Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V- 82
Година 2020, 15.06 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На първи юни
две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 638 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№3523/21.02.2020г., подадена
от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр.София,
бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт Красимира
Иванова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №11/02.01.2020г., постановено по гр.д.№8221/2019г.
по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото
решение, Бургаският районен съд е осъдил
ГД,,Гранична полиция“-МВР на РБ, да заплати на М.С.С., ЕГН **********, на
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, сумата от
1065.53 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 153.30 часа, за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.43,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда- 01.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Със същото решение, страните са осъдени да заплатят
разноски, като ГД,,Гранична полиция“-МВР на РБ е осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас държавна такса в
размер на 50 лева.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска
неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди се във въззивната жалба, че за
процесния период, ищецът(въззиваем) изпълнявал служебните си задължения на
12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се
изчислявало сумарно.
Посочва се, че в резултат на посоченото
изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал
резултат, който при надвишаване на
нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР(като
извънреден труд).
Заявява се, че съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на
държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, се определяли с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Навеждат се доводи, че към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по
отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните разпоредби
на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г.,
уреждаща по
специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният труд
между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143).
Твърди се, че за останалата част от процесния период се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г.
Въззивникът намира, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните
наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата.
Твърди, че последната намирала приложение
само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно
наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени,
продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми.
Съгласно действащата уредба, съотношението
между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем
часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не
както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Развива подробни съображения, че нощният
труд(между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че
извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън
установеното работно време. Превръщането
на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед
увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение
от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.
В подкрепа на изложеното, цитира
съдебна практика на районните и окръжни съдилища.
Навежда доводи, че съгласно ЗМВР,
нормалната продължителност на работното време била осем часа дневно, 40 часа
седмично, при петдневна работна седмица.
Посочва, че редът за разпределяне
на работното време, неговото отчитане и компенсиране работата на държавните
служители извън редовното работно време, се определял с Наредба на министъра на
вътрешните работи. Работните смени се организирали в седмичен и месечен график,
изготвен от началника на съответната структура.
Твърди, че отчитането на
положения извънреден труд се извършвало с протокол, утвърден от
ръководителя на структурата по ЗМВР. Пояснява, че протоколът се вписвал в
специална книга, като екземпляр от него се изпращал на съответното финансово
звено или в звено ,,Човешки ресурси“.
Иска се, атакуваното решение да
бъде отменено и съдът да постанови
ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Претендират
се направените в производството пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от въззвиаемия, чрез адв. Станко Кралев –БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Намира
атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Излага становище по
наведените с въззивната жалба доводи. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените в производството пред
въззивната инстанция разноски.
Страните
не се явяват и не се представляват в с.з.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за
разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта
на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
В исковата
молба ищецът С., чрез адв. Кралев, е предявил срещу ГД „Гранична
полиция“ МВР, искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1164 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 194 часа извънреден
труд, положен от ищеца през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението,
както и направените разноски по делото.
Ищецът твърди, че през
процесния период е полагал труд като старши полицай в ГОДГ към ГПУ-Бургас при
РДГП Бургас, което е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ при
МВР. Работил е на 12/24-часови работни смени при предварително определен график
за всеки месец. Твърди
също така, че през процесния период е положил общо 1360 часа нощен труд, който
след преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 1554 часа дневен труд,
съответно води до наличие на извънреден труд в размер на 194 часа, за които му
се следва възнаграждение в размер на 1164 лв., но същото до момента не му е
платено. В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се
претендират 1065,53 лева възнаграждение за извънреден труд за 153,30 часа.
Ответната
страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения
иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен
служител по служебно правоотношение.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По делото няма спор, че за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд като старши полицай в ГОДГ към ГПУ-Бургас при РДГП
Бургас, което е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ при МВР. Не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение
на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд
през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че за процесния период ищецът е положил
134 бр. 12/24-часови дежурства, отчетени са 1072 отработени часове нощен труд.
Положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането
му в дневен такъв. Съобразно заключението, часовете нощен труд приравнени с
коефициент 1,143, се равняват на 1225,30 часа. Разликата между двете величини (1225,30-1072)
е 153,30 часа-положен извънреден труд, за което се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 1065,53 лв. Оплакването на въззивника в жалбата се
свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според нормата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Текстът на чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г сочи, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Такава изрична разпоредба за
преобразуване на часовете положен нощен труд липсва в Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, (каквато
изрична забрана би поставила в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.с. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе коментирано
по-горе, 1042 часа нощен труд, положен от ищеца
през исковия период, приравнени с коефициент 1,143, възлизат на 1225,30 часа и разликата между
двете величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени –153,30 часа.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание / след направеното
и прието изменение/. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в
дневен с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за служителите в
МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
Предвид изложеното въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил
делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в
обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл.
272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
на въззиваемата страна се дължат разноски. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение 390 лв. с
ДДС, с отбелязване, че е платено в брой, което следва да се присъди.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение
№11 от 02.01.2020г. по гр.д.№8221/2019 по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес:
гр..София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на М.С.С.,
ЕГН **********,*** №2, сумата от 390 лв. /триста и деветдесет /
с ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: