Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Делчева от ОП- Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 26/2023 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Кевидан“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение
№85/23.12.2022
г.,
постановено по анд №72/2022
г.
по описа
на Районен съд
- Момчилград. Касаторът намира решението за неправилно, като постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита,
че оспореното
решение е основано на избрани обстоятелства, при игнорирането на други, довело
до неговата незаконосъобразност. Необосновано районният съд приел, че трудовите
функции на лицето Р. К. се изразявали, както в издаване на касови бонове на
клиенти на заведението, така и в сервиране и отсервиране.
Административнонаказателната отговорност на
дружеството била ангажирана за това, че е допуснало до работа горното лице,
изпълняващо трудови функции, като издава касов бон на стойност 30,10 лв. Счита,
че изпълнението на последната дейност по издаване на касов бон не представлява
трудова такава, респ. дружеството не е имало качество на „работодател“,
спрямо лицето Р. К., поради което не е нарушило разпоредбата на чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1 от КТ.
Счита също, че декларацията по чл.402 от КТ няма обвързваща материална доказателствена
сила, както и че тази декларация е предварително
изготвена бланка, съдържаща основните елементи на трудово правоотношение.
Излага съображения, че изпълняваната от Р. К. дейност не е такава по
предоставяне на работна сила, а се извършва по силата на пълномощно от
търговеца, за извършване на дейност като търговски пълномощник. По горните
съображения иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа подадената касационна жалба.
Ответникът – Директор на Дирекция
“ИТ”, гр. Кърджали, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата
за неоснователна. В представеното по
делото писмено становище, излага доводи за законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско
възнаграждение, ако то е над минималния размер, определен в Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Кърджали,
намира жалбата
за неоснователна и моли да се
остави в сила решението на РС – Момчилград. Счита,
че нарушението
е доказано,
поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на касатора.
Касационната жалба е допустима - постъпила е в
срок и е подадена от надлежно легитимирано
лице
- страна по
анд №72/2022 г. по описа
на Районен съд
- Момчилград.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното решение, РС - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление №09-002426/29.09.2020 г., издадено от директора
на Д „ИТ“ - Кърджали, с което на дружеството-касатор
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 1 500 лева, за нарушение по чл.61, ал.1, вр. с чл.
62, ал.1 от КТ, за това, че не е сключило трудов договор с Р. К., преди й постъпването на работа. С горното решение дружеството е осъдено да заплати на ИА „ГИТ“, гр.София,
и разноски по делото, в размер на 100 лв.
За да постанови решението
си районният съд
е обсъдил събраните по делото доказателства, като приел,
че описаното нарушение е доказано по безспорен
начин. Позовавайки се на данните от извършената проверка, показанията на свидетелите Л. И., Е. Ю. и А. С., и на декларацията, попълнена от Р. К., съдът е намерил за безспорно установено по делото, че горното
лице е осъществявало трудова дейност в полза
на жалбоподателя. Последната дейност
била възприета от свидетелите-очевидци – С., Ю. и С.,
извършили проверката. Обсъдена е подписаната от работника декларация по чл. 402 КТ, както и показанията на свидетелката В. К., които
съдът не кредитирал, като подкрепящи единствено защитната теза на жалбоподателя
и тъй като лицето е било в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател. Прието е, че работодателят „Кевидан”
ЕООД, не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването
му на работа, в нарушение на разпоредбите чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1 от КТ, поради което законосъобразно била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Във
връзка с възраженията на жалбоподателя, че констатираната дейност е такава,
осъществявана от надлежно упълномощен търговски пълномощник, съдът е посочил, че
представеното пълномощно не съдържа такова упълномощаване на лицето Р. К. за
изпълнението на трудови функции като сервиране, отсервиране
и издаване на касови бонове. По
горните съображения, районният съд стигнал до извода, че издаденото НП следва
да бъде потвърдено, като законосъобразно.
При
извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът намира, че същото е
валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не се констатираха нарушения
на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила.
Изводите
на въззивния съд за съставомерност
на деянието и доказаност на нарушението са правилни и
се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилен е и изводът на районния
съд, че в конкретната хипотеза лицето е престирало работната
си сила и правоотношенията между страните са трудови, поради
което приложими за тях са разпоредбите на КТ.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност
на касатора е ангажирана за това,
че при
извършена на проверка по спазване на трудовото законодателство се установило, че в обект:
***, в землището на ***, стопанисван от касатора, е установено, че дружеството, в качеството му на
работодател, не
е сключило трудов договор в писмена форма с работника Р. Ю. К., преди
постъпването й на работа като *** в обекта на контрол. Посочено е, че към
момента на проверката лицето обслужва клиент и издава касов бон на стойност
30,10 лв., както и че в попълнената от работника декларация по чл.402, ал.1,
т.3 от КТ, са декларирани факти и обстоятелства, свързани с осъществяване на
трудова дейност на длъжността „***“ в проверявания обект. Изпълнението на дейността по обслужване на клиенти, характерна
за длъжността „***“ е описана както в съставения АУАН, така и в издаденото НП,
поради което неоснователни са доводите на касатора,
че административнонаказателната отговорност на дружеството
била ангажирана само и единствено във връзка с издаването на касов бон, не и за
дейността по сервиране и отсервиране, характерна за
горната длъжност.
По делото
е приложена и писмена декларация, подписана от Р. К., в която е посочено, че от 07.07.2020 г. работи като
*** за „Кевидан“ ЕООД, с работно време от 11.00 до 13.00
часа, при месечно трудово възнаграждение от *** лв., с почивка в работния ден от
1 час. В декларацията лицето е посочило също, че няма сключен трудов или граждански
договор, не е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен
трудов договор, както и че по време на проверката е обслужвала клиент и издала
касов бон. Така попълнената декларация
е валиден частен свидетелстващ документ. Действително, последната не се ползва
с обвързваща съда формална доказателствена сила, но преценката й в съвкупност
с всички останали доказателства, писмени и гласни такива,
води до извод за
наличието на трудово правоотношение между работника и дружеството-касатор.
При тези
факти съдът намира,
че правилно
констатираното деяние е било квалифицирано като нарушение на чл.61,
ал.1,
вр.чл.62, ал.1 КТ,
т.к. в случая безспорно е
установено,
че на 07.07.2020
г., К. е престирала работна сила
по трудово правоотношение,
което е следвало да се оформи със трудов договор в писмена
форма и то преди постъпването й на работа.
По изложените от районния
съд съображения, които настоящата инстанция не следва да повтаря, неоснователни се
явяват и възраженията, поддържани и пред касационната инстанция, че лицето,
за което се твърди,
че е престирало труд,
всъщност извършвало дейност като
търговски пълномощник, по силата на приложеното по делото пълномощно. В тази
връзка следва да се отбележи също, че съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения, поради което соченият от касатора
институт е неприложим към трудовите правоотношения.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореното
решение е законосъобразно и следва да
се остави в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното от ответната
страна искане, касаторът следва да заплати на ИА „Главна
инспекция по труда“, гр.София, разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №85/23.12.2022
г., постановено по анд
№72/2022 г. по описа
на Районен съд
- Момчилград.
ОСЪЖДА
„Кевидан“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, деловодни разноски в размер на 80 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.