РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502873 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. В., ул. „Ц.К.“ № .,
представлявана от Д.С.П., чрез гл. юрисконсулт Б.Й., срещу Решение № 3844 от 11.08.2020
г., постановено по гр. д. № 17481/2019 г. по описа на РС – Варна, 9-и състав, с което е
ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.В.“, бл. ..., вх. ., ет. ., ап. ..., сумата от 1083,89 лева
(Хиляда осемдесет и три лева и 89 ст.), представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 82,79 лева (oсемдесет и два
лева и 79 стотинки), представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на
ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ,
включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно
1
разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата
не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че
ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен
режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение.
Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефициент от 1,143 за
превръщане на нощните часове труд в дневни. Допълнително излага подробни съображения
в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият П. Д. Г., чрез адвокат Ц.Б. - ВАК, депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван
нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1,143. Моли
за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна Областна дирекция на МВР - Варна, редовно
призована, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият П. Д. Г., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Ц.Б., редовно упълномощен.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.В.“, бл. ..., вх. ., ет. ., ап. ..., срещу Областна дирекция на
МВР – Варна, с адрес: гр. В., ул. „Ц.К.“ № ., с която са предявени искове както следва:
- иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане
ответника за сумата от 1879,57 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд в размер на 225,37 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. с
коефицент 1,143 по правилата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението;
- иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника за сумата от 284,00 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е полагал труд на
длъжност младши инспектор в подразделение, структурно подчинено на ОД на МВР –
Варна, поради което е бил със статут на държавен служител. Твърди, че за периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил общо 1576 часа нощен труд, който, съобразно чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, преизчислен с коефицент 1,143, възлиза на 1801,37 часа и води до
допълнителни 225,37 часа преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено
възнаграждение от ответника в размер на 1879,57 лева. При тези твърдения и поради
забавата на ответника, претендира и мораторна лихва в исковите размери и периоди. Моли
за присъждане на сумата и съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
Богдана Йорданова, е депозирал писмен отговор, с който не оспорва съществуващото служебно
правоотношение в релевирания период на посочената от ищеца длъжност. Оспорва обаче
предявените искови претенции с довода, че е платил всички отработени от ищеца часове
извънреден труд. Твърди, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността
на работното време при нощен труд в системата на МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът
2
няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно
време на база на общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални
норми, които в случая са ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Твърди още, че в целия
исков период действала и Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., която в т. 1 сочи, че за всеки
отработен нощен час или част от него между 22.00 и 6.00 ч. на държавните служители в
МВР се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева, което е
изплатено. Отделно оспорва и твърдените от ищеца стойности и разчети на полагания от
него труд. В обобщение ответникът твърди, че ищецът погрешно и необосновано е
формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд, като същото е
извършено правилно по реда на твърдяната от ответника за приложима нормативна уредба.
Така не му се следва нито главницата, нито лихва за забава. Моли за отхвърляне на исковете
и присъждане на разноски.
В съдебно заседание е допуснато изменение по размер на предявените от П. Д. Г.
срещу ОД на МВР – Варна, искове, чрез намаляването им, както следва:
- по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР – вместо
за първоначалната сума от 1879,57 лева, същият да се счита предявен за сумата от 1083,89
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от
147 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. с коефицент 1,143 по правилата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, ведно
със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на исковата молба –
24.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението;
- по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - вместо за първоначалната сума от 284,00
лева, същият да се счита предявен за сумата от 82,79 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът П. Д. Г. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – Варна.
Видно от Кадрова справка № 64559/11.12.2019 г., младши инспектор П. Д. Г., считано
от 15.04.2015 г., до настоящия момент заема длъжността младши автоконтрольор II степен в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително
за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника платежни
бележки.
Видно от съпоставянето на платежни бележки, справка за въведени болнични листи и
справка за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – Варна, за процесния период ищецът
е положил нощен труд, както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 0 часа; от 1
януари до 31 март 2017 г. – 0 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 0 часа; от 1 юли до 30
септември 2017 г. – 0 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 88 часа; от 1 януари до 31
март 2018 г. – 96 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 112 часа; от 1 юли до 30 септември
2018 г. – 152 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 120 часа; от 1 януари до 31 март
2019 г. – 160 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 160 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г.
– 120 часа.
От заключението на изготвената пред първа инстанция ССчЕ, което съдът кредитира
3
като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г. П. Д. Г. е положил общо 1008 часа нощен труд, за които, след
преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР –
Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 1083,89 лева за разликата от 147 часа
преобразуван нощен труд.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),
доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че
посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само
определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на
МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.
31, ал. 2 на действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на
4
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на преизчисляване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1,143). Липсата на изрична норма обаче не може да се
тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на отработените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът
приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния
период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. ). В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е. коефициент 1,143.
Възражението на жалбоподателя, че правната регламентация на нощния труд на
държавните служители с полицейски правомощия в системата на МВР се изчерпва с
нормите на чл. 187, ал.1 ЗМВР във вр. с ал. 3 на същия член и чл. 179 ЗМВР, както и с
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на по-високия
нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се изразява в
правото на държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен
труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
Наведеното в писменото становище на ответника възражение, че преизчисляване не
следва да бъде извършено за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. предвид нормата на
чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съдът намира за
неоснователно. Цитираната разпоредба касае не преизчисляването и компенсациите,
дължими на работника или служителя за положения нощен труд – разглеждани в чл. 9 от
НСОРЗ, а единствено методиката на отчитане на работното време през нощта пред
Инспекцията по труда. В подкрепа на това е и фактът, че и двете наредби са част от
действащото право в посочения период.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
5
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил
1008 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 147 часа труд над нормативно определените.
Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на вещото лице,
възлиза общо на сумата от 1083,89 лева.
Основателността на иска за главното вземане обуславя основателност и на
акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със заключението на
вещото лице по ССчЕ, поради което следва да се уважи в цялост.
Следователно предявените искове, като основателни, следва да се уважат, а
решението на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на сумата от 320,00 лева,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък
по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Съдът приема за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на определеното адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на същото е съобразен с
минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3844 от 11.08.2020 г., постановено по гр. д. № 17481 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, 9-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Варна, с адрес: гр. В., ул. „Ц.К.“ № ., ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.В.“, бл. ..., вх. ., ет. ., ап. ..., сумата в размер на
320,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски,
включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7