Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
гр. Велико Търново, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10292 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът М. М.М. чрез *** П. обжалва решение
№69/26.07.21019 г., постановено по НАХД №74/2019 г. по описа на Свищовският
районен съд като неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на
съдопроизводствените правила – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Видно от жалбата е, че касаторът поддържа компрометирано право на защита
предвид неуважено доказателствено искане от районният съд, което е имало
значение за установяване на обективната истина с оглед определянето на
компетентният да издаде акт за нарушение по ЗП актосъставител
предвид спорния въпрос за собствеността на пътя, в рамките на който е претенидирано като извършено нарушението. Сочи се и друго
нарушение – неустановяване на средството, с което е измерен пътния състав, чрез
който е обективирано нарушението поради дезавуиране
на възражението на касатора за неотносимост и ирелевантност на представеното за това писмено
доказателство. По същество касаторът поддържа и несъставомерност
на деянието си с оглед липса на умисъл и/или небрежност, проявена от негова
страна.
Ответника по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, чрез
представителя си отрича основателността на жалбата, като в писменото си
становище преповтаря правните изводи на районният съд, както и фактите и
обстоятелствата, описани в самото наказателно постановление.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи, че
според него компетентността на актосъставителя се установявала от представените
по делото писмени доказателства.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в жалбите
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
наказателно постановление №5141/30.5.2019 г. на началника отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при АПИ /наказващият орган за лаконичност/, с което на претендирано основание чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП вр. с чл.26, ал.1, т.1 от с.з. настоящият
касатор е наказан с глоба от 1000 лв.
За да постанови този резултат, съдът приема в решението си, че
подадената до него жалба е допустима и неоснователна. Аргументирано е в
съдебния акт, че при извършената от въззивния съд
проверка на НП същото е формално
законосъобразно и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административно-наказателните правила. Извън това, съдът приема и, че АУАН е
изготвен от компетентен актосъставител и съдържа
изискуемите се реквизити по чл.42 от ЗАНН. Ценейки събраните по делото
доказателства съдът приема, че сатава въпрос за ППС
със широчина от 3 метра при максимално допустима такава от 2,55 метра по чл.5,
ал.1 т.,1, буква „а“ от Наредба №11/03.7.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС. Съответно деянието е
възприето като управляване на извънгабаритно ППС по
§1, т.1 от ДР на Наредбата, като самото движение не е било осъществено с
разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя. Прието е от
показанията на разпитаните от съда свидетели, че нарушението е извършено на маясто, което представлява част от републиканската пътна
мрежа. Всъщност съдът – с оглед отправено чрез писмена молба доказателствено
искане за изслушване на техническа експертиза – в открито заседание, проведено
на 21.05.2019 г. е отклонил това искане, посочвайки, че целта на експертизата е
чрез специални знания, които съответното ВЛ има, да се даде отговор на въпроси,
за които съдът няма такива знания, като експертизата не е допустим способ за
установяване на твърдяно/отречено обстоятелство. В следващото съдебно заседание
съдът отново е отклонил искането на настоящия касатор препращайки към мотивите
си.
Най – сетне, съдът е приел и, че
е налице именно състава на чл.53, ал.1 ,т.2 от ЗП, като деянието не може да се
определи като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Решението е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила, което е съществено.
Действително, видно от протокола за проведеното на 21.05.2019 г.
открито съдебно заседание, разпитаният от съда свидетел М.Д.К., който по
преписката е установява като актосъставител, дава показанияза точното местоположение на констатираното от
него и твърдяно нарушение. Тези показания са частично потвърдени от другия
разпитан от съда свидетел – Б.К.. Именно на тези показания съдът е дал вяра ,
за да обоснове процесуалната законосъобразност на акта за нарушението и оттам
компетентността на актосъставителя предвид разпоредбите на чл. 56, ал.2 и ал.3
от ЗП. Неправилно съдът е приел, че показанията на лицето за собствената му
компетентност са достатъчни да обусловят извод за наличието на тази
компетентност. Тези показания, както и показанията на свидетеля Караджов имат
изключително ниска доказателствена стойност, като факта на компетентонстта
им – когато съществува спор за това обстоятелство – следва да бъде изяснен въз
основа на годни доказателства, които да формират в съзнанието на съдебния
състав обоснован и подкрепен от правилата на логиката и опитните правила извод
за наличието му. Действително, обосновано съдът не е допуснал изслушването на
поисканата съдебно-техническа експертиза, тъй като установяването на
обстоятелството дали процесния участък от пътя е част от републикански път,
което има значение за компетентността на актосъставителя и издателя на
постановлението не може да се извършва чрез заключение - чл.144 от НПК. Въпреки
това при упражняване на правото на защита чрез твърдение за неустановен
надлежно факт, процесуално задължение на съда е да установи обективната истина
чрез допустимите доказателствени средства и съответните доказателства – чл.107,
ал.2 и 4 от НПК. След като по делото няма доказателства за отреченото от
касатора обстоятелство – че описания в постановлението, респ. в АУАН място на
пътното платно е част от републикански път, то е следвало съдът в изпълнение на
посоченото процесуално задължение, да укаже на настоящият ответник по касация,
да установи с писмени доказателства това обстоятелство – арг.
от чл.4, ал.1 и ал.4 от ППЗП. Без да се установи това релевантно за делото
обстоятелство, съдът в ущърб на касатора и нарушавайки правото му на защита, е
приел, че нарушението е извършено на участък от пътя, който по твърдение на
актосъставителя е част от републиканската пътна мрежа, съответно, асктосъставителят, както и издателят са компетентни да
издадат наказателното постановление, ри което е налице проявлението на порока
нарушаване на съдопроизводствените правила – чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
Посченото
налага отмяната на решението и връщането на делото на друг състав от същия съд,
който следва при спазване на разпоредбата на чл.107, ал.2 от НПК да установи
чрез писмени доказателства дали процесната отсечка от пътя, описана в
постановлението /път II-52, към.54, на сто
метра преди разклон за завод Свилоза, посока Свищов – Никопол/ е неразделен
елемент от републикански път, при което следва да се обоснове и извод за
процесуалната законосъобразност на акта и издаденото въз основа на него
постановление,респ. по основателността на жалбата срещу това постановление.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №69/26.07.21019 г., постановено по постановено по НАХД
№74/2019 г. по описа на Свищовският районен съд.
ВРЪЩА делото на друг състав от същия съд за ново произнасяне.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.