РЕШЕНИЕ
№.2356
гр. Пловдив, 09.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х
дело № 2651 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.122 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба от И.Р.Я.,***, чрез
адвокат С. И. , против решение № 1377/14.07.2022г., постановено по адм. д. № 1368
по описа за 2022 г. на Административен съд – Пловдив, XVIII – ти състав, с което е потвърдена
Заповед № Л - 1099/05.05.2022г., издадена от ЗА Началник на Затвора – Пловдив, с
която от оспорващия е отнета 1 бр. електрическа кана за вода в полза на фонд
Затворно дело. Оспорващият твърди, че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и нарушение на
процесуалните правила. Поддържа, че е засегнато правото му на защита, тъй като
съдът е разглеждал делото в откритото съдебно заседание на 14.07.2022г., 10:00
ч., без да съобрази невъзможността му да вземе участие лично или чрез
представител. Сочи се, че оспорващият е бил лишен от възможността да представи
доказателства в своя защита, което е довело до постановяване на необосновано и
неправилно съдебно решение. Поддържа се, че съдът не изпълнил и задължението си
служебно да укаже на страните за кои обстоятелства следва да ангажират
доказателства. Възразява се, че съдът е следвало, но не е изиска по свой почин
съхраняваните при ответника доказателства за здравословното състояние на
жалбоподателя. На следващо място съдът постановил решението си в противоречие
със закона, тъй като изтълкувал неправилно приложението на Списъка на
разрешените вещи за лишените от свобода. Неправилно тълкувал и разпоредбата на
чл. 97 ЗИНЗС, за която се твърди, че в случая не ограничава правото на
оспорващия да държи процесната вещ, тъй като същата е била внесена по време,
когато е била включена в Списъка и следва да се третира като заварена. Сочи се
също, че съдът не е съобразил и обстоятелство, че в лавката на Затвора – Пловдив
се продават електрически кани на стойност 200 лева, което подкрепя твърдението,
че този вид вещи не са забранени за ползване от лишените от свобода.
Ответникът по касационната жалба – Началник
на Затвора – Пловдив, в отговор поддържа становище за неоснователност на
оспорването и моли съдебният акт да бъде оставен в сила.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна и
следва да бъде уважена.
ІІ. По допустимостта
на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу
съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Административен съд - Пловдив е
разгледал по реда на чл.122, ал.3
от ЗИНЗС жалба от И.Р.Я.,***, срещу Заповед № Л - 1099/05.05.2022г., издадена
от ЗА Началник на Затвора – Пловдив, с която му е отнета 1 бр. електрическа кана за вода в
полза на фонд Затворно дело. В жалбата до съда е заявено, че каната е жизнено
необходима на оспорващото лице за чай или мляко, заради заболявания. Същата е
разрешена от началника на затвора заради здравословно състояние, потвърдено от медицинско
лице в здравния пункт в затвора. Твърди се неправомерно отнемане на каната, тъй
като е закупена по стопанска дейност за
ползване по необходимост.
По отношение процесуалният ред, по който съдът е провел
производството, намират приложение правилата на чл.111 ЗИНЗС, според които делото
се разглежда незабавно, но не по-късно от три дни от получаването на
материалите, еднолично, с участието на органа, издал заповедта, жалбоподателя
или негов защитник. Неявяването без уважителни причини на органа, издал
заповедта, или на защитника не е пречка за разглеждане на делото. Делото се
разглежда в отсъствие на жалбоподателя, ако той заяви, че не желае да се яви
или явяването му е невъзможно по здравословни причини.
7. С разпореждане
от 01.07.2022г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на дата 14.07.2022г. като е разпределил доказателствената тежест и е
указал на страните, че в първото по делото заседание следва да представят
всички писмени доказателства, с които разполагат и да изчерпят всички свои
доказателствени искания. Също така съдът е указал и последиците от недоказване
на твърденията на страните. Определил е и краен срок за ангажиране на
доказателства до първото по делото заседание.
8. С разпореждане от 05.07.2022г. съдът е уведомил
администрацията на Затвор – Пловдив, че следва да бъде осигурено присъствието
на жалбоподателя за заседанието на 14.07.2022г. Съдът е наредил да се уведоми и
процесуалния представител на жалбоподателя за насроченото открито съдебно
заседание. Съобщението до жалбоподателя е изпратени по факс на 05.07.2022г., а процесуалният
му представител – адв. С. И. , е уведомен на същата дата по телефон, за които
процесуални действия са представени писмени доказателства.
9. На 05.07.2022
г. от администрацията на Затвор – Пловдив е постъпило съобщение, че присъствието
на жалбоподателя за заседанието на 14.07.2022г. не може да бъде осигурено, тъй
като същият е ангажиран по друго дело на същата дата от 10:00 часа в Окръжен
съд – Пловдив. Отделно същият е настанен за лечение в болнично заведение към
Затвор – Ловеч.
От
адв. С. И. чрез Системата за сигурно
електронно връчване на 13.07.2022 г. е представен по делото договор за правна
зашита и съдействие.
10. При тази обстановка първата
съдебна инстанция е преценила, че не са налице пречки за даване ход на делото в
откритото заседание на 14.07.2022г., тъй като нито от жалбоподателя, нито от
процесуалния му представител са постъпили искания за отлагане на делото. Не са
заявени и обективни пречки за адв. И. , които да са причина за неявяването й
пред съда. Жалбоподателят не е заявил доказателствени искания, не е представил
и доказателства.
11. От фактическа страна първата
съдебна инстанция установила, че на 08.12.2021г. със Заповед №
ЛС-04-746/08.12.2021г. на зам.-министъра на правосъдието, считано от
01.01.2022г. е отменена Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018г. на зам.-министъра на правосъдието и е утвърден нов
списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат
да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода и задържаните по реда на Наказателния – процесуален кодекс,
настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и
арестите в затворите. В новия списък сред разрешените вещи не фигурират
електрически кани, които са били разрешени преди това по списъка, утвърден с
отменената Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието.
Със Заповед
№ Л-277/31.01.2022г. на Началника на Затвора - Пловдив е даден едномесечен
срок, считано от 31.01.2022г., в който лишените от свобода и задържаните под
стража лица могат да изнесат и предадат на близките си с молба всички получени
електрически кани, които не фигурират в новия утвърден списък. При невъзможност
да бъдат изнесени, същите е следвало да се предадат срещу протокол на домакина.
В указания срок Я. не е сторил това.
С оспорената
пред съда заповед е отнета електрическата кана на Я., която не е сред
разрешените вещи, съгласно новия списък. За притежанието на неразрешената вещ на
Я. е наложено и дисциплинарно наказан, което е предмет на контрол в отделно
съдебно производство.
В докладната
записка от 19.04.2022г. са описани и други лица, притежатели на електрически
кани, вкл. с неизвестен притежател – всички те са били иззети. За претърсването
и обиска, при които са намерени електрическите кани са съставяни протоколи за
претърсване и обиск – приложени в преписката, вкл. по отношение жалбоподателя.
12. При тази
фактическа обстановка първата инстанция намерила, че оспорената заповед е
издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона форма
без допуснати нарушения на процесуалните и материалноправните норми, в
съответствие с целта на закона. Относно съдържанието на утвърдения със Заповед
№ ЛС-04-746/08.12.2021г. списък, съдът приел че контролът по законосъобразност не
е приложим, тъй като въпросът е предоставен на преценката на административния
орган, която се извършва в условията на оперативна самостоятелност.
IV. От правна
страна.
13. Според чл. 122 ЗИНЗС, министърът на
правосъдието има правомощието да утвърждава списък на разрешените вещи и
предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите
общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Нормата предвижда също предметите
и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост
са, да се изземват в полза на Фонд "Затворно дело" със заповед на
началника на затвора.
Правилото на чл. 97, т. 1 ЗИНЗС въвежда императивна
забрана лишените от свобода да внасят и държат при себе си неразрешени предмети.
Съвкупният прочит на посочените разпоредби обосновава
извод, че внасянето и държането на предмети от лишените от свобода в местата за
лишаване от свобода е предмет на разрешителен режим, който е поставен в
прерогативите на законодателната и изпълнителната власт. Тоест, лишените от
свобода имат право да внасят и държат само законоустановените по вид,
предназначение и съдържание вещи, както и тези, които са посочени в списъка,
утвърден по чл. 122 ал. 1 ЗИНЗС, а когато такъв не е налице, само вещите по
закон.
Режимът на внасяне и държане е разрешителен с цел
упражняване на права, охрана на живота и сигурността, поддържане на реда и
дисциплината, включително и за постигане на главната цел на наказанието
лишаване от свобода – превъзпитание към спазване на закона. В този аспект
същият се явява проявление на конституционно залегналото изискване (чл. 31, ал.
5 от Конституцията на Република България) на лишените от свобода да се създават условия за
осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на
присъдата. Преценката за реализирането на тези права е по целесъобразност и се
извършва съобразно промените в социалните, икономическите и битови условия в
местата за лишаване от свобода. Тоест смисълът на чл. 122 ал. 1 ЗИНЗС е наборът
от разрешени вещи да търпи промяна, но не единствено в посока разширяване
съдържанието на списъка, а при необходимост и за неговото ограничаване.
В случая обстоятелство, че с предходна заповед е било
разрешено ползването на процесния вид вещи – електрически кани, не означава, че
това право, ако е било реализирано от лишения от свобода, следва да се запази и
при настъпили в последствие промени. Напротив, точно заради целта на
разрешителния режим и постигането на адекватно правно регулиране, отпадането на
съответна вещ от кръга на разрешените вещи неминуемо предполага и настъпваща от
момента на влизане в сила на новия режим забрана за ползването й, освен ако
административният орган не е отложил това действие. В случая именно този подход
е възприет и от администрацията на затвор като на адресатите на новата заповед
е дадена съответен срок, в който да приведат поведението си съобразно новите
условия. След като това не е било сторено от жалбоподателя, напълно
законосъобразно и основателно притежаваната от него вещ като забранена е била
иззета на основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС. Като е достигнал до същите правни
изводи първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил
материалноправните норми в съответствие с целта на закон.
Несъстоятелни са и твърденията на оспорващия за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. При наличието на безспорни
данни, че оспорващият е бил настанен в лечебно заведение и без да е заявил
желание за отлагане на делото - лично или чрез процесуалния си представител,
съдът правилно е преценил, че не са налице пречки за развитие на
производството.
Не е било ограничено и правото на оспорващия да
представи доказателства и да прави доказателствени искания. Каза се, на същия е
била осигурена възможност в рамките на бързото съдебно производство да защити
тезата си с каквито доказателства намери за необходими. Указна му е и
доказателствената тежест, която носи, респ. и последиците от недоказване на
твърдения, от които се стреми да черпи благоприятни правни последици. Отделно от материалите по делото е видно, че
фактическата обстановка по случая е напълно изяснена и спорът се явява по
тълкуването и прилагането на закона. Без правно значение за случая е
здравословното състояние на оспорващия, доколкото законът не поставя възможност
по реда на чл. 122 ал. 1 ЗИНЗС списъкът на разрешените вещи да се коригира
съобразно лични потребности. Нуждите на оспорващия могат да бъдат задоволени по
реда на чл. 84, ал. 3, изречение трето от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС, регламентиращ
правото на лишените от свобода по медицински причини и по лекарско предписание
да получават диетична храна, съответно задължението на затворническата
администрация да им осигурява такава.
Не се установява и нарушение на принципа за
съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не се цели да
бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за
изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.
От изложеното до тук следва, че като
е потвърдил обжалваната пред него заповед, районният съд е постановил валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
14. Ответникът в настоящото
производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради
което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1377/14.07.2022г., постановено
по адм. д. № 1368 по описа за 2022 г. на Административен съд – Пловдив, XVIII –
ти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.