РЕШЕНИЕ
№ 1394
гр. Пловдив , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330202096 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 16-003128/26.01.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Рибарника
Пловдив“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Славееви гори“ № 1, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 120в, ал. 2 от КТ.
Жалбоподателят моли да се отмени НП. Възразява, че в постановлението е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с ясно и точно
описание на нарушението, доколкото не е посочено работното място на лицата, които
се твърди да са допуснати до работа, къде са се намирали тези при проверката, както и
липсата на нарушение поради различна фактическа обстановка от твърдяната в
обжалвания акт. Сочи се, че липсват и мотиви в постановлението за налагането на
санкция в по-висок размер от минималния. В съдебно заседание представител на
дружеството жалбоподател анализира доказателствата и моли да се приеме, че
нарушението не е установено по безспорен начин. Депозиран е договор за правна
защита и съдействие. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Излага подробни съображения за процесуалната и материалната
законосъобразност на акта. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
1
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Дружеството жалбоподател стопанисвало бистро „Рибарника“ в гр. Пловдив,
ж.к. „Тракия“, ул. „Цар Симеон“ срещу блок 158.
На 15.01.2021 г. около 19:30 ч. била извършена проверка от органите на ОД на
МВР Пловдив по повод медийна изява, че в обекта на дружеството жалбоподател се
извършват дейности, въпреки обявеното извънредно положение и заповед на
министъра на здравеопазването, с която такива дейности се преустановяват. На място
на проверката били установени различни лица. Едни от тях празнували рождените
дени на собствениците на заведението, а другите са били събрани от салонния
управител на бистрото А.Г., която на 23.09.2020 г. била претърпяла тежка катастрофа и
искала да почерпи за своето здраве. По този повод поканила част от персонала и
помолила собствениците да заеме едната зала с тази цел. Това били Д. Д., И. С., сестра
й – Д. Г., Т. П., който бил на работа през деня, колега на име В., неговата приятелка Ц.
и други лица. Малко след като започнало тържеството на място отишли органите на
реда и служители на РЗИ Пловдив.
По повод на проверката била сигнализирана Дирекция „Инспекция по труда“
Пловдив. Затова на главен инспектор към ДИТ Ц.М. била възложена да провери дали
има нарушение на трудовото законодателство. Проверката от нейна страна се
осъществила само по документи, които изискала от дружеството. Резултатите от нея
били, че по-голяма част от служителите на бистрото към 15.01.2021 г. ползват
неплатен отпуск, а именно от 22.12.2020 г. до 29.01.2021 г. Затова било изискано от
директората на ДИТ ОД на МВР Пловдив да представи данни кои лица са присъствали
в бистрото при акцията на охранителния орган. По този повод постъпило писмо с
присъстващите, които били Х. П. – с., Д. Т. – с., А.Г. – у. на обекта, Т. П. – г., И. С. – г.,
Д. Д. – с., Ф. С. – посочена като персонал, и Д. Г. – която е с. на А.Г., но била посочена
в писмото на ОД на МВР Пловдив като персонал в заведението. След проверка на
сключените договори служители на инспекцията установили, че Ф. С. и Д. Г. не били
служители на дружеството и нямали сключен трудов договор с него. На база
изисканите документи служителите на инспекцията М. и Н.К., която редом с М.
работила по преписката, установили лицата, които са били в бистрото и същевременно
са били в неплатен отпуск. Документите били изпратени на Главна инспекция по
труда, от където било получено разяснение, че е налице нарушение по чл. 120в от КТ.
Така или иначе нито М., нито К. не присъствали в момента на проверка от страна на
ОД на МВР Пловдив.
Предвид дадените разяснения и въз основа на резултатите от проверката бил
съставен АУАН № 16-003128/22.01.2021 г. за нарушение на чл. 120в, ал. 2 от КТ за
това, че дружеството е допуснало на въпросната дата и час до работните си места А.Г.
– у. на обекта, И. С. – г., Д. Д. – с. при обявена извънредна епидемична обстановка,
обявена със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. на МЗ, като същите работници ползват
неплатен годишен отпуска за същия период, не са включени в графика за работа и са
допуснати до работните си места. Актът е съставен в присъствието на свидетел и
представителя на дружеството. Актът е подписан от него без да е посочил
възраженията си. Постъпило писмено възражение срещу съставения акт от страна на
дружеството жалбоподател.
2
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл. 414, ал. 1 от КТ имуществена санкция в
размер на 10 000 лв. за посоченото нарушение.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Ц.М. – актосъставител, Н.К., А.Г., писмените обяснения на И. С., А.Г., Д. Д., както и от
приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително
АУАН, разписка за връчване на НП, ведно с известие за доставяне, писмено
възражение вх. № 21005895/25.01.2021 г., заявления за ползване на неплатен годишен
отпуск от И. С., А.Г., Д. Д., ведно със заповеди за разрешаването им, месечен работен
график за януари 2021 г., писмо рег. № 317000-1109/21.01.2021 г. от ОД на МВР
Пловдив до ДИТ Пловдив, Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на МЗ,
оправомощителна заповед № З-0058/11.02.2014 г.
Разпитана в съдебно заседания свидетелката М. потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че тя е извършила
проверката изключително и само по документи, които изискала от дружеството и
установила лицата, които са били е неплатен отпуск, както и лицата, които са
присъствали съгласно писмото на ОД на МВР Пловдив. Посочва, че за резултатите е
била уведомена Главна инспекция по труда, от където получили разяснения за
осъществяването на нарушение по чл. 120в, ал. 2 от КТ, което и наложило съставянето
на АУАН. Показаният й са съответни и допълващи на тези на Н.К., която работила по
случая с актосъставителя. Тя изяснява същите събития по същия начин, като допълва,
че лицата установени като присъстващи били проверени дали са служители на
дружеството и някои от тях не били. Същевременно едно от тези лица било на работа
същия ден, а именно Т. П., за което свидетелства А.Г. и което се потвърждава от
работния график. Затова и това лице не е включено като такова в АУАН. Следователно
се откроява и последователност и допълване в показанията на инспекторите от тези на
свидетелката Г.. Последната признава организирането на събитие (въпреки забраната
към онзи момент), както и че е поканила различни хора, включително от персонала и
свои близки, за да почете свои повод. В този смисъл и поканата е била отправена до Т.
П. и Д. Г., които са присъствали на събитието. За последното свидетелства както Г.,
така и писмото на ОД на МВР Пловдив. Същевременно същите тези лица, но и Ф. С.
не са включени в обвинението по АУАН, тъй като или са имали право да са на
работните си места или въобще не са имали сключени трудови договори.
Същевременно показанията й съответстват на писмените обяснения дадени на етапа на
преписката от нея самата и от Д. и С., които все така сочат, че са били на повод,
организиран от салонния управител.
Поради изложените аргументи показанията на всички свидетели съдът намира
за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие едни с други и с
приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите
съответстват на представения работен график, заявленията и заповедите за
разрешаване на неплатен отпуск. Отделно от това свидетелката Г. излага
неблагоприятни за нея обстоятелства във връзка с нарушаване на правилата, поради
което съдът и на това основание намира показанията й за достоверни.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички от
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираха се
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени,
3
като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН,
като нарушението не е изчерпателно описано и не са посочени подробно
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при
спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН в присъствието
свидетел и на представител на нарушителя, като му е предоставена възможност да
направи възражения срещу него, като е постъпило писмено възражение срещу него. В
акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му не се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното юридическо лице.
Нарушението не е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част индивидуализиращите му белези време, място и авторство, но не всички и
обстоятелства, при които е извършено. Затова може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният не е имал пълната възможност да
разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за
допускане до работното място на работници при обявена извънредна епидемична
обстановка.
Съгласно пар. 1, т. 4 от ДР към КТ „работно място“ е помещение, цех, стая,
нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено
място в предприятието, където работникът или служителят по указание на
работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото
правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При
извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на
работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.
Предвид горното всеки един от установените в АУАН и НП работници е следвало да
бъде установен в онова помещение или стая, в което според работодателя е следвало да
полага труда си. Предвид това е следвало да бъде посочено кое е онова място, на което
са били установени, както и кое е работното им места поотделно, така че всичко това
да може да бъде установено от съда и да бъде проверено чрез събирането на
доказателства. Липсата на тези обстоятелства преграждат възможността на въззивната
инстанция да провери дали действително е извършено нарушение, както и да бъде
установено кое е било работното място на същите лица. От друга страна самото
дружество жалбоподател е било поставено в невъзможност да се защити и да
организира защитата съобразно евентуално твърдяното място, на което са били
установени твърдените лица, и съответства или не то с работните места на всеки един.
Това съществено е ограничило правата на дружеството, като представлява нарушение
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно води до липса на пълно описание
на твърдяното нарушение. По тази причина съдът намира възражението за
основателно, наказателното постановление за незаконосъобразно, а оттам и следва да
се приложи последицата – то да бъде отменено.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
4
на становище, че неправилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл.120в, ал. 2 от КТ. Посочената норма гласи, че когато при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на
държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите
до работните им места за периода, определен в заповедта. От обективна страна
дружеството жалбоподател не е осъществило всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно се установява, че за 15.01.2021 г. е била обявена извънредна
епидемична обстановка със заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-677 от
25.11.2020 г., изменена и допълнена със заповед № РС-01-718/18.12.2020 г. с които е
преустановена част от работата на заведенията в страната. Безспорно се установява и че
лицата А.Г., Д. Д. и И. С. са работници при дружеството жалбоподател в обекта му
бистро „Рибарника“, както и че същите за датата на проверката са били в неплатен
годишен отпуск. Не се установява обаче да е налице недопускане до работните места
на същите тези работници и служители. Възприетата фактическа обстановка,
показанията на свидетелката Г., писмените обяснения на същите тези работници,
показанията на свидетелката К. и писмото на ОД на МВР Пловдив дават основание да
се приеме, че присъствието на тези работници в бистрото не е било по повод
извършване на трудовите им задължения, а честването на повод от страна на А.Г..
Именно в това се състои и разликата с допускането да работните им места, където по
същността си те биха извършвали работа или биха има възможност да извършат
такава. По настоящото дело се установи точно обратното, че те са присъствали там, но
не и по повод на полагане на труда се. Не се установиха обстоятелства, нито се
ангажираха доказателства от страна на въззиваемата страна за оборване на тези изводи
и установяване, че същите лица всъщност да изпълнявали трудовите им задължения и
са били на работни си места. Именно поради това съдът приема, че не се доказва от
обективна страна посочените лица да са били на работните си места, а оттам и не е
нарушено задължението на работодателя да не ги допуска до работните им места.
Предвид възприетата тези съдът на счита, че следва да се произнася за
субективната страна на спора, която така или иначе е обективна и безвиновна, както и
по справедливостта на наказанието.
Съобразявайки всичко изложено съдът смята, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно - издадено поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, незаконосъобразно от материалноправна страна
заради неустановяването на всички признаци от обективна страна на нарушението,
поради което следва да се отмени. Доколкото страната, в чиято ползва е изходът на
спора, не е поискала присъждането на разноски нито с жалбата, нито в съдебно
заседание, въпреки че предоставен договор за правна защита и съдействие, такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-003128/26.01.2021 г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Рибарника Пловдив“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Славееви
5
гори“ № 1, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000 лв. за нарушение на чл. 120в, ал. 2 от КТ.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6