№ 11800
гр. София, 12.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
СъдебниМАРИЯНА ЙОРДАНОВА
заседатели:БАХЧЕВАНОВА
Светлан Симеонов Георгиев
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
и прокурора Зл. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Частно наказателно дело № 20211110217149 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
МОЛИТЕЛЯТ ИВ. ТР. АНЧ. – редовно призован - явява се лично и с
упълномощения си защитник - адв.Г.Д. М. от САК, с пълномощно по делото.
ЗА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно призовани - явява
се прокурор З.К..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.М. – Да се даде ход на делото.
МОЛИТЕЛЯТ А. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
дн.с.з., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Съдът докладва постъпил отговор от изискана справка на ТД на НАП-
гр.София, с което уведомяват, че към 15.06.2022 г. не е получен и платен
изпълнителен лист по НОХД №1168/1998 г. по описа на СРС за глоба в
размер на 300 000 лева /недоминирани/, срещу ИВ. ТР. АНЧ., като дава
възможност на страните да вземат становище по приемане на така
докладваната справка, като писмено доказателство по делото.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приеме.
АДВ.М. – Да се приеме.
МОЛИТЕЛЯТ А. – Каквото каза адвоката ми.
Съдът, като взе предвид становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА, като писмено доказателство по делото, докладваната
справка от ТД на НАП-София.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ПРОКУРОРЪТ -Няма да соча нови доказателства.
АДВ.М. -Няма да соча нови доказателства.
МОЛИТЕЛЯТ АНТОВ - Да приключва делото.
Съдът, като взе предвид становището на страните намира, че делото
е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на допълнителни
доказателства, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
2
ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ
ПРОКУРОРЪТ - Считам, че са налице основанията за реабилитиране, като
следва съда да прецени дали изтърпените наказания и за кои от тях молителят
да бъде реабилитиран по чл.88а от НК, и за кои следва да бъде приложен
чл.87 от НК, като всички наказания са изтърпени.
Преди всичко това, което представлява интерес за нас е последното
осъждане по НОХД №2975/2018 г. на СРС, 112 състав, където наложеното
наказание лишаване от свобода от девет месеца е изтърпяно на 14.08.2018 г.,
и от тогава са изтекли три години, съгласно разпоредбата на чл.87 от НК.
Молителят е имал добро поведение и няма невъзстановени щети. В срок от
три години от изтичане срока на наказанието, осъденият има добро
поведение, няма вреди, които да са невъстановени, тъй като такива не се
предвиждат по текста, по който е осъден, а също така не е наложено
наказание глоба, което е предвидено в съответния текст на закона от НК.
Наказанието по НОХД№12983/2013 г. на СРС, НО, 108 състав, е било
условно лишаване от свобода за десет месеца, като същото е било отложено с
три години изпитателен срок. Влязло е в сила на 25.07.2013 г. и изпитателният
срок е изтекъл на 25.07.2016 г. Същото подлежи отново на реабилитация.
Евентуално наказанието, което представлява също интерес за случая е
по НОХД №1168/1998 г. на СРС, влязло в сила на 29.05.1998 г., с което също
е бил наказан и осъден на 300 000 лева глоба и ЛПУМПС за срок от девет
месеца. Изминали са многократно по-дълги срокове, предвидени за
съответното наказание, съответно за ЛПУМПС и сроковете по чл.89, т.5 от
НК, за подобен вид наказание са две години, абсолютният срок е пет години,
а тук са изтекли 24 години и следва да се приложи разпоредбата на чл.88а от
НК, т.е. налице са основанията да бъде реабилитиран изцяло, като няма данни
за наказания, които да са висящи и за лоши характеристични данни.
АДВ.М. - Изцяло се съгласявам с представителя на държавното обвинение,
който изложи подробни аргументи за наличие на основанията за
постановяване на реабилитация.
Видно от представените с молбата и събрани в настоящото съдебно
3
производство писмени и гласни доказателства също считам, че бе доказано
поправянето на моя доверител, откъм личностова гледна точка. Това, че
генералната и специалната превенция на наказанията, които се налагат за
различни престъпления са изиграли своята роля, той е примерен гражданин,
видно и от характеристиката, приложена от Кмета на населеното място,
където той живее и от разпита на свидетеля, допуснат в хода на съдебното
производство, видно от справките от НАП, че А. няма задължения към
държавата, което е в подкрепа на неговите добри характеристични данни.
С оглед изискванията на закона за постановяване на съдебна
реабилитация считам, че не са налице пречки за нейното налагане.
Моля съда да се съобрази с така подадената молба и да постанови
съдебна реабилитация по посочените присъди и по посочените НОХД.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА МОЛИТЕЛЯ А. – Поддържам това,
което адвоката ми.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА МОЛИТЕЛЯ А. – Искам съдебна
реабилитация.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
определение, след съвещание.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдът като взе предвид събраните
по делото доказателствени материали, намира за установено следното:
Производството по делото е по реда на чл.433, ал.1 и сл. от НПК, във
вр. с чл.87, ал.1 и сл. от НК.
Образувано е по постъпила молба от ИВ. ТР. АНЧ., ЕГН **********, с
адрес ******************************* чрез пълномощник – адв.Г.М. от
САК, с която моли съда да допусне съдебна реабилитация по осъждането му
със споразумение по НОХД №12983/2013 г. по описа на СРС. Допълнително в
проведеното по делото съдебно заседание, молителят допълва искането си с
постановяване на съдебна реабилитация и по последното му осъждане със
4
споразумение по НОХД №2975/2018 г. по описа на СРС. В молбата си твърди,
че има преходни осъждания, по отношение на които е настъпила
реабилитация по право. Твърди, че са налице всички предпоставки за
постановяване на съдебната му реабилитация по цитираните две последни
негови осъждания.
Молителят А., лично и чрез упълномощеният си процесуален защитник
– адв.М. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да
уважи подадената молба, поради наличие на предвидените в закона
предпоставки за постановяване на реабилитация.
Представителят на СРП, след приключване на съдебното следствие,
пледира за уважаване на молбата на А., предвид наличието на всички
предвидени в закона предпоставки за допускане на съдебна реабилитация по
последните му две осъждания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема, че са
налице основанията за допускане на съдебна реабилитация по отношение на
молителя А..
Видно от приложената по делото справка за съдимост по отношение на
молителя А. е, че е осъждан, както следва:
1.По отношение на първото осъждане на А. с присъда по НОХД
№586/1989 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 03.01.1990 г., е
направено служебно отбелязване върху бюлетина настъпила реабилитация по
право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК.
2.Второто осъждане на А. е с присъда по НОХД №2585/1995 г. по описа
на СРС, влязла в законна сила на 03.04.1996 г., с която на молителя е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от
три години, за извършено престъпрение по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с
чл.194, ал.1 от НК.
3.Третото осъждане на А. е с присъда по НОХД №1168/1998 г. по описа
на СРС, влязла в законна сила на 29.05.1998 г., с която на А. е наложено
наказание глоба в размер на 300 000 лева /недоминирани/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от девете месеца, за престъпление по чл.343,
ал.2, б.“а“, пр.1 и пр.2 от НК.
5
4.Четвъртото осъждане на А. е със споразумение по НОХД
№12983/2013 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 25.07.2013 г., с
което на молителя е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца, чието изпъленение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, във
вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
5.Петото осъждане на А. е със споразумение по НОХД №2975/2018 г. по
описа на СРС, влязло в законна сила на 16.02.2018 г., с което на молителя е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което да
изтърпи ефективно при първоначален общ режим, за престъпление по чл.281,
ал.2, т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи ефективно в
затвор при първоначален общ режим, за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2,
алт.2 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-
тежко наказание за двете престъпни деяния – лишаване от свобода за срок от
десет месеца, което да изтърпи при пърнвоначален общ режим.
По отношение на осъжданията на молителя по пункт 2 и пункт 3 е
настъпила реабилитация по право на основание чл.88а от НК. Като основно
наказание по осъждането на А. с присъдата по пункт 3 е наложено наказание
глоба в размер на 300 000 лева /недоминирани/. Съгласно справката от ТД на
НАП, не е получен и не платен изпълнителен лист за така наложената глоба
на молителя по цитираното осъждане т.е. въобще не е образувано
изпълнително дело за събирането й. Съгласно даденото задължително
тълкуване с Тълкувателно решение №2/28.02.2018 г. на ОСНК на ВКС, ако
наказанието глоба не е изпълнено и е наложено наред с други наказания,
които са изпълнени, за да започне да тече срокът за реабилитация, трябва
възможността за изпълнение на глобата да е погасена по давност. Съобразно
наличието или липсата на образувано изпълнително производство следва да
се спазват указанията, дадени съответно в т.3 и т.4 на решението. Съгласно т.3
от Тълкувателното решение, глобата е включена в системата от санкции по
чл. 37, ал. 1 от НК, поради което всички разпоредби на НК, относими към
останалите наказания, са приложими и по отношение на нея, освен ако
изрично не е предвидено друго. В текстовете, касаещи давността,
предвиденото изключение е само за неизплатени глоби, по повод на които е
6
образувано изпълнително производство. По аргумент на противното следва,
че когато не е образувано изпълнително производство за събиране на глобата,
сроковете на обикновената и абсолютната изпълнителска давност са
съответно две и три години и са идентични с тези за наказанията пробация,
конфискация, лишаване от права и обществено порицание. Въпросът за
възможността за реабилитиране на осъден на глоба, която не е изплатена,
когато за събирането й не е образувано изпълнително производство, следва да
бъде разрешен по вече посочения при отговора на въпрос №2 начин, т.е. тя
настъпва след последователно изтичане на давностния срок и срока по чл.86 –
88а от НК. В случая, съдебният акт по НОХД №1168/1998 г. по описа на СРС
е влязъл в законна сила на 29.05.1998 г. и считано от тази дата е започнал да
тече срока на обикновената давност за изпълнение на наказанието по чл.82,
ал.1, т.5 от НК. Последната е две години и е изтекла на 29.05.2000 г., а една
година по-късно – на 29.05.2001 г., безпрепятствено е изтекла и абсолютната
давност за изпълнение на наказанието по смисъла на чл.82, ал.4 от НК,
доколкото по делото няма данни да са били извършвани действия от
надлежните органи за нейното събиране, доколкото въобще не е било
образувано изпълнително производство.
Същевременно, изпитателният срок на условното осъждане по НОХД
№2585/1995 г. по описа на СРС е започнал да тече от влизане в законна на
съдебния акт на 03.04.1996 г. и е изтекъл на 03.04.1999 г., а към 03.04.2004 г. е
изтекъл срокът по чл.82, ал.1, т.4 от НК и за това осъждане. Видно от
справката за съдимост, молителят не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода към момента на изтичане на сроковете по чл.82, ал.1 от НК по
отношение на наложените наказания по двете коментирани осъждания - по
пункт 2 и пункт 3, считано от изтърпяване на наложените наказания.
Предвид гореизложеното, молителят А. следва да се счита за
реабилитиран по право на основание чл.88а, ал.1 от НК за осъжданията по
пункт 2 и пункт 3. При реабилитацията по право не се изисква никакъв
формален акт. Нейното настъпване само се констатира, след като е
установено наличието на предпоставките на посочените в закона основания.
По отношение на осъждането на молителя по пункт 4 и пункт 5 е
налице първото условие за допускане на съдебна реабилитация, посочено в
7
чл.87 ал.1 от НК - да са изтекли три години от изтичане срока на наложеното
наказание на молителя. Три годишния срок по чл.87, ал.1 от НК е започнал да
тече от изтичане на изпитателния срок на условното осъждане по НОХД
№12983/2013 г. по описа на СРС, а именно: от 25.07.2013 г., и е изтекъл на
25.07.2016 г., а по НОХД №2975/2018 г. по описа на СРС – от изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода за срок от девет месеца, а именно: от
14.08.2018 г., съгласно приобщените по делото справки от Затвора-гр.София
и ГДИН към МП, и е изтекъл на 14.08.2021 г.
Налице е и другото условие за реабилитация по чл.87 от НК, а именно
осъденият да е имал добро поведение, след осъждането. Последващото не
извършване на престъпления от молителя, съда отчита като съществен
показател за добро поведение на същия, което обстоятелство се установява от
приложените по делото удостоверение от НСлС-гр.София и справка от УИС
на Прокуратура на РБългария за липса на други висящи наказателни
производства, образувани срещу молителя А. към настоящия момент.
Доказателство за добро поведение са добрите характеристични данни относно
личността на молителя, отразени в изготвената характеристична справка от
кмета на с.Чепинци, съгласно която молителят се ползва с добро име сред
съселяните си, като полага грижи за болната си от старческа деменция майка.
В уверение на заболяването на майката на молителя са приетите по делото
медицински документи. От показанията на свидетеля А. се установява, че А.
има две деца, полага грижи за майка си, която е болна, както и че е трудово
ангажиран, честен, неконфликтен и добър човек.
Що се касае до предвидената в чл.87, ал.1, т.2 от НК предпоставка за
допускане на съдебна реабилитация – да е възстановил причинените вреди
при умишлено престъпление, съдът намира, че същата е изпълнена по
следните съображения. Споразумение, одобрено по НОХД №12983/2013 г. по
описа на СРС, на молителя А. е наложено наказание за извършено умишлено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК – квалифицирана кражба, за
което законът предвижда настъпване на съставомерни имуществени вреди.
Самият факт, че наказателното производство е приключило със споразумение
е индиция, че причинените с престъплението имуществени вреди са
възстановени, доколкото тяхното възстановяване представлява задължително
условие за допускане на споразумение, съгласно разпоредбата на чл.381, ал.3
8
от НПК. По НОХД №2975/2018 г. по описа на СРС, също приключило с
одобряване на споразумение, на молителя А. са наложени наказания за две
прстъпни деяния, за които законът не предвижда настъпване на съставомерни
имуществени вреди, поради което за това осъждане не се обсъжда въпроса за
тяхното възстановяване.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че следва да бъде
постановено определение, с което да бъде допусната съдебна реабилитация по
отношение на осъжданията на молителя А. по пункт 4 и пункт 5.
Настоящото протоколното определение, след влизането му в законна
сила, следва да бъде изпратено на Служба „Бюро съдимост“ при СРС, за
служебно отбелязване, върху издадения бюлетин за осъжданията на молителя
А. по пункт 2 и пункт 3, на настъпилата реабилитация по право на основание
чл.88а, ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ, на основание чл.87, ал.1
от НК, по отношение на И.Т. АНКОВ, ЕГН **********, с адрес
******************************* за осъжданията му, както следва: по
НОХД №12983/2013 г. по описа на СРС и по НОХД №2975/2018 г. по описа
на СРС.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на СЛУЖБА „БЮРО СЪДИМОСТ“ при
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, препис от настоящото протоколно
определение, след влизането му в законна сила, за служебно отбелязване на
настъпилата реабилитация по право на основание чл.88а, ал.1 от НК, върху
бюлетините за осъжданията на молителя И.Т. АНКОВ, ЕГН **********, по
НОХД №2585/1995 г. по описа на СРС и по НОХД №1168/1998 г. по описа на
СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред СОФИЙСКИ
9
ГРАДСКИ СЪД, по реда на Глава 21 от НПК, в 7-дневен срок от днес.
Протоколът изготвен в о.с.з., което приключи в 09:55 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10