О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ …...04.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 07.04.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Т. Кръстев
в.ч.т.д. № 295
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.
Предмет
на разглеждане е частна жалба на „Корона резидънс А17“ ЕООД, гр.Варна, срещу Определение
№ 468 от 09.01.2020 год. на Районен съд – Варна, постановено по ч.гр.д. № 5913/2019
год., с което е прекратено производството по гр.д. № 5913/2019г. по описа на
Районен съд гр. Варна, на основание чл.299, ал.2 ГПК.
В
жалбата се твърди, че определението на съда е неправилно, поради което подлежи
на отмяна. Излагат съображения относно позоваването от съда на неотносима към
случая съдебна практика, касаеща искове за парични вземания и частичен иск.
Посочено е, че предмет на настоящия иск за прогласяване нищожността на сключен
между страните Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в
режим на етажна собственост в комплекс „KORONA LUXURY REZIDENCE” (сключен) на
07.12.2010 г. е доказване, че не съществува затворен
жилищен комплекс по смисъла на закона, както и наличие на неизпълнение на
договорните задължения, което е основание за разваляне на договора. Това било
ново обстоятелство, уточнено в съдебно заседание, по което били допуснати
доказателства. Твърди се, че производството се различавало от предходните между
същите страни по мотивите и възраженията като ищецът твърди и „неизпълнение по
чл. 87 от ЗЗД“, каквото твърдение нямало в приключилите съдебни производства. Твърди
се още, че е след 2017 г. вече е налице обилна съдебна практика по въпроса за
наличие на „жилищен комплекс“ по смисъла на чл. 2 от закона ЗУЕС), което било
новооткрито обстоятелство, обуславящо възможност за такъв иск като
самостоятелно основание, което не е обхванато от силата на пресъдено нещо. Излагат
се съображения за характера и същността на силата на пресъдено нещо и нейния
източник, като се подчертава, че само диспозитивът, а не и мотивите на съдебното
решение, се ползва с такава сила. Обобщава се, че конкретният случай не касае
парично задължение, а оспорване на правопораждащия факт на основание нова
съдебна практика и възражение за неизпълнение, които представлявали нов факт,
който не бил разглеждан до настоящия момент. Искането е за отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на друг състав на ВРС за уточняване
на заявените искове с оглед на фактологията и възраженията за неизпълнение.
В
срока по чл. 276, ал.1 ГПК, насрещната страна „Билдинг мастърс“ ЕООД е подала
отговор, в който оспорва наведените от жалбоподателя доводи. Иска отхвърляне на
жалбата като неоснователна и присъждане на разноски.
Жалбата
е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен процесуален представител, в
преклузивния срок и при съобразяване изискванията към редовността на частните
жалби.
Съдът
по същество на жалбата констатира следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Корона резидънс А17“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна, срещу „Билдинг мастърс“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, с
която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗЗД и чл.146,
ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за
управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна
собственост в комплекс „KORONA LUXURY REZIDENCE” (сключен) на 07.12.2010 г.,
поради липса на предмет, в условията на евентуалност като сключени в
заобикаляне на закона, а условията на евентуалност и като накърняващи добрите
нрави. В условията на евентуалност ищецът е предявил иск за прогласяване
нищожността на клаузите описани в чл. 5, чл. 7, чл. 13, чл. 31 и чл. 32 от
договора, като неравноправни.
За
да прекрати производството по делото като недопустимо, ВРС е приел, че
предявените искови претенции се явяват процесуално недопустими на основание
чл.299 ГПК, тъй като с влизането в сила на съдебните решения на ВРС и ВОС по
предходно дело между същите страни, с които е установена дължимостта на суми по
процесния договор, е установена действителността на този договор и страните са
обвързани със сила на пресъдено нещо по отношение на тази действителност, без
значение дали в тези производства са релевирани възражения за нищожност на
договорите, които са приети за неоснователни или въобще не са въвеждани такива
възражения.
Не
е спорно между страните, а това се установява и от приетите поделото
доказателства, че с решение по гр.д. № 6852/2015г. по описа на ВРС и решение по
в.т.д.№ 430/2016г. по описа на ВОС е разгледан спор между страните за
дължимостта на такса управление и поддръжка на общите части в сграда в режим на
етажна собственост за 2015 г., както и на неустойка за забава, дължими по
договор от 07.12.2010 г. за управление и поддръжка на общите части на сграда в
режим на етажна собственост, в комплекс от затворен тип „KORONA LUXURY
RESIDENCE” („Корона Луксори Резиденс”), с нотариална заверка на подписите рег.
№ 2462, том I, акт № 145 на нотариус Камен Костадинов, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Горепосоченто
производство между страните са приключило с влезли в законна сила решения, с
които „Корона резидънс А17“ ЕООД е осъдено да заплати задължения за такси за
управление и поддръжка на общите части и
неустойки за забава на основание процесния договор, който ищецът иска да бъде
прогласен за нищожен.
Спорът
в настоящото частно въззивно производство се свежда до въпроса, дали решението
по иск за заплащане на възнаграждение и неустойки по договор и липсата на
възражение за нищожност на договора в рамките на приключилото съдебно
производство, респ. оставянето на такова възражение без уважение, формира сила
на пресъдено нещо, явяваща се процесуална пречка за предявяване на иск за
прогласяване нищожността на същия договор.
Отговор
на така поставения въпрос е даден с решение № 115 от 10.012012 г. по т. д. №
883/2010 г. на ВКС, I т.о., в което е прието, че: Преклудиращото действие на
силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за
съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно
признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на
която пораждат изгодни правни последици; Всеки факт, от който може да се изведе
искане за установяване, че към деня на приключване на устните състезания
съдебно признатото право не е съществувало в полза на носителя му съгласно
съдебното решение, се преклудира; Преклудирани са фактите, представляващи
основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или
пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава
съдебно признатото вземане. В този смисъл и Определение № 966 от 29.10.2012 г.
на ВКС по ч. т. д. № 633/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно,
фактите, които съставляват основание на исковете за прогласяване на нищожност
на процесния договор от 07.12.2010 г. за управление и поддръжка на общите части
на сграда в режим на етажна собственост, е следвало да бъдат релевирани с
възражение от ищеца „Корона резидънс А17“ ЕООД в
производството по гр.д. № 6852/2015г. по описа на ВРС, приключило с влязло
в сила решение по в.т.д.№ 430/2016 г. по описа на ВОС, с които е установено
съществуването на вземания на „Билдинг мастърс“ ЕООД срещу „Корона резидънс
А17“ ЕООД произтичащи същия договор и ответникът е осъден да заплати
възнаграждение за предоставнитему услуги, както и неустойка по договора.
В
производството по гр.д. № 6852/2015г. по описа на ВРС, ответникът е депозирал
писмен отговор, с който е оспорил предявените искове като неоснователни, като е
възразил, че договорът от 07.12.2010г. е нищожен и не поражда правни последици.
Ответникът е твърдял, че договор за управление и поддръжка на общи части
съгласно ЗУЕС намира приложение за жилищни сгради от затворен тип, като в
настоящия случай не е налице комплекс от затворен тип, както и че ищцовото
дружество няма качеството на инвеститор по смисъла на чл.2 от ЗУЕС. Поддържал е
също така, че в договора са включени неравноправни клаузи, които не отговарят
на изискванията за добросъвестност. Възразено е още, че договорът е нищожен и
като противоречащ на закона, заобикалящ закона (ЗУЕС) и сключен при липса на
основание, че следва да се прилагат разпоредбите на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, тъй
като не е налице комплекс от затворен тип.
В
настоящото исково производство са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.2, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗЗД и чл.146, ал.1
ЗЗП за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за управление
и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост в
комплекс „KORONA LUXURY REZIDENCE” на 07.12.2010 г., поради липса на предмет, в
условията на евентуалност като сключени в заобикаляне на закона, а условията на
евентуалност и като накърняващи добрите нрави. В условията на евентуалност
ищецът е предявил иск за прогласяване нищожността на клаузите описани в чл.5,
чл.7, чл.13, чл.31 и чл.32 от договора, като неравноправни клаузи. Както сочи
жалбоподателят, основното фактическо твърдение, на което се основава
новопредявения установителен иск, е, че не съществува затворен жилищен комплекс
по смисъла на закона – възражение, което е било релевирано и разгледано и в
приключилото съдебно производство.
Нищожността
на договора се преценява към момента на неговото сключване. Нищожната сделка страда
от порок, който не може да се санира в последствие. Такава
сделка изначално не би могла да породи желаното от страните действие.
Следователно, нищожността не може да е резултат от новонастъпили факти и
обстоятелства.
В
производството по исковете с правно основание чл.79, ал.1 чл.92 от ЗЗД за
заплащане на дължими суми по договора от 07.12.2010 г., предмет на гр.д. №
6852/2015г. по описа на ВРС, ответникът, настоящ ищец, е бил длъжен на
основание чл. 131 от ГПК да изчерпи всичките си възражения относно
действителността на договора под страх от настъпване на предвидената в чл. 133
от ГПК преклузия. Същият е релевирал възражения за нищожност на различни
основания, част от които са предмет и на настоящото производство. Всички незаявени
факти, съставляващи основание на новопредявения иск и настъпили до приключване
на устните състезания в предходното исково производство, са преклудирани.
Тезата
на частния жалбоподател, че предявените установителни искове се основават на
нови факти, които не били разглеждани до настоящия момент, а именно нова
съдебна практика и възражение за неизпълнение на договора, е неотносима към
въпроса за допустимостта на иск за нищожност на сделка, в случаите, когато в
предходно производство съдът се е произнесъл преюдициално по въпроса за
действителността на договора като правопораждащ факт в спор за вземане,
оноваващо се на този договор. Това е така, защото новата съдебна практика не
представлява елемент от фактическия състав на сделката и не може да доведе до
ревизия на съдебното решение по приключилото съдебно производство, което има
обвързващо за страните действие. Твърдението в хода на настоящото производство,
че ответникът е бил неизправна страна по договора, също няма отношение към
въпроса за недействителността на сделката. По реда на чл. 87 от ЗЗД може да
бъде развален само действителен договор, не и нищожен такъв.
Поради
съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на ВРС, определението следва
да бъде потвърдено.
Ответникът
по частната жалба е направил искане за присъждане на съдебни разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК, без обаче да представи доказателства за
извършването им, поради което разноски не се присъждат.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 468 от 09.01.2020 год. на Районен съд – Варна,
постановено по ч.гр.д. № 5913/2019 год., с което е прекратено производството по
гр.д. № 5913/2019г. по описа на Районен съд гр. Варна, на основание чл.299,
ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред
Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.
2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.