Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 722 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІ от Закона
за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба за защита от домашно
насилие от В.В.Р. против Р.К.Р., в която молителката твърди, че с ответника са съпрузи.
Твърди се, че двамата живеели в къщата на бащата на ответника, находяща се на
адрес: гр. Свиленград, ул. „Хризантема” № 29. Посочено е, че през последните
години ответникът често упражнявал физическо насилие над нея. Поддържа, че на
04.07.2019 г., след работа отишла в дома на майка си в кв. „Изгрев”. След това
дошъл ответникът, който започнал да я обвинява, че не се прибира навреме от работа.
Тогава майка ѝ ги помолила да си тръгват, за да не се излагат пред
съседите. През цялото време, докато се прибирали към дома си, ответникът псувал
и викал. Около 21 ч., след като вечерял, ответникът започнал да хвърля всичко,
което било на масата – чинии, прибори, храна. Наричал молителката „курва” и я
обвинявал, че ходи по други мъже. Запътил се към телевизора и казал, че ще го
счупи. Молителката му казала да не го прави, защото бил на сина им. Тогава
ответникът се приближил към нея, като ѝ заявил „ти ли ще ми кажеш” и я
ударил с юмрук в областта на лявото око. Ударът бил толкова силен, че
молителката паднала на земята и ударила лявата си ръка. След това ответникът
избягал навън. Когато станала, молителката отишла при свекър си, който се
обадил на телефон 112.
Предвид всичко изложено, моли съда да постанови
съдебно решение, с което да се издаде заповед за защита, с която ответникът да
се задължи да се въздържа от домашно насилие спрямо нея, да бъде отстранен от
съвместно обитаваното жилище и да му се забрани да приближава нея, жилището, в
което живее, жилището на майка ѝ, местоработата и местата за социални
контакти и отдих.
В съдебно заседание молителката се явява лично и
с процесуалния си представител адв. Ш., като заявява,
че поддържа подадената молба.
В съдебно заседание ответникът изразява
съжаление за стореното.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита от домашно насилие е
допустима, тъй като е подадена от лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН (пострадало лице,
навършило 14-годишна възраст) в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е насочена срещу
надлежно легитимирано лице по чл. 3, т. 1 ЗЗДН. Същата има необходимото
съдържание по чл. 9, ал. 1 ЗЗДН и е съпроводена с декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
За нейната основателност е необходимо молителят
да установи извършван от страна на ответника акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, като декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва със
законна доказателствена сила, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Следователно
молителят не е длъжен да сочи доказателства в подкрепа на декларираните
обстоятелства, а тежестта да опровергае законната доказателствена сила на
декларацията се носи от ответника. За това негово задължение ответникът е бил
уведомен с определението на съда за насрочване на делото, съгласно чл. 12, ал. 1 ЗЗДН.
В разглеждания случай от представеното
удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са съпрузи
от 29.04.1998 г. Видно от приложения фиш за спешна медицинска помощ от
05.07.2019 г., издаден от ЦСМП – гр. Хасково, филиал – гр. Свиленград, при
извършения клиничен преглед на молителката е установено охлузване на лява ръка,
на врата и контузия с хематом в областта на лявото око.
От показанията на свидетеля Кръстю Р. – баща на
ответника, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като обективни и
основани на лични възприятия, се установява, че на 04.07.2019 г. той и
съпругата му били в тяхната стая, когато молителката дошла и забелязал, че
окото ѝ било насинено. Разказал е, че ответникът тичал след нея, като
тогава той му казал да не я пипа. След това свидетелят се обадил в полицията.
Пред свидетеля ответникът казал, че искал да прави секс с молителката, но тя
отказала и тогава я ударил. Споделил е, че синът му употребявал алкохол. Двамата
съпрузи често се карали и биели, но повечето пъти виновен бил ответникът.
Както съобрази всичко изложено, съдът приема въз
основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и показанията на свидетеля Р., че автор
на описания в молбата акт на домашно насилие от 04.07.2019 г. е именно
ответникът Р.К.Р.. Тази декларация следва да бъде изцяло кредитирана, тъй като
съдържа всички признаци, индивидуализиращи както автора на домашно насилие,
така и извършеното от него. По делото не са събрани доказателства, оборващи
доказателствената сила на декларацията спрямо заявените в нея обстоятелства от
молителката под страх от наказателна отговорност. Напротив, събрани са
убедителни доказателства в подкрепа на обстоятелствата, описани в молбата за
защита и в декларацията към нея.
При това положение съдът намира, че
осъществените на 04.07.2019 г. действия от ответника спрямо молителката,
изразяващи в проява на физическо насилие – нанасяне на удар в лявото око, попадат
в обхвата на понятието домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Тази
проява на физическа агресия грубо погазва човешкото достойнство и създава
непосредствена опасност за здравето и живота на жертвата. Действията на
ответника далеч надхвърлят границите на житейски и правно допустимото от гледна
точка на съвременните разбирания за човешко общуване, съгласно които
противоречията, независимо от техния характер, не трябва да се разрешават чрез
насилие.
Всичко това води до необходимост от прилагането
на мерки за защита на молителката от проявите на домашно насилие от страна на
ответника. С оглед на конкретните обстоятелства по делото, съдът счита, че
съответстващи на тежестта на конкретната проява на домашно насилие от 04.07.2019
г. са мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, а именно:
„задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие“, и „забрана на
извършителя да приближава пострадалата, жилището на нейната майка, местоработата
ѝ и местата за социални контакти и отдих“. С оглед изявлението на
молителката, че вече е напуснала съвместно обитаваното жилище с ответника,
което е собственост на неговия баща, съдът счита, че не следва да налага
предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН мярка за защита. Също така съдът намира,
че поисканата от молителката мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН – задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми, не се явява необходима в разглежданата хипотеза, тъй като, както
добросъвестно изясни свидетелят Р., проблемите между страните се дължат
най-вече на различията в характерите им. Свидетелят посочи, че двамата
непрекъснато се карали и биели, поради което съдът счита, че с напускането на
семейното жилище от молителката ще имат възможност да преосмислят отношението
си един към друг. Предвид всичко изложено, съдът намира, че съвместното
действие на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН предоставя достатъчно
гаранции за пострадалото лице, че то в бъдеще няма да бъде обект на домашно
насилие. Пак с оглед защитата на пострадалото лице от бъдещи прояви на насилие
спрямо него от страна на извършителя, мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да бъде наложена за срок от 18 месеца, считано от издаването на
заповедта. Този срок е съобразен с тежестта на конкретния акт на насилие, а
през този период ще се осигури едно по-продължително спокойствие на жертвата на
домашно насилие, за да се възстанови и върне към нормален начин на живот.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на
молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашно насилие глоба
в размер от 200 до 1000 лв., която представлява санкция, за разлика от мерките
по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, чиято роля е да защитят жертвата на деянието. При
определянето на размера на глобата съдът съобрази тежестта на нарушението – акта
на домашно насилие, подбудите за неговото извършване и процесуалното поведение
на ответника. Изхождайки от горните обстоятелства, съдът определя на ответника
глоба в размер на 200 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по
сметка на РС Свиленград държавна такса в размер на 25 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА Р.К.Р., ЕГН: **********,
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ на В.В.Р., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на Р.К.Р., ЕГН: **********,
ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до пострадалата В.В.Р., ЕГН: **********, жилището на нейната
майка с адрес: гр. Свиленград, ж. к. „Изгрев” № 1, вх. Б, ап. 6, местоработата ѝ
в месокомбинат „Бурденис” – гр. Свиленград и местата
за социални контакти и отдих, докато тя е там, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от издаването на заповедта за защита.
НАЛАГА на Р.К.Р., ЕГН: **********,
глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Р.К.Р., ЕГН: **********, адрес:
***, да заплати в полза на РС Свиленград държавна такса в размер на 25 лв.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на
незабавно изпълнение.
Препис от решението и от заповедта за защита да
се връчи на страните и да се изпрати служебно до РУ на МВР – гр. Свиленград за
сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от връчването му на страните пред ОС Хасково. Обжалването на решението НЕ
СПИРА изпълнението на заповедта за защита.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: