Р Е Ш
Е Н И Е
№ 105
гр.Кюстендил, 12.02.2019 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА
,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
1894/2018 год., за да се произнесе,
взе в предвид следното:
Д.Я. Ч. , ЕГН ********** *** , съдебен адрес-***,чрез адв.С.Л.,
е предявил против „КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА“ЕООД,седалище и адрес на управление на
дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар Освободител“№ 15,искове да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед
№ 20/26.07.2018 год.,изд.от управителя на ответото дружество,с която на
осн.чл.325,ал.1,т.9 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, по
силата на което същият изпълнявал длъжността „Водопроводчик Външно В и К“ с код
по НКПД 7126-2001,да бъде възстановен на заеманата от преди уволнението
длъжност „Водопроводчик Външно В и К“ с
код по НКПД 7126-2001, с място на работа „Район Коняво“, да бъде осъдено
ответното ТД да му заплати сумата от 4516.80-четири хиляди и петстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки лв.,представляваща обезщетение за претърпяните от ищеца имуществени
вреди в следствие на оставането му без работа поради незаконното
уволнение,считано от датата на прекратяване на трудовия договор-30.07.2018
г.,но за срок не повече от 6-шест месеца,ведно със законната лихва върху
същото,считано от датата на предявяване на иска до погасяване на задължението.
Ответното
дружество оспорва исковете по основание и размер,прави правопогасяващи възражения,моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,
,приема за установено следното:
Видно от
находящите се в личното трудово досие на ищеца /приложено в цялост/ трудов
договор № 103/05.10.1988 год. и допълнително споразумение № 357/15.09.2008
год./л.150 л.т.д./ е това,че между страните е възникнало трудово правоотношение
по силата на което ищецът приел да изпълнява първоначално длъжността
„ел.монтьор“,а с допълнителното споразумение длъжността „водопроводчик“.С друго
допълнително споразумение № 210/23.03.2011 год./л.173 л.т.д./ страните
договорили,че ищецът ще изпълнява длъжността „водопроводчик външно В и К“,а с
такова под № 168/15.01.2018 год./л.210 л.т.д./ и размер на основното месечно
възнаграждение от 525.00 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна
работа от 189.00 лв.Със заповед № 20/12.01.2018 год./л.16/управителят на
ответното дружество назначил поименно определена комисия,която да определи
длъжности и работни места,подходящи за трудоустрояване на лица с намалена
трудоспособност и и трайни увреждания и подходящи за заемане от бременни жени и
кърмачки в размер на 7% от списъчният състав на дружеството,като изготви
протокол до 30.01.2018 год. Представени по делото са два
протокола на комисията /л.14 и 15/ с дати 29.01.2018 год.,в които са посочени
предвидените длъжности и щатни бройки по смисъла на чл.315,ал.1 КТ,а по
другият-по чл.27 от ЗИХУ.Достоверността на датите на протоколите е
оспорена.Видно от списъка на определените работни места и длъжности,подходящи
за трудоустровяне на лица с намалена работоспособност и трайни увреждания в
дружеството за 2018 год. и заети от трудоустроени лица /л.33/ шест от работните
места не са заети.По делото са представени като доказателства длъжностни
характеристики /л.44-78/за длъжностите, посочени в цитираните протоколи,от
които се установява,че за всички се изисква минимум средно образование.Няма
данни и доказателства за това,кога са били одобрени длъжностните
характеристики,като по силата на Заповед № 751/24.11.2009 год.л.79/ на
управителят на ответното ТД са запазени съдържанието и изискванията на
длъжностните характеристики,подписани от работниците и служителите и
съхранявани в личните им трудови
досиета.От личното трудово досие на ищецът се установява,че същият не притежава
средно образование,обстоятелство по което последният не спори.Видно от заповед
№ 715/29.12.2017 год./л.80/,изд.от управителят на ответното ТД е,че същият е
утвърдил, считано от 01.01.2018 год. производственият щат на дружеството
разработен по технически райони,от който /л.81-82/ се установява,че за 65 щатни
длъжности са предвидени 251 щатни бройки,чието конкретно разпределение по
вътрешни структури се установява от представените производствени щатове
/л.83-101/. Не се представя като доказателство поименното щатно разписание на
дружеството.
С експертно
решение № 1136/15.05.2018 год./л.5/ на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ“Д-р
Н.Василиев“А.Д.-Кюстендил на ищецът била определен а53% трайно намалена
работоспособност за срок от една година,с отразено предписание че не може да
изпълнява трудовите си задължения по настоящата професия,при уловията на труд
отразени в приложената ПХ.Експертното решение било изпратено на управителят на
ответното ТД с писмо изх.№ 05-96/17.05.2018 год./л.231-233 от лтд на ищецът/,на
което с писмо изх.№ 129/29.05.2018 год./л..230 ЛТД/ управителят на ответника
посочил кои са местата,определени за трудоустрояване на лица с намалена
трудоспособност,посочил незаетите,за които било посочено че ищецът не притежава
необходимото образование,за да ги заеме и помолил за произнасяне по отношение
прекратяване на трудовото правоотношение с ищецът.На основание писмото ТЕЛК при
горното здравно заведение изготвило Експертно решение № 1608/06.07.2018
год./л.228 лтд на ищеца/,в което отразило заключението си,че ищецът не е с
ограничени адаптивни възможности и нова трудова адаптация,при липса на
противопоказия на труд,отразени в т.15 от предходното решение,но евентуалното
му съкращение би влошило състоянието му. Със заповед № 20/26.07.2018
год./л.4/,изд.от управителят на ответното ТД трудовото правоотношение с ищецът
било прекратено на осн.чл.325,ал.1,т.9 от КТ,считано от 30.07.2018
год.Съдебно-медицинска експертиза вх.№ 29778/18.12.2018 год./л.107-110/,изп.от
в.л. Р.С.,заключава,че : 1.от посочените в списъка на л.33 от делото длъжности
тези за помпиер,инкасатор /район бобов дол/ и инкасатор район рила не са
представени от управителят на дружеството за обсъждане пред ТЕЛК-Кюстендил;2.С
посочените протоколи от 29.01.2018 год. ответното ТД е изпълнило задължението
по чл.315,ал.1 КТ;3.В определените по чл.315,ал.1 КТ места има работно място за
„помпиер“,което отговаря на професионалната квалификация на ищецът,но същият не
притежава необходимото образование за
заемане на длъжността „помпиер на
помпена станция“;4.ответното ТД не е изпълнило задължението си по чл.27,ал.2
ЗИХУ;5.поименно посочените 13 лица заемат към датата на прекратяване на трувовото
правотношение с ищеца длъжности,определени с протокола от 29.01.2018 год.,като
е посочен и процентът нетрудоспособност;6.ответното дружество не води дневника
по чл.2,ал.3 от Наредбата за трудоустрояване;7.протоколите от 29.01.2018 год.
не са регистрирани в регистър-входящ,изходящ,или друг подобен,воден в ответното
ТД.
Брутното
трудово възнаграждение на ищецът за месец октомври на 2017 год.,за които не се
спори,че е последният отработен от него преди месеца на прекратяване на
трудовото правоотношение,възлиза на сумата от 686.80 лева,видно от
представеното удостоверение №939/07.11.2018 год./л.35/.От извършените
констатации от трудовата книжка на ищецът,последната в съдебното заседание на
30.01.2019 год. се установи,че от датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответното дружество ищецът не е започвал работа по трудов
договор при друг работодател.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
Съобразявайки
горното съдът счете,че предявените искове са допустими и основателни,поради което ще се уважат.
Мотивите на съда са следните:
По искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ
Безспорно установено и доказано по делото бе
съществуването на трудово правоотношение между страните и прекратяването му на
осн.чл.325,ал.1,т.9 КТ с издаването на процесната заповед,законността на която
се оспорва.
На осн.чл.344,ал.1,т.1 и 3 КТ работника има право да оспорва законността на
уволнението пред съда и да иска признаване на същото за незаконно. Според
теорията и съдебната практика фактическият състав на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал.
1, т. 9 от КТ включва два кумулативно съществуващи елемента. Първият
е невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа
поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни
противопоказания.В казуса е безспорно установено наличието на тази
предпоставка,тъй като е издадено решение на ТЕЛК,неоспорено от
страните.Експертното решение сочи на ограничена работоспособност и изключва
възможността ищецът да продължава да работа на длъжността,която е заемал,поради което съдът пприема че първата предпоставка е
била налице.Вторият елемент е липса на друга подходяща за здравословното състояние на
работника или служителя работа в предприятието. Наличието на този елемент от
фактическия състав се доказва от работодателя.За да възникне правото на
работодателя да приложи това основание, той трябва да е изпълнил задълженията
си по чл. 315 от КТ за осигуряване на работни места, подходящи за
трудоустрояване, от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и
служителите, когато личният състав е над петдесет човека. Неизпълнението на
това задължение означава, че работодателят сам се е поставил в състояние да не
може да предложи друга подходяща работа, което води до незаконосъобразност на
уволнението. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в решения № 278 от 1.4.2010
г. по гр. д. № 1002/2009 г. на Трето Г. О., № 952 от 18.12.2009 г. по
гр. д. № 4756/2008 г. на Първо Г. О., № 448 от 5.3.2013 г. по
гр. д. № 1318/2011 г. на Четвърто Г. О. на ВКС и други. Следователно
в предмета на доказване законността на уволнението по чл. 325, ал.
1, т. 9 от КТ имплицитно се включва и установяване на изпълнението
на задължението на работодателя по чл. 315 от КТ. Прилагането на това основание за прекратяване
на трудовото правоотношение предполага, че работодателят с повече от петдесет
работници или служители е създал и поддържал работни места, подходящи за
трудоустрояване. Това означава, че когато работникът или служителят оспори
уволнението, извършено на основание чл. 325, ал.
1, т. 9 от КТ, с твърдението, че не му е предложена друга подходяща
работа, е в тежест на работодателя да докаже и изпълнението на задължението си
по чл. 315 от КТ.Такова
оспорване по делото е сторено в ИМ.От страна на ответното дружество се представиха
писмени доказателства-заповед на управителя № 20/12.01.2018 год./л.16/,с която е назначил поименно определена комисия,която да определи
длъжности и работни места,подходящи за трудоустрояване на лица с намалена
трудоспособност и трайни увреждания и подходящи за заемане от бременни жени и
кърмачки в размер на 7% от списъчният състав на дружеството,както и за заемане
от хора с увреждания,която да изготви протокол до 30.01.2018 год.,както и два
протокола от дата 29.01.2018
год.,достоверността на датите на които се оспорва от ищецът.Двата протокола
представляват частни документи,тъй като не носят характеристиката официални
документи по смисъла на ГПК.Ищецът е трето лице по смисъла на чл.181,ал.1 КТ. Съгласно чл. 181 от ГПК,
частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен,
от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за
подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или
изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото
съставяне на документа. Както бе посочено
такова трето лице по отношение на двата протокола е ищецът и
следователно датата на съставянето им не му е противопоставима, освен ако не е
достоверна.Двата протокола,достоверността на
датите на които са изготвени се оспорва, са такива по приложението на
чл.315,ал.1 КТ,норма предвиждаща задъжението за работодателят с повече от 50
работници и служители да определя ежегодно работни места, подходящи за
трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите
в зависимост от икономическата дейност.“.Безспорно
е ,че такова задължение за ответното дружество съществува с оглед приетите
производствени щатове,сочещи на 251 щатни бройки,от което и с оглед приетата в
изпълнение на чл.315,ал.2 КТ НАРЕДБА № РД-07-1 от 2.02.2012 г. за определяне на работните места,
подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност,броят работни места е 18. Без значение за горният
брой в казуса е броят на реално заетите
щатни бройки.По делото с оглед приетото като неоспорено от страните експертно
заключение на в.л. С. се установи ,че двата протокола не са заведени в никакъв
регистър,от съдържанието на който да може с по-голяма достоверност да се
установи дали и кога са заведени, респ. и кога са изготвени,за да се прецени
дали са съществуали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.Няма
обаче законодателно закрепено задължение за ответното ТД да води специален
регистър на такива протоколи,респ. на списъците,изготвени на осн.чл.315,ал.1 КТ.Приетата в изпълнение на чл.316,ал.2 КТ Наредба за трудоустрояването в нормата на чл.2,ал.2 също не предвижда
такова задължение, а от съдържащото се задължение за водене на дневник за регистриране на
трудоустроените лица,въведен в чл.2,ал.2 на цитираната,не може да се стори
извод че не е изготвен списък,респ. процесните протоколи.В личното трудово
досие на ищецът се съдържа доказателство за това,че двата протокола са били
изготвени преди датата на уволнението,а това са писмата на листа 222 и 230,отправени
и изпратени до ТЕЛК и Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Кюстендил,в които се
сочат изпратените документи,вкл. и оспорените протоколи, самите писма са
входирани при адресатите им на дати предхождащи
тази на уволнението,което е безсъмнено доказателство,че са
получени.Съобразно тези доказателства съдът приема,че протоколите от 29.01.2018
год. са изготвени на посочената дата.От този извод на съда обаче не следва и
другият,че протоколите обективират валидно взето решение по смисъла на
чл.315,ал.1 КТ,респ. чл.27,ал.1 ЗИХУ. Настоящият състав на съда счита,че двата
протокола по същество не установяват изпълнение на задължението на ответника по
чл.315,ал.1 КТ.Изводът на съда се обуславя от обстоятелството,че съгласно
цитираната Наредба за трудоустрояване-чл.2,ал.1 от същата,предвижда състав на
комисия,която да одобри местата за трудоустрояване, а не да предложи,изрази
които не са синоними,като в състава й е включен ръководителят на
предприятието.Нормата предвижда колективен орган,който да вземе колективно
решение, при липса на други изрични правила, взето с мнозинство.Това решение
следва да е взето с участието на ръководителят на предприятието и не подлежи на
никакво последващо одобряване от друг,различен орган.Самата комисия взема
крайното решение.Ръководителят на предприятието е част от комисията и не
притежава никакви властнически правомощия,вкл. такива по упражняване на
последващ контрол по отношение на протокола,включващ одобряване на взето
решение,или друга санкция по отношение на взетото от органа решение,както бе
изтъкнато той е част от същият.В казуса обаче протоколите съдържат
ПРЕДЛОЖЕНИЕ,А НЕ РЕШЕНИЕ,дори ОБЕКТИВИРАНО В СПИСЪК,ИЛИ ПО ЩАТНО ПОСОЧВАНЕ НА
БРОЙКИТЕ,КОЙТО ЩЕ СЕ ЗАЕМАТ ОТ ТРУДОУСТРОЕНИ ЛИЦА,протоколът е ОДОБРЕН от
ръководителят на предприятието,без да има такова правомощие.С оглед изложеното
съдът приема,че представените протоколи по същество не доказват изпълнението на
изискването на чл.315,ал.1 КТ,поради
което уволнението е незаконно и следва да се отмени
За яснота
следва да се изтъкне ,че за ответникът е стояло задължението освен по
чл.315,ал.2 КТ и това по ч.27 от Закон за интеграция на хората с увреждания. Съгласно
сочените текстове на чл.
27 от Закона за интеграция на хората с увреждания, от общия брой на
работните места по чл. 315, ал. 1 от
Кодекса на труда работодателят определя не по-малко от половината за
хора с трайни увреждания, а ал.2 предвижда, че работодателят е длъжен да
уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените
работни места по ал. 1 и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен
срок от определянето им. Видно от приетите два
протокола от 29.01.2018 год. е,че единият е по приложението на чл.27,ал.1
ЗИХУ,а вторият по чл.315 КТ,като общият брой места не е 18,а математически
27,представляващ сбора от двата протокола.Доказателствата установиха това,че
ответникът не е изпълнил задължението си по чл.27,ал.2 ЗИХУ за уведомяване на
агенцията по заетостта,при което като краен резултат е неясно колко в действителност са били
щатните бройки за заемане от трудоустроени лица,както и това какъв брой от тях
е бил зает към датата на уволнението. Липсата на категорично доказателство
в тази насока означава,че с освидетелстването на ищецът като лице с намалена
работоспоспособност ответникът е следвало да отправи искане до ТЕЛК за
заключение относно обстоятелството дали свободните и
незаети длъжности,определени за трудоустрояване,се явават подходящи за
здравословното състояние ищецът,което в казуса не е изпълнено.От значение за
незаконосъобразността на уволнението е и друго обстоятелство.Установи се от
доказателствата по делото,че е имало незаети места от предвидените за трудоустрояване,като
липсват доказателства ответникът да е предлагал някое от тях на ищецът.Очевидно
е с оглед кореспонденцията между ответното ТД и ТЕЛК,както и РЗИ-Кюстендил
/срвн.писмата от л.227 и 230 от лтд на ищецът/,че на ищецът не е предлагано да
заеме някое от незаетите места,определени за трудоустрояване, поради това ,че
според работодателят част са били заети, както и поради това че ищецът не отговаря на
изискванията за образование и квалификация,предвидено по длъжностните
характеристики,за да заеме други,но в посочените писма не са били посочени
всички незаети длъжности.Експертното заключение на вещото лице, обсъдено в
съвкупност с горните и със списъка на определените работни места и
длъжности,подходящи за трудоустроявяне на лица с намалена работоспособност и
трайни увреждания в дружеството за 2018 год. и заети от трудоустроени лица
/л.33/,съгласно което шест от работните
места не са заети,а ответникът е посочил само 2-две,т.е. не е изпълнено
задължението за предлагане.От представените по делото доказателства-длъжностните
характеристики за местата,предвидени за заемане от трудоустроени лица,
действително се установява,че е залегнало като условие за заемането им минимум средно образование,каквото ищецът не
притежава.Няма доказателства обаче за това,че тези характеристики са били
действащи към дата,преди или на 29.01.2018 год.,когато комисията е изготвила
протоколите за местата,подходящи за трудоустрояване,респ. преди датата на
прекратяване на трудовото правоотношение,тъй като те не съдържат дати на изготвяне,
не се представя и заповед,от която да е видно че именно те са били одобрени към
29.01.2018 год.,когато са били определени и съответните места за
трудоустрояване,или друга от посочените дати, но преди датата на прекратяване
на правоотношението.От това следва,че ответникът не е спазил изискването на
чл.325,ал.1,т.9 КТ,тъй като не доказва,че към датата на прекратяване на
правоотношението не е имал незаети места,предвидени за трудоустроени, някое от
което е било подходящо за заемане от ищецът с оглед здравословното му състояние
и квалификация,поради което уволнението като незаконно подлежи на отмяна.Следва
да се отбележи и това,че въпреки незаконосъобразността на протоколите от 29.01.2018 год. по тях се предвижда за
заемане от трудоустроено лице длъжността „помпиер“,каквато ищецът е заемал
преди преназначаването му на длъжността, от която е уволнен,а за такава
длъжност дл.характеристика не е представена,представената е за помпиер на
помпена станция.
По
иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ
С оглед
изложеното по-горе за уважаването на исковата претенция по основният иск с
пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен и този за възстановяване на ищецът на
заеманата от преди уволнението му длъжност.
По иска с пр.осн.чл.344,а.1,т.3 КТ.
При отмяна на уволнението като незаконно работодателят дължи на работникът
или служителят обезщетение за времето,през което е останал без работа,но за
срок не по-дълъг от 6-шест месеца.От датата на прекратяване на трудовото правоотношение-30.07.2018
год. до датата на последното заседание, в което се приключи съдебното дирене,
са изминали точно 6-шест месеца,през които съдът приема за доказано от
констатициите от трудовата книжка на
ищецът,че същият не е започвал работа по трудово правоотношение при друг
работодател.При това искът е доказан в основанието си,както и по размер с оглед
представеното от ответното ТД и неоспорено удостоверение за последното брутно
трудово възнаграждене на ищецът за пълен отработен месец.Горният извод е обусловен
и от нормативно закрепеното в
чл.225,ал.1 КТ във вр. с чл.228 КТ.С уважаването на този иск е основателна и
претенцията за присъждане на законната лихва върху претендираното и писъдено
обезщетение с начална дата 21.09.2018 год.-датата на предявяване на искът.
Съобразно уважаването на исковете съдът ще присъди на ищецът сторените
разноски по делото-платената за адвокатско възнаграждение сума от
500.00-петстотин лева.Съдът ще осъди ответното ТД да заплати по сметките на КРС
платеното за сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещото лице С. в
размер на 246.33-двеста четиредесет и шест лева и тридесет и три стотинки,както
и държавна такса в размер на 280.67-двеста и осемдесет лева и шестдесет
стотинки,представляваща сбора от дължащите се държавни такси по всеки от кумулативно съединените искове-по
50.00 лв. за исковете с
пр.осн.чл.344,ал.1,т. 1 и 2 КТ и 180.67 лв. по иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ.Съдът е длъжен и без изрично искане да допусне, на
осн.чл.242,ал. ГПК,предварително изпълнение на решението по иска с
пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ.
Водим от горното и на осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА КАТО НАЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 20/26.07.2018 год.,изд.от управителя на
„КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА“ЕООД,седалище и адрес на управление на
дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар Освободител“№ 15,с която на осн.чл.325 , ал.1 ,
т.9 КТ е прекратено трудовото правоотношение с
Д.Я. Ч. , ЕГН ********** *** ,заемаещ длъжността „Водопроводчик Външно
В и К“ с код по НКПД 7126-2001 „с място на работа-: район Коняво.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Я. Ч. ,ЕГН ********** *** ,на заеманата длъжност от преди
издаването на Заповед №20/26.07.2018 год.,изд.от управителя на „КЮСТЕНДИЛСКА
ВОДА“ЕООД , седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил , ул.“Цар
Освободител“№ 15 , с която на осн.чл.325,ал.1,т.9 КТ е прекратено трудовото му
правоотношение ,а именно„Водопроводчик
Външно В и К“ с код по НКПД 7126-2001 „с място на работа-: район Коняво.
ОСЪЖДА ,на осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, „КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА“ЕООД,седалище и адрес на
управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар Освободител“№ 15,ДА ЗАПЛАТИ на Д.Я.
Ч. , ЕГН ********** ***,сумата от 4516.80-четири хиляди и
петстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки, представляваща обезщетение
за това,че за времето от 30.07.2018 год. до 30.01.2019 год.вкл.,в резултат на
незаконното уволнение,сторено със
Заповед № 20/26.07.2018 год.,изд.от управителя на „КЮСТЕНДИЛСКА
ВОДА“ЕООД,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар
Освободител“№ 15,с която на осн.чл.325,ал.1,т.9 КТ е прекратено трудовото
правоотношение ,е останал без работа за
времето от 30.07.2018 год. до 30.01.2019 год.вкл., ведно със законната лихва
върху сЪщата считано от 21.09.2018 год. до окончателното и изплащане.
На осн.чл.242,ал.1 ГПК съдът
допуска предварително изпълнение на решението в горната му част, досежно
присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА „КЮСТЕНДИЛСКА
ВОДА“ЕООД,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар
Освободител“№ 1, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Я. Ч. , ЕГН ********** ***,сумата
от 500.00-петстотин лева,представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „КЮСТЕНДИЛСКА
ВОДА“ЕООД,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар
Освободител“№ 1,ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКИТЕ на КРС,сумата от 527.00-петстотин и двадесет и
седем лева,представляваща сторените по делото разноски-платеното за сметка на
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице в размер на 246.33-двеста четиредесет и шест лева и
тридесет и три стотинки,както и държавна такса в размер на 280.67-двеста и
осемдесет лева и шестдесет стотинки,формирана като сбор от дължащите се
държавни такси за всеки един от кумулативно съединените искове.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил,в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: