Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, ….02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ***,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
януари две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ****, като разгледа докладваното
от съдията
гр.д.
№ 5839 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от И.Б.И., ЕГН **********,
срещу В.И.Д., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че И.Б.И. е собственик на ПИ с идентификатор ***,
находящ се в ***, местност ***, с площ от 703 кв.м.,
стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 2177, при съседи имоти с
пл. номера ***, ***и ***, на основание наследяване и изтекла придобивна давност. Иска се на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
да бъде отменен КНА за собственост, издаден в полза на ответника В.Д..
Твърди се в исковата молба
следното: Ищецът е придобил ПИ *** по силата на наследяване от неговия баща ***И.Б.,
починал на 25.02.1992г., и неговата майка – ***, починала на 23.02.2009г. По
силата на НА за дарение на недвижим имот ***И.Б. е придобил собствеността на 500 кв.м. ид.ч.
от лозе, находящо се в землището на кв. „***“,
местност „***“, цялото с площ от 2000 кв.м. След като бащата на ищеца починал,
ищецът придобил собствеността върху ½ ид.ч. от
недвижимия имот, а след това и останала ½ ид.ч.
по наследство от неговата майка. Излага се, че от 1975г. ищецът започнал да
помага на баща си при обработването на лозето. Мястото, което обработвали, било
1000 кв.м. През месец юни 2018г. получил уведомление от СГКК, с което бил
уведомен, че е започнала процедура по изменение на КР на недвижимите имоти,
която се състои в заличаването на ищеца, като собственик на процесния
имот по заявление на ответника, т.е. ответникът бил вписан, като собственик.
След справка в СГКК ищецът
установил, че ответникът се сдобил с КНА за собственост на имота на основание давностно владение. Сочи се, че ответникът никога не е
владял имота. Твърди се, че ищецът през есента на 2018г. изорал мястото, но по
погрешка изорал пътя, който не е реализиран на място, не е и трасиран. Дадени
му били предписания да възстанови пътя и да трасира. Издаден бил протокол за
координиране, трасиране и означаване на границите с ПИ 2177. В разписните
книги, като собственик на имота бил вписан бащата на ищеца.
С уточнителна
искова молба се сочи, че И.Б. ***е станал собственик на процесния
имот на основание покупко-продажба по силата на НА за покупко-продажба от
1936г. След това И.Б. ***е подарил на сина си и наследодател на ищеца ***Б. 500
кв.м. ид.ч. от собствения си имот, целия с площ от
2000 кв.м.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника. Сочи се, че не е налице идентичност между процесния имот и имота, придобит по дарение от И. ***.
Евентуално се сочи, ако е налице идентичност, ищецът не е упражнявал фактическа
власт върху имота. Излага се, че процесният имот е
собственост на ответника по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Същият е започнал да владее имота през
1995г.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от представения по
делото НА за дарение на недвижим имот с номер 130, по дело с номер 5136/1975г.,
че И.Б. ***е подарил на сина си ***И.Б.
500 кв.м. ид.ч. от собственото си лозе, находящо се в землището на с. ***, Варненско, м-ст „***“, цялото с площ от 2000 кв.м. при съседи за
цялото място: ДЗС, ***, Д. ***и ***. Посочено е, че при издаване на акта е
представен НА с номер 49 от 1936 г.
Установява се от НА за покупко-продажба
на недвижим имот с номер 49 по дело 1269/1936г., че *********е продал на И.Б. ***собственото
си лозе, с площ от 2000 кв.м. (2 дка), находящо се в ***.
Видно от удостоверение за наследници
на ***Б., починал на 25.02.1992г., негови наследници са *** и И.Б.И.. Видно от
удостоверение за наследници на ***, починала на 23.02.2009г., неин наследник е
единствено И.Б.И..
Видно от заверен препис на регистър
на имот, имот с номер 2177, с площ от 872 кв.м.,
лозе, е със записан собственик ***Б., на основание НА с номер 130, по дело с
номер 5136 от 1975г.
Установява се от КНА за собственост
на недвижим имот, придобит по давност, с номер 62, том 1, рег. номер 2479, дело
178 от 2018г., че на 07.06.2018г. В.И.Д. е бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот с ид.
номер ***, с номер по предходен план 2177, находящ се
в гр. ***, м-ст ***.
От представения по делото протокол за
координиране, трасиране и означаване на границите на ПИ *** по КК на гр. *** се
установява, че на 14.12.2018г. в с.о. *** по искане на И.И.
инж. ***е извършила координиране, трасиране и означаване на границите на ПИ
2177. Трасирането и означаването на граничните точки било извършено в
присъствието на И.И..
От НА с номер 67 по дело 12416/1993г.
се установява, че ***е продала на Д.И. ***следния свой недвижим имот: 500 кв.м.
ид.ч. от лозе, цялото с площ от 2000 кв.м., находящо се в гр. ***, м-ст „***“
при граници от двете страни път, *** и ***Б.. Видно от НА с номер 131 по дело
5137 от 1975г. И.Б. ***е подарил на внучка си Милка Андреева 500 кв.м. ид.ч. от собствения си имот лозе, находящо
се в землището на с. ***, м-ст „***“, цялото с площ
от 2000 кв.м. при граници ДЗС, ***, Д. ***й ***.
По делото е допуснато извършването на
СТЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: С НА
130/04.06.1975г. И.Б. ***дарява на сина си ***И.Б. ид.ч.
от 500 кв.м. от собственото си лозе, цялото с площ от 2000 кв.м., находящи се в м. „***“, землище „***“, Община ***, при
граници ДЗС, ***, Д. ***и ***. По това време е действал КП от 1960г., който е
първият за мястото. Налице е съвпадение между местонахождението на имот, описан
в НА от 1975г. и местонахождението на имота с пл. номер 978 по КП от 1960г.
Налице е съвпадение между собственика И. ***по пл. номер 978 по КП 1960г. и
собственика, описан в НА от 1975г. ***Б., като първият е дарител на втория.
Налице е идентичност между имота, описан в НА от 1975г. и този с пл. номер 978
по КП от 1960г. Налице е частична идентичност на имота, описа в НА от 1975г. и процесния имот ПИ ***. Към момента на огледа на място от
вещото лице – 22.12.2019г. имотът е бил незастроен, неограден, нестопанисван и
обрасъл с тревна и храстова растителност. ***Б. и/или неговият наследодател И.Б.
се явява собственик на имоти по предходни планове, които са частично идентични
с процесния. В.Д. не се явява собственик на имот в
обследваната зона по никой от плановете, действали за територията. Не може да
се направи съпоставка за идентичност между процесния
имот и имотът, обективиран в НА 49 по дело с номер
1269/02.10.1936г., тъй като към 1936г. е липсвал изготвен план за територията.
Купувачът И. ***обаче е уставен като собственик на имот с номер 978 по първия
действащ КП от 1960г.
В открито съдебно заседание са
разпитани на страната на ищеца свидетелите ***П. и ******. От показанията на
св. П. се установява, че същият познава ищеца от 1967 година. Заедно с ищеца
свидетелят е посещавал процесния имот. Излага, че И.Б.И.
е обработвал имота, който преди това бил обработван и от неговия баща.
Обработваният имот бил около декар. Свидетелят сочи, че последно е посетил
имота през 2009г. В тази насока са и показанията на св. ***, която сочи, че процесният имот е владян от ищеца и неговия баща. Излага,
че последно е ходила в имота преди четири, пет години.
В открито съдебно заседание на
страната на ответника са разпитани и свидетелите ***и ***. От показанията на
св. *** се установява, че същият знае за процесния
имот от 2005г. От тогава го е посещавал всяка година, за да бере грозде.
Последно е ходил в имота през 2018г. Сочи, че за лозето се е грижела съпругата
на ответника и неговите синове. Свидетелят ***заявява, че е видял процесния имот преди 5 години, тъй като го е посещавал, за
да бере грозде.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 124 ГПК. Предмет на положителния установителен
иск за собственост е правото на собственост или ограниченото вещно право на
ищеца върху имота. В тежест на ищеца е да докаже това право.
От заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, което съдът кредитира изцяло, тъй като същото кореспондира и
допълва останалите писмени доказателства, се установи, че с НА 130/04.06.1975г.
И.Б. ***е дарил на сина си ***И.Б. ид.ч. от 500 кв.м.
от собственото си лозе, цялото с площ от 2000 кв.м., находящи
се в м. „***“, землище „***“, Община ***, при граници ДЗС, ***, Д. ***и ***. По
това време е действал КП от 1960г., който е първият за мястото. Налице е
идентичност между имота, описан в НА от 1975г. и този с пл. номер 978 по КП от
1960г., собственик на който е бил И. ***. Налице е частична идентичност на имота, описа в НА от 1975г. и процесния имот ПИ ***. Разминаването се дължи поради
различната квадратура на имотите по всеки план.
Установи се, че с НА за
покупко-продажба на недвиижм имот с номер 49 по дело
1269/1936г. *********продал на И.Б. ***собственото си лозе, с площ от 2000
кв.м. (2 дка), находящо се в ***. Този имот е бил
записан под номер 978 по КП от 1960г. Т.е. основанието, на което И.Б. ***е
станал собственик на имот лозе с площ от 2000 кв.м. е покупко-продажба. Именно И.
***е дарил 500 кв.м. от този имот на сина си ***Б.. Следователно за съда е
основателен изводът, че към 1975г. ***Б. е станал собственик на тези 500 кв.м.
от имота, които могат да бъдат индивидуализирани към него момент. Установи се
по делото, че ищецът И.Б.И. е единствен наследник на ***Б. и неговата съпруга,
поради което наследството на ***Б., в което се включва и процесният
имот, е преминало в патримониума на ищеца през 2009г.
В колизия влизат събраните по делото
свидетелски показания. От една страна показанията на свидетелите ***П. и ******
са в насока, сочеща, че И.Б.И. е обработвал процесния
имот, който преди това бил обработван и от неговия баща. Свидетелят П. посочи,
че последно е посетил имота през 2009г., а свидетелката ***, че последно е
ходила в имота преди четири, пет години. От друга страна свидетелските
показания на ответника ***и *** са в срещуположната посока, а именно, че
ответникът и неговото семейство обработвали имота, като от 2005г. *** всяка
година посещавал имота, за да бере грозде и последно е ходел в него през
2018г., а свидетелят ***посетил имота преди пет години, отново за да бере
грозде.
Това разминаване в показанията на
свидетелите поставя под съмнение заключението, изложено в представения от
ответника КНА, че последният е станал собственик на имота, поради изтекла в
негова ползва придобивна давност.
При такова разминаване в
свидетелските показания, съдът намира, че следва да се позове на установеното
по делото, а именно, че ищецът е станал собственик на процесния
имот по наследство след смъртта на своя баща и своята майка през 2009г.
Основанието, въз основа на което бащата на ищеца и негов наследодател е
придобил собствеността върху имота е дарение, извършено в негова полза от И. ***,
който чрез покупко-продажба е закупил парцел земя, съвпадащ по местонахождение
с настоящия имот през 1936г. Следователно връщайки се назад във времето и
проследявайки придобивните основания, изложени от
страните в производството, настоящият съдебен състав намира, че доколкото освен
свидетелските показания в полза на ответника, които обаче се разминаха с
показанията в полза на ищеца и останалия събран доказателствен
материал по делото, В.Д. не успя да ангажира други доказателства, които да
установят придобиване собствеността на имота.
Освен това и за допълнение съдът
следва да изложи, че ищецът е извършил действия, представляващи индиция, че не се е отказал от владението на имота, а
напротив, манифестирал е такова владение, чрез искането си, по което инж. ***е
извършила координиране, трасиране и означаване на границите на ПИ с номер 2177.
С оглед на всичко гореизложено съдът
намира, че ищецът успя да установи, че е
собственик на процесния имот. Ответникът не
установи права, които да противопостави на ищеца. Искът следва да бъде уважен,
както и искането по реда на чл. 537 ГПК за отмяна на издадения в полза на
ответника КНА.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените
от последния разноски в производството, съобразно представения по делото списък
по реда на чл. 80 ГПК, в размер на 523,60 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И.Б.И., ЕГН **********, с адрес *** и В.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, че И.Б.И. е собственик
на ПИ с идентификатор ***, находящ се в ***, местност
***, с площ от 703 кв.м., стар идентификатор – няма, номер по предходен план –
2177, при съседи имоти с пл. номера ***, ***и ***.
ОТМЕНЯ издадения в полза на В.И.Д., ЕГН **********, КНА за собственост на
недвижим имот, придобит по давност, с номер 62, том 1, рег. номер 2479, дело
178 от 2018г. за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот с ПИ *** по КККР, одобрени със Заповед номер РД – 18
– 73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АК, находящ
се в ***, местност ***, с площ от 703 кв.м., стар идентификатор – няма, номер
по предходен план – 2177, при съседи имоти с пл. номера ***, ***и ***.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.Б.И., ЕГН **********,
сумата от общо 523,60 лв.,
представляваща сторени в производството разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – ***, подадена в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: