РЕШЕНИЕ
№ 260388/17.3.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №4880/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба вх.№365000-47083
от 19.11.2020 г. от И.Б.Ш., ЕГН **********,
срещу Електронен
фиш серия Г №0014144, издаден от ОД МВР
Варна, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1, вр.
чл.638, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.461, т.1 КЗ, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 250.00 лв.
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Въззивникът претендира
отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и постановен при съществени
нарушения на процесуални номера. Твърди, че за същото нарушение има издаден
друг ЕФ сер.Г, №0012250 от 16.12.2019 г., наложената
глоба по който е платена като изтъква, че не се касае за две отделни нарушения,
извършени на различни дати, а за продължаващо нарушение, което е извършено в
периода от изтичане на предходната застраховка „Гражданска отговорност“ до
момента на сключване на новата и поради това е налице повторно наказване с процесния ЕФ за вече санкционирано деяние, с което се
нарушава възпроизведения в чл.17 ЗАНН принцип „non bis in idem“. Твърди
също, че в оспорения ЕФ въззивникът е посочен като
собственик на превозното средство, въпреки, че за същото е сключен договор за
финансов лизинг на МПС №136193 от 13.09.2019 г., съобразно който въззивникът е лизингополучател, а
лизингодател и собственик е „УниКредит
Лизинг“ ЕАД, както и че, съобразно чл.574, ал.10 КЗ, лизингодателят
„УниКредит Лизинг“ ЕАД е бил уведомен от Гаранционен
фонд на 03.01.2021 г. и още в същия ден е сключена задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. Твърди също, че противно на застъпеното в ТР №1 от
26.02.2014 г. становище, че в хипотезата на чл.189, ал.4 ЗДвП, установяване и
заснемане на нарушение могат да се осъществяват само с предварително обозначено
стационарно техническо средство, което функционира автоматизирано в отсъствие
на контролен орган, процесното нарушение е установено
с монтирано на служебен автомобил мобилно техническо средство SD2D0014, без да е означено със съответен знак осъществяването
на видеоконтрол.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
След
преценка на приобщените доказателствата, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.12.2019
г. в 15.01 ч., в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“
на място с GPS координати
43.222491, 27.871576, л. а. "Maserati Ghibli S Q4", рег.№СВ1925РА,
регистриран в Р. България и неспрян от движение, предоставен за ползване от „УниКредит Лизинг“ ЕАД на въззивника
И. Ш. при условията на финансов лизинг №136193 от 13.09.2019 г., бил управляван
без наличие на сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Управлението на автомобила в съответния пътен
участък било констатирано с автоматизирано техническо средство – система за автоматична
идентификация на регистрационни номера (САИРН) – АИС „Трафик“ №SD2D0014, монтирана на л. а. рег.№СВ7654КВ, с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 №11743с9.
При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е собственост
на „УниКредит Лизинг“ ЕАД като регистриран ползвател
е въззивникът И. Ш., при което спрямо въззивника бил издаден процесния
ЕФ. Последният, в предоставения срок по чл.189, ал.6 ЗДвП, предявил пред
Началник сектор „Пътна полиция“ гр. Варна възражение вх.№891000-22271 от
22.05.2020 г., въз основа на което била изискана справка от ЗАД „Армеец“,
сочеща липса на валидна застраховка за съответния автомобил към 15.01 ч. на
13.12.2019 г., в резултат на което от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Варна до въззивника бил изпратен отговор
изх.№819000-52637 от 03.11.2020 г., съдържащ изявление за липса на основание за
анулиране на процесния ЕФ. На 18.11.2020 г. въззивникът предявил процесната
жалба.
Визираната
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен
начин както от приобщените документи – ЕФ сер.Г №0014144, справка
от сектор Пътна полиция от
28.11.2020 г., справка от
19.09.2019 г. за промяна на регистрацията и собственици на превозно средство, 2 бр. справки от
28.11.2020 г. с данни за л.
а. рег.№СВ1925РА, възражение №819000-22271, добавък към застрахователна
полица №********** от
16.09.2019 г., 2 бр. справки
от „Гаранционен фонд“, писмо №819000-40062 от 25.08.2020 г., писмо изх.№100-4859 от 04.09.2020 г., писмо №819000-52637, жалба
вх.№365000-47083 от 19.11.2020 г., ЕФ сер.Г №0012250 от
16.12.2019 г., платежно нареждане
от 13.03.2020 г., договор за финансов лизинг
на МПС №136193 от
13.09.2019 г., писмо №819р-000-52637 от 04.11.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът, предвид становищата на страните и
императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Доколкото отразеното в ЕФ място на извършване на
нарушението е в гр. Варна, същият е издаден компетентната териториална
структура на МВР – ОД МВР Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения
административен акт:
Въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, съгласно който - договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и
всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е
предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл.638, ал.1 КЗ:
глоба от 250 лв за физическо лице и имуществена
санкция от 2000 лв за юридическо лице или едноличен
търговец. Съгласно чл.638, ал.4 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство
се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. Според разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ,
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното
превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен
в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл.638, ал.4 и ал.6 КЗ като чл.189, ал.5 ЗДвП не се прилага. Горните
разпоредби сочат, че принципно е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ
при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ
препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение
по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП),
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Процесният електронен фиш съдържа всички предвидени
реквизити в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП.
Относно формата на електронния фиш следва
да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4,
изр.2 ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ.
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш
са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на
имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В
електронния фиш е посочено и описание на нарушението, което също е един от
задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП.
В конкретния случай нарушението е описано от фактическа и от правна страна.
Посочено е, че е било установено управление на МПС /л. а. "Maserati Ghibli S Q4", рег.№СВ1925РА/, регистрирано в Р България, което не е спряно от
движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите. Поради това съдът намира, че процесния ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити,
респективно отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП,
към който препраща чл.647, ал.3 КЗ.
По този начин както за нарушителя, така и за съда е напълно ясно какво се
твърди да е извършено от него.
Установено е по делото от, че АТСС, с
което е заснет, е одобрен тип средство за измерване от така наречения тип пътна
радарна система тип m*SpeeDet 2 D за контрол на
скоростта на МПС с възможност за заснемане и автоматично разпознаване на регистрационни
номера. Установява се от приетите документи и снимкови разпечатки от АТСС и
справки за регистрация на МПС по рег. №, че л. а. "Maserati Ghibli S Q4", рег.№СВ1925РА е заснет на 13.12.2019 г. да се движи в гр. Варна. От
представените снимки както бе споменато по-горе е виден както видът на
превозното средство така и неговият регистрационен номер и обстоятелството, че
той се движи по път. За установяване на горното не е нужно да бъде приобщаван
видеоклип, а и видно от писмото на началник Сектор "ПП"-Варна
системата АИС "Трафик" не генерира видеоклипове. Действително
снимковият материал сочи единствено географски координати 43.222491, 27.871576, но при въвеждане на тези координати в
интернет пространството /общодостъпно за всички/ безспорно се локализира именно
гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик".
Правилното тълкуване на нормата на чл.647, ал.3 КЗ
и на волята на законодателя е, да се ангажира административно-наказателната
отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за дадено МПС, в случаите, когато с АТСС е установено и заснето управление на
МПС. Достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо АТСС да установява и
заснема и липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност".
Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена
дата се установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния
фонд", т. е. установяването на този факт не е поставен на преценката на
контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система,
същата общодостъпна за всички. Ето защо в случая не е приложим общия ред за
съставяне на АУАН и НП.
От приобщената разпечатка от проверка,
извършена в Гаранционен фонд за процесния автомобил е
видно, че той не е имал валидно сключена и действаща застраховка
"Гражданска отговорност" към тази дата. В този смисъл към дата 13.12.2019
г. е било налице нарушение по чл.638, ал.4, вр. чл.483, ал.1, т.1 КЗ, изразяващо се установено с АТСС управление на МПС, регистрирано
на територията на РБългария и неспряно от движение,
за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Съобразно чл.638, ал.4 КЗ, административно-наказателно
отговорно лице за съответното нарушение е собственикът на превозното средство.
И доколкото е безспорно установено, че процесното МПС
е предмет на договор за лизинг, по който въззивникът
е лизингополучател, то същият определено няма
качеството на собственик, а е само ползвател на вещта на съответното правно
основание. Това правно основание не включва правото да се разпорежда с вещта,
което е основна характеристика на собствеността и което остава в патримониума на собственика-лизингодател.
Обстоятелството, че ползвателят-лизингополучател
фигурира в свидетелството за регистрация на превозното средство, не
представлява основание да бъде третиран като собственик. Напротив – и в
регистрационния документ това лице е отразено именно като ползвател, а не като
собственик на автомобила като при това, там ясно като собственик е вписан
именно лизингодателят „УниКредит
Лизинг“ ЕАД. По същество, това отразяване в регистрационния документ само
удостоверява наличието на конкретно правно основание за лизингополучателя
като ползвател и свързаните с това правомощия пред административните и
контролни органи. Но тези правомощия не включват собствеността. В същия
документ, при полето „собственици на превозното средство“, е вписано и трето
лице с отразяване, че то е подало/получило документите за регистрация, но и за
него, както и за ползвателя-лизингополучател липсва
основание да бъде третирано и считано за собственик въз основа на съответната
регистрация. Действително, съобразно особеностите на този вид договор, лизингополучателят е не само реалният правоимащ
ползвател, а и лицето, на чиято отговорност е възложено плащането на всички
разноски, свързани с ползването на автомобила, но това не е достатъчно
основание, същият да бъде приравняван и третиран като собственик, без това да е
изрично нормативно регламентирано. Подобно схващане би противоречало преди
всичко на целта и смисъла на закона, който съвсем не случайно, само при автоматично
установено нарушение, ангажира именно отговорността на собственика като се дезинтересира от конкретния водач на автомобила и дори
изрично изключва в тази хипотеза, предвидената за другите видове електронни
фишове възможност по чл.189, ал.5 ЗДвП, собственикът да се освободи от
предвидената отговорност като посочи лицето, управлявало автомобила. И това е
така не поради невъзможност водачът да бъде установен, а защото законодателят е
счел това за ненужно, доколкото съобразно чл.483, ал.1, т.1 КЗ, именно регистрираният
и категорично, автоматично и лесно установим притежател на превозното средство,
е основен адресат на задължението за сключване на задължителната застраховка
„гражданска отговорност“ за същото. Това основно задължение за собственика по
чл.438, ал.1, т.1 КЗ не се променя в случай, че той отдаде ползването на
собственото си превозно средство на трето лице по договор за лизинг. Напротив –
този именно договор много ясно регламентира правомощията на страните и сред тях
неминуемо е се включва задължение на лизингополучателя
само да заплаща или да заплаща и да сключва за своя сметка като застраховащ, но
от името на собственика-лизингодател като застрахован,
договорите за застраховка на съответното превозно средство, като при
неизпълнение на това задължение, собственикът-лизингодател
има право да развали договора и да получи обратно собствения си автомобил. Нещо
повече, именно лизингодателят като собственик има правото
и при действащ договор за лизинг да се разпореди с автомобила в полза на трето
лице, защото това основно собственическо правомощие остава в неговия патримониум.
В заключение, след като по силата на
закона и на договора за лизинг, въззивникът не се явява
собственик на съответния автомобил, той не може да бъде третиран като такъв въз
основа на факта, че е вписан в регистрационното свидетелство като ползвател по
договор за лизинг. При празнота на закона и липса на нормативна регламентация
за третиране на лизингополучателя като собственик в
случаите на нарушение по чл.638, ал.4, вр. чл.483, ал.1,
т.1 КЗ, не може правоприлагащите
органи да заместват или попълват липсващите правила чрез аналогия, фактически
обоснована житейска справедливост или по целесъобразност.
При констатацията, че въззивникът
като несобственик на процесното превозно средство към
датата на нарушението, не се явява административно-наказателно отговорно лице
за процесното нарушение, се налага извод за материално-правна
неправилност и незаконосъобразност на оспорения ЕФ, поради което същият следва
да бъде отменен.
При този
изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 ЗАНН, за въззивника е налице основание
за присъждане на обезщетение за разноски, но при липсата на съответно искане и
на представени доказателства за сторени разноски, обезщетение не може да се
присъди.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен
фиш серия Г №0014144, издаден от ОД МВР
Варна, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1, вр.
чл.638, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.461, т.1 КЗ, на И.Б.Ш., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 250.00 лв, на основание
чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: