РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Костинброд, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
в присъствието на прокурора И. Т.. И.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20241850100682 по описа за 2024 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по искова молба вх. № 4552 / 05.08.2024 г.
/ изпратена по подсъдност от СРС / подадена от А. Г. А., ЕГН ********** от
гр. С., чрез адв. В. - САК против Софийска районна прокуратура с адрес : гр.
С. и Софийския районен съд, Булстат : ****** с адрес : гр. С. с правно
основание чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ.
С исковата молба се твърди, че ищецът след скандал възникнал между
ищеца и неговите съседи на 25.11.2018 г. подава жалба до СРП, тъй като в
скандала имало обиди и закана за убийство. След като е уведомен за отказа на
СРП / прокурорът се е произнесъл на 18.02.2019 г., а съобщението е връчено
на жалбоподателя на 19.11.2021 г. лично в СРП / да образува досъдебно
производство на 08.12.2021 г. ищецът подава тъжба до СРС и се образува
НЧХД № 17191 / 2021 г. по описа на съда. След като делото е било оставено
без движения от съдията – докладчик на 10.03.2022 г., а призовката е била
връчена на ищеца на 20.06.2022 г., делото вече е било забавено с шест месеца.
1
Ищецът сочи още, че първото по делото заседание е насрочено на
19.04.2023 г., т. е. година и четири месеца след образуването на делото. По
време на производството делото се гледа повече от две години и това е
основната причина да настъпи абсолютната давност.
Ищецът твърди, че е образувал производство пред Инспектората на
ВСС, чийто действия спрямо СРП са били незаконни.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди Софийска районна прокуратура и Софийския районен съд,
Булстат : ****** да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 15 000.00
/ петнадесет хиляди / лева – обезщетение за неимуществени вреди / не е
посочен периода, за който се претендират същите /, както и имуществени
вреди - 2 500.00 лева – адвокатски хонорари и други консултации / които се
включват в общия размер от 15 000.00 лева /, настъпили в следствие на
нарушено право на разглеждане на НЧХД № 17191 / 2021 г. по описа на СРС,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба – 07.05.2024 г. до окончателно погасяване на задължението.
Претендират се направените от ищеца разноски.
С допълнителна молба вх. № 5714 / 10.10.2025 г. / след указания на
съда, дадени с Разпореждане № 1258 / 06.08.2024 г. / ищецът уточнява, че
претендира обезщетение в размер на 15 000.00 лева – по 7 500.00 лева за всеки
от ответниците поотделно, включващо преки щети в размер на около 2 500.00
лева – адвокатски хонорари и други консултации и остатъка представлява
неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на личността му и
състоянието му на добър гражданин.
След като съдът дава възможност на адв. В. – САК в съдебно заседание
от 08.04.2025 г. / л. 109 / десет дневен срок да уточни пропуснатите ползи, с
което е увеличил предявения иск за имуществени вреди и да отстрани
нередовностите на ИМ. В съдебно заседание 20.05.2025 г. адв. В. сочи, че
поради заболяване не е отстранил в срок нередовностите на ИМ и представя
уточнителна молба и доказателства / л. 114 – 148 /, които съдът приема,
въпреки че са представени извън срока / като не се представят доказателства,
че адв. В. – САК, поради заболяване е пропуснал определения от съда срок / и
дава възможност на ответниците да вземат становище по представените
доказателства и уточняващата молба / в която отново не се уточнява периода
2
на претендираните неимуществени вреди – 15 000.00 лева и имуществени
вреди – 2 500.00 лева /.
Със становище вх. № 5230 / 16.09.2025 г. ответникът СРС отново е
поискал производството по делото да бъде прекратено, тъй като ищецът не е
отстранил нередовностите на ИМ, но съдът е оставил искането без уважение и
е продължил производството по настоящето дело.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба ответната страна
Софийски районен съд, чрез пълномощника Т.Д. – специалист „Правно
обслужване“, депозира писмен отговор. Същият моли съдът да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан, като излага подробно доводите си.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба ответната страна
Софийска районна прокуратура, чрез представител на РП – Костинброд
депозира отговор по чл. 131 от ГПК, като оспорва иска и сочи, че прокурорът
от СРП се е произнесъл в законопредвидения срок, а относно връчването на
постановлението за отказ да образува ДП, СРП е изпратило съобщение на
посочения от жалбоподателя адрес още на другия ден – 20.02.2019 г., но защо
той го е получил по – късно причините остават неизяснени и моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли така предявеният иск, като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, представлява
се от упълномощеният му защитник адв. В. – САК, който поддържа исковата
молба и излага подробно доводите си, като моли съдът да постанови решение,
с което да уважи същият.
Ответникът Софийска районна прокуратура не изпраща представител и
не е взела становище по така предявения иск.
Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, но е
депозирал становище вх. № 5230 / 16.09.2025 г. по така предявената искова
молба. Със същото ответникът моли съдът да прекрати производството,
поради неостраняване нередовностите на ИМ и алтернативно съдът да
постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан така
предявения иск.
Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор И.,
който взема становище, че така предявения иск е неоснователен и недоказан.
3
Същият сочи, че при разглеждането и решаването на прокурорската преписка,
която е образувана по жалба на ищеца не са налице забавяния. Същата е
решена в предвидения в закона срок и е приключила с прокурорски акт –
постановление за отказ да образува досъдебно производство.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
По делото се установи, а и не се спори между страните, че е била подадена
жалба от ищеца с рег. № 225000 – 20605 / 2018 г. в 01 РУ – СДВР срещу
неговите съседи – сем. К. и П. Я. за извършен на 25.11.2018 г. скандал, в който
същите са го обидили. На 07.01.2019 г. от 01 РУ – СДВР изпращат
материалите, ведно с извършената проверка в СРП. С Постановление от
14.01.2019 г. наблюдаващият прокурор в СРП е разпоредил на 01 РУ – СДВР
проверка, с подробни указания за действията, които е следвало да бъдат
извършени. Резултатите от проверката били обективирани в справка рег. №
225р – 5594 от 11.02.2019 г. и с Постановление от 18.02.2019 г. прокурорът се е
произнесъл като е отказал да образува досъдебно производство по
материалите съдържащи се в преписка № 225000 – 20605 / 2019 г. по описа на
01 РУ – СДВР, пр. пр. № 3903 / 2019 г. по описа на СРП и е посочила препис
от постановлението да се връчи на А. Г. А. на посочения от него в жалбата
адрес. На 20.02.2019 г. е изпратено съобщение, но жалбоподателят се е
запознал с постановлението лично в канцеларията на СРП на 19.11.2021 г.
Доколкото в постановлението е указано на жалбоподателя, че следва да
внесе тъжба на 08.12.2021 г. е подадена тъжба вх. № 103831 в СРС от А. Г. А.,
чрез адв. В. – САК против П. Г. Я. и К. Е. Д. - Я. за престъпление по чл. 130
ал.1, чл. 144 ал.1 и чл. 146 ал.1 от НК.
Пред Софийския районен съд е образувано НЧХД № 17191 / 2021 г. по
описа на СРС, като с Разпореждане № 489 / 13.01.2022 г. съдът е оставил
тъжбата без движение и е дал указания за отстраняване на нередовностите на
същата в 14 – дневен срок. С допълнителна молба вх. № 60134 / 28.03.2022 г.
отстранява част от нередовностите, съдът отново оставя тъжбата без
движение и дава указания за отстраняване на нередовностите на същата. След
като с допълнителна молба вх. № 126316 / 20.06.2022 г. са отстранени всички
4
нередовности на тъжбата и са представени исканите от съда доказателства,
съдът насрочва делото в о.с.з. с разпореждане № 1188 / 26.01.2023 г. за
14.03.2023 г. от 14.00 часа. С Разпореждане № 3815 / 24.03.2023 г. делото е
пренасрочено, поради заболяване на съдията докладчик за 19.04.2023 г. от
13.30 часа.
В първото по делото заседание след като подсъдимите не са били редовно
призовани / като от страна на тъжителя се уточнява, че името на подсъдимата
К. Е. Д. - Я. е К. Е. К. - Я. /, съдът не дава хода на делото и отлага същото за
26.09.2023 г. от 15.00 часа
В проведеното съдебно заседание на 26.09.2023 г. съдът прекратява
наказателното производство спрямо подсъдимата К. Е. К. - Я. по повдигнатото
обвинение по чл. 146 ал.1 от НК и прекратява частично спрямо подсъдимия П.
Г. Я. в частта относно повдигнатото му обвинение по чл. 130 ал.2 от НК и е
отложил делото за 22.11.2023 г. от 14.00 часа. В последното съдебно заседание
след представяне на акт за смърт на подсъдимия П. Г. Я., съдът е прекратил на
основание чл. 250 ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т. 4 от НПК НЧХД № 17191 / 2021
г. по описа на СРС.
След окончателното приключване на производството А. Г. А., ЕГН
********** е предявил претенция за нарушено право на разглеждане на
делото в разумен срок пред ИВСС по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ.
С писмо изх. № РС – 23 – 476 / 05.02.2024 г. Инспектората към ВСС
уведомява съдът, че е било подадено заявление вх. № РС – 23 - 476 /
25.10.2023 г. от А. Г. А., ЕГН **********, относно нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на НЧХД № 17191 / 2021 г. по описа
на СРС, 98 – състав и забавени действия на СРП. По заявлението е било
извършена проверка от проверяващ състав на ИВСС, за резултатите от която е
изготвен констативен протокол, който заедно със заявлението и всички
постъпили към него документи е изпратен на министъра на правосъдието.
Видно от изпратения отговор с вх. № 1189 / 04.03.2025 г. от
министерството на правосъдието / л. 149 - 150 / е, че заявлението е
отхвърлено, както и че по него не е сключено споразумение и съответно не е
изплатено обезщетение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н .М. В. от които се
установява, че действително между ищеца и неговите съседи е имало скандал
5
през 2018 г., като съседите са обидили ищеца и именно свидетелят му казал да
подаде жалба в полицията. Свидетелят сочи, че с оглед скандалите и
образуваните изпълнителни дела срещу ищеца той станал нервен, започнал да
вдига кръвно и той го посъветвал да се свърже с адвокат.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи :
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
В това производство / и в административната, и в съдебната част / страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от
държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е
причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява /,
следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на
дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
получи удовлетворение в съда.“
6
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата, СРП и Софийски районен съд се
разглеждат като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото
следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и прекратяването на НЧХД № 17191 / 2021 г. по описа на
СРС, 98 – състав, както и обстоятелството, че с поведението си съдията –
докладчик е станал причина за забавянето на производството с повече от 7
месеца и 24 дни.
7
Но в конкретния случай ищецът претендира конкретно посочени
неимуществени вреди – увреждане на личността му и състоянието му на
добър гражданин, загуба на доверие в българската правосъдна система и
компетентността на съдебните състави, които следваше да докаже, както и
имуществени вреди – 2 500.00 лева – адвокатски хонорари и други
консултации. Но по делото не бяха представи писмени доказателства относно
негови заболявания, за периода през който е било водено НЧХД № 17191 /
2021 г. / от 08.12.2021 г. до прекратяване на делото, поради смъртта и на
втория подсъдим – 22.11.2023 г. /
Също така, същият е бил тъжител по посоченото НЧХД № 17191 / 2021 г.
по описа на СРС, той е имал право да подаде жалба за бавност, след като е бил
несъгласен с продължителността и воденето на делото.
А относно забавянето на връчване на съобщението от страна на СРП,
съдът намира, че след като на 25.11.2018 г. ищецът е подал жалба за възникнал
скандал, същият е следвало да провери дали има постановен акт от прокурора
или не. Прокурорът се е произнесъл в законовия срок с отказ да образува
наказателно производство на 18.02.2019 г. и е разпоредено да се изпрати
съобщение на жалбоподателя на посочения от него адрес в жалбата и такова е
изпратено на 20.02.2019 г., но защо съобщението е връчено на жалбоподателя
на 19.11.2021 г. лично в СРП, няма доказателства по преписката.
С оглед на горното така предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. А., ЕГН ********** от гр. С. иск с
правно основание чл. 2б, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за осъждане на ответниците
Софийска районна прокуратура с адрес : гр. С. и Софийския районен съд, с
адрес : гр. С., представляван от А. В. А. да заплатят солидарно обезщетение в
размер от 15 000.00 лева – по 7 500.00 лева за всеки от ответниците поотделно,
включващо преки щети в размер на около 2 500.00 лева – адвокатски хонорари
и други консултации и остатъка представлява неимуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на личността му и състоянието му на добър
гражданин, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане
8
на исковата молба – 07.05.2024 г. до окончателно погасяване на
задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН ********** от гр. С. да заплати на Софийския
районен съд, с адрес : гр. С., представляван от А. В. А. направените по делото
разноски в размер на 300.00 / триста / лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
9