Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260031 Година
2022, 25.02 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд .………………….....……
граждански състав ………………………
На двадесети октомври ..............………….……
Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар …………………………….…… Жана Кметска …………..…………………………
Прокурор ……….....………………………..……........……………........……………….………
като разгледа докладваното от ………….………
Р. Калиманова ……………....…………
гражданско дело номер …..…… 2401 …… по
описа за …... 2020 ...….. година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 108 от ЗС.
Образувано е по повод исковите претенции на С.К.К., ЕГН **********,***,
ж. к. „К. с.“, бл. ***, вх. *, ет. *; Е.К.Д., ЕГН **********,***; Д.Д.Т., ЕГН **********,***;
Н.С.Т., ЕГН **********,*** и М.С.Т., ЕГН **********,***, чрез процесуалните им
пълномощници, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Оборище“ №90, ет. 1 против
„Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление ул. „Евлоги Георгиев“ №38, представлявано от Мариана Цветкова
Петрова за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че
ищците са собственици на сграда с идентификатор №58356.506.566.1, намираща се в
град Приморско, община Приморско, област Бургас, по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-106/09.12.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на
сградата: град Приморско, ул. „Черно море“, разположена в поземлен имот с
идентификатор №58356.506.566, със застроена площ от 87 кв. м., брой етажи 2
(два), преназначение: курортна, туристическа сграда, както и за осъждане на
същото да им предаде владението върху
нея. Претендират се от ищците и сторените от тях съдебно-деловодни разноски. В
подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.
В исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, ищците твърдят, че били
собственици по силата на наследяване и давност на сграда с идентификатор
№58356.506.566.1, със застроена площ от 87 кв. м., състояща се от два броя
надземни етажи, с предназначение курортна туристическа сграда, находяща се в
град Приморско, община Приморско, област Бургас, в поземлен имот с
идентификатор №58356.506.566. Същата се владеела от ответника.
Те били непреки
наследници на С. К. А., бивш жител ***. По негово заявление с решение на
Кюприйския селско общински съвет, Бургаска околия, му било разрешено да построи
в село Кюприя на общинско място, показано в заявлението му, с площ от 2 дка и 5
ара, една къща за живеене.
Той започнал да
осъществява владение върху този общински терен от момента, в който му било
отстъпено право на строеж върху него през 1919 година. Владението осъществявал
несмущавано, в резултат на което придобил собствеността върху терена към месец
април 1939 година, с изтичане на 20-годишна давност по реда на Закона за
давността от 1898 година, действал до 1951 година. След смъртта му през 1971
година правото на собственост върху процесния имот наследили неговите
наследници, поради което към момента на извършеното през 1977 година
отчуждаване на част от имота и незаконно завземане на друга част от него от
страна на държавата, същият бил тяхна собственост, независимо, че те не се били
снабдили с документ, удостоверяващ правото им на собственост.
Нямало данни приживе
наследодателят на ищците да се бил позовал на изтеклата давност. Позоваване на
такава било сторено от неговите наследници в хода на инициираното от тях
реституционно производство за поземления имот. Съгласно чл. 34 от Закона за
давността, /отм. 1951 година/, можело да се придобиват чрез давност правото на
собственост и други вещни права върху недвижими имущества с непрекъснато
владение в продължение на 20 години, без да има нужда от юридическо основание и
добросъвестност. Позоваването на придобивна давност можело да бъде направено
както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства,
съобразно приетото от последващата тълкувателна практика на касационната
инстанция. Поради това, правото на позоваване на придобивната давност на
основание чл. 79 ЗС не било с оглед личността и не се погасявало със смъртта на
владелеца, а се включвало в наследството му. Имуществото на наследодателя
преминавало към наследниците му като съвкупност от права, задължения и
фактически състояния. Владението, осъществявано от едно лице спрямо недвижим
имот в срока, установен от закона, което било починало преди да се позове на
последиците на придобивната давност, се включвало в наследството му. В същото
се включвало и правото на наследниците му да се позоват на изтекла в полза на
наследодателя им придобивна давност, щом са продължили владението. При наличие
на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитали
от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79,
ал. 2 ЗС. Така казаното се отнасяло и до придобивната давност по Закона за
давността от 1898 година предвид еднаквостта на уредбата по същия и по ЗС
досежно елементите на фактическия състав, с изключение установените срокове на
давностно владение като условие за придобиване на собствеността. С оглед на
това, за ищците правен интерес от позоваване на придобивната давност бил
възникнал към момента на приемане на ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС,
към който момент за тях възникнало правото да искат възстановяване на
собствеността върху отчуждения недвижим имот, наследен от техния наследодател,
което те и сторили.
Действащият регулационен
план на град Приморско бил одобрен със Заповед №1092/25.03.1962 година, а в
кадастралната основа на плана, изработена през 1959 година бил заснет имот с
пл. № 414. В разписния списък към плана същият бил записан като двор на С.
Костадинов Атанасов, а в забележка било посочено удостоверение №472 от
14.04.1965 година и признато право на строеж. Посочено било също, че по
регулация за този имот били образувани два урегулирани парцела - V и XI в кв.
38.
С решение, обективирано
в протокол от 18.07.1967 година на ИК на СОНС - село Приморско на Ц. В. Ц.било
отстъпено право на строеж върху урегулирано дворно място в кв. 38, парцел XI по
регулационния план на населеното място. Към този момент целия имот с пл. № 414,
включително отредения за част от него парцел XI в кв. 38 по плана на с.
Приморско бил собствен на С. К. А.и се водил на негово име в разписния списък
към плана в СОНС - с. Приморско. През 1969 година Ц. В. Ц.изградил в парцел XI
в кв. 38 сграда по силата на отстъпеното му право на строеж, но излязъл извън
разрешения му обем. Така била изградена и възникнала процесната сграда. Тъй
като правото на строеж било учредено от несобственик на земята, сградата по
приращение станала собственост на собственика на земята С. Костадинов Атанасов,
а при смъртта му през 1971 година собствеността върху нея преминала върху
наследниците му. Със заповед № 933/15.10.1975 година на Председателя на Окръжен
народен съвет - Бургас било одобрено сливането на парцели IV, V, XI в кв. 38 по
плана на с. Приморско, окръг Бургаски в един парцел IV в същия квартал по
приложената към заповедта скица за разширение на терена на почивната станция на
Комитета за държавен и народен контрол.
Със заповед №
386/18.03.1977 година на Председателя на Окръжен народен съвет - Бургас било
заповядано отчуждаването на отстъпеното право на строеж и построената от Ц. В.
Ц.в бившия вече парцел XI-414 в кв. 38 процесна жилищна сграда. Същото, обаче
не произвело действие, тъй като било извършено от несобственик, а именно лицето
Цеко Василев Цеков. Сградата продължила да бъде собственост на наследодателя на
ищците, а при смъртта му преминала в собственост на неговите наследници.
Със заповед № 36 от
10.01.1976 година на Председателя на Окръжен народен съвет - Бургас на
основание чл. 95 от ЗТСУ, вр. чл. 63, ал. 1 и чл. 98 от ЗТСУ и Протокол на
комисията по чл. 265 от ППЗТСУ от наследниците на С. К. А.било отчуждено
отстъпеното право на строеж върху бившия парцел V-414, ведно с жилищните сгради
в него, направените подобрения и трайни насаждения в същия парцел, както и 640
кв. м. от дворното място. Отчужденият терен бил включен в отредения за почивни
домове парцел IV, кв.38 по плана на с. Приморско. За разликата над отчуждените
640 кв. м. от терена и до пълния му размер от 2500 кв. м. или за 1860 кв. м. нямало проведени отчуждителни
процедури. Последната незаконно била завзета от държавата и включена в
отредения за почивен дом парцел ІV в кв. 38 по плана на с. Приморско.
На основание ЗВСНОНИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС на наследниците на С. К. А., в рамките на
образувано съдебно производство против мълчаливия отказ на Кмета на Община
Царево, било възстановено правото на собственост по отношение на имот с площ от
2 декара и 5 ара. Същите върнали полученото обезщетение за недвижимия имот и
правното действие на отмяната на отчуждаването било настъпило. След
постановяване на съдебното решение поземленият имот не им бил върнат от
държавата. Поради това и невъзможност да постигнат изменение на кадастралната
карта чрез въвеждането като самостоятелен поземлен имот на възстановения им
терен ищците, както и Н. К. завели иск по чл. 108 от ЗС, в рамките на който
процес претендирали имота като реална част от имот с идентификатор №
58356.506.256, целият с площ от 6497 кв. м. Сградата била нанесена на картата с
идентификатор №58356.506.256.7, но не била предмет на делото. С постановеното
по делото решение ищците по този иск били признати за собственици на реална
част от 2163 кв. м. от посочения по-горе имот и осъдили държавата да го
освободи и да им го предаде. Реална част с площ от 2163 кв. м., призната като
собствена на ищците, била въведена в кадастралната карта като самостоятелен
поземлен имот с идентификатор № 58356.506.566. В него се намирала процесната
сграда, вече с променен кадастрален идентификатор, а именно № 58356.506.566.1,
образуван от кадастралния идентификатор на поземления имот.
На 16.05.2019 година в
търговския регистър по партидата на ответното дружество била вписана апортна
вноска в капитала му, включваща процесната сграда с кадастрален идентификатор №
58356.506.256.7. Вписването било извършено с акт на длъжностното лице по
регистрацията № 20190516161404. Като едноличен собственик на капитала било
вписано Министерство на младежта и спорта, а в устава му за такъв била посочена
държавата. Така извършеният и вписан апорт бил недействителен; правото на
собственост върху процесната сграда не било преминало в патримониума на
ответника, тъй като вносителят на апортната вноска не бил собственик на
процесната сграда - обект на вноската.
Ответното дружество
понастоящем владеело процесната сграда и опитите на ищците да разрешат с него
извънсъдебно правния спор относно собствеността върху нея останали
безрезултатни.
Ответното дружество, на
което съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в
указания му от съда и закона срок е депозирало по делото писмен отговор, с
който е изразило становище по така предявените против него искови претенции. С
него те са оспорени изцяло по следните съображения:
Не се оспорва на първо
място факта на приключилия с решение в полза на ищците процес по чл. 108 от ЗС
досежно процесния недвижим имот - земя, посочена от ищците в исковата им молба.
Сочи се, че на техния
наследодател с протокол КСОС от 1919 година било разрешено да построи върху
общинско място една къща. Със заповед № 36 от 10.01.1977 година на Общински
съвет - Бургас било отчуждено отстъпеното право на строеж на върху бившия
парцел V-414. С протокол от 18.07.1967 година на ИК на СОНС на лицето Ц. Ц. било
отстъпено право на строеж за построяване на сграда в кв. 38, парцел XI по
регулационния план на село Приморско. Сградата била изградена от него, а със заповед
№ 386/18.03.1977 година било заповядано отчуждаването на отстъпеното право на
строеж.
Ответникът придобил имот
с идентификатор №58356.506.256 с площ от 6142 кв. м., ведно със сградата,
предмет на настоящия спор на дата 16.05.2019 година. С АЧДС от 23.06.2008
година имотът бил преотстъпен на Министерски съвет за управление, а със Заповед
№ РД-09-18 от 13.03.2018 година бил преотстъпен на Министерство на младежта и
спорта.
Твърди, че сградата в
имота никога не се била ползвала или владяла от ищците. Същата, според
твърденията по искова молба, била построена от лицето Ц. Ц. въз основа на
отстъпено му право на строеж върху кв. 38, парцел XI по регулационния план на
с. Приморско. Оспорено е твърдението, че към 1967 година наследодателят на
ищците бил собственик на имот с пл. № 414 въз основа на давност. В тази връзка
се изтъква, че в протокола от 1919 година на Кюприйски общински съвет, с който
протокол на наследодателя на ищците било отстъпено право на строеж за изграждане
на сграда липсвали индивидуализиращи белези относно общинския имот.
Не било установено
действията по стопанисване на постройката, за която имало отредено право на
строеж да са били преобразувани във владение на земята и съответно на коя част
от земята, а също така и правото на собственост върху имота, върху който Ц. Ц.
изградил процесната сграда, както и сочената придобивна давност върху имота.
Оспорено е на следващо
място твърдението, че правото на строеж било учредено от несобственик на земята
и така сградата по приращение била станала собственост на наследодателя на
ищците, както и това, че заповяданото отчуждаване на отстъпеното право на
строеж на Ц. Ц. не могло да произведе правно действие, тъй като било извършено
от несобственик. В тази връзка изтъкват, че Ц. Ц. бил собственик на правото на
строеж. Същият придобил правото на строеж въз основа на валидно правно
основание - отстъпено право на строеж от общината, а при условията на
евентуалност това станало въз основа на 5-годишна придобивна давност.
Алтернативно се твърди,
че „Сердика спортни имоти“ ЕАД било собственик на процесния имот въз основа на
придобивна давност, като се позовава на факта, че имотът - процесната сграда се
владеел и ползвал необезпокоявано от държавата в лицето на МРРБ, МС и ММС още
от 1977 година.
Бургаският окръжен съд
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът за собственост по
чл. 108 от ЗС представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца,
като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:
искане да бъде установено, че ищецът е собственик на процесния имот и искане да
бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху имота. Няма
спор в правната теория и съдебната практика, че за да бъде уважен искът за собственост,
е необходимо да са налице няколко предпоставки: ищецът да е собственик на имота,
предмет на иска, ответникът да владее този имот и това владение да е без правно
основание.
От приложените по делото
удостоверения за наследници се установява, че ищците са наследници на С.
Костадинов Атанасов, бивш жител ***, починал през 1971 година. На същия с протокол
№ 3/23.03.1919 година на
Кюприйския селско общински съвет при Бургаската околия е отстъпено право на
строеж върху държавна земя от 2 дка и 5 ара. Със заповед № 36/10.01.1976 година
на ОбНС - Бургас е отчуждено отстъпеното право на строеж от наследниците на С.
Атанасов върху бивш парцел V-414, собствените им жилищна сграда, направените
подобрения и трайни насаждения в същия парцел, който е включен в отредения за
почивен дом парцел № ІV, кв. 38 по плана на с. Приморско. Посоченият парцел ІV,
кв. 38 по плана на с. Приморско е образуван от сливането на парцели ІV, V и ХІ
в кв. 38 със заповед № 933/15.10.1975 година, с която се разширява терена за
почивната станция на Комитета за държавен и народен контрол. Разширяването на
терена е одобрено в резултат на направено мотивирано искане от Председателя на
Комитета за държавен и народен контрол, за чийто нужди е бил отреден почивен
дом в с. Приморско. От искането е видно, че с оглед реализирането на втория
етап от разширението на почивния дом, е необходимо заемането на парцели V и ХІ
от кв. 38. Във връзка с това искане е отчуждено правото на строеж на наследници
на С. Атанасов върху бившия парцел V - 414.
Междувременно, на 28.07.1967 година с типов договор за отстъпване право
на строеж върху държавна земя, на Ц. В. Ц.е отстъпено право на строеж върху
парцел ХІ от кв. 38 по плана на с.
Приморско, целия с площ от 650 кв. м. за построяване на жилищна сграда,
съобразно одобрен проект.
Видно е от книжата по делото, че с решение № 2229
от 13.07.1994 година, постановено по гражд. дело № 2872/1994 година по описа на
ВС на РБ на наследниците на С. К. А.е възстановена собствеността върху недвижим
имот, находящ се в град Приморско, с обем от 2 декара и 5 ара, обективиран в
протокол № 3/23.03.1919 на Кюприйския селско
общински съвет, част от който съставляващ парцел V-414 по плана на града от
1962 година. Имотът е възстановен на основание чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
С влязло в сила решение
№ 55/2018 година по гражд. дело № 212/2018 година по описа на Апелативен съд-Бургас
е прието за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитите и благоустройството и по отношение на Администрацията на
Министерски съвет на РБ, че ищците в настоящото производство и Невена Петрова К.
са собственици на реална част с площ от 2163 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор №58356.506.256, целият с площ от 6497 кв. м. по кадастралната
карта на град Приморско, която част е обозначена с жълт щрих на скица
неразделна част от решението и са осъдени същите да освободят и предадат на
физическите лица собствения им недвижим имот, описан по-горе. Реалната част от
2163 кв. м., призната като собствена на ищците и посоченото по-горе лице е
въведена в кадастралната карта като самостоятелен поземлен имот с идентификатор
№ 58356.506.566.
Със Заповед №
РД-11-294/19.12.2019 година на Областен управител на област Бургас е отписана
от актовите книги за държавна собственост и предадена на ищците реална част с
площ 2 016 кв. м. от бивш поземлен имот с идентификатор 58356.506.256 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Приморско, графично изобразена на скица
№ 11/11.12.2019 година, изготвена служебно и неразделна част от заповедта. От
приложената към заповедта скица е видно, че в него се намира и процесната
сграда, която е с идентификатор № 58356.506.566.1.
От изслушаната в настоящото производство експертиза се установява, че за
град Приморско е бил изработен регулационен план, одобрен през 1962 година, с
нанесен кадастър от 1959 година, в който е заснет имот с пл. № 414, с графично
измерена площ от 1720 кв. м. В разписния списък към плана този имот е записан
като двор на С. К. А. Установено е от вещото лице, че първоначално за имот №
414 е бил образуван парцел V, в който е заснета полумасивна жилищна сграда, а
впоследствие е променена регулацията на парцела, като е нанесен парцел XI в кв.
38, но няма данни кога и на какво основание е извършена промяната. Не са
открити и документи, от които да е видно обезщетяване на С. К. А.преди и при
отстъпване право на строеж върху жилищна сграда върху парцел XI в кв. 38 на
Цеков Цеков. По отношение на процесната сграда е установено, че не е добре
стопанисвана и поддържана, не е годна за ползване и се нуждае от основен
ремонт. За сградата не са намерени строителни книжа, като в общината се
съхранява единствено издаденото за нея строително разрешение. Съгласно
констатациите на вещото лице, отчуждената и описана сграда в заповед №
386/18.03.1977 година, с която е отчужден парцел XI в кв. 38 по плана на град
Приморско, касае процесната сграда.
По делото за установяване на наведените твърдения са ангажирани от
страните и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Ценков се
установява, че сградата е била построена около 1981 година, като от 2008 година,
когато се е преместила администрацията на почивната база, сградата не се
поддържа и стопанисва от никого. Заявява, че покрай самата сграда са прораснали
дървета с височина от по 5-6 метра, стъклата са счупени, покрива тече, а
вратите са разбити. Свидетелят Станчев твърди, че живее в съседство на
процесния имот и го е посещавал, като е установил, че сградата няма покрив,
водата се просмуква по плочата и мазилката. Сградата е обрасла с трева и
саморасли дървета, като някои от прозорците и тоалетните са изпочупени, боята е
излющена. Заявява, че сградата е изоставена и не се ползва от 12-13 години.
Свидетелите Русев и Митев заявяват, че сградата не се ползва. Твърдят, че
има поставен СОТ, както и почивната станция се охранявала от жива охрана, която
правела обходи на поземления имот. Според тях, достъпът до процесната сграда бил
ограничен и се осъществявал при разрешителен режим. По отношение на състоянието
на сградата заявяват, че същата не е в много добро състояние, тъй като не се
ползва, но има врати и прозорци и не е безстопанствена.
При съобразяване на
всичко казано по-горе съдът намира, че спора относно собствеността на недвижимия
имот, в който се намира процесната сграда е разрешен с влязло в сила решение,
което се ползва със сила на пресъдено нещо. Същата се простира както по
отношение на ищците в настоящия процес, така и по отношение на ответника в
съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК - прехвърлянето е станало
в хода на разглежданото исково производство, поради което и правоприемникът на ответника
в този процес е подчинен на същата. Поради това именно всички направени
възражения от страна на ответника във връзка с правото на собственост по
отношение на недвижимия имот в патримониума на ищците са преклудирани и не
следва да бъдат разглеждани по същество.
Събраният доказателствен
материал сочи, че сградата, предмет на настоящото производство, е построена без
да са съблюдавани правата на собственика на земята. Както е посочило вещото
лице в депозираната по делото експертиза, в регулационния план от 1962 година е
бил заснет имот с пл. сн. 414, в разписния лист към който същият е бил записан
като двор на наследодателя на ищците. В същия този план за имота са били
образувани парцел V и ХІ в кв. 38, като първоначално е бил заснет само парцел
V, в който е заснета полумасивна жилищна сграда. Липсват документи, от които да
се установи направената промяна на регулацията на парцел V, както и кога точно
е бил нанесен парцел ХІ в кв. 38. За вторият посочен не е намерен акт за
държавна собственост, съставен преди 18.07.1967 година, когато на Ц. В. Ц.от ИК
на СОНС - с.Приморско е отстъпено право на строеж върху същия. На това лице на
16.12.1969 година е издадено строително разрешение за строеж на къща за живеене
върху 120 кв. м., при съответно посочени граници, една от която, тази на юг е
на С. Костадинов, а на север - почивна станция на Държавен контрол. По-късно
по-късно, през 1973 година във връзка с постъпило предложение през предходната
година от Председателя на Комитета за държавен контрол, със заповед от 15
октомври е одобрено изменението на уличната и дворищната регулация на парцел
ІV, V и ХІ в кв. 38. Със заповед №933 от 15.10.1975 година е одобрено сливането
на парцели ІV, V и ХІ в един парцел. В тази връзка със заповед №386 от 18.03.1977
година е било отчуждено отстъпеното право на строеж на Ц. В. Ц.върху бившия
парцел ХІ-414, собствената му жилищна сграда, направените подобрения и трайни
насаждения в парцела, включен в отредения за почивни домове парцел ІV в кв. 38
по плана на с. Приморско. Със заповед №36 от 10.01.1977 година от наследници на
С. Атанасов е отчуждено правото на строеж върху бившия парцел V-414,
собствените им жилищни сгради, направените подоберния и трайни насаждения в
този парцел, включен в отредения за почивни домове парцел ІV в кв. 38 по плана
на с. Приморско.
Разгледаната по-горе
хронология на предприетите действия сочи, че парцел XI в кв. 38, върху който на Ц. В. Ц.е учредено право
на строеж не е бил отчужден, а завзет от държавата. От наследниците на С. К. А.е
бил отчужден само бившия парцел V-414 в кв. 38 с площ от 640 кв. м., като за
разликата до 2 500 кв. м., за които е било отстъпено право на строеж няма
данни за проведени отчуждителни процедури. Като се вземе предвид обстоятелството,
че липсват данни за собственост на други лица по отношение на парцел ХІ в кв.
38 и същевременно са налице категорични такива за притежанието му от С.
Атанасов към месец юли 1967 година, то се налага извода, че правото на строеж
върху този парцел в полза на посоченото по-горе лице не е надлежно учредено,
тъй като това учредяване не е направено от действителния собственик, който
единствен може да се разпорежда с него. По силата на приращението собственикът
на земята - парцел ХІ, а именно наследодателя на ищците е придобил правото на
собственост и по отношение на изградената в същия постройка, а именно
процесната такава. Безспорно е, при това положение, че предприетото нейно
последващо отчуждаване през 1977 година е извършено по отношение на несобственик,
поради което и не е произвело целеното и искано правно действие. От всичко така
казано се налага извода, че фактически процесната сграда не е излизала от
патримониума на наследодателя на ищците поради липса на валидно отчуждаване.
Правото на собственост по отношение на същата тази постройка е останало по
горните доводи незасегнато от провежданите отчуждителни мероприятия. На това
основание собствеността в лицето на наследодателя на ищците не е изгубена,
съответно не е придобита от държавата.
Съобразно установените за това правила в действащото законодателство, правото
на собственост по принцип не се губи, но е възможно и допустимо, при наличие на
установените предпоставки на закона за това, друг правен субект да създаде свое
право на собственост по отношение на съответната вещ. Ответната по делото
страна твърди, че е придобила правото на собственост по отношение на
постройката въз основа на изтекла придобивна давност, позовавайки се на факта,
че същата се владее и ползва необезпокоявано от държавата в лицето на МРРБ, МС
и ММС още от 1977 година.
Придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване право на собственост, включващо два
елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.
68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение на
владението се извличат двата основни негови признака: обективен - упражняване
на фактическа власт върху вещ и субективен - държане на вещта като своя, които
следва да са осъществени едновременно. Под владение следва да се разбира
упражняване на фактическа власт върху една вещ с намерение да бъдат придобити
права върху нея, като външно проявление на владението могат бъдат действията по
стопанисване на вещта, плащането на данъци и такси, свързани с нея, полагането
на грижи за поддръжката й. Своенето е вътрешно психическо преживяване,
състояние, за което законът установява предположение, че владелецът
държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. В
практиката се приема, че действията по управление на имот не могат да се
възприемат като намерение за своене на вещта. Освен главните признаци на
владението, следва да са осъществени и допълнителните му признаци, които
конкретизират и допълват първите: владението да е постоянно и непрекъснато; да
е несъмнително, спокойно, т. е. придобито без насилие и да е явно, да не е
установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Под непрекъснато владение се разбира упражняване на фактическа власт
трайно, по един явен, необезпокояван начин, така че да изключва възможността
останалите правни субекти да въздействат върху вещта, която субекта свои.
Непрекъснатото владение се прекъсва, ако не се упражнява повече от 6 месеца. Разпоредбата
на чл. 120 от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на
субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на
иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на
придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на
административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента
в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез
волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие
на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат
от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС и по чл. 79, ал. 2
от ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание
по чл. 79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. (ТР
№ 4/17.12.2012 година на ОСГК постановено по тълк. дело № 4/2012 година).
Както бе посочено
по-горе, позоваването от ответната страна е на давност, чийто начален момент е сложен
от 1977 година. В конкретния случай, обаче най-ранният момент, от който за
ответника е могла да започне да тече придобивна давност е от момента на
възстановяване на процесния поземлен имот, а именно 13.07.1994 година, когато е
постановено решение №2229 от тази дата по гражд дело № 2872/1994 година по
описа на ВС на РБ. Това е така, тъй като съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон не се зачита и
започва да тече от 22.11.1997 година -деня на влизане в сила на тази
разпоредба. Посочената норма е въведена с цел да се защитят правата на бившите
собственици в процеса на реституиране на имотите им, тъй като придобивна
давност за такива имоти се заличава с обратна сила, по принципа, че срещу онзи,
който не може да води иск, давност не тече. По изрична разпоредба на закона
тази норма се прилага само за възстановяването по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, към
което съдебната практика трайно се придържа. В този смисъл е и ТР № 10/2012 година
на ОСГК на ВКС. Според съдебната практика, ако имотът, който се обхваща от
посочените закони, е възстановен преди датата на влизане в сила на чл. 5, ал. 2
от ЗВСОНИ, давността от момента на възстановяването до 21.11.1997 година не се
зачита, но ако имотът е възстановен след тази дата, давността започва да тече
от момента на възстановяването. Прието е обаче, че ако имотът се възстановява
на основание на друг реституционен закон, като например ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ
и други, както е и в настоящия случай, придобивна давност срещу реституираните
собственици може да започне да тече от влизане в сила на решението за отмяна на
отчуждаването (така и решение № 45 от 23.02.2015 година по гражд. дело №
4732/2014 година на ВКС, І г. о.). По тези съображения, началният момент, от
който е могъл да започне да тече давностния срок е 13.07.1994 година.
Възражението за
придобиване на процесната сграда по давност на ответника съдът намира за
неоснователно. Дори да се приеме, че е установено волево изявление на
субективния елемент на владението чрез съставяне на акт за държавна собственост
през 2017 година, като тук е необходимо да се посочи, че твърдението за
съставен такъв от 2008 година не се подкрепя от доказателствения материал
/такъв липсва представен/ с цел легитимиране на придобито по давност вещно
право, съдът намира, че не се установява праводателите на ответника в лицето на
МРРБ, МС и ММС, последователно, да са упражнявали владение върху процесната
сграда. Събраните гласни доказателства сочат единствено на това, че в някакъв
период, до към 2008 година, но с неустановен начален момент, сградата се е
ползвала за канцеларии на почивната станция. Ангажираните от ответната страна
такива са единствено в насока, че сградата се охранява със СОТ, а нощно време
има и жива охрана. Същите, обаче съдът не кредитира при съобразяване на
изложеното от свидетеля Станчев, който в деня на разпита е влязъл безпрепятсвено
в нея, без да това да е била сигнализирана или изобщо да е разбрала охраната.
От 12-13 години и понастоящем сградата е изоставена, неподдържана, негодна за
ползване, с необходимост от основен ремонт. Доказателства за други действия,
освен съставянето на коментирания акт за собственост и наличие на някакви
служители за неустановен времеви период, които да сочат, че държавата е
предприела действия по демонстрация на собствено владение като съвкупност от
установена фактическа власт и намерение за своене на процесния имот спрямо
трети лица, най-вече спрямо ищците липсват ангажирани. Не са налице по делото
такива, които да са израз на волята и разбирането на последната, че процесният
имот е нейна собственост. Не се доказва в настоящия процес, при условията на
пълно и главно доказване, намерение на държавата да държи сградата за себе си и
то да е изразено по ясен начин, начин който не буди съмнение за отричане на
чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Поведението на
същата не сочи на намерение да се упражнява фактическата власт върху процесната
сграда единствено за себе си, осъществявайки всички правомощия на собственика в
рамките на установения срок на придобивна давност.
От така казаното се
налага извода, че от доказателствения материал не се установява за релевантния
период, а дори и до завеждане на исковата молба да е било упражнявано владение
върху имота от ответника и неговите праводатели в продължение на десет години,
считано от 13.07.1994 година, което владение да е било обективирано чрез
упражняване на фактическа власт върху имота, с намерение за своене на същия, да
е било постоянно и непрекъснато, да е било несъмнено и спокойно и да е
продължило 10 години. С оглед на това, възражението на ответното дружество за
придобиване на имота по давност е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
След като по горните доводи праводателят на ответната страна не е
придобил правото на
собственост по отношение на процесната постройка, то същото не е придобито и от
ответника. Това е така, тъй като апортът е особен вид отчуждаване на вещ с
транслативен ефект за правото на собственост, включващо две фази: извършване -
поемане на задължение на вносителя да престира определена непарична вноска в
имуществото на дружеството и изпълнение на задължението за прехвърляне на
собствеността и предаване на непаричната вноска във владение на дружеството.
Дружеството, в което е направена непаричната вноска, придобива собствеността на
деривативно основание. Внасянето в собственост на недвижим имот в търговско дружество
за увеличаване на капитала представлява смесен фактически състав, като вещното
действие за правото на собственост настъпва с вписването на апорта в търговския регистър. В конкретния
случай, по горните съображения, не са осъществени предпоставките на чл. 72 и
сл. от Търговския закон за преминаване на собствеността на сградата върху
ответното дружество и правото на собственост по отношение на нея не е било
включено в капитала му успешно - действията по апортирането не са извършени от
собственика на вещта.
Само за пълнота на
цялото изложение е необходимо да се посочи, че представените актове за държавна
собственост, в които е описана процесната сграда не могат да удостоверят
правото на собственост на ответника, тъй като актът за държавна собственост няма
правопораждащо действие, а в тях не е посочено и правно основание за
придобиването на собствеността върху същата. Наред с това, актовете от 1957 година,
представени от ответната страна носят зачертавания и поправки без да е ясно от
кого са направени, защо и кога; налични и са актове с това съдържание, но с други
поправки; дори с поправките, двата от тях категорично не касаят никой от
процесните парцели. Не на последно по важност място следва да се отбележи, че съдът
кредитира изцяло в тази насока заключението на вещото лице по техническата
експертиза, което в рамките на своята неоспорена компетентност, след извършени
справки и проверки, е дало пълен и изчерпателен отговор на всички въпроси от
значение за настоящия спор.
При това положение, след
като по горните доводи правото на собственост на ищците върху имота е
установено, а по делото не е спорно, че същият е във владение на ответника, то
съдът намира, че всички предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен
иск са налице, поради което и като основателен същият следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
делото, направеното в тази насока искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея
съдебно-деловодни разноски. В случая е представен списък на разноските, от
който е видно, че се претендират такива за заплатена държавна такса за
образуване на настоящото производство, за заплатена държавна такса за вписване
на исковата молба, разноски за издаване на съдебно удостоверение, възложен в
нейна тежест депозит за допуснатата и извършена съдебно-техническа експертиза и
адвокатски възнаграждения. Налице са представени от тази страна по делото
убедителни доказателства за тяхната реална направа в размер на сумата от 6 804.05
лева, поради което в тежест на ответната страна следва да бъде възложена сума в
така посочения размер.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 108 от Закона за собствеността, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за установено по
отношение на „Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление ул. „Евлоги Георгиев“ №38, представлявано от
Мариана Цветкова Петрова, че С.К.К., ЕГН **********,***, ж. к. „К. с.“, бл.
***, вх. *, ет. *; Е.К.Д., ЕГН **********,***; Д.Д.Т., ЕГН **********,***; Н.С.Т.,
ЕГН **********,*** и М.С.Т., ЕГН **********,***, чрез процесуалните им
пълномощници, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Оборище“ №90, ет. 1 са собственици
на сграда с идентификатор №58356.506.566.1, намираща се в град Приморско,
община Приморско, област Бургас, по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-106/09.12.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на
сградата: град Приморско, ул. „Черно море“, разположена в поземлен имот с
идентификатор №58356.506.566, със застроена площ от 87 кв. м., брой етажи 2
(два), преназначение: курортна, туристическа сграда.
ОСЪЖДА „Сердика спортни
имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление ул.
„Евлоги Георгиев“ №38, представлявано от Мариана Цветкова Петрова да предаде на
С.К.К., ЕГН **********,***, ж. к. „К. с.“, бл. ***, вх. *, ет. *; Е.К.Д., ЕГН **********,***;
Д.Д.Т., ЕГН **********,***; Н.С.Т., ЕГН **********,*** и М.С.Т., ЕГН **********,***,
чрез процесуалните им пълномощници, със съдебен адрес град Бургас, ул.
„Оборище“ №90, ет. 1 владението на собствения им недвижим имот, представляващ сграда
с идентификатор №58356.506.566.1, намираща се в град Приморско, община
Приморско, област Бургас, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-106/09.12.2008
година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: град Приморско,
ул. „Черно море“, разположена в поземлен имот с идентификатор №58356.506.566,
със застроена площ от 87 кв. м., брой етажи 2 (два), преназначение: курортна,
туристическа сграда,
ОСЪЖДА „Сердика спортни
имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление ул.
„Евлоги Георгиев“ №38, представлявано от Мариана Цветкова Петрова да заплати на
С.К.К., ЕГН **********,***, ж. к. „К. с.“, бл. ***, вх. *, ет. *; Е.К.Д., ЕГН **********,***;
Д.Д.Т., ЕГН **********,***; Н.С.Т., ЕГН **********,*** и М.С.Т., ЕГН **********,***,
чрез процесуалните им пълномощници, със съдебен адрес град Бургас, ул.
„Оборище“ №90, ет. 1 сумата от 6 804.05 /шест хиляди осемстотин и четири лева
и пет стотинки/ лв., представляваща направени от тях съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: