал да намали приетото възнаграждение и е подадена в
срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е
налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на
чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е
дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на
длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки.
Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото
основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни
способи, които не са приложени. В конкретния случай не са налице горните предпоставки.
Законодателят не е предвидил хипотеза, при която при плащане в срока за доброволно
изпълнение по връчената покана, длъжникът се освобождава и не дължи разноски. Налице е
и съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК в този смисъл, която настоящия състав споделя, а
именно решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. и мн.др., съгласно което
"длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал
повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това". В случая
плащането е след образуване на изпълнителното дело и връчване на ПДИ, а не преди това,
поради което се дължат разноски. Предвид горното всички доводи на жалбоподателя в тази
насока са неоснователни.
По размера и възраженията за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира следното: В случая молбата е подадена от юрисконсулт и е поискано
присъждане на възнаграждение в размер на 100 лв., което съдебният изпълнител е уважил.
Съдът намира, че това му разпореждане е законосъобразно и сумата не следва да бъде
намалявана. В разпоредбата на чл. 27 от Наредбата за правна помощ е предвидено
възнаграждение в изпълнителното производство в размер от 50 до 100 лв.,т.е. приетата сума
е в рамките на законоустановения минимум. Не се установява и единственото изпълнително
действие да е подаване на молбата, тъй като в нея има искане за изпълнително действие,
подаван е отговор по възражението за намаляване на възнаграждението, отговор на
настоящата жалба. Както е предвидено в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
3
Закона за правната помощ и издадена въз основа на тази разпоредба наредба на
Министерския съвет. За разлика от адвокатското възнаграждение, юрисконсултското не
почива на направен разход, а овластява органа, администриращ регламентирано от ГПК
производство да го определи и възложи в тежест на страната, отговорна за разноските в
съответното производство. Когато това възнаграждение е определено в рамките на
заложените размери, в случая от 50 до 100 лв., се касае за въпрос на преценка от страна на
органа, но след като не надвишава определения в закона размер от 100 лв., то не може да се
приеме, че е незаконосъобразно. Конкретната преценка е на съответния орган и когато тя е в
рамките на посочените суми не нарушава принципа на законосъобразност. В случая не е
определено възнаграждение, което да надхвърля размера на по чл. 27 от НЗПП, за да се
приеме, че определеното е прекомерно. Това, че не е определено в минимума не го прави
незаконосъобразно, тъй като въпросът е по дискреция и преценка на органа, но няма
основание за отмяната на разпореждането след като възнаграждението е в рамките на
законоустановените параметри. В случая съдът намира, че няма основание за намаляване на
юрисконсултското възнаграждение, което е прието в размер на сумата от 100 лв., тъй като
същото не е над законоустановения размер по чл. 27 от НЗПП.
По отношение на възраженията на жалбоподателя относно таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид, че пропорционална такса се дължи, тъй като при
изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар.
окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006
г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин
съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил
законодателя такса се следва върху събраната сума, поради което правилно в нея са
включени и разноските по изпълнението. Вярно е, че разпоредбата на чл.27а от Тарифата
ограничава размера на таксите до 1/10, но отново следва да се има предвид вземането в
цялост по изпълнителния лист. В случая не е присъдена само главница в размер, но и лихви
в конкретен размер, а също и разноски. Тези суми в сбор представляват вземането по
изпълнителния лист. В разпоредбата, на която се позовава жалбоподателя не е посочено, че
се определя таксата върху главницата, а върху вземането. В случая то включва освен
главницата, присъдените от съда лихви и разноски,като се включва и юрисконсултското
възнаграждение. Именно върху тази сума съдебният изпълнител е определил таксата, а с
оглед гореизложените мотиви за неприемане на възражението за прекомерност на
юрисконсулското възнаграждение и предвид, че се следва такса върху събраните суми и
искането му за допълнителното й намаляване също се явява неоснователно. Следователно и
в тази част жалбата се явява неоснователна.
4
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а ответникът не е
заявил искане за такива, а съдът намира, че доколкото настоящото производство е относно
разноските, е приложима по аналогия практиката на ВКС относно производството по чл. 248
от ГПК и не биха се и следвали допълнителни разноски в производство относно изменение
на разноските.
Воден от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжника по изпълнителното
дело ЗД „Е.“ АД, ЕИК ****, срещу разпореждане от 25.03.2021 г. на ЧСИ Н.М. по
изпълнително дело №20218410400918, с което е отказал да уважи възражението за
намаляване на приетите разноски за юрисконсултско възнаграждение и за намаляване на
начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от същото на ЧСИ Митев.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5