Р Е Ш Е Н И Е
№ 1884/18.10.2021г.
гр. Пловдив, 18 октовмри 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Д. К. и участието на прокурор А. Т., като разгледа КАНД № 1814 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ТД
на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Първанов
против Решение № 683/26.05.2021 г. постановено по АНД № 2500/2021 г. по опис на
Районен съд Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление №
559028-F586027 от 04.02.2021 г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на „ЛИВИНГСТОУН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Т.Л., на основание
чл.179, ал.1, предложение 4-то от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
Касаторът счита решението за
незаконосъобразно – чл.348 ал.1 т.1 НПК : Поддържа, че неправилно съдът прилага
нормата на чл.28 ЗАНН, приемайки, че деянието осъществява признаците на
маловажен случай. Посочено е, че нарушението е доказано и не е налице
маловажност по критериите на чл.93 т.9 НК вр. с чл.11 ЗАНН. Нарушението не може
да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на деянието, тъй като не се
отличава от подобни такива и в този смисъл не е изключение. Забавата в
изпълнение на законовото задължение, установено в чл. 125 ал.5 ЗДДС, в случая
не се дължи на обективни причини, които да възпрепятстват субекта. Поискана е
отмяна на решението с потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационният
жалбоподател не е изпратил представител.
Ответникът
по касационната жалба не
изразява становище по касационната жалба и по същество.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение, че
жалбата е основателна, поради което следва да бъде уважена.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба
предявена от „ЛИВИНГСТОУН ИНВЕСТ“ ООД против Наказателно постановление № 559028-F586027
от 04.02.2021 г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -
гр. Пловдив. , издадено на основание АУАН № №F586027/14.01.2021г., съставен от М.
М. - Т. на длъжност „инспектор по приходите" при ТД на НАП- Пловдив. Административнонаказателното
обвинение се основава на това, че при извършена на 15.12.2020г. в ТД на НАП – Пловдив
служебна справка, е установено, че
„ЛИВИНГСТОУН ИНВЕСТ“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило
законоустановения срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124
от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.11.2020г. – 30.11.2020г. –
до 14.12.2020г. включително. Отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС
били подадени от касационния ответник по електронен път в ТД на НАП – Пловдив
на 05.01.2021г. с вх. №16004526834/05,01,2021 г.
Така описаната в АУАН фактическа обстановка
е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание чл.179,
ал.1, предложение 4-то от ЗДДС, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125,
ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
Въззивният съд е приел, че
фактическата обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства и е налице извършено административно нарушение, квалифицирано
правилно по чл. 125, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗДДС. Същото не е оспорено с
жалбата против НП, в която се е поддържало наличие на основания за прилагане
нормата на чл.28 ЗАНН. Според РС – Пловдив конкретният казус разкрива
изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид. Задължението е изпълнено само преди съставяне на АУАН
и е първо нарушение. Нарушението е формално, респект. от него не са настъпили
вредни последици, при което и въз основа на констатираните обстоятелства за
конкретния случай, е възприето, че административно-наказващият орган е следвало
да не налага наказание, а да предупреди нарушителя устно или писмено, че при
повторно извършване на такова нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание.
По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният
съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така
и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК ги възприема като свои.
Безспорно е, че
касационният ответник е нарушил разпоредбата на чл. 125, ал. 5, във вр. с ал. 3
от ЗДДС като в качеството си на
регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП – Пловдив отчетните регистри
по чл.124 от ЗДДС за данъчен период 01.11.2020г. – 30.11.2020г. в срок до
14.12.2020г. включително.
Разрешението за преценката за
маловажност на случая е дадено в ТР № 1/2007г. по т.д.№ 1/2005г., с прилагане
на възприетото от практиката правило за квалификация на случая като маловажен –
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. Конкретиката на
фактите в случая разкрива предпоставки за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН. За
да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл. 93 т.9 НК.
В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно
нарушение, при което следва да се преценява цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения. Маловажен случай на административно
нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или
незначителните вредни последици, или с оглед на други обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички нарушения, независимо от техния вид - формални
или резултатни. Съгласно Т.Р. № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК
понятието "вредни последици", е по-широко от понятието
"вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други
последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото
засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите,
създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската
система и др. Дори формалното нарушение да не изисква настъпване на вредни
последици, липсата на такива е възприето да сочи на по- ниска степен на
обществена опасност на деянието.
В разглеждания казус доброволното
отстраняване на нарушението е настъпило на 05.01.2021 г., преди нарушението да
бъде установено, респ. преди нарушителят да бъде поканен за съставяне на
АУАН. Това правилно е преценено от ПдРС
за факти със значение относно квалификацията по чл.28 ЗАНН. Посочените
обстоятелства позволяват формирането на извод, че инкриминираното от
касационния ответник нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност и е
налице маловажен случай на административно нарушение.
От
изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
Ответникът
не е заявил претенция за присъждане на разноски и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд -
Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 683 от 26.05.2021 г., постановено по АНД № 2500/2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив, VI-
ти н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :