Решение по гр. дело №6377/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2084
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20215330106377
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2084
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330106377 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от В. Г. Д. срещу „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 63.83 лева законна лихва за периода
12.02.2019 г. до 17.02.2021 г. върху главница в размер на 311.78 лева, която главница е
присъдена на ищеца с влязло в сила Решение от 09.04.2020 г. по в.гр.д № 1044/2020 г. по
описа на ОС – Стара Загора..
Считат, че законната лихва се дължи от деня на неоснователното заплащане на
главницата, а именно от дата 23.11.2018 г., но счита, че най-късно това е станало от
12.02.2019 г. от когато е начислил обезщетението.
За вземанията ищците се снабдили със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4767/2021
г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът възразил в срок, което пораждал интересът им
от предявяване на настоящите искове. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4767/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който в срок е подал възражение срещу нея. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
1
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1
ЗЗД.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на
17.06.2021 г./л.29/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на 30.08.2021 г.
/л.34/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на
ищеца още в исковата молба.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 25 лева
разноски в заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
В заповедното производство ищецът се представлява от адв. Б., на която е
определено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, съгласно чл.38 ЗА, което ще и
се присъди в пълен размер.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 25 лева – платена
държавна такса, която на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди в пълен размер.
По делото ищецът се е представлявал от адв. М.Л., който е поискал присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.5- гръб/, съгласно който на ищеца
е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. М.Л.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М.Л. в размер на 300
лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
ДЪЛЖИ НА В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 63.83 лева,
представляваща законна лихва за периода 12.02.2019 г. до 17.02.2021 г. върху главница в
размер на 311.78 лева, която главница е присъдена на ищеца с влязло в сила Решение от
2
09.04.2020 г. по в.гр.д № 1044/2020 г. по описа на ОС – Стара Загора, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4767/2021 г. по описа на
Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА В. Г. Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 25 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 25 лева – разноски по ч.гр.д. № 4767/2021 г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА адв.К.
И. Б. сумата в размер на 360 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за ч.гр.д. №
4767/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА адв.
М.Л.Л. сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за исковото
производство.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3