Решение по дело №1563/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№………/16.08.2023 г.

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                   СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

 

При секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т. дело № 1563/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 84114/17.08.2020 г. (подадена по пощата на 14.08.2020 г.) от В.П.Д.-П., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу „С.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно съединяване са следните осъдителни искове :

1/ искове с правно основание по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ имащи за предмет вземания за заплащане на възнаграждение, дължимо по повод създаването на служебно изобретение, съответно регистриран полезен модел, както следва :

-      за сумата от 1 000 лв., представляваща възнаграждение за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г. относно служебно изобретение с наименование „Лекарствена форма, съдържаща хлорхексидин“, за което е издаден национален патент BG 65307, със срок на закрила до 25.07.2021 г., за чието създаване ищцата има принос от 20%;

-      за сумата от 60 000 лв., представляваща общо възнаграждение за служебно изобретение с наименоваине „Фармацевтичен състав на лекарствена форма с троксерутин и метод за получаването му“, защитено с национален патент № BG 65634, със срок на закрила до 30.05.2022 г., за чието създаване ищцата има принос от 32%, за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., както и за служебен полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин“, защитен с национален патент № BG 1161U1, със срок на закрила до 26.09.2018 г., за чието създаване ищцата има принос от 56%, за периода от 14.08.2015 г. до 26.09.2018 г.

-      сумата от 3 000 лв., представляваща възнаграждение за периода от 14.08.2015 г. до 07.07.2016 г. относно изобретение с наименование „Лекарствена форма на силденафил“, за което е издаден национален патент BG 66010, със срок на закрила до 07.07.2016 г., за чието създаване ищцата има принос от 45%,

-      сумата от 4 000 лв., представляваща възнаграждение за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г. относно регистриран полезен модел за „Фармацевтичен състав, съдържащ силимарин“ с № 1573, с регистрационен номер на заявката № 2099/22.11.2011 г. и срок на закрила до 22.11.2021 г., за чието създаване ищцата има принос от 50%,

-      сумата от 21 128 лв., представляваща възнаграждение за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г. относно регистриран полезен модел за „Състав на лечебен шампоан“ с № 1574, с регистрационен номер на заявката № 2117/19.12.2011 г. и срок на закрила до 19.12.2021 г., за чието създаване ищцата има принос от 25%, както и

-      сумата от 500,00 лв., представляваща възнаграждение за периода от 14.08.2015 г. до 07.04.2016 г. относно регистриран полезен модел за „Лекарствена форма на Пирацетам“ с № 936, с регистрационен номер на заявката № 1108/14.12.2006 г. и срок на закрила до 07.04.2016 г., за чието създаване ищцата има принос от 44%,

ведно със законната лихва върху всяко от претендираните вземания за периода от датата на предявяване на иска – 14.08.2020 г. до момента на окончателното им изплащане.

2/ искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за допусната забава върху част от претендираните вземания за заплащане на възнаграждение, дължимо по повод създаването на служебно изобретение, съответно регистриран полезен модел:

-      сумата от 304,72 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г. върху вземането за заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 1 000 лв.,

-      сумата от 9 141,66 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г. върху вземането за заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 60 000 лв.,

-      сумата от 914,16 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г. върху вземането за заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 3 000 лв. и

-      сумата от 152,36 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г. върху вземането за заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 500 лв.

В исковата молба се твърди, че за периода от 10.11.1983 г. до 13.10.2005 г. ищцата  се е намирала в трудово правоотношение с дружеството „Н.“ АД (Научно-изследователски химико-фармацевтичен институт), като след прехвърляне на търговското предприятие притежавано от цитираното дружество в полза на „С.“ АД, въз основа на сключен между тях договор от 06.10.2005 г., ответникът в качеството му на приобретател на търговското предприятие е заместил предходния работодател на ищцата по трудовия договор, като впоследствие новите страни по трудовото правоотношение са уредили отношенията помежду си с подписване на допълнително споразумение № III 661 от 20.03.2006 г. Поддържа се, че считано от 29.05.2009 г. ищцата е напуснала „С.“ АД, като е встъпила в трудово правоотношение с дружеството „М.“ АД, респективно за периода от 02.10.2012 г. до 02.11.2012 г. се поддържа тя да е била назначена на работа при друг работодател, но след като е напуснала в рамките на изпитателния срок, отново сочи да е постъпила на работа в дружеството -„М.“ АД. Впоследствие, в резултат на настъпило преобразуване, „М.“ АД е било заличено, като правен субект поради вливането му в ответното дружество, като това обстоятелство било вписано в ТРРЮЛНЦ на 08.08.2017 г. Сочи се, че за времето, през което ищцата е била служител на ответника – „С.“ АД, респективно на дружеството - „М.“ АД /впоследствие вляло се в ответника/ в колектив с други лица е взела участие в създаването на три изобретения и четири регистрирани полезни модела, като с оглед служебния им характер по смисъла на чл. 15, чл. 1 ЗПРПМ за техен патентопритежател е определен „С.“ АД. Предвид това, че в трудовия договор на ищцата не била предвидена уговорка свързана с възнаграждението, което й се следва за създаването на служебно изобретение, то тя счита, че в правната й сфера се е породило правото да получи такова на основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ. Подчертава, че възнаграждение й се следва по отношение на всяко едно от подробно описаните в исковата молба три изобретения и четири полезни модела, като размерът му варира в зависимост от нейния принос в създаването им. Претендираните възнаграждения се отнасят за периода от 14.05.2015 г. до изтичане на срока на закрила на съответното изобретение, респ. полезен модел.

Поддържа, че патентовани като служебни били следните изобретения, на които изобретател в колектив с други лица се явявала ищцата, а ответника техен притежател : 1./ Патент за изобретение BG 65307, защитаващ лекарствен състав под формата на таблетки за смучене, съдържащ хлорхексидин диклюконат, манитол, колоиден силициев диоксид, повидон, сорбитол, магнезиев стеарат и комбинация от ментол, лимонена киселина, натриев хлорид и захарин натрий с наименование на патента „Лекарствена форма, съдържаща хлорхексидин“, заявен със заявка за регистрация в ПВ на 25.07.2001 г. и ползващ се с период на закрила до 25.07.2021 г., като в това изобретение ищцата сочи да има 20 % дял на участие, съответно лекарственият продукт произвеждан и продаван от ответника, въз основа на това служебно изобретение е под наименованието „Хексисепт“; 2./ Патент за изобретение № 65634, защитаващ „Фармацевтичен състав за лекарствена форма с троксерутин и метод за получаването му“ с наименование на патента „Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули“, заявен със заявка за регистрация в ПВ на 30.05.2002 г. и ползващ се с период на закрила до 30.05.2022 г., като в това изобретения ищцата сочи да има 32 % дял на участие, съответно лекарственият продукт произвеждан и продаван от ответника, въз основа на това служебно изобретение е под наименованието „Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули“; 3./ Патент за изобретение № 66010, защитаващ „Лекарствена форма на Силденафил“ с наименование на патента „Силден 50 mg. Филмирани таблетки и Силден 100 mg. Филмирани таблетки“, заявен със заявка за регистрация в ПВ на 08.12.2004 г. и ползващ се с период на закрила до 08.12.2024 г., като в това изобретения ищцата поддържа да има 45 % дял на участие, съответно лекарствените продукти произвеждани и продавани от ответника, въз основа на това служебно изобретение са под наименованието „Силден 50 mg. Филмирани таблетки и Силден 100 mg. Филмирани таблетки“. Ищцата сочи, че упоменатите три патента са били заявени за регистрация от „Н.“ АД, но впоследствие при продажбата на търговското предприятие на посоченото дружество, те са преминали изцяло в собственост на „С.“ АД.

Поддържа се, че като служебни са получили закрила и следните полезни модели, чиито изобретател в колектив с други лица се явявала ищцата, а техен притежател – ответното дружество : 1./ Полезен модел за „Фармацевтичен състав, съдържащ силимарин“ с  № 1573, заявен със заявка от 22.11.2011 г. и ползващ се с период на закрила до 22.11.2021 г. имащ наименование - „Хепкарсил Форте 90 mg. Твърди капсули“ и „Хепкарсил Форте 45 90 mg. Твърди капсули“, като в този полезен модел ищцата сочи да има 50 % дял на участие, съответно лекарствените продукти произвеждани и продавани от ответника, въз основа на този служебен полезен модел са под наименованията „Хепкарсил Форте 90 mg. Твърди капсули“ и „Хепкарсил Форте 45 90 mg. Твърди капсули“; 2./ Полезен модел за „Фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин“ с  № 1161, заявен със заявка от 26.09.2008 г. и ползващ се с период на закрила до 26.09.2018 г. имащ наименование - „Троксерутин Софарма 300 mg. Твърди капсули“, като в този полезен модел ищцата сочи да има 56 % дял на участие, съответно лекарственият продукт произвеждан и продаван от ответника, въз основа на този служебен полезен модел е под наименованието Троксерутин Софарма 300 mg. Твърди капсули“; 3./ Полезен модел за „Състав на лечебен шампоан“ против педиколоза /въшливост/ при хора и животни с  № 1574, заявен със заявка от 19.12.2011 г. и ползващ се с период на закрила до 19.12.2021 г. имащ наименование – „Хигия 1 % лечебен шампоан перметрин“, като в този полезен модел делът на участие на ищцата се поддържа да е е равен с този на другите участници в работния колектив, съответно лекарственият продукт произвеждан и продаван от ответника, въз основа на този служебен полезен модел е под наименованието „Хигия 1 % лечебен шампоан перметрин“; 4./ Полезен модел за „Лекарствена форма на Пирацетам“ антихипоксично средство с № 936, заявен със заявка от 14.12.2006 г. и ползващ се с период на закрила до 07.04.2016 г. имащ наименование - „Пираминол 400 mg. Филмирани таблетки“, като в този полезен модел ищцата сочи да има 44 % дял на участие, съответно лекарственият продукт произвеждан и продаван от ответника, въз основа на този служебен полезен модел е под наименованието „Пираминол 400 mg. Филмирани таблетки“.

 Фактическите твърдения на ищцата продължават с това, че до момента на подаване на ИМ тя не била получила никакво възнаграждение от ответното дружество или неговите праводатели, каквото й се полагало с оглед участието й в изобретяването на описаните три изобретения и четири полезни модела. Тя посочва, че няколко пъти /през 2017 г.  и 2020 г./ е отправяла изрични покани до ответника да пристъпи към изплащане на следващо й се по смисъла на чл. 15, ал. 5 от ЗПРПМ възнаграждение, но тези покани останали без отговор и действия по изпълнение. Ищцата поддържа, че всички цитирани изобретения и полезни модели са били въведени в експлоатация от ответника около датата на заявките им за регистрация, като същия ги използвал при производството на лекарствени продукти в пределите на исковия период и е реализирал от тази експлоатация /продажби и износ в чужбина/ значителни печалби, като щял да продължава да го прави до края на патентната закрила.

При тези фактически твърдения ищцата се смята за легитимиран кредитор на очертаните в петитума на исковата молба парични вземания за възнаграждения и обезщетения за забава, като настоява за присъждането им от сезирания съд, ведно с направените за водене на делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – „С.“ АД депозира писмен отговор, с който излага своето становище за неоснователност на предявените срещу него осъдителни искове.

На първо място по отношение на възнаграждението, което е заявено за присъждане във връзка с изобретение, за което е издаден патент BG 65307, ответникът оспорва твърдението на ищцата, че лекарственият продукт „Хексисепт“ се произвежда по защитения с визирания патент състав и метод, като пояснява, че разрешението за употреба на продукта датира отпреди датата на заявяване на патента, а така също, че този лекарствен продукт изобщо не е бил произвеждан в пределите на очертания от ищцата исков период, съответно е с прекратено разрешение за употреба.

Във връзка с претенцията за заплащане на възнаграждение относно използването на изобретение, за което е издаден патент BG 65634, съответно за полезен модел „Фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин“, регистриран с № 1161, ответното дружество опонира, че посоченият от ищцата продукт „Троксерутин Софарма 300 mg“ не се произвежда по защитения в патента състав и метод, съответно по защитения с полезен модел № 1161 състав.

Що се касае до възнаграждението поискано за използването на изобретение, за което е издаден патент BG 66010, ответникът се позовава на това, че считано от 07.07.2016 г. коментираният патент е прекратен, поради които всякакви претенции за заплащане на възнаграждение след тази дата ся явяват неоснователни. Освен това се излагат и резерви, че до датата на прекратяване на патента, патентованото изобретение е било използвано за производството на твърдените от ищцата лекарствени продукти – „Силден 50 mg филмирани таблетки“ и „Силден 100 mg филмирани таблетки“.

На следващо място по отношение на възнаграждението, претендирано във връзка със създаването на полезен модел, регистриран под № 1573, тезата на ответната страна отново е базирана на възражението, че подобен полезен модел не е бил използван за създаването на цитираните от ищцата лекарствени продукти, а именно – „Хепкарсил форте 90 mg твърди капсули“ и „Хепкарсил форте 45 mg твърди капсули“. В подкрепа на това свое оспорване ответникът привежда довод, че разрешението за употреба на назованите лекарствени продукти предхожда с години датата на заявяване регистрацията на полезния модел.

По повод възнаграждението, което е поискано с оглед създаването на полезен модел, регистриран под № 1574, ответникът възразява, че фармацевтичният състав, защитен с него, не е бил използван в произвеждания продукт „Хигия 1% лечебен шампоан“, който има разрешение за употреба, предхождащо момента на подаване на заявката за регистрация на полезния модел.

Аналогични възражения ответното дружество формулира и срещу претенцията за заплащане на възнаграждение, което се търси за създаването на полезен модел, регистриран под № 936.

В отговора на ответника е направено и възражение за невярност на твърдението на ищцата за липса на получаване на каквото и да е било възнаграждение за работата й по създаване на очертаните от нея изобретения и полезни модели. Припомня се, че доколкото тя се е намирала в трудови правоотношения с дружествата-заявители, като трудовите й функции са били свързани именно с разработването на фармацевтични състави, за работата в която насока тя е получавала определеното й трудово възнаграждение. Добавя се и това, че в дружествата – „С.“ АД и „М.“ АД е действала бонусна система, при която служителите, в т.ч. и ищцата са получавали допълнителни възнаграждения при разработката на нови продукти и получаването на разрешения за тяхната употреба.

На последно място ответното дружество прави оспорване и на сочената от ищцата степен на нейно участие при създаването на процесните изобретения и полезни модели, като посочва, че в създадените авторски колективи участвали в разработката на съответните изобретения и полезни модели нямало разпределение на приноса на всеки участник за постигането на съответния резултат.

По изложените съображения ответникът оспорва предявените искове за присъждане на възнаграждение по чл. 15 ал. 5 ЗПРПМ като изцяло неоснователни, а с оглед производния им характер намира за неоснователни и претенциите за заплащане на законна лихва за забава върху тях. Настоява се за присъждането на разноски по делото.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно представено удостоверение за актуално състояние от 05.02.2008 г. издадено от СГС, по ф.д. № 19359/1991 г. се установява, че в Регистъра на търговските дружества воден към Софийски градски съд през 1991 г. е вписано Акционерно дружество с фирма „СОФАРМА“, чиито предмет на дейност е производство на М.менти и химико-фармацевтични препарати, търговия в страната и чужбина, научно-изследователска дейност в областта на фитохимията, химията и фармацията. През 2003 г. по фирменото дело на „С.“ АД е извършено вписване прехвърлянето на търговското предприятие на „В.“ АД, а през 2005 г. е извършено вписване прехвърлянето на търговското предприятие на „Н.“ АД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Последното се потвърждава и от решение № 11 от 13.10.2005 г. на СГС, ФО постановено по ф.д. № 18783/1991 г., с което по партидата на „Н.“ АД, а именно прехвърлянето на търговското му предприятие на „С.“ АД, което е станало съгласно нотариално заверен договор с рег. № 9596/06.10.2005 г. на нотариус – И.Н..

С писмо от Агенция за публичните предприятия и контрол от 05.02.2021 г. е предоставена информация изискана от съда по реда на чл. 186 ГПК за целите на доказването по делото, като е разкрито, че на 25.07.2002 г. между Агенция за приватизация и „С.“ АД е бил сключен договор за продажба на 66 973 броя акции, представляващи 45,89 % от капитала на „Н.“ АД. 

С договор за прехвърляне на търговско предприятие сключен на 06.10.2005 г. между „Н.“ АД и „С.“ АД се установява, че ответника „С.“ АД е придобил правото на собственост върху търговското предприятие на дружеството „Н.“ АД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, които са създадени при осъществяване на търговската му дейност. 

С допълнително споразумение № III – 661 към трудов договор, което е сключено на 20.03.2006 г. между ищцата и „С.“ АД се установява, че трудовото й правоотношение съществуващо до този момент е било променено на основание чл. 119 КТ, като за място на работа е определено – „Лаборатория за твърди дозирани лекарствени форми“, а длъжността й е – ръководител секция „Технология на лекарствените форми“. Предвидено е, че същата ще работи при пълно работно време, като й е определено и месечно трудово възнаграждение за изпълняваната длъжност.

С допълнително споразумение от 10.12.2008 г. към трудов договор между ищцата и „С.“ АД се установява, че трудовото й правоотношение съществуващо до този момент е било променено на основание чл. 119 КТ, като от Дирекция „Наука и развитие“, Секция „Технология на лекарствените форми“, „Лаборатория за твърди дозирани лекарствени форми“ на длъжност ръководител секция „Технология на лекарствените форми“ е преместена в Дирекция „Управление на качеството“, Направление „Развитие и технология на фармацевтични продукти“, „Експериментална лаборатория по технология на лекарствения продукт, твърди лекарствени форми“.    

Видно от трудов договор датиращ от 29.05.2009 г. ищцата постъпва на работа при работодателя – „М.“ АД, като й е възложено при изпитателен срок да изпълнява длъжността – Магистър-фармацевт/Главен експерт фармацевтични технологии към дирекция „Лекарствена политика“, като е уговорено работата да се извършва на пълен работен ден и срещу получаване на месечно трудово възнаграждение, а с допълнително спорезуване от 11.03.2011 г., считано от 14.03.2011 г. създаденото трудово правоотношение е изменено в частта му каасаеща заеманата от ищцата длъжност, а именно тя е преназначена на длъжност – „Фармацевт, магистър - Главен експерт фармацветични технологии“ към направление – Регулаторни и медицински дейности, което се явява част от структурата на търговска дирекция.

Съгласно издадена по повод писмо от 25.08.2010 г. заповед на изпълнителния директор на „М.“ АД се установява, че на основание одобрена система за бонусиране на служителите от Дирекция „Лекарствена политика“ и по повод на получено разрешение за употреба на лекарствен продукт „Троксемед 300 mg.“ е наредено да бъдат начислени и изплатени със заплатите за м.08.2010 г. на суми под формата на бонуси на четири посочени лица, като сред тях попада и ищцата – Д.-П. с предвидената за нея сума  от 250 лв.

Съгласно издадена по повод писмо от 13.07.2011 г. заповед на изпълнителния директор на „М.“ АД се установява, че на основание одобрена система за бонусиране на служителите от Направление „РМД“ и по повод на получено разрешение за употреба на лекарствен продукт „ХИГИЯ 1 %“ е наредено да бъдат начислени и изплатени със заплатите за м.07.2011 г. на суми под формата на бонуси на четири посочени лица, като сред тях попада и ищцата – Д.-П. с  предвидената за нея сума от 250 лв.

Видно от трудов договор датиращ от 02.11.2012 г. ищцата встъпва в трудово правоотношение при работодателя – „М.“ АД, като й е възложено при изпитателен срок да изпълнява длъжността – Специалист внедряване, трансфер на технологии и внедряване /Магистър-фармацевт технолог/ към отдел „Управление на качеството“, като е уговорено работата да се извършва на пълен работен ден и срещу получаване на месечно трудово възнаграждение. Според приложена длъжностна характеристика за длъжността, на която е била назначена ищцата се констатира, че сред трудовите функции предвидени да се изпълняват са разработване и внедряване в производството на нови и оптимизирани технологии на лекарствени продукти и хранителни добавки, както и участие в изготвянето на технологична и стандартизационна документация.    

На 31.01.2017 г. между „М.“ АД и „С.“ АД е сключен договор за преобразуване чрез вливане, като по смисъла на същия на основание чл. 262д ТЗ е предвидено извършването на преобразуване чрез вливане на търговско дружество - „М.“ АД в търговско дружество - „С.“ АД, както и произтичащите от това преобразуване за преобразуващото се и приемащото дружества правни последици. Промяната свързана с преобразуването /вливането на „М.“ АД в „С.“ АД/ се установява да е била вписана по партидата на приемащото дружество - „С.“ АД водена в ТРРЮЛНЦ на 08.08.2017 г.

Приобщена към доказателствата по делото е и кадрова справка за ищцата – Д.-П., в която хронологична темпорална последователност са посочени работодателите при които същата е била назначена на работа, организационното звено и длъжността. Справката обхваща периода от 17.10.1983 г. до 05.03.2017 г.  

С определение от 27.11.2020 г. по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото, следната група от факти : че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с дружеството – „Н.“ АД в периода от 10.11.1983 г. до 12.10.2005 г., с ответника – „С.“ АД в периода от 13.10.2005 г. до 28.05.2009 г., с дружеството – „М.“ АД за периода от 29.05.2009 г. до 01.10.2012 г., както и считано от 02.11.2012 г., като дружеството „М.“ АД е преобразувано чрез вливане в ответника „С.“ АД реализирало се през м.01.2017 г. 

Съгласно приложена от ищцата справка за национален патент към 28.11.2019 г. генерирана от базата данни на ПВ се констатира, че на 25.07.2001 г. със заявка № 105735 от Л. Л. Х. е заявен за издаване/регистрация национален патент за изобретение с наименование „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА, СЪДЪРЖАЩА ХЛОРХЕКСИДИН“. Регистрацията на патента е извършена на 31.01.2008 г., като е регистриран патент за изобретение с № 65307 имащ наименование „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА, СЪДЪРЖАЩА ХЛОРХЕКСИДИН“ и притежател – „С.“ АД. Отбелязано е, че срокът на патентната закрила е до 25.07.2021 г., като е отразено, че патента е прекратен, поради неплащане на годишна такса. Обстоятелството свързано със статуса на патента /действащ или прекратен/ е променено от ПВ след сезиране на органа с молба за корекция на допусната грешка в регистъра подадена на 06.07.2021 г., като в резултат на същата статуса на национален патент за изобретение с наименование „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА, СЪДЪРЖАЩА ХЛОРХЕКСИДИН“ е променен от прекратен на действащ. С допълнително писмо от 26.07.2021 г. главният секретар на ПВ е пояснил, че поддържащата годишна такса за 2020 патентна година е била платена на 25.06.2020 г., предвид което патент за изобретение с № 65307 имащ наименование „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА, СЪДЪРЖАЩА ХЛОРХЕКСИДИН“ има статус действащ до 25.07.2021 г., както и срок на закрила до същата дата.

Относно изобретателите на патента в справката е поместена информация, че това са общо 7 лица, както следва : А.Н.З., С.И.Ш., В.П.Д.-П., В. Х.А., Ж.Х.М., Н.П. П. и Н.Д.П.. В справката има и кратка характеристика на лекарствената форма съставляваща патентованото изобретение, а именно : тя съдържа хлорхексидин диглюконат като активно вещество с мощен противовъзпалителен ефект при заболявания на устната кухина, по-специално на лигавицата, венците, и при постоперативни състояния в стоматологията. Изобретението се отнася и до метод за нейното получаване. Създадената лекарствена форма може да се използва и за профилактика и лечение на някои заболявания на горните дихателни пътища като – ангини, ларингити, фарингити. Описана е като таблетка за смучене, която притежава стабилност и прикрива неприятния горчив вкус на хлорхексидина. Пояснено е, че съдържа хлорхексидин диглюконат, смес от манитол, колоиден силициев диоксид и повидон, като съотношението между манитол : колоиден силициев диоксид е 14:1, сорбитол в количество от 30 до 70 % и комбинация от ментол, лимонена киселина, натриев хлорид и захарен натрий като вкусови коригенси.

След изискване от Патентно ведомство на Р. България по делото постъпват и са приети за доказателства : заявление от 25.07.2001 г. за издаване на патент за изобретение с наименование - „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА, СЪДЪРЖАЩА ХЛОРХЕКСИДИН“. В него за заявител е вписано дружеството – „Н.“ АД, а съгласно придружаваща го декларация за действителните изобретатели се констатира, че за такива са оповестени С.Ш., В. А., А.З.Н.П. и Н.П.съответно с искане от 06.12.2001 г. са допълнени и още двама действителни избретатели, а именно – В.П.Д.-П. и Ж.М..  

Отново от Патентно ведомство на Р. България е осигурено и решение от 24.10.2007 г., с което по заявление от 25.07.2001 г. на „С.“ АД за издаване на патент за изобретение с наименование - „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА, СЪДЪРЖАЩА ХЛОРХЕКСИДИН“ е решено да бъде издаден патент с приоритет от 25.07.2001 г. и обхват на правна закрила, определен от променените с писмо от 30.08.2007 г. патентни претенции. 

По инициатива на ищцата по делото е приобщено и пълното описание към патент за изобртение BG 65307 „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА, СЪДЪРЖАЩА ХЛОРХЕКСИДИН“, което описание е било част от документацията по така заявеното на 25.07.2001 г. пред ПВ за регистрация изобретение. Такова описание е представено и от Патентно ведомство на Р. България след изискването му по реда на чл. 186 ГПК с писмо от 05.02.2021 г.   

Представен е разпределителен протокол относно изобретение „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА, СЪДЪРЖАЩА ХЛОРХЕКСИДИН“  датиращ от 16.07.2001 г. подписан от ищцата – Д. в качеството й на лице извършващо функцията на ръководител на авторски колектив, като в съдържанието на този протокол е отразено в процентно съотношение участието на всеки член на колектива в процеса по създаване на посоченото изобретение, а именно : С.Ш.– 21 %, В. А. – 21 %, В.Д. – 20 %, Ж.М. – 18 %, А.З.– 10 %, Н.П. – 5 % и Н.П.– 5 %.           

Ангажирана е кратка характеристика на продукта – ХЕКСИСЕПТ с лекарствена форма  - Таблетки за смучене, който е регистриран и разрешен за употреба на 17.05.2006 г. от Министерство на здравеопазването.

Видно от заповед от 31.03.1999 г. издадена от директора на „Н.“ АД се установява, че за научен ръководител на темата „Разработване, внедряване и производство на технология за хлорхексидин таблети за местен пазар и износ на мястото на С.Ш. е определена – В.Д..

Съгласно приложена от ищцата справка за национален патент към 28.11.2019 г. генерирана от базата данни на ПВ се констатира, че на 30.05.2002 г. със заявка № 106756 от „С.“ АД е заявен за издаване/регистрация национален патент за изобретение с наименование „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА С ТРОКСЕРУТИН И МЕТОД ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО МУ“. Регистрацията на патента е извършена на 26.05.2009 г., като е регистриран патент за изобретение с № 65634 имащ наименование „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА С ТРОКСЕРУТИН И МЕТОД ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО МУ“ и притежател – „С.“ АД. Отбелязано е, че срокът на патентната закрила е до 30.05.2022 г., като е отразено, че патента е действащ. Относно изобретателите на патента в справката е поместена информация, че това са общо 10 лица, както следва : А.М.Н., Д.Д. З., Н.С.С., П.М.Г., П.Б.Г., В.П.Д.-П., В.Г.В., Ж.Х.М., М.Х. Г., Н.Р.Б.. В справката има и кратка характеристика на лекарствената форма съставляваща патентованото изобретение, а именно : тя съдържа троксерутин, както и метод за получаване. Създадената лекарствена форма е предназначена за лечението на пред и следварикозен синдром, хронична венозна недостатъчност, варици и хемороиди, повърхностни и остри тромбофлебити, болки и оттоци от травматичен произход. Фармацевтичният състав е под формата на капсули, съдържащи 300 mg. троксерутин и помощни вещества : колоиден силициев диоксид, лактоза полиетиленгликол 6000, при съотношение колоиден силициев диоксид : троксерутин - от 1:25 до 1:59; лактоза към троксерутин – от 1:85 до 1:750 и полиетиленгликол 6000 към троксерутин - от 1:15 до 1:25. Фармацевтичният състав се получава вследствие хомогизиране на активно вещество с колоиден силициев диоксид и лактоза и гранулиране с разтвор на полиетиленгликол 6000  в етанол или водно-етанолна смес, след което гранулатът се суши и регранулира, а полученият гранулат се капсулира в твърди желатинови капсули. 

След изискване от Патентно ведомство на Р. България по делото постъпват и са приети за доказателства : заявление от 30.05.2002 г. за издаване на патент за изобретение с наименование - „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА, СЪДЪРЖАЩА ТРОКСЕРУТИН“. В него за заявител е вписано дружеството – „Н.“ АД, а съгласно придружаваща го декларация за действителните изобретатели се констатира, че за такива са оповестени : В.П.Д.-П., Н.С.,А.Н., П. Г., Ж.М., В.В., П.Г., Н.Б., Д.З. и М. Г..

Отново от Патентно ведомство на Р. България е осигурено и решение от 02.02.2009 г., с което по заявление от 30.05.2002 г. на „С.“ АД  за издаване на патент за изобретение с наименование - „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА, СЪДЪРЖАЩА ТРОКСЕРУТИН“ е решено да бъде издаден патент с приоритет от 30.05.2002 г. и обхват на правна закрила, определен от променените с писмо от 09.12.2008 г. патентни претенции.   

По инициатива на ищцата по делото е приобщено и пълното описание към патент за изобртение BG 65634 „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА С ТРОКСЕРУТИН И МЕТОД ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО МУ“, което описание е било част от документацията по така заявеното на 30.05.2002 г. пред ПВ за регистрация изобретение.  Такова описание е представено и от Патентно ведомство на Р. България след изискването му по реда на чл. 186 ГПК с писмо от 05.02.2021 г.  

Съгласно становище датиращо от 27.05.2008 г. изготвено от експерт при Патентно ведомство на Р. България във връзка с подадена заявка за патент № 106756 е направена констатация, че същата не отговаря на изискванията на чл. 9 ЗПРПМ, съответно е налице липса на изобретателска стъпка.           

Представен е разпределителен протокол относно изобретение „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА, СЪДЪРЖАЩА ТРОКСЕРУТИН“  датиращ от 27.05.2002 г. подписан от ищцата – Д. в качеството й на лице извършващо функцията на ръководител на авторски колектив, като в съдържанието на този протокол е отразено в процентно съотношение участието на всеки член на колектива в процеса по създаване на посоченото изобретение, а именно : В.Д. – 32 %, Н.С. – 16 %, П. Г. – 12 %,А.Н. – 10 %, Ж.М. – 9 %, В.В. – 1 %, П.Г. – 8 %, Н.Б. – 5 %, Д.З. – 4 % и М. Г. – 2 %.             

Ангажирана е кратка характеристика на продукта – ТРОКСЕРУТИН СОФАРМА 300 mg. – твърди капсули, който е регистриран и разрешен за употреба на 27.04.2009 г. от Изпълнителна агенция по лекарствата.

За доказателство по делото е приета и инструкция за производство на лекарствен продукт – Troxerutin Sopharma 300 mg.

От Патентно ведомство на Р. България след изрично изискване на 25.11.2021 г. по делото са представени всички документи  налични в досеито за заявения и регистриран национален патент за изобретение с наименование „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА С ТРОКСЕРУТИН И МЕТОД ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО МУ“

Съгласно приложена от ищцата справка за национален патент към 28.11.2019 г. генерирана от базата данни на ПВ се констатира, че на 08.12.2004 г. със заявка № 108969 от „С.“ АД е заявен за издаване/регистрация национален патент за изобретение с наименование „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА НА СИЛДЕНАФИЛ“. Регистрацията на патента е извършена на 29.10.2010 г., като е регистриран патент за изобретение с № 66010 имащ наименование „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА НА СИЛДЕНАФИЛ“ и притежател – „С.“ АД. Отбелязано е, че срокът на патентната закрила е до 08.12.2024 г., като е отразено, че патента е с прекратена регистрация, считано от 07.07.2016 г., поради неплащане на годишни такси. Относно изобретателите на патента в справката е поместена информация, че това са общо 7 лица, както следва : Д.Д. З., А.К.С., В.П.Д.-П., В.Г.В., Ж.Х.М., Й.Е.П. и К. Й.К.. В справката има и кратка характеристика на лекарствената форма съставляваща патентованото изобретение, а именно : касае се до нова лекарствена форма на силденафил /силденафил-цитрат/, като тя е стабилна филмтаблеткам удобна за фармацевтично производство, с висока якост и ниска изтриваемост; подходяща за филмиране, както с ограничено, така и с водно филмово покритие; филмтаблетката има бърза степен на разтваряне на лекарственото вещество – силденафил цитрат; включената като помощно вещество лактоза не е хигроскопична, като същата има ниско влагосъдържание и няма абразивно действие; лекарствената форма съдържа лактоза монохидрат, свързващо вещество – избрано от повидон, хидроксипропилцелулоза  или хидроксипропилметилцелулоза, разпадащо вещество – избрано от кроскармелоза натрий, натрий гликолат нишесте, кросповидон, лубрикант – натрий стеарил фумарат или магнезиев стеарат, за предпочитане натриев стеарил фумарат, микрокристална целулоза, силиконизирана микрокристална целулоза и филмообразуващо покритие, съдържащо водоразтворим или водонеразтворим полимер.

След изискване от Патентно ведомство на Р. България по делото постъпват и са приети за доказателства : заявление от 08.12.2004 г. за издаване на патент за изобретение с наименование - „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА НА СИЛДЕНАФИЛ“. В него за заявител е вписано дружеството – „С.“ АД, а съгласно придружаваща го декларация за действителните изобретатели се констатира, че за такива са оповестени : В.Д.-П., Ж.М., Й. П., Д.З., А.С., К. К. и В.В..

Отново от Патентно ведомство на Р. България е осигурено и решение от 07.07.2010 г., с което по заявление от 08.12.2004 г. на „С.“ АД за издаване на патент за изобретение с наименование - „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА НА СИЛДЕНАФИЛ“ е решено да бъде издаден патент с приоритет от 08.12.2004 г. и обхват на правна закрила, определен от уточнените претенции, както и два броя становища датиращи от 09.04.2009 г. и от 10.08.2009 г., с които заявителя – „С.“ АД, чрез негови служител /Пейчева – Директор на Дирекция „Интелектуална собственост/ е взел отношение по мотивите на експертизи от 13.10.2008 г. и 06.07.2009 г., като са приети част, съответно всички мотиви изложени в направените от ПВ експертизи.  

По инициатива на ищцата по делото е приобщено и пълното описание към патент за изобртение BG 66010 „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА НА СИЛДЕНАФИЛ“, което описание е било част от документацията по така заявеното на 08.12.2004 г. пред ПВ за регистрация изобретение. Такова описание е представено и от Патентно ведомство на Р. България след изискването му по реда на чл. 186 ГПК с писмо от 05.02.2021 г.     

Установява се, че в процеса на регистрация на патента е подадено възражение от „АКТАВИС“ ЕООД, че изобретението посочено с нея не отговаря на изискванията за патентоспособност уредени в чл. 8 и 9 от ЗП, защото основните и съществени признаци на състава обект на заявката, са известни в нивото на техниката или представляват еквивалентна замяна на известни от нивото на техниката признаци.     

Представен е разпределителен протокол относно изобретение „СИЛДЕНФИЛ – филмтаблетки по 50 и 100 мг“  датиращ от 26.11.2004 г. подписан от ищцата – Д. в качеството й на лице извършващо функцията на ръководител на авторски колектив, като в съдържанието на този протокол е отразено в процентно съотношение участието на всеки член на колектива в процеса по създаване на посоченото изобретение, а именно : В.Д.-П. – 45 %, Ж.М. – 28 %, Й. П. – 28 %, Д.З. – 5 %, А.С. – 8 %, К. К. – 1 % и В.В. – 1 %. 

Ангажирани са кратки характеристика на продуктите – СИЛДЕН 50 mg. и 100  mg., които са регистрирани и разрешени за употреба на 29.09.2014 г. и на 24.01.2019 г. от Изпълнителна агенция по лекарствата.

За доказателства по делото са приети и инструкции за производство на лекарствени продукти Silden 100 mg. и Silden 50 mg.

Съгласно приложена от ищцата справка за полезен модел към 28.11.2019 г. генерирана от базата данни на ПВ се констатира, че на 22.11.2011 г. със заявка № 2099 от „С.“ АД е заявен за регистрация полезен модел с наименование „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, СЪДЪРЖАЩ СИЛИМАРИН“. Регистрацията на полезния модел е извършена на 31.07.2012 г., като е регистриран полезен модел с № 1573 имащ наименование „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, СЪДЪРЖАЩ СИЛИМАРИН“ и притежател – „С.“ АД. Отбелязано е, че срокът на  закрила е до 22.11.2021 г., като е отразено, че полезния модел е с действаща  регистрация. Относно изобретателите на полезния модел в справката е поместена информация, че това са общо 5 лица, както следва : А.К.С., В.П.Д.-П., Е.Г.П., Й. А.С.и К. С.Б.. В справката има и кратка характеристика на полезния модел, а именно същият съставлява фармацевтичен състав, който ще намери приложение като хепапротективно средство; фармацевтичният състав включва, като активно вещество сух екстракт от плодове на бял трън, извлечен от растението Silibum marianum и стандартизиран по отношение на силимарин, както и помощни вещества – манитол, безводен колоидален силициев диоксид, кроскарамелоза натрий, натриев лаурил сулфат, прежелатизирано нишесте, повидон К25, полисорбат, магнезиев стеарат, талк, при което съотношението на сухия екстракт от плодове на бял трън към помощните вещества е от – 1:1,3 до 1:2,2. 

След изискване от Патентно ведомство на Р. България по делото постъпват и са приети за доказателства : заявление от 22.11.2011 г. за регистрация на полезен модел с наименование - „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, СЪДЪРЖАЩ СИЛИМАРИН“. В него за заявител е вписано дружеството – „М.“ АД, а съгласно придружаваща го декларация за действителните изобретатели се констатира, че за такива са оповестени : В.Д.-П., А.С., Е.П., К. Б. и Й. С..  

Отново от Патентно ведомство на Р. България е осигурено и решение от 05.06.2012 г., с което по заявление от от 22.11.2011 г. на „М.“ АД за регистрация на полезен модел с наименование - „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, СЪДЪРЖАЩ СИЛИМАРИН“ е решено да бъде регистриран полезен модел с приоритет от 22.11.2011 г. и обхват на правна закрила, определен от първоначалните претенции.

По почин на ищцата за доказателтво по делото е прието свидетелство за регистрация на полезен модел № 1573/22.08.2012 г., ведно с  пълното описание към свидетелството за регистрацията на полезен модел № 1573 „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, СЪДЪРЖАЩ СИЛИМАРИН“, което описание е било част от документацията по така заявения на 22.11.2011 г. пред ПВ за регистрация полеен модел. Такова описание е представено и от Патентно ведомство на Р. България след изискването му по реда на чл. 186 ГПК с писмо от 05.02.2021 г.      

Представен е разпределителен протокол относно полезен модел „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, СЪДЪРЖАЩ СИЛИМАРИН“ датиращ от 02.12.2011 г. подписан от ищцата – Д. в качеството й на разработващ технолог, като в съдържанието на този протокол е отразено в процентно съотношение участието на всеки член на колектива взел участие в процеса по създаване на посочения полезен модел, а именно : В.Д.-П. – 50 %, А.С. – 22 %, Е.П. – 22 %, К. Б. – 3 % и Й. С. – 3 %.

Ангажирани са листовки-информация за потребителя относно лекарствени продукти „ХЕПКАРСИЛ ФОРТЕ 90 mg. твърди капсули“ и „ХЕПКАРСИЛ ФОРТЕ 45 mg. твърди капсули“ разрешен за употреба от Изпълнителна агенция по лекарствата на 29.03.2018 г., съответно на 17.04.2018 г. В тях е отразено, че производител на продуктите е „С.“ АД, а притежател на разрешението за употреба – „БИОФАРМ-ИНЖЕНЕРИНГ“ АД.

За доказателства по делото са приети и регламенти за производство на лекарствени продукти : Хепкарсил 45 mg. твърди капсули и Хепкарсил 90 mg. твърди капсули.

Съгласно приложена от ищцата справка за полезен модел към 28.11.2019 г. генерирана от базата данни на ПВ се констатира, че на 26.09.2008 г. със заявка № 1499 от „С.“ АД е заявен за регистрация полезен модел с наименование „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, СЪДЪРЖАЩ ТРОКСЕРУТИН“. Регистрацията на полезния модел е извършена на 31.03.2009 г., като е регистриран полезен модел с № 1161 имащ наименование „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, СЪДЪРЖАЩ ТРОКСЕРУТИН“ и притежател – „С.“ АД. Отбелязано е, че срокът на  закрила е до 26.09.2018 г., като е отразено, че полезния модел е с прекратена поради изтичане на срока на действието й регистрация. Относно изобретателите на полезния модел в справката е поместена информация, че това са общо 8 лица, както следва : Д.Д. З., Н.С.С., П.М.Г., П.Б.Г., В.П.Д.-П., В.Г.В., Ж.Х.М. и М.Х. Г.. В справката има и кратка характеристика на полезния модел, а именно същият се отнася до фармацевтичен състав, съдържащ активно вещество троксерутин, който има венотонично /антиварикозно/, капиляротонично, антиексудативно и хемостатично действие; потиска тромбоцитната агрегация; новия състав съдържа 300 mg. троксерутин и помощни вещества, като съотношението троксерутин към помощни вещества е от – 1:0,01 до 1:0,20; в един вариант на полезния модел във фармацевтичния състав съдържа 300 mg. троксерутин и помощните вещества: лактоза от – 0,1 до 10,0 тегл. % и магнезиев стеарат от – 0,1 до 3,0 тегл. % или талк от - 0,1 до 10 тегл. % спрямо общата смес; в друг вариант на полезния модел фармацевтичния състав съдържа 300 mg. троксерутин и помощни вещества :  лактоза от – 0,1 до 3,0 тегл. % , магнезиев стеарат от – 0,1 до 5,0 тегл. % или натриев стеарил фумарат от - 0,1 до 3,0 тегл. % или талк от – 0,1 до 10 тегл. %, колоиден силициев диоксид от 0,1 до 4,00 % тегл. % и полиетилен гликол от – 0,1 до 6,0 % тегл. %.   

След изискване от Патентно ведомство на Р. България по делото постъпват и са приети за доказателства : заявление от 26.09.2008 г. за регистрация на полезен модел с наименование - „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, СЪДЪРЖАЩ ТРОКСЕРУТИН“. В него за заявител е вписано дружеството – „С.“ АД, а съгласно придружаваща го декларация за действителните изобретатели се констатира, че за такива са оповестени : В.Д.-П., Ж.М., Н.С., П. Г., В.В., П.Г., Д.З., М. Г..

Отново от Патентно ведомство на Р. България е осигурено и решение от 13.02.2009 г., с което по заявление от 26.09.2008 г. на „С.“ АД за регистрация на полезен модел с наименование - „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, СЪДЪРЖАЩ ТРОКСЕРУТИН“ е решено да бъде регистриран полезен модел с приоритет от 26.09.2008 г. и обхват на правна закрила, определен от първоначалните претенции.

По почин на ищцата за доказателтво по делото е прието свидетелство за регистрация на полезен модел № 1161/14.05.2009 г., ведно с  пълното описание към свидетелството за регистрацията на полезен модел № 1161 „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, СЪДЪРЖАЩ ТРОКСЕРУТИН“, което описание е било част от документацията по така заявения на 26.09.2008 г. пред ПВ за регистрация полеен модел. Такова описание е представено и от Патентно ведомство на Р. България след изискването му по реда на чл. 186 ГПК с писмо от 05.02.2021 г.     

Представен е разпределителен протокол относно полезен модел „ФАРМАЦЕВТИЧЕН СЪСТАВ, СЪДЪРЖАЩ ТРОКСЕРУТИН“ датиращ от 19.09.2008 г. подписан от ищцата – Д. в качеството й на ръководител авторски колектив, като в съдържанието на този протокол е отразено в процентно съотношение участието на всеки член на колектива взел участие в процеса по създаване на посочения полезен модел, а именно : В.Д.-П. – 56%, Ж.М. – 20%, Н.С. – 5 %, П. Г. – 4 %, В.В. – 1 %, П.Г. – 8 %, Д.З. – 4 % и М. Г. – 2 %.  

Съгласно разрешение за употреба на лекарствен продукт от 18.03.2004 г. изддено от Изпълнителна агенция по лекарствата е подновено разрешението за употреба на лекарствен продукт “TROXERUTIN SOPHARMA caps.”, който лекарствен продукт е бил регистриран за употреба на 08.06.1998 г.

Съгласно приложена от ищцата справка за полезен модел към 28.11.2019 г. генерирана от базата данни на ПВ се констатира, че на 19.12.2011 г. със заявка № 2117 от „С.“ АД е заявен за регистрация полезен модел с наименование „СЪСТАВ НА ЛЕЧЕБЕН ШАМПОАН“. Регистрацията на полезния модел е извършена на 31.07.2012 г., като е регистриран полезен модел с № 1574 имащ наименование „СЪСТАВ НА ЛЕЧЕБЕН ШАМПОАН“ и притежател – „С.“ АД. Отбелязано е, че срокът на  закрила е до 19.12.2021 г., като е отразено, че полезния модел има статут „Действащ“. Относно изобретателите на полезния модел в справката е поместена информация, че това са общо 4 лица, както следва : А.И.У., А.К.С., В.П.Д.-П. и К.В.Б.. В справката има и кратка характеристика на полезния модел, а именно същият се отнася до лечебен шампоан против педиколоза /въшливост/ за хора и животни, който ще намери приложение в химико-фармацевтичната промишленост. В състава на лечебният шампоан се съдържа, както активно вещество – перметрин, така и помощни вещества : кокамидо-пропил бетаин, натриев лаурил етер сулфат, ПЕГ-18 глицерил олеат/кокоат, смес от бензилов алкохол, метилхлороизотиазолинон и метилизотиазолинон, натриев алкил етокси сулфат/кокосов диетаноламин, натриев хлорид, полиосорбат 80, динатрий ЕДТА, лимонена киселина, монохидрат, ароматизатор и оцветител.    

След изискване от Патентно ведомство на Р. България по делото постъпват и са приети за доказателства : заявление от 19.12.2011 г. за регистрация на полезен модел с наименование - „СЪСТАВ НА ЛЕЧЕБЕН ШАМПОАН“. В него за заявител е вписано дружеството – „М.“ АД, а съгласно придружаваща го декларация за действителните изобретатели се констатира, че за такива са оповестени : А.У., К.Б., В.Д.-П. и А.С..

Отново от Патентно ведомство на Р. България е осигурено и решение от 15.06.2012 г., с което по заявление от 19.12.2011 г. на „М.“ АД за регистрация на полезен модел с наименование - „СЪСТАВ НА ЛЕЧЕБЕН ШАМПОАН“ е решено да бъде регистриран полезен модел с приоритет от 19.12.2011 г. и обхват на правна закрила, определен от първоначалните претенции.

По почин на ищцата за доказателтво по делото е прието свидетелство за регистрация на полезен модел № 1574/22.08.2012 г., ведно с  пълното описание към свидетелството за регистрацията на полезен модел № 1574 „СЪСТАВ НА ЛЕЧЕБЕН ШАМПОАН“, което описание е било част от документацията по така заявения на 19.12.2011 г. пред ПВ за регистрация полеен модел. Такова описание е представено и от Патентно ведомство на Р. България след изискването му по реда на чл. 186 ГПК с писмо от 05.02.2021 г.     

Ангажирана е листовка-информация за потребителя относно лекарствен продукт „ХИГИЯ 1 % ЛЕЧЕБЕН ШАМПОАН ПЕРМЕТРИН“ разрешен за употреба от Изпълнителна агенция по лекарствата на 08.10.2019 г. В нея е отразено, че притежател на разрешението за употреба и производител на продукта е  „С.“ АД.

Представена е кратка характеристика на продукта – „ХИГИЯ 1 % лечебен шампоан“, като същият е разрешен за употреба от Изпълнителна агенция по лекарствата на 11.07.2011 г., като за притежател на разрешението за употреба е вписан ответника – „С.“ АД.

За доказателство по делото е приет регламент за производство на козметичен продукт – Хигия 1 % лечебен шампоан.

Съгласно договор за извършване на работа от 17.03.2009 г. сключен между „М.“ АД /възложител/ и Д.Л.А./изпълнител/ възложителя е възложил, а изпълнителя е приел да изпълни : модифициране на противовъшков шампоан „ХИГИЯ“ с цел привеждането му в съотвествие с изискванията на ЕС за състава на козметичните продукти, тестване за стабилност, разработване на стандартизационни документи, разработване на технология за производство, както и внедряване на козметичния продукт в редовно производство.

Приобщена към доказателствата е заповед от 19.06.2009 г. издададена от представляващия „М.“ АД, в която е наредено създаването на работна група във връзка с провеждането на технологична проба за производство на „ХИГИЯ“ противовъшков шампоан със състав и технология разработени от Д. А.. В състава на работната група попада и ищцата – В.Д.. Работната група е изготвила доклад от м. юли 2010 г. със заключение, че в пределите на извършените анализи и получените резултати от изследване качеството на козметичния продукт – шампоан Хигия екпиа смята, че проведеното внедряване е успешно и получения шампоан може да бъде предоставен за дозиране и опаковка.   

Съгласно приложена от ищцата справка за полезен модел към 28.11.2019 г. генерирана от базата данни на ПВ се констатира, че на 14.12.2006 г. със заявка № 1108 от „С.“ АД е заявен за регистрация полезен модел с наименование „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА НА ПИРАЦЕТАМ“. Регистрацията на полезния модел е извършена на 30.11.2007 г., като е регистриран полезен модел с № 936 имащ наименование „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА НА ПИРАЦЕТАМ“ и притежател – „С.“ АД. Отбелязано е, че срокът на  закрила е до 07.04.2016 г., като е отразено, че полезния модел има статут „Прекратен“, поради изтичане срокът му на действие. Относно изобретателите на полезния модел в справката е поместена информация, че това са общо 7 лица, както следва : А.Р.Т., В.П.Д.-П., В.Е.Д., В. А.П., Н.К.Н., Р.К.Г.и Я.И.Б.. В справката има и кратка характеристика на полезния модел, а именно същият се отнася до орална лекарствена форма, съдържаща 2-оксо-пиролидин-1-ацетамид, известен като пирацетам, който се прилага като антихипоксично средство, като с него се осигурява стабилност на филмираната таблетна форма, не по-малко от 3 години, предпазване на активното въщество от поглъщане на влага, при същевременно постигане на бързо освобождаване на лекарственото вещество в стомашнокисел сок; създадената лекарствена форма съдържа в една таблетка активно вещество пирацетам от 200 до 400 mg., както и помощни вещества : коловидон от 5,00 до 7,5 % спрямо съдържанието на активното вещество, лактоза монохидарт от 82,0 до 88,0 % спрямо съдържанието на активното вещество, кросповидон от 1,0 до 2,0 %  спрямо масата на таблетното ядро, магнезиев стеарат от 0,5 до 1,0 % спрямо масата на таблетното ядро и органично филмообразуващо покритие или водно филмово покритие от 1,5 до 3,0 на сто спрямо масата на таблетното ниво. 

След изискване от Патентно ведомство на Р. България  по делото постъпват и са приети за доказателства : молба-заявление  за трансформация на заявка за патент за полезен модел в заявка за регистрация на полезен модел от 14.12.2006 г. за регистрация на полезен модел с наименование - „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА НА ПИРАЦЕТАМ“. В него за заявител е вписано дружеството – „С.“ АД, а съгласно придружаваща го декларация за действителните изобретатели се констатира, че за такива са оповестени : А.У., К.Б., В.Д.-П. и А.С..

    След изискване от Патентно ведомство на Р. България е осигурено и решение от 15.05.2007 г., с което по молба-заявление  за трансформация на заявка за патент за полезен модел в заявка за регистрация на полезен модел от 14.12.2006 г. на „С.“ АД за регистрация на полезен модел с наименование - „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА НА ПИРАЦЕТАМ“ е решено да бъде регистриран полезен модел с приоритет от 07.04.2006 г. и обхват на правна закрила, определен от първоначалните претенции.

   Отново от Патентно ведомство на Р. България  след изискване постъпва информационна справка от 01.04.2021 г., в която от главния секретар е подадена информация, както следва : последната дата на заплащане на такси за поддържане действието на патент BG 65307 е 25.06.2020 г., като същата се отнася до поддържане действието на патента за 2020 патента година, лицето извършило плащането е Росица Пунчева, съответно максималния срок на закрила на този патент е до 25.07.2022 г., а действителния притежател на правата по патент BG 65307  е лицето – Л. Л. Х.; налице са данни, че вписването на прехвърлянето на изключителното право, което произтича от регистрирания  патент BG 65307 е било извършено след отправено искане от 11.04.2016 г. въз основа на чл. 4 от ЗПРПМ, като това искане изхожда от действителния притежател на правата по патента към този момент – „С.“ АД. Приложен е и договор за прехвърляне на изключителни права върху издаден патент за изобретение сключен на 07.04.2016 г. между „С.“ АД и Л. Л. Х., като от същия се установява, че дружеството-ответник е прехвърлило възмездно правото си на собственост върху притежавания от него патент „Лекарствена форма, съдържаща ХЛОРХЕКСИДИН“ в полза на приобрретателя - Л. Л. Х..  Според представена от ответника по делото справка между „С.“ АД и Р.Г.П.има сключен договор за изпълнение на длъжност организатор в Дирекция „Интелектуална собственост“, като това датира, считано от 24.02.2003 г. и продължава към датата на подаване на справката – 18.06.2021 г.       

По почин на ищцата за доказателтво по делото е прието пълното описание към свидетелството за регистрацията на полезен модел № 1108 „ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА НА ПИРАЦЕТАМ“, което описание е било част от документацията по така заявения на 14.12.2006 г. пред ПВ за регистрация полеен модел. Такова описание е представено и от Патентно ведомство на Р. България след изискването му по реда на чл. 186 ГПК с писмо от 05.02.2021 г.         

Ангажирана е листовка-информация за потребителя относно лекарствен продукт „ПИРАМИНОЛ 400 mg. филмирани таблетки“ разрешен за употреба от Изпълнителна агенция по лекарствата на 19.07.2012 г. В нея е отразено, че притежател на разрешението за употреба и производител на продукта е  „С.“ АД.

Представена е кратка характеристика на продукта – „ПИРАМИНОЛ 400 mg.“, като същият е разрешен за употреба от Изпълнителна агенция по лекарствата на 19.07.2012 г., като за притежател на разрешението за употреба е вписан ответника – „С.“ АД. 

С покана получена на 17.05.2017 г. от „С.“ АД, ищцата – В.П.Д.-П. на основание чл. 15, ал. 5 от ЗПРПМ се е обърнала към ответното дружество в качеството й на изобретател на описани в поканата три изобретения и пет полезни модела, чиито притежател е адресата на поканата и е поискала да й бъде определено справедливо възнаграждение следващо се в нейна полза за приноса й в изобретяването на упоменатите изобретения и полезни модели, като същото й бъде изплатено за периода от датата на регистрацията на съответното изобретение/полезен модел до датата на получаване на тази покана.

С уведомление получено на 06.12.2017 г. от „С.“ АД, ищцата В.П.Д.-П. повторно се е обърнала към дружеството притежател на ри изобретения и пет полезни модела, като на същото основание изтъканто във вече получената по-рано покана е поискала да й бъде определено справедливо възнаграждение следващо се в нейна полза за приноса й в изобретяването на тези изобретения и полезни модели, като се съобрази печалбата реализирана от тяхното използване.

Последвало е и изпращане на електронно писмо от 27.02.2020 г., с което ищцата В.П.Д.-П. се обръща към представител на ответника - „С.“ АД, като го информаира, че през 2017 г. е изпратила две покани за изплащане на възнаграждения за изработването и ползването на изобретения и полезни модели, но не е получила отговор по тях до момента. Предвид това, че възнамерява да преистъпи към реализиране на имуществените си права по съдебен ред, ищцата приканва ответното дружество към преговори и постигане на компромисно решение за изплащане на определени възнаграждения, в т.ч. по-ниски от тези които възнамерява да търси за присъждане по съдебен ред.

По инициатива на ответника сред доказателствата по делото е прието решеение за регистрация издадено на 05.06.1998 г. от Министерство на здравеопазването, с което е извършена регистрация на лекарствено средство с наименование – TROXSERUTIN Vramed cpas 0,300 g. x 50, ведно с одобрената кратка характеристика на продукта, съставляваща приложение № 2 към разрешението. В разрешението е упоменато, че лекарственото средство е предназначено за лечение на преварикозен и варикозен синдорм, варикозни язви, тромбофлибит, постфлебитни състояния, хронична венозна недостатъчност, хемороиди, регинопатии, мускулни крампи, след контузии, дисторзии, луксации.

Отново по инициатива на ответника сред доказателствата по делото е прието разрешение за употреба на лекарствен продукт от 25.02.2005 г., с което от  Изпълнителната агенция по лекарствата е дадено разрешение за употреба на лекарствен продукт на лекарствена форма с търговско наименование – PYRAMINOL film-coated tablet 800 mg имащо межународно непатентно наименование – PIRACETAM. В разрешението е вписано, че производител на лекарствената форма е „Н.“ АД.   

По реда на чл. 186 ГПК след изискване от Изпълнителна агенция по лекарствата с писмо от 11.02.2021 г. и с такова от 11.05.2021 г. по делото са осигурени заврени преписи от документация подавана и създавана пред ИАЛ във връзка с развили се процедури по предоставяне на разрешения за употреба на лекарствени продукти, а именно :

 Решение за регистрация от 05.06.1998 г., с което специализирана комисия за лекарствени средства функционираща при Министерство на здравеопазването е регистрирала лекарственено средство – TROCERUTIN Vramed caps. 0,300g. x 50, като за производител на същото е посочено дружеството – „В.“ ООД. Към решението има и кратка характеристика на лекарствеено средство – TROCERUTIN Vramed caps. 0,300g. x 50, в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител.       

Разрешение за употреба на лекарствен продукт от 18.03.2004 г., с което Изпълнителна агенция по лекарствата е извършила подновяване на разрешение за употреба на лекарствен продукт с регистрационен № 9800190 от 08.06.1998 г. с наименование TROCERUTIN SOPHARMA caps., като за производител на същото е посочено дружеството – „С.“ АД. Към решението има и кратка характеристика на лекарствеено средство – TROCERUTIN SOPHARMA caps., в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител, а така също : модул 3.2.Р.3.3.1. – схема на технологичния процес и модул 3.2.Р.3.3.2. – Производствени процеси по фази.

Промяна на разрешение за употреба на лекарствен продукт от 28.02.2007 г., с което Изпълнителна агенция по лекарствата е разрешила промяната на Разрешение за употреба на лекарствен продукт от 18.03.2004 г. отнасяща се до такъв с TROCERUTIN SOPHARMA caps., която промяна засяга състава на лекарствения продукт, като за производител на същото е посочено дружеството – „С.“ АД.. Към промяната на разрешението за употреба има и кратка характеристика на лекарствеено средство – TROCERUTIN SOPHARMA caps., в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител. 

Разрешение за употреба на лекарствен продукт  от 03.06.2009 г., с което  Изпълнителна агенция по лекарствата е подновила разрешение за употреба в Р. България на лекарствен продукт за хуманитарна медицина ТРОКСЕРУТИН СОФАРМА 300 mg. капсули, като за производител на същото е посочено дружеството – „С.“ АД.  Към посоченото разрешение за подновяване има кратка характеристика на лекарствеено средство – ТРОКСЕРУТИН СОФАРМА 300 mg. твърди капсули, в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител.    

Разрешение за употреба на лекарствен продукт от 19.03.2014 г., с което Изпълнителна агенция по лекарствата е извършила подновяване на разрешение за употреба на лекарствен продукт с регистрационен № II-5828 от 16.09.2009 г. с наименование СИЛДЕН 100 mg. филмирани таблетки, като за производител на същото е посочено дружеството – „С.“ АД. Към разрешението има и кратка характеристика на лекарствеено средство – СИЛДЕН 100 mg. филмирани таблетки, в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител.       

Разрешение за употреба на лекарствен продукт от 10.11.2007 г., с което Изпълнителна агенция по лекарствата е извършила подновяване на разрешение за употреба на лекарствен продукт с регистрационен № II-13930 от 11.07.2011 г. с наименование ХИГИЯ 1% лечебен шампоан, като за производител на същото е посочено дружеството – „С.“ АД. Към разрешението има и кратка характеристика на лекарствеено средство – ХИГИЯ 1% лечебен шампоан филмирани таблетки, в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител, както и модул 2.3.Р. – Описание и състав на лекарствен продукт  -  ХИГИЯ 1% лечебен шампоан.    

Разрешение за употреба на лекарствен продукт от 27.12.2007 г., с което Изпълнителна агенция по лекарствата е извършила подновяване на разрешение за употреба на лекарствен продукт с регистрационен № II-3706 от 13.06.2001 г. с наименование PYRAMINOL film coated tablet 400 mg. като за производител на същото е посочено дружеството – „С.“ АД. Към разрешението има и кратка характеристика на лекарствеено средство – ПИРАМИНОЛ 400 mg. филмирани таблетки, в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител, както и заявление за промяна на разрешение за употреба  № Р-810/08.03.2006 г. отнасящо се до промяна в качествения и количествен състав на лекарствен продукт с регистрационен № № II-3706 от 13.06.2001 г., ведно с оценъчен доклад и одобрение на промяна тип II от 16.07.2007 г.

Разрешение за употреба на лекарствен продукт от 05.07.2011 г., с което Изпълнителна агенция по лекарствата е извършила подновяване на разрешение за употреба на лекарствен продукт с регистрационен № II-13011 от 17.05.2006 г. с наименование ХЕКСИСЕПТ 5 mg. букални таблетки, като за производител на същото е посочено дружеството – „С.“ АД. Към разрешението има и кратка характеристика на лекарствеено средство – ХЕКСИСЕПТ 5 mg. букални таблетки, в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител, а така също : модул 2.3.Р.1 – Описание и състав на лекарствен продукт ХЕКСИСЕПТ 5 mg., модул 3.2.Р.3.3.1. – Блок-схема на процеса, модул 3.2.Р.3.3.2. – Производствени процеси по фази и модул 3.2.Р.3.3.3. – Апаратура и съоръжения.

Със заповед от 12.07.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата е наредено прекратяване разрешителното за употреба на лекарствен продукт ХЕКСИСЕПТ 5 mg. букални таблетки.

Разрешение за употреба на лекарствен продукт от 19.09.2014 г., с което Изпълнителна агенция по лекарствата е извършила подновяване на разрешение за употреба на лекарствен продукт с регистрационен № II-5827 от 16.09.2009 г. с наименование СИЛДЕН 50 mg. филмирани таблетки, като за производител на същото е посочено дружеството – „С.“ АД. Към разрешението има и кратка характеристика на лекарствеено средство – СИЛДЕН 50 mg. филмирани таблетки, в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител, както и модул 3.2.Р.1 – Описание и състав на лекарствен продукт СИЛДЕН 50 mg. и СИЛДЕН 100 mg.

Със заповед от 01.09.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата е наредено прекратяване разрешителното за употреба на лекарствен продукт СИЛДЕН 50 mg. филмирани таблетки.

Разрешение за употреба на лекарствен продукт от 22.07.2010 г., с което Изпълнителна агенция по лекарствата е извършила подновяване на разрешение за употреба на лекарствен продукт с регистрационен № II-10635 от 06.04.2005 г. с наименование ХЕПКАРСИЛ 45 mg. капусли твърди, като за производител на същото е посочено дружеството – „М.“ АД. Към разрешението има и кратка характеристика на лекарствеено средство – ХЕПКАРСИЛ 45 mg. капусли твърди, в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител. Приложен е и модул 3.2.Р.1 – Описание и състав на лекарствен продукт ХЕПКАРСИЛ 45 mg., както и разрешение за промяна № 15538/31.10.2011 г. отнасящо се до промяна в качествения и количествен състав на лекарствен продукт с регистрационен № II-10635 от 06.04.2005 г., ведно с оценъчен доклад и заявление за промяна.

    Ангажиран е доклад от проведена технологична проба датиращ от 15.06.2010 г., от чието съдържание става известно, че на 01 и 02.06.2010 г. е проведена технологична проба на  лекарствени продукти  ХЕПКАРСИЛ ФОРТЕ 90 mg. и ХЕПКАРСИЛ 45 mg., като след получаване на резултатите от работния екип взел участие в осъществяване на пробата е направено предложение към ръководството на „М.“ АД да се премине към адаптиране на промяна към наличните производствени мощности на цех ФармаМ. Сандански.

Разрешение за промяна от 31.10.2011 г., с което Изпълнителна агенция по лекарствата е допуснала промяна на разрешение за употреба на лекарствен продукт с регистрационен № II-3681 от 14.12.2008 г. . с наименование ХЕПКАРСИЛ ФОРТЕ 90 mg. твърди капсули, а именно внесена е промяна във вида и количеството на помощните вещества с последващи промени в производствените процеси и в контрола по време на производството на крайния продукт. Към разрешението за промяна има и кратка характеристика на лекарствеено средство – ХЕПКАРСИЛ ФОРТЕ 90 mg. твърди капсули, в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител. Приложен е и модул 3.2.Р.1 – Описание и състав на лекарствен продукт ХЕПКАРСИЛ 45 mg., както и заявление за промяна на разрешението за употреба отнасящо се до поискана промяна в качествения и количествен състав на лекарствен продукт с регистрационен № II-3681 от 04.12.2008 г., ведно с оценъчен доклад.

Разрешение за употреба на лекарствен продукт от 24.04.2014 г., с което Изпълнителна агенция по лекарствата е извършила подновяване на разрешение за употреба на лекарствен продукт с регистрационен № II-3681 от 14.12.2008 г. с наименование ХЕПКАРСИЛ ФОРТЕ 90 mg. твърди капсули , като за производител на същото е посочено дружеството – „М.“ АД. Към разрешението има и кратка характеристика на лекарствеено средство – ХЕПКАРСИЛ ФОРТЕ 90 mg. твърди капсули, в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител.

Със заповед от 11.05.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата е наредено прекратяване разрешителното за употреба на лекарствен продукт ХЕПКАРСИЛ 45 mg. капусли твърди и  лекарствен продукт ХЕПКАРСИЛ ФОРТЕ 90 mg. твърди капсули. 

Приобщени за доказателства по делото са и заверени копия от трудовите договори и длъжностните характеристика на служителите, както следва : С.И.Ш., В. Х.А., Ж.Х.М., А.Н.З., Н.П. П., Н.Д.П., Н.С.С., П.Б.Г., А.М.Н., В.Г.В., П.М.Г., Н.Р.Б., Д.Д. З., М.Х. Г., Й. Е. П., А.К.С., К. Й.К., А.К.С., Е.Г.П., К. С.Б., Й. А.С.и Н.К.Н..

От същите се установява, както следва : С.И.Ш. е назначена в Н.-София през 1980 г. на длъжност – специалист; В. Х.А. е назначена в Н.-София през 1969 г. на длъжност – фармацевт; Ж.Х.М. *** през 1981 г. на длъжност – фармацевт; А.Н.З. е назначена в Н.-София през 1983 г. на длъжност – специалист; Н.П. П. е назначена в Н.-София през 1995 г. на длъжност – инженер-химик; Н.Д.П. е преназначена в Н.-София през 1985 г. на длъжност – научен сътрудник III степен; Н.С.С. е назначена в Н.-София през 1979 г. на длъжност – специалист; П.Б.Г. *** през 1968 г. на длъжност – специалист-електротехник; А.М.Н. е назначена в Н.-София през 1974 г. на длъжност – специалист; В.Г.В. е назначена в Н.-София през 1980 г. на длъжност – технолог; П.М.Г. е назначена в Държавно стопанско обединение Фармахим – София през 1969 г. на длъжност – техник-технолог, съответно е преназначена през 1981 г. в Н.-София на дължност – научен сътрудник; Н.Р.Б. е назначена в в Н.-София през 1985 г. на длъжност – специалист-технолог; Д.Д. З. е назначена в Н.-София през 1978 г. на длъжност – техник, а през 1982 г. е преназначена на длъжност – научен сътрудник; М.Х. Г. е назначена в Н.-София през 1980 г. на длъжност – техник, а през 1984 г. е преназначена на длъжност – научен сътрудник; Й. Е. П. е назначена в Н.-София през 1989 г. на длъжност – химик; А.К.С. е назначена в Н.-София през 1970 г. на длъжност – апаратчик; К. Й.К. е назначен в Н.-София през 1986 г. на длъжност – ел. техник; А.К.С. е назначена в Н.-София през 1987 г. на длъжност – апаратчик, а впоследствие през 2007 г. е назначена в „М.“ АД да изпълнява по заместване длъжността – Производствен директор, съответно през 2008 г. става титуляр на тази длъжност; Е.Г.П. е назначен в Н.-София през 1988 г. на длъжност – степциалист-технолог, а впоследствие през 2007 г. е назначена в „М.“ АД да изпълнява длъжността – началник-цех; К. С.Б. е назначен в „М.“ АД през 2000 г. на длъжност – началник смяна; Й. А.С.през 2001 г. променя длъжността, която заема в „М.“ АД от работник блистер-автомат на лаборант в цех – Химичен; Н.К.Н. е е назначена в Н.-София през 1977 г. на длъжност – специалист, а през 1984 г. е преназначена на длъжност – научен сътрудник.           

Според представена справка от фирменото дело водено за търговско дружество - „Н.“ ЕАД се констатира, че същото е прекратено чрез преобразуване с вливане в дружеството „ЕЛФАРМА“ АД, като вписването на това обстоятелство е станало на 05.08.2011 г.

Съгласно писмо на Патентно ведомство  на Р. България с рег. № ПВ-833-(1) от 11.12.2020 г. постъпило в СГС на 14.12.2020 г. е предоставена информация за това, че в националния патентния орган се съдържат данни за вписани прехвърляния, както следва : по отношение на патент за изобретение с рег. № 65307 е налице прехвърляне от „Н.“ АД към „С.“ АД; по отношение на патент за изобретение с рег. № 65634 е налице прехвърляне от „Н.“ АД към „С.“ АД; по отношение на полезни модели с рег. № 1573 и рег. № 1574 са налице прехвърляния осъществени от „М.“ АД на „С.“ АД. Що се касае до патент за изобретение с рег. № 66010 и полезни модели с рег. № 1161 и № 936 от ПВ е отговорено, че няма данни за вписани прехвърляния.

Съгласно писмо на Агенция „Митници“ с рег. № 32-64108 от 24.02.2021 г. постъпило в СГС на 26.02.2021 г. след извършването на справки в информационните системи на агенцията, както и във всички териториални митнически дирекции е констатирано, че единствено в ТД-Югозападна са открити данни за осъществен износ на лекарствени продукти упоменати в запитването, а именно, като информацията е поднесена в таблична форма на девет страници, като в същата са посочени номера на митническата декларация, датата на извършения износ, наименованието на износителя, наименованието на получателя, асортимента на изнесения лекарствен продукт, неговото количество и стойност. Периода на установения износ е от 10.08.2015 г. до 11.04.2019 г., а продуктите са Троксерутин капс. 300 мг. х 50 и Хигия 1 % шампоан 120 гр.  

По делото са събрани гласни доказателства посредством извършени разпити на доведени от всяка от страните по спора свидетели.

Разпитана, свидетелката К. заявява, че е вписана в регистъра на представителите по индустриална собственост, като основната й специалност е инженер-химик. Потвърждава, че е работила за дружеството – „М.“ АД, като след 2006 г. е изпълнявала функцията на основен негов представител по индустриална собственост. Посочва, че по повод на тази си дейност тя се познава с ищцата – В.Д., като заедно са работили по повод съставянето и подаването на заявки за регистрацията на два полезни модела. Единият е за шампоан с лечебен ефект против въшливост – „Хигия“, а другия е за лекарствено средство, което съдържа извлек от основно вещество Силимарин, като активно вещество в съставката за Хепкарсил.  Наясно е, че В.П. е участвала и е имала водеща роля в изобретателските колективи натоварени с разработването на лекарствените форми регистрирани, като полезни модели от „М.“ АД, като двете са имали тясно сътрудничество с цел максимално пълно предсатвяне на разработваната лекарствена форма. Пояснява, че изготвянето на заявката за регистрирането на полезен модел обикновено е процес започващ след като практическата работа по разработката на съответния лекарственото средство е вече завършила. Свидетелката отбелязава, че наред с подготовката на заявка за регистрация на полезен модел в ПВ върви и успореден процес по подготовка регистрацията на лекарственото средство пред Изпълнителната агенция по лекарствата, което е самостоятелна и отделна процедура. С тази дейност обаче обикновено бил ангажиран друг екпи от специалисти. Ако трябва да се сравнят двете процедури, то тази свързана със заявката за полезен модел изисква по-продължителна работа и специфична подготовка в сравнение с документацията, която се изготвя и подава за регистрация на дадения продукт пред ИАЛ. Внася се уточнението, че когато даденото лекарствено средство бъде регистрирано в процедурата развиваща се пред ИАЛ, то от листовката която го придружава при търговската му реализация не може да се извлече детайлна информация за количествените съотношения ползвани при изработването на съответния лекарствен продукт. В този контекст при подаването на заявките за регистрация на полезни модели не било отрязявано, че има разгласяване на полезните модели, чието регистриране е било искано. Свидетелката има спомен, че по отношение на лекарствения продукт СИЛИМАРИН се е наложило да бъдат проведени допълнителни снемания на данни с оглед съставяне на примерите в указанието, в т.ч. и да се изготвя таблица. По мнение на свидетелката именно ищцата се е явявала основното отговорно лице по разработването на лекарствените продукти СИЛИМАРИН и ХЕПКАРСИЛ, за които впоследствие е придобита защита чрез регистриран полезен модел. Свидетелката отрича да е комуникирала относно продукта лечебен шампоан Хигия с лице, което да се явява външен изпълнител по патентноването и защитата на неговия състав чрез полезен модел. Свидетелката сочи, че е разполагала с пълномощни при подаването на заявките за двата очертани от нея полезни модела, за изработването на които е работила съвместно с В.Д.. Разбирането на свидетелката, че В.Д. е имала ролята на основно лице в изобретателския колектив при разработването на двата описани полезни модела се гради на провежданата във времето между тях комуникация и пълнотата на показаните познания. От свидетелката се посочва, че не е вземала участие в извършването на технологични проби при разработването на продуктите, за които е поискана защита чрез реистриране на двата полезни модела.     

Разпитана, свидетелкатаС. заявява, че към момента работи за „С.“АД, като директор на завода за твърди и течни лекарствени  форми разположен в гр. Сандански. Потвърждава, че фигурира като съизобретател на лекарствен състав, съдържащ СИЛИМАРИН по отношение на които е регистриран полезен модел № 1563. Известно и е, че този лекарствен състав бил разработен от специалисти от бившето дружество – „М.“ АД, като това е станало след възлагане на задачи от ръководството. При изпълнението на разработката се използват ресурсите на дружеството, а именно изходни суровини и материали и производствени мощности, в т.ч. лаборатория и техника, както и трудови ресурси. Свидетелката сочи, че не е виждала разпределителен протокол, в чието съдържание да е било вписано участието на всеки съизобретател в полезния модел № 1563. След предявяване на наличен по делото на лист 78 разпределителен протокол датиращ от 02.12.2011 г. и запознавне с неговото съдържание, свидетелката посочва, че Й. С. е аналитик, К. Б. е ръководител качествен контрол, Е.П.е бил ръководител на цеха за производството на лекарства, свидетелката предполага да е била главен технолог, а В.Д. е работила в отдел „Внедряване и развитие“, но няма спомен за заеманата от нея длъжност към 2010 г. На свидетелката е известно, че разработването на шампоан Хигия е правено от външно лице, като в резултат на тази разработка се е стигнало до регистрацията на този продукт пред ИАЛ, като след този момент съставът на шампоан Хигия не е променян и е напълно идентичен с този регистриран впоследствие като полезен модел, но не може да си обясни, защо в данните налични пред Патентно ведомство не фигурират имената на този външен изпълнител, а тези на ищцата, при положение, че тя не е участвала в разработването на този полезен модел. Не и е известно и това, дали и колко е заплатено на външния изпълнител за разработването на шампоан Хигия, тъй като това е изцяло в прерогативите на ръководството на дружеството. Що се касае до регистрацията на лекарствения продукт „Хепкарсил“ свидетелката има спомен, че тук са се наложили промени в състава, като по повод на това е бил изготвен от създаден екип доклад с направени промени в продукта, като е направено предложение същия да бъде внесен с тези промени за регистрация пред ИАЛ. Свидетелката сочи, че не е получавала плащания на възнаграждения в качеството й на изобретател на полезни модели.         

Разпитана, свидетелкатаП.посочва, че от 2005 г. работи за „С.“ АД, като понастоящем е на длъжност – ръководител на направление „Разивите и технология на фармацевтичните продукти“, като политиката на дружеството е да разработва генерични продукти, което означава, че дружеството никога не се е занимавало с клинични изпитвания и с разработката на непознати до момента активни вещества и нови лекарствени продукти. На свидетелката не е известно от 2008 г.  „С.“ АД да е било мотивирано да защитава патенти, а единствено се е интересувало от разработването и внедряването на нови лекарствени продукти. Тази процедура винаги има за начало възлагане от ръководството на дружеството, като отново то определя екипите които да изпълнят тези дейности и това са хората във функционалната структура на дружеството, които са назначени да изпълняват такива дейности. Когато изпълняват въложените им задачи с посочения предмет тези екипи го правят в пределите на работното им време в сградите и с машините на дружеството. Ползват реактиви, суровини и налична научна литература осигурени им пак от дружеството. Отново дружеството поема разходите по изпитване на продуктите, както и по тяхната регистрация. Лицата участващи в екипите не влагат свои лични средства при изпълнението на възложената им дейност. Тези лица биват изпращани за повишаване на тяхната квалификация на различни международни обучения, включително им се осигурява достъп до актуалната научна литература в сферата им на дейност. Свидетелката отрича при осъщесвяване на дейността по разработване на лекарствени продукти да биват съставяни разпределителни протоколи между лицата участвали в разработването съставите на новите продукти. Свидетелката отрича по нейно време да са били разработвани лекарствен продукти с наименование ХЛОРХЕКСИДИН и ТРОКСЕРУТИН, които да са били заявявани за изобретениия, които да се ползват с патентна защита. Същото важи и за полезен модел съдържащ ТРОКСЕРУТИН и полезен модел съдържащ ПИРАЦЕТАМ. Свидетелката споделя, че лекарственото средство ТРОКЕСРУТИН СОФАРМА е внедрено в производственото предприятие на ответника през 2013 г. и това е станало под нейно ръководство.   

Разпитана, свидетелката П. посочва, че от 2005 г. е вписана за представител по интелектуална собственост към ПВ. Изтъква, че е дипломиран фармацевт и през 1985 г. е постъпила на работа в ДСО „ФАРМАХИМ“, а по-късно се е прехвърлила в Н., където е работила като патентен специалист и началник на патентно бюро.  Това продължило до 2002 г., когато била съкратена и преминала на свободна практика. Свидетелката има спомен за ищцата още от времето на последните години на трудовите си ангажименти към  Н., като тогава В.Д. била началник на лабораторията за твърди лекарствени форми. Свидетелката потвърждава, че е работила заедно с ищцата за защитата на патент за изобретение на лекарствена форма на ХЛОРХЕКСИДИН, както и ТРОКСЕРУТИН. Сочи, че тя е подала заявките до Патентно ведомство за регистрацията на тези две изобретения, като е разполагала с пълномощни да го направи. Изтъква, че В.Д. е била ръководителя на изобретателските колективи, които са изобретили тези две изобретения и тя е общувала основно с нея по повод изпълнението на тези задачи. Свидетелката описва, че преди да се пристъпи към разработването на определен продукт по зададена задача от директора се издава заповед за изпълнение на същата, съответно за внедряване на изработения впоследствие продукт. В случая с разработването на лекарствените продукти ХЛОРХЕКСИДИН и ТРОКСЕРУТИН, както и с тяхното последващо внедряване на В.Д. била възложена функцията на ръководител по изпълнението на тези задачи. Именно това бил човека с най-висок процент участие при създаването на изобретенията. На следващо място свидетелката пресъзздава и смътен свои спомен, че около 2000 г. е започнало разработването на лекарствена форма СИЛДЕНАФИЛ, като изпълнението на тази задача било възложено отново на лабораторията за твърди лекарствени форми, където В.Д. била ръководител. Относно това, дали при „Н.“ АД във връзка с изработването на изобретенията, за които са били подавани заявки за патетна защита са били съставяни разпределителни протоколи, в чието съдържание да са отразявани процентите на участие на всеки участник от състава на авторския колектив, свидетелката отговаря утвъдително, като пояснява, че изготяването на тези протоколи било задължително условие за да може да се получи плащане на авторско възнаграждение за работата по съответното изобретение. Процедурата по съставянето им се състояла в това участниците в авторския колектив да се разберат по между им за процент на участие на всеки, като впоследствие според това участие да се извърши и разпределението на полагащото се авторско възнаграждение. Подобни протоколи били съставени и по отношение на  лекарствените продукти ХЛОРХЕКСИДИН и ТРОКСЕРУТИН, като те бивали подписвани от всички участници в авторския колектив. Що се касае до процедурата предшестваща изплащането на авторските възнаграждения свидетелката посочва, че първо се пишела докладна до директора на „Н.“ АД от началника на патентния отдел. При дадено позволение да се изплати такова възнаграждение по чл. 15 от закона документацията минава през счетоводството, съответно се прави изчислени на съответните възнаграждения на база съставения междувременно разпределителен протокол. Парите се изплащали на ръка, когато продукта е вече внедрен в производството и от него започава да се генерира печалба за дружеството. Допълва се , че се изготвял нарочен протокол и в него всеки получил плащане на авторско възнаграждение се разписвал. На свидетелката не е известно, дали на В.Д. е било изплащано авторско възнаграждение за работата й по разработване за патентна защита на лекарствените продукти ХЛОРХЕКСИДИН и ТРОКСЕРУТИН. Свидетелката пояснява, че към определен момент в „Н.“ АД се била установила практика в авторски колективи за разработването на конкретни изобретения да бъдат включвани директори и лица заемащи началнически постове, защото така се смятало, че дадената задача за разработване ще бъде финансирана от дружеството.      

Разпитана, свидетелката М. посочва, че в периода от 1981 г. до 2002 г. е работила в дружеството - „Н.“ АД, след което от 2002 г. до 2008 г. е работила в дружеството – „С.“ АД. Заемала е длъжностите – научен сътрдуник и ръководител на лаборатория – твърди дозирани лекарствени форми. От 2009 г. до момента тя работи в ИАЛ, като инспектор. Свидетелката познава ищцата – В.Д., като изтъква, че тя била ръководител на секция „Технологии на лекарствените форми“. В.Д. притежавала докторска степен по фармация. Свидетелката потвърждава, че след 2000 г. основно е работила съвместно с ищцата, като били в едни и същи авторски колективи, в т.ч. в тези разработили лекарствените продукти ХЛОРХЕКСИДИН и ТРОКСЕРУТИН. Процесът по разработване на посочените лекарствени продукти ставал след издаване на заповед на изпълнителния директор на дружеството. Това важало и за следващия процес по тяхното внедряване в производството. В тези заповеди ищцата – В.Д. фигурирала в качеството й на ръководител на авторския колектив. Свидетелката посочва, че в нейната и в на ищцата длъжностните характеристики влизали функциите по разработване на нови състави на лекарствени продукти. Освен в процеса по изработване на изобретенията и тяхната патентна защита, свидетелката и ищцата участвали и в подготовката по регистрацията на лекарствените продукти в ИАЛ. По отношение внедряването на лекарствен продукт ТРОКСЕРУТИН капсули свидетелката посочва, че този процес е започнал през 2007-2008 г., като е продължил около една седмица и в него тя и ищцата са взели участие. Пояснява, че в случая е бил използван състава на патентованото изобретение, в което те двете са участвали, а не по този на В.. Свидетелката отрича да познава лице с имена –

Е.П.. Свидетелката си спомня за практика създадена в „Н.“ АД и „С.“ АД отнасяща се до съставянето на разпределителни протоколи процентното участие в разработването на изобретения и полезни модели. Тя сочи, че след представянето на такъв протокол пред нея тя го е подписвала и предполага, че и останалите отразаени в него участници са правили това, ако са били съгласни с отразеното тяхно процентно участие. Обикновено тези протоколи се изготвяли от ръководителя на авторския колектив, като в случая с лекарствените продукти ХЛОРХЕКСИДИН, ТРОКСЕРУТИН и СИЛДЕНЕФИЛ това била ищцата – В.Д.. Свидетелката не е правила оспорване на процентите възприети в тези протоколи, като най-високите проценти били за участието на ищцата, но това било съвсем оправдано с оглед обема на влаганата от нея работа при разработването на изобретенията и полезните модели.  Относно участието на служители заемащи длъжността на аналитици в авторските колективи свидетелката изяснява, че включването им не би продуцирало изобретателски принос, а е с оглед единствено прилагането на аналитичния метод нужен за освобождаване на лекарствения продукт на пазара. Що се касае до включването на техниците – те също нямали изобретателски принос, а единствено спомагали за техническото обезпечаване с машини на дейността по разработване на изобретенията и полезните модели. Що се касае до изплащането на авторски възнаграждения за разработваните изобретения и полезни модели с участието на свидетелката, тя посочва, че такива са й били изплащани когато е работила в „Н.“ АД, но след като е постъпила на работа в „С.“ АД това не се е правело. Свидетелката няма ясен спомен относно това да е вземала участие при разработването на полезен модел № 963 ПИРАЦЕТАМ.     

С определение от 14.05.2021 г. по искане на ответното дружество с цел опровергаване части от показания на свидетелката – М. са приети писмени доказателства, от които се установява, че същата фигурира, като съизобретател относно регистрирани във времето патенти за изобретения, съставляващи, както следва : Лекарствена форма на база 1,2-Дифенил-1-(4-)2-Диметил-Амино-Етокси(Фенил)-1-Бутен, която е заявена пред ПВ на 20.03.1991 г.; Лекарствена форма, съдържаща Хлорхексидин, която е заявена пред ПВ на 25.07.2001 г.; Фармацевтичен състав на лекарствена форма с Троксерутин и метод за получаването му, която е заявена пред ПВ на 30.05.2002 г.; Лекарствена форма и метод за нейното получаване, която е заявена пред ПВ на 19.02.2003 г.; и Лекарствена форма на Силденефил, която е заявена пред ПВ на 08.12.2004 г.

От изслушаното по делото заключение по допусната съдебно-фармакологична експертиза, което е изгответно от вещото лице – П. и прието в съдебно засеедание проведено на 10.12.2021 г. се установява, както следва : за лекарствен продукт ХЕКСИСЕПТ 5 mg. букални таблетки разрешението за употреба е издадено на 17.05.2006 г., съответно е подновено на 05.07.2011 г. и прекратено на 12.07.2018 г.; за лекарствен продукт Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули  разрешението за употреба е издадено на 05.06.1998 г., съответно е подновено на18.03.2004 г., като е имало валидност до 18.03.2009 г. Вещото лице е изтъкнало, че по отношение на този лекарствен продукт в периода на разрешеното му използване е била внесена промяна засягаща качествения и количествения му състав /внесена е промяна във вида и количеството на помощните вещества, а именно добавени са помощни вещества – силициев диоксид, безводен колодиен и Макрогол 6000 и е извършена промяна в количеството на лактоза монохидрат и магнезиев стеарат/; за лекарствен продукт Силден 50 mg. филмирани таблетки разрешението за употреба е издадено на 16.09.2009 г., съответно същото е подновено на 19.09.2014 г. и прекратено на 01.09.2020 г.; за лекарствен продукт Силден 100 mg. филмирани таблетки разрешението за употреба е издадено на 16.09.2009 г., съответно същото е подновено на 19.09.2014 г., като същото е безсрочно и няма данни да е прекратено към момента на изготвяне на експертното заключение; за лекарствен продукт Хепкарсил Форте 90 mg. твърди капсули разрешението за употреба е издадено на 04.12.2008 г., съответно е подновено на 24.04.2014 г. и прекратено на 11.05.2020 г. Вещото лице е изтъкнало, че по отношение на този лекарствен продукт в периода на разрешеното му използване е била внесена промяна засягаща качествения и количествения му състав /внесена е промяна във вида и количеството на помощните вещества, а именно : направена е замяна на помощно вещество - лактоза монохидрат с помощно вещество -  манитол, включени са допълнителни помощни вещества – кроскарамелоза натрий, натриев лаурилусулфат, прежелатизирано нишесте и полисорбат 80, а така също е сторена промяна в количествата на помощните вещества – повидон, силициев диоксид, безводен колоиден, талк и магнезиев стеарат/; за лекарствен продукт Хепкарсил  45 mg. твърди капсули разрешението за употреба е издадено на 06.04.2005 г., съответно е подновено на 22.07.2010 г. и прекратено на 11.05.2020 г. Вещото лице е изтъкнало, че по отношение на този лекарствен продукт в периода на разрешеното му използване е била внесена промяна засягаща качествения и количествения му състав /внесена е промяна във вида и количеството на помощните вещества, а именно : направена е замяна на помощно вещество - лактоза монохидрат с помощно вещество -  манитол, включени са допълнителни помощни вещества – кроскарамелоза натрий, натриев лаурилусулфат, прежелатизирано нишесте и полисорбат 80, а така също е сторена промяна в количествата на помощните вещества – повидон, силициев диоксид, безводен колоиден, талк и магнезиев стеарат/; за лекарствен продукт Хигия 1 % лечебен шампоан разрешението за употреба е издадено на 11.07.2011 г., съответно същото е подновено на 10.11.2017 г., като същото е безсрочно и няма данни да е прекратено към момента на изготвяне на експертното заключение; и за лекарствен продукт Пираминол  400 mg. филмирани таблетки разрешението за употреба е издадено на 14.06.2001 г., съответно е подновено на 27.12.2007 г., като същото е безсрочно и няма данни да е прекратено към момента на изготвяне на експертното заключение. Вещото лице е изтъкнало, че по отношение на този лекарствен продукт в периода на разрешеното му използване е била внесена промяна засягаща качествения и количествения му състав /внесена е промяна във вида и количеството на помощните вещества, а именно : направена е замяна на комбинираното помощно вещество – лудипрес (съдържа лактоза монохидарт, Колидон 30, Колидон CL) с лактоза монохидрат и коповидон, а така също от състава се премахва  Колидон VA64; променя се съставът на филмообразуващото покритие; променя се технологичната схема – директното таблетиране се заменя с табелтиране след влажно гранулиране/.   

В процедурата по изслушването й в съдебно заседание вещото лице П. пояснява по поставените от представители на страните въпроси с оглед направените в заключението констатации и изводи, че е възможно с оглед големия обем на материалите по делото да е допуснала неточности в определяне началния момент на разрешението за употреба на лекаствените продукти ХЕКСИСЕПТ и ХЕПКАРСИЛ 45 mg., а именно да не се е съобразила със записаното по отношение на този реквизит в наличната по делото кратката характеристика на цитираните два продукта. От вещото лице е пояснено, че експертното заключение е изготвено само и изключително при анализ на наличните по делото доказателства, в т.ч. тези предоставени от Изпълнителна агенция по лекарствата. Що се касае до промените в лекарствен продукт Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули е потвърдило, че освен промяна в количествения и качествен състав на същото се наблюдава и промяна в метода на производство на същия, а именно предвидено е това да става чрез гранулиране на водна етанолна смес на свързващото помощно вещество.

    За целите на доказването в производството по искане на страните е назначена комплексна патентно-оценителна експертиза възложена на екип от три вещи лица притежаващи съответни научни познания в обласите на патентното дело, оценяването на обекти предмет на индустриалната собственост, както в материята на фармацията /създаването и производството на лекарствени продукти/. По делото е представено, изслушано и прието експертно заключение изготвено от вещите лица – Д., П. и Ш., като последната е депозирала и особенно мнение по една част от изводите направени в това заключение.

    При проведения от вещите лица преглед на статуса на всеки от анализираните и посочени в ИМ патенти за изобретения и регистрирани полезни модели става ясно следното:

-         Патент за изобретение BG 65307 – Лекарствена форма съдържаща ХЛОРХЕКСИДИН е заявен за регистриране пред ПВ на РБ на 25.07.2001 г. и издаден на 31.08.2008 г., като действието му е било прекратено на 25.07.2021 г., поради изтичане на срока на закрила. На 07.04.2016 г. този патент е бил прехвърлен с договор на физическото лице – Л. Л. Х.. Отбелязано е, че патентът съдържа две независими претенции, като едната е за продукт, а втората за метод на производство на този продукт. Очертано е, че обхватът на правната закрила на регистрирания патент за изобретение BG 65307 се разпростира върху продукт – ХЕКСИСЕПТ, чиято първоначална регистрация в ИАЛ датира от 02.05.2001 г., като същата на няколко пъти е била подновявана за да се стигне до прекратяването й на 01.09.2020 г. При напаравеното от експертите сравнение за свъпадение на признаците на изобретението съгласно патентните претенции на същото и кореспондиращите признаци на прозивеждания и разрешене за употреба лекарствен продукт - ХЕКСИСЕПТ е констатирано, че по претенция 1 /същата е от отворен тип/ има осем степени на съвпадение и една при, която не се наблюдава съвпадение, а именно в нивата на съотношението менитол към колоиден силициев диоксид, а по претенция 2 /същата е затворен тип претенция/ има 4 степени на съвпадение и 6 степени, за които не се наблюдава съвпадение. Съобразявайки тези параметри на съвпадения и несъвпадения от вещите лица е направено заключение, че внедрения лекарствен продукт – ХЕКСИСЕПТ влиза в обхвата на закрила по претенция 1 от регистрирания патент  за изобретение BG 65307, респективно не влиза в обхвата на закрила на претенция 2, като е направен анализ защо е налице подобно разминаване /наличие на допълнителни стъпки при внедрения метод за регистрирания лекарствен продукт ХЕКСИСЕПТ, които са извън тези посочени в претенция 2, както и се наблюдава осезаемо разминаване в размер от 2,4 единици в съотношението между общото количество манитол, колоиден силициев диоксид и повидон спрямо водния разтвор на хлорхексидин диклюконат, а това води до промяна в общото количество менитол, колоиден силициев диоксид и повидон/.

-         Патент за изобретение BG 65634 – Фамрацевтичен състав на лекарствена форма съдържаща ТРОКСЕРУТИН и метод за получаването му е заявен за регистриране пред ПВ на РБ на 30.05.2002 г. и издаден на 30.04.2009 г., като действието му е било прекратено на 30.11.2021 г., поради неизвършено плащане на такса за поддържане на патента/. Отбелязано е, че лекарствен продукт – Троксерутин първоначално е бил регистриран, като Троксерутин В. на 05.06.1998 г., а след извършено подновяване на 18.03.2004 г. същият вече е с наименованието Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули. На по-късен етап – 28.02.2007 г. в този лекарствен продукт е била регистрирана промяна състояща се в това, че в състава му са включени допълнителни помощни вещества. Впоследствие на 03.06.2009 г. разршеението за използването на този лекарствен продкукт е подновено, като същото е безсрочно. Отбелязано е, че патент за изобретение BG 65634 съдържа две независими претенции, като едната е за продукт, а втората за метод на производство на този продукт. Очертано е, че обхватът на правната закрила на регистрирания патент за изобретение BG 65634 се разпростира върху продукт – Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули, като при  осъщественото от експертите сравнение за свъпадение на признаците на изобретението съгласно патентните претенции на същото и кореспондиращите признаци на прозивеждания и разрешен за употреба лекарствен продукт – Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули е констатирано, че по претенция 1 /същата е от отворен тип/ има пет степени на съвпадение и една при която не се наблюдава съвпадение, а именно в нивата на съотношението лактоза към троксерутин, а по претенция 2 /същата е затворен тип претенция/ има 3 степени на съвпадение и 3 степени, за които не се наблюдава съвпадение. Съобразявайки тези параметри на съвпадения и несъвпадения от вещите лица е направено заключение, че внедрения лекарствен продукт – Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули не влиза, както в обхвата на закрила по претенция 1 от регистрирания патент за изобретение BG 65307, така и в обхвата на закрила на претенция 2, като е направен анализ защо е налице подобно разминаване, а именно : По претенция 1 съотношението лактоза към троксерутин измества долната граница на диапазона до стойности, които не са включени в първоначалното разктирие и излиза извън допустимото разсейване, чиято нормална и допустима граница е 5 %. По претенция  2 изтъкнато, че методът за получаване се отнася до друг продукт, който не влиза в обхвата на закрила на претенция 1, а така също претенция 2 от  патент за изобретение BG 65307 е от категорията на затворен тип претенции /директно изборява включените в метода стъпки и няма свързваща дума от вида „включваща стъпките“, „съдържаща стъпките“, като всяка друга добавена стъпка автоматично предизвиква излизане извън обхвата на изобретението, без да се налага изследване за еквивалентност/. Конкретизирано е, че от докуемнтацията предоставена от ИАЛ по отношение на продукта Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули било установимо добавянето на две допълнителни стъпки, които са извън тези изброени в претенция 2 от  патент за изобретение BG 65307 /1.) добавяне на магнезиев стеарат в стъпката за хомогенизиране на троксерутин - лактоза монохидрат, колоиден силициев диоксид безводен и магнезиев стеарат и магнезиев стеарат и 2.) хомогенизиране на сухия гранулат с магнезиев стеарат и силициев диоксид, колоиден безводен/.

-         Полезен модел BG 1161U1 – Фармацевтичен състав съдържащ ТРОКСЕРУТИН е е заявен за регистриране пред ПВ на РБ на 26.09.2008 г. и е регистриран на 30.03.2009 г., като действието му е било прекратено на 26.09.2018 г., поради изтичане на 10 годишен срок след датата на подаване на заявката за регистрация. Отбелязано е, че лекарствен продукт – Троксерутин първоначално е бил регистриран, като Троксерутин В. на 05.06.1998 г., а след извършено подновяване на 18.03.2004 г. същият вече е с наименованието Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули. На по-късен етап – 28.02.2007 г. в този лекарствен продукт е била регистрирана промяна състояща се в това, че в състава му са включени допълнителни помощни вещества. Впоследствие на 03.06.2009 г. разршеението за използването на този лекарствен продкукт е подновено, като същото е безсрочно. При извършения от екипа вещи лица анализ за съвпадение на признаците на полезния модел BG 1161 с кореспондиращите признаци на продукта Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули, чиято употреба е послеица от издадено разрешение действащо от 03.06.2009 г. е констатирано пълно съвпадение признаците по всяка една претенция от 1 до 6 касаеща защитата на полезния модел. По тази причина е направено заключение, че внедреният лекарствен продукт  Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули попада в обхвата на закрила на всички претенции на полезен модел BG 1161 - Фармацевтичен състав съдържащ ТРОКСЕРУТИН.

-         Патент за изобретение BG 66010 – Лекарствена форма на СИЛДЕНАФИЛ е заявен за регистриране пред ПВ на РБ на 08.12.2004 г. и издаден на 29.10.2010 г., като действието му е било прекратено на 08.06.2016 г., поради неизвършено плащане на такса за поддържане на патента/. Отбелязано е, че лекарствен продукт – СИЛДЕН 50 mg. филмирани таблетки има първоначална регистрация в ИАЛ датираща от 16.09.2009 г., като регистрацията му е била подновена, считано от 19.09.2014 г., респективно е прекратена, считано от 01.09.2020 г., съответно лекарствен продукт – СИЛДЕН 100 mg. филмирани таблетки има първоначална регистрация в ИАЛ датираща от 16.09.2009 г., като регистрацията му е била подновена, считано от 19.09.2014 г. и е безсрочна. При извършения от екипа вещи лица анализ за съвпадение на признаците на Патент за изобретение BG 66010 с кореспондиращите признаци на продукта СИЛДЕН 50 mg. филмирани таблетки, чиято употреба е последица от издадено разрешение действащо от 16.09.2009 г. е констатирано осем от признаците по претенция 1 за защитата на изобретението да съвпадат, репсективно два от признаците да липсват при разрешения за употреба лекарствен продукт /. Мотивирано е, че внедреният продукт СИЛДЕН 50 mg. филмирани таблети влиза влиза в обхвата на закрила на всички претенции на патент BG 66010 – Лекарствена форма на СИЛДЕНАФИЛ. При извършения от екипа вещи лица анализ за съвпадение на признаците на Патент за изобретение BG 66010 с кореспондиращите признаци на продукта СИЛДЕН 100 mg. филмирани таблетки, чиято употреба е последица от издадено разрешение действащо от 16.09.2009 г. е констатирано осем от признаците по претенция 1 за защитата на изобретението да съвпадат, репсективно два от признаците да липсват при разрешения за употреба лекарствен продукт. Мотивирано е, че внедреният продукт СИЛДЕН 10 mg. филмирани таблети влиза влиза в обхвата на закрила на всички претенции на патент BG 66010 – Лекарствена форма на СИЛДЕНАФИЛ.

-         Полезен модел BG 936U1 – Лекарствена форма на ПИРАЦЕТАМ е заявен за регистриране пред ПВ на РБ на 14.12.2006 г. и е регистриран на 30.11.2007 г., като действието му е било прекратено на 14.12.2016 г., поради изтичане на 10 годишен срок след датата на подаване на заявката за регистрация. Отбелязано е, че лекарствен продукт – ПИРАМИНОЛ 400 mg. филмирани таблетки е бил първоначално регистриран в ИАЛ на 14.06.2001 г. На по-късен етап – 08.03.2006 г. в този лекарствен продукт е била регистрирана промяна състояща се в това, че е въведена нова фаза „Получаване на изсушен гранулат“ на мястото на етап –сухо смесване, като в новата фаза се използва като гранулиращ разтвор смес от два разтворителя : етанол 96 % и пречистена вода и разреждащо ПВ – лактоза монохидрат, вместо лудипрес – съставен от лактоза монохидрат, колодин 30 и колодин CL. Считано от 27.12.2007 г. разрешението за използване на лекарствения продукт е подновено и е безсрочно.  При извършения от екипа вещи лица анализ за съвпадение на признаците на полезния модел BG 936U1 с кореспондиращите признаци на продукта ПИРАМИНОЛ 400 mg. филмирани таблетки е констатирано пълно съвпадение в признаците по претенция 1 касаеща защитата на полезния модел. По тази причина е направено заключение, че внедреният лекарствен продукт ПИРАМИНОЛ 400 mg. филмирани таблетки попада в обхвата на закрила на претенцията на полезен модел BG 936U1 – Лекарствена форма на ПИРАЦЕТАМ.

-         Полезен модел BG 1573U1 – Фармацевтичен състав, съдържащ СИЛИМАРИН  е заявен за регистриране пред ПВ на РБ на 22.11.2011 г. и е регистриран на 31.07.2012 г., като действието му е било прекратено на 22.11.2023 г., поради изтичане на 10 годишен срок след датата на подаване на заявката за регистрация. Отбелязано е, че лекарствен продукт – ХЕПКАРСИЛ 45 mg. твърди капсули е бил първоначално регистриран в ИАЛ през 1999 г. На по-късен етап през 2005 и 2010 г. регистрацията му е била двукартно подновена. През 2011 г. в този лекарствен продукт е била регистрирана промяна състояща се в незначителна промяна на състава и количеството на помощните вещества, като е преследвано отпимизиране в показателя „Степен на разтваряне на силимарин, като силибин“. Считано от 11.05.2020 г. регистрацията на лекарствения продукт в ИАЛ е била прекратена. При извършения от екипа вещи лица анализ за съвпадение на признаците на полезния модел BG 1573U1 – Фармацевтичен състав, съдържащ СИЛИМАРИН с кореспондиращите признаци на продукта ХЕПКАРСИЛ 45 mg. твърди капсули е констатирано почти пълно съвпадение /12 от общо 13 признака съвпадат, като при само един липсва съвпадение/ по претенция 1 касаеща защитата на полезния модел. По тази причина е направено заключение, че внедреният лекарствен продукт ХЕПКАРСИЛ 45 mg. твърди капсули вилза в обхвата на закрила на претенцията на полезен модел BG  1573U1 – Фармацевтичен състав, съдържащ СИЛИМАРИН. При извършения от екипа вещи лица анализ за съвпадение на признаците на полезния модел BG 1573U1 – Фармацевтичен състав, съдържащ СИЛИМАРИН с кореспондиращите признаци на продукта ХЕПКАРСИЛ ФОРТЕ 90 mg. твърди капсули, чиято употреба е последица от издадено разрешение действащо от 04.12.2008 г., съответно е извършена промяна състояща се в незначителна промяна на състава и количеството на помощните вещества, като е преследвано отпимизиране в показателя „Степен на разтваряне на силимарин, като силибин“, а считано от 11.05.2020 г. регистрацията на лекарствения продукт в ИАЛ е била прекратена.  При този анализ е констатирано пълно съвпадение на всички признаци по претенция 1 за защитата на полезния модел  да съвпадат с разрешения за употреба лекарствен продукт. Мотивирано е, че внедреният продукт ХЕПКАРСИЛ ФОРТЕ 90 mg. твърди капсули влиза в обхвата на закрила на всички претенции на полезен модел BG  1573U1 – Фармацевтичен състав, съдържащ СИЛИМАРИН.

-         Полезен модел BG 1574U1 – Състав за лечебен шампоан  е заявен за регистриране пред ПВ на РБ на 19.12.2011 г. и е регистриран на 31.07.2012 г., като действието му е било прекратено на 19.12.2021 г., поради изтичане на 10 годишен срок след датата на подаване на заявката за регистрация. Отбелязано е, че продукт – ХИГИЯ 1 % лечебен шампоан е бил първоначално регистриран в ИАЛ на 11.07.2011 г., като на 10.11.2017 г. е извършено подновяване на регистрацията, като същата е безсрочна. При извършения от екипа вещи лица анализ за съвпадение на признаците на полезния модел BG 1574U1 –  Състав за лечебен шампоан с кореспондиращите признаци на продукта  ХИГИЯ 1 % лечебен шампоан е констатирано пълно съвпадение /всички 14 подложени на сравняване признака съвпадат/ по претенция 1 касаеща защитата на полезния модел. По тази причина е направено заключение, че внедреният продукт ХИГИЯ 1 % лечебен шампоан вилза в обхвата на закрила на претенцията на полезен модел BG  1574U1 – Състав за лечебен шампоан.

На следващо място в оценителската част на заключението е определен личния коефициент за принос на ищцата във всеки един от обектите на индустриална собственост, като е пояснено, че същия е формиран, като произведение от участието на ищцата във всяка една от колективните разработки /съгласно данните в разпределителните протоколи/ и параметъра отчитащ личния дял на ищцата във всеки оценяван обект : При този експертен подход е посочено, както следва :

-         за патент за изобретение BG 65307 – Лекарствена форма съдържаща ХЛОРХЕКСИДИН – 2 % личен коефициент за принос;

-         за патент за изобретение BG 65634 – Фармацевтичен състав за лекарствена форма с ТРОКСЕРУТИН и метод за получаването му – 3,20 % личен коефициент за принос;

-         за полезен модел BG 1161U1 – Фармацевтичен състав, съдържащ ТРОКСЕРУТИН  – 3,20 % личен  коефициент за принос;

-         за патент за изобретение BG 66010 – Лекарствена форма на СИЛДЕНАФИЛ – 4,50 % личен коефициент за принос;

-         за полезен модел BG 936U1 – Лекарствена форма на ПИРАЦЕТАМ – 4,40 % личен  коефициент за принос;

-         за полезен модел BG 1573U1 – Фармацевтичен състав, съдържащ СИЛИМАРИН – 7,50 % личен  коефициент за принос;

-         за полезен модел BG 1574U1 – Състав на лечебен шампоан – 3,25 % личен  коефициент за принос;

   Следва определяне на дължимосто справедливо възнаграждение на ищцата за посочените в ИМ три патента за изобретения и четири полезни модела, което има следните числови изражения :

-         за патент за изобретение BG 65307 – Лекарствена форма съдържаща ХЛОРХЕКСИДИН на база пазарна реализация и печалба от продукта ХЕКСИСЕПТ за периода от 14.08.2015 г. до 14.08.2020 г. е посочена стойност 0,00 лв;

-         за патент за изобретение BG 65634 – Фармацевтичен състав за лекарствена форма с ТРОКСЕРУТИН и метод за получаването му на база пазарна реализация и печалба от продукта Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули за периода от 14.08.2015 г. до 14.08.2020 г. е посочена стойност 0,00 лв.;

-         за полезен модел BG 1161U1 – Фармацевтичен състав, съдържащ ТРОКСЕРУТИН на база пазарна реализация и печалба от продукта Троксерутин Софарма 300 mg. твърди капсули за периода от 14.08.2015 г. до 14.08.2020 г. е посочена стойност 548,00 лв.;

-         за патент за изобретение BG 66010 – Лекарствена форма на СИЛДЕНАФИЛ на база пазарна реализация и печалба от продуктите : Силден 50 mg. филмирани таблетки и Силден 100 mg. филмирани таблетки  за периода от 14.08.2015 г. до 14.08.2020 г. е посочена стойност 1 296,00 лв.;

-         за полезен модел BG 1573U1 – Фармацевтичен състав, съдържащ СИЛИМАРИН на база пазарна реализация и печалба от продуктите : Хепкарсил Форте 90 mg. твърди капсули и Хепкарсил Форте 45 mg. твърди капсули за периода от 14.08.2015 г. до 14.08.2020 г. е посочена стойност 1 868,00 лв.;

-         за полезен модел BG 1574U1 – Състав на лечебен шампоан на база пазарна реализация и печалба от продукта ХИГИЯ 1 % лечебен шампоан за периода от 14.08.2015 г. до 14.08.2020 г. е посочена стойност при първи вариант в размер на 20 878,00 лв., съответно при втори вариант в размер на 11 126,00 лв.;

-         за полезен модел BG 936U1 – Лекарствена форма на ПИРАЦЕТАМ на база пазарна реализация и печалба от продукта Пираминол 400 mg. филмирани таблетки за периода от 14.08.2015 г. до 14.08.2020 г. е посочена стойност 0,00 лв.

     Вещото лице – П. участваща при изготвяне на заключението по допуснатата комплексна съдебно патентно-оценителна експертиза, в качеството й на специалист в материята на фармацията е изложила особенно мнение по определена част от изводите в заключението, като е посочила, че не е съгласна със заключенията на мнозинството и е обосновала тази си позиция.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

    При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно съединяване са искове с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ за определяне и присъждане на възнаграждение за служебно изобретение, съответно полезен модел на изобретел, в чийто договор не е предвидено заплащането на справедливо възнаграждение в случай на създаване на служебно изобретение, както и такива с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава в размер на законната лихва върху част от претендираните главни вземания.

Съгласно чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ изобретателят, който е създал служебно изобретение, освен правото да бъде посочен като такъв, има и право на справедливо възнаграждение, в случай че такова не е било предвидено в съответния договор. Възнаграждението се дължи от работодателя, а когато той не е патентопритежател – от него и патентопритежателя солидарно. При определяне на размера на възнаграждението се съобразяват печалбата, реализирана от всички видове използване на изобретението по време на действието на патента, ценността на изобретението, както и приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ

От изложеното следва, че за основателността на претенциите по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ за присъждане на възнаграждение за служебно изобретение/полезен модел на първо място е необходимо да бъде установено, че ищцата е участвала в създаването на процесните изобретения и полезни модели, както и че по това време същата се е намирала в трудови или други квалифициращи изобретението като служебно правоотношения с ответното дружество. В случай че при създаване на изобретението ищцата се е намирала в трудово правоотношение с различно от ответника лице, на установяване по делото подлежат и обстоятелствата, довели до встъпване на ответника в задълженията на този работодател, съответно че ответникът отговаря за заплащането на възнаграждението по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ на самостоятелно основание в качеството си на патентопритежател за времетраенето на съответния исков период. При условие, че изложените предпоставки са налице и в договора между ищцата и нейния работодател не е предвидено заплащането на  възнаграждение в хипотеза на създаване от работника на служебно изобретение/полезен модел, то  такова следва да бъде определено от съда, като за целта трябва да се вземат предвид наличните по делото данни за печалбата, която е била реализирана от работодателя от всички видове използване на изобретението по време на действието на патента, ценността на изобретението, както и приносът на работодателя.

По исковете с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно патент № BG 65307 за изобретение с наименование „Лекарствена форма, съдържаща хлорхексидин“

По иска с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ се претендира сумата от 1 000 лв., представляваща възнаграждение за служебно изобретение с наименование „Лекарствена форма, съдържаща хлорхексидин“, защитено с национален патент № BG 65307, дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г.

При проселдяване на предпоставките за основателност на претенцията по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ по делото на първо място следва да бъде установено, дали ищцата е участвала в създаването на процесното изобретение, както и дали същото има характера на служебно по отношение на ответното дружество.

По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че в периода от 10.11.1983 г. до 12.10.2005 г. ищцата В.Д.-П. се е намирала в трудово правоотношение с дружеството - „Н.“ АД, където след 25.07.2001 г. е заемала длъжността „ръководител секция“ в секция „Лекарствени форми“ към дирекция „Наука и развитие“. От ангажираната заповед с дата 31.03.1999 г. на директора на директора на „Н.“ АД става ясно, че ищцата е била определена за научен ръководител на темата „Разработване, внедряване и производство на технология за хлорхексидин таблети за местен пазар и износ“, като в това си качество е взела участие в разработването на лекарствена форма, съдържаща хлорхексидин. На 25.07.2001 г. от „Н.“ АД, в качеството му на работодател на членовете на екипа, създал процесната лекарствена форма е подадено заявление до ПВ за издаване на патент, въз основа на което на 31.01.2008 г. е издаден национален патент № BG 65307 за изобретение с наименование „Лекарствена форма, съдържаща хлорхексидин“, в който като изобретатели са посочени ищцата В.Д.-П., както и още шест физически лица. Следва да се отбележи, че по въпроса, дали ищцата е участвала в създаването на коментираното изобретение, съдът е обвързан от посоченото в патента, където, както беше посочено, същата фигурира като съизобретател. Този извод се налага, доколкото съгласно чл. 60 ЗПРПМ предвижда, че след патентоване на изобретението, споровете за установяване на действителен изобретател се решават в рамките на отделно исково производство, което означава, че докато такова не бъде успешно проведено, за изобретатели следва да се възприемат лицата, които са посочени за такива в патента.

В разглеждания спор е повдигнат за обсъждане и въпросът за конкретната степен на участие на ищцата в създаване на процесното изобретение, като в тази връзка по делото е ангажиран разпределителен протокол от 16.07.2001 г., подписан от ищцата в качеството ѝ на ръководител на изобретателския колектив, в който е отразено в процентно съотношение участието на всеки член на колектива в процеса по създаване на посоченото изобретение, а именно: С.Ш.– 21 %, В. А. – 21 %, В.Д. – 20 %, Ж.М. – 18 %, А.З.– 10 %, Н.П. – 5 % и Н.П.– 5 %. Ответното дружество се противопоставя на отразените в протокола данни досежно изобретателския принос на ищцата. По повод на така наведеното оспорване обаче следва да се изтъкне, че този документ макар да има характра на частен такъв създаден от ищцата, то същия е представен от работодателя на ищцата пред Патентното ведомство като приложение към заявлението за издаване на патент. Като се е позовало на разпределителния протокол в производството пред Патентното ведомство, „Н.“ АД е изразило своето одобрение със съдържащите се в него данни, където попада и размера на приноса на ищцата при изработване на предложеното за патентоване изобретение. Това одобрение се разпростира и по отношение на ответното дружество, което се явява правоприемник на „Н.“ АД въз основа на настъпилото през 2005 г. придобиване на търговското му предприятие. В същото време по делото не са налични доказателства, които да опровергават установеното в разпределителния протокол процентно съотношение на участието на членовете на изобретателския колектив в процеса по създаване на обсъжданото изобретение.

Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗПРПМ за служебни се считат изобретенията, които са създадени при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или други правоотношения на изобретателя, освен ако с договора не е предвидено друго. В тези случаи правото на заявяване принадлежи на работодателя, ако той подаде заявка в тримесечен срок от получаване на уведомление от изобретателя за създаването на изобретението, като в случай че с договор не е предвидено друго, след изтичането на този срок правото на заявяване преминава върху изобретателя. В случая, както вече беше посочено, по делото не е спорно, че процесното изобретение е създадено докато ищцата се е намирала в трудово правоотношение с „Н.“ АД, като на 25.07.2001 г. същото е подало заявление за издаване на патент. До издаване на патента се е стигнало едва на 31.01.2008 г., като междувременно – на 13.10.2005 г. – търговското предприятие на „Н.“ АД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, е прехвърлено в полза на ответника - „С.“ АД. Именно поради тази причина патентът е издаден на името на ответното дружество.

Съгласно чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ задължение за заплащане на възнаграждение за служебно изобретение възниква в тежест на работодателя, а когато той е различен от патентопритежателя – в тежест на работодателя и на патентопритежателя солидано. Възнаграждение се дължи за целия период на действие на патента – арг. от чл. 15, ал. 5, т. 1 ЗПРПМ, като в тази насока задължението на лицето, което отговаря като патентопритежател, разкрива известни особености спрямо аналогичното задължение на лицето, което задължено в качеството си на работодател. Така задължението на работодателя обхваща целия период на действие на патента, като евентуалното последващо прехвърляне на правата по него не го освобождава нито за изтеклия, нито за последващия период. Прехвърлянето единство води до снабдяването на изобретателя с един втори длъжник в лицето на патентопритежателя, който отговаря за заплащане на възнаграждението солидарно, наред с работодателя. За разлика от работодателя обаче, патентопритежателят е задължен не за целия срок на патента, а единствено за периода след като правата по него са му били прехвърлени, доколкото едва тогава той ще разполага с възможността да използва изобретението, като по този начин реализира печалба от него. Ето защо в случая е от значение дали по отношение на процесното изобретение ответното дружество следва да се разглежда като работодател или единствено като патентопритежател.

В случая при създаване на процесното изобретение работодател на ищцата е било „Н.“ АД, чието търговско предприятие обаче, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, впоследствие – на 13.10.2005 г. – е прехвърлено в полза на ответното дружество. В този смисъл, в случай че са налице и останалите предпоставки за неговото възникване, задължението на „С.“ АД по отношение на ищцата в качеството ѝ на съизобретател на служебно изобретение, създадено докато същата се е намирала в трудово правоотношение с „Н.“ АД, произтича не от това, че впоследствие само ответното дружество е станало работодател на ищцата, а от това, че вследствие на придобиване на търговското предприятие на „Н.“ АД, то е встъпило в неговото правно положение, поради което отговаря по същия начин, както и то, т.е. така, както ако при създаване на изобретението самото то беше работодател на изобретателя. В същото време интерестът на последния остава незасегнат от прехвърлянето, доколкото в чл. 15, ал. 3 ТЗ се предвижда, че при прехвърляне на предприятието, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Ето защо последващото прехвърляне на правата по патента от „С.“ АД в полза на Л. Л. Х., извършено на 07.04.2016 г., не освобождава ответното дружество от задължението по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ за времето до края на действието на патента. По изложените съображения възражението на ответника, основаващи се на посоченото прехвърляне, се явява неоснователно, независимо от обстоятелството, че периодът, за който се предентира възнаграждение, а именно от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., обхваща и времето, през което правата по патента вече не са били притежание на ответника, а на трето за спора лице.

След като по делото се установява, че ищцата е участвала в създаването на процесното изобретение, както и че същото има характера на служебно такова, то по отношение на ответното дружество трябва да се възприеме, че първата група материални предпоставки от значение за основателността на претенцията по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ са налице. Едновременно с това по делото не е разкрит факт, че към момента, когато ищцата тя е създала в колетив с други работници процесното изобретение, в договора между нея и работодателя й е било предвидено задължение за заплащане на възнаграждение за реализирането на подобно основание. 

Следващ елемент от сложния фактически състав за получаване за възникване на право по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ  е установяването на обстяотелството, дали след създаването му изобретението е било използвано от носителя на правата по патента. В случая претенцията на ишцата се основава на твърденията ѝ, че създаденото с нейно участие изобретение с наименование „Лекарствена форма, съдържаща хлорхексидин“ е внедрено в дейността на ответното дружество, като същото е използвано за създаването на лекарствен продукт с наименование „Хексисепт 5 mg, букални таблетки“. По делото не е спорно, че ответното дружество произвежда и разпространява лекарствен продукт с посоченото наименование, първоначално регистриран в Изпълнителна агенция по лекарствата на 02.05.2001 г., като разрешението за неговата употреба е подновено на 17.05.2006 г., и още веднъж на 05.07.2011 г., като впоследствие – на 12.07.2018 г. – същото е било прекратено. Към разрешението е налице и характеристика на лекарствения продукт, в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител, а така също : модул 2.3.Р.1 – Описание и състав на лекарствен продукт ХЕКСИСЕПТ 5 mg., модул 3.2.Р.3.3.1. – Блок-схема на процеса, модул 3.2.Р.3.3.2. – Производствени процеси по фази и модул 3.2.Р.3.3.3. – Апаратура и съоръжения. Спорен по делото е въпросът дали процесното изобретение е използвано при създаването на описания лекарствен продукт, като за целта е изслушано заключение на съдебно-патентно-оценителна експертиза.

От ангажираното по делото описание към патент № BG 65307 се установява, че патентът съдържа две независими претенции, първата от които за продукт, а втора за метод на неговото производство. Описанието съдържа изброяване на състава на лекарствената форма, както и съотношението на отделнит елементи, като е посочено, че същата предславлява таблетка за смучена, удобна за фармацевтично производство с висока стабилност в продължение на 24 месеца. Пояснено е, че с включването в състава на комбинация от ментол, лимонена киселина, натриев хлорид и захарин натрий е прикрит неприятния вкус на хлорхексидина. На следващо място описанието съдържа подробни указания за метода на производство на описаната лекарствена форма. В приетото експертно заключение се извършва анализ за съвпадение на признаците на изобретението с кореспондиращите признаци на продукта, произвеждан под разрешително за употреба № II-13011/17.05.2006 г., въз основа на който анализ се констатира, че по първата претенция са налице осем съвпадащи си признака, както и един, който не съвпада. Разминаването е в съотношението между манитола и колоидния силициев диоксид, като при изобретението то е 14:1, докато в произвеждания лекарствен продукт същото е 13,75:1. Заключението обаче установява, че разликата от 0,25 между двете съотношения отговаря на промяната на количеството на манитола с 5 мг и доколкото е допустимо масата на таблетата да се променя в рамките на 75 мг, намира, че промяната в количеството на манитоа, което е второто най-голямо по количество помощно средство (275 мг), може да се приеме за технически еквивалент и да се отчете като разсейване на измерените количества при дозиране на съставките. Въз основа на изложеното заключението приема, че произвежданият от ответното дружество лекарствен продукт попада в обхвата на закрила на първата претенция от патента, а именно тази, отнасяща се до състава на лекарствения продукт. По отношение на втората претенция, отнасяща се до процеса на производство, заключението констатира значително разминаване с действителния метод на производство на лекарствения продукт, който включва шест допълнителни стъпки спрямо четирите, включени в патента. Въз основа на изложеното заключението приема, че използваният при създаването на лекарствения продукт метод на производство не попада в обхвата на закрила по втората претенция от патента.

Доколкото по делото се установява, че процесното изобретение, в частта отнасяща се до състава на лекарствената форма е внедрено в предприятието на ответното дружество посредством използването му за производството на лекарствения продукт „Хексисепт 5 mg, букални таблетки“, включително и в рамките на исковия период, в полза на ищцата възниква право на справедливо възнаграждение за служебно изобретение. Съгласно чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ при определяне на неговия размер следва да се вземат предвид печалбата, реализирана от всички видове използване на изобретението по време на действието на патента (т. 1), ценността на изобретението (т. 2), както и приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ (т. 3). За определяне на размера на възнаграждението по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ по делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-патентна и оценителска експертиза, което, съобразявайки заложените в цитираната разпоредба критерии, е използвало методика, при която възнаграждението, следващо се на изобретателя, се формира като произведение от две величини, а именно : от т.нар. „стойност на лицензията“, получена при прилагане на метода на допълнителните приходи, базиран на реалните парични потоци за фиксиран минал период, генерирани единствено от оценявания нематериален актив, и личния коефициент на принос на изобретателя, от своя страна формиран като произведение от степента на участието му в създаването на изобретението спрямо тази на останалите съизобретатели (съгласно разпределителните протоколи) и величината на параметъра Aji, формиран при отчитане на начина, по който задачата, разрешена със създаването на процесното изобретение/полезен модел, е поставена от работодателя (като по-ниската степен на конкретност при поставяне на задачата предполага по-висока творческа дейност при разрешаването) (а), как се е стигнало до нейното разрешаване (b), както и задълженията и длъжността на изобретателя (c). По отношение на процесното изобретение заключението определя личен коефициент на принос на ищцата в размер на 2%, формиран като произведение от дела ѝ в участие на създаване на изобретението съгласно разпределителния протокол – 20%, и величината на параметъра Aji, определен на 10%. В същото време по делото отсъстват данни за печалбата от продажбата на лекарствения продутк „Хексисепт 5 mg, букални таблетки“, реализирана в рамките на исковия период до прехвърлянето на правата по патена на 07.04.2016 г., без да е спорно, че за това време същият е бил разпространяван, съответно печалби от неговата търговска реализация са формирани. Налице е хипотезата, при която искът е установен по своето основание, без обаче да са налице достатъчно данни за неговия размер, в който случай нормата на чл. 162 ГПК предвижда съдът да определи размера по своя преценка или като вземе предвид заключението на вещото лице. Предвид отсъствието на данни за реализираната в рамките на исковия период печалба от продажбите на лекарствения продукт „Хексисепт 5 mg, букални таблетки“, но като в същото време съобразява определеният от заключението личен коефициент на принос на ищцата в размер на 2%, както и като взема предвид наличните по делото данни относно печалбата, реализирана от продажбата на останалите разпространявани от ответното дружество лекарствени продукти за същия период, на основание чл. 162 ГПК съдът определя размерът на следващото се на ищцата възнаграждение за служебно изобретение с наименование „Лекарствена форма, съдържаща хлорхексидин“, защитено с национален патент № BG 65307, в размер на сумата от 50,00 лв.

С оглед на паричния характер на задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за създаване на служебно изобретение, при допусната от последния забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в негова тежест възниква задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Главното задължение е такова без опредлен срок по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който случай за поставянето в забава на длъжника е необходимо същият да бъде поканен от кредитора да изпълни. От ангажираната като писмено доказателство по делото покана, получена от „С.“ АД на 17.05.2017 г., се установява, че ищцата се е обърнала към него с искане да ѝ бъде определено и съответно заплатено справедливо възнаграждение, следващо ѝ се в качеството на съизобретател на няколко, защитени с патент обекта на индустриалната собственост, в това число и процесното изобретение. С получаване на поканата ответното дружество е поставено в положение на забава, като считано от тогава, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в негова тежест е започнала да се начислява законна лихва. В случая претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предявена за срока от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г., като за този период законната лихва за забава върху главното вземане по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ в размер на 50,00 лв., възлиза на сумата от 15,24 лв. Въведеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от това вземане се явява неоснователно, тъй като нормата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД предвижда, че вземания за лихви се погасяват с изитчането на тригодишна давност. За периода на претенцията от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г. подобно основание за погасяване на претенцията не е налице, още повече, че за периода на въведеното на 13.03.2020 г. извънредно положение в създаденото специално законодателство бе предвидено, че давностните срокове спират да текат чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Неоснователно се явява и позоваването на ответника, че за периода на извънредното положение не следва да носи отговорност за заплащане на лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото задължението му не прозитича от източници посочени в нормата на чл. 6 от цитирания специален закон.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният от В.П.Д.-П. срещу „С.“ АД иск с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ следва да бъде уважен частично, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 50,00 лв., представляваща възнаграждение за служебно изобретение с наименование „Лекарствена форма, съдържаща хлорхексидин“, защитено с национален патент № BG 65307,  което е дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1 000 лв. същият следва да бъде отхвърлен. Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява частично основателен като „С.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на В.П.Д.-П. сумата в размер от 15,24 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г. върху възнаграждението по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ в размер на сумата от 50 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 304,72 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

По исковете с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно патент № BG 65634 за изобретение с наименование „Фармацевтичен състав на лекарствена форма с троксерутин и метод за получаването му“ и патент № BG 1161U1 за полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин“.

По иска с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ се претендира сумата от 60 000 лв., представляваща общо възнаграждение за служебно изобретение с наименоваине „Фармацевтичен състав на лекарствена форма с троксерутин и метод за получаването му“, защитено с национален патент № BG 65634, със срок на закрила до 30.05.2022 г., за чието създаване ищцата има принос от 32%, за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., както и за служебен полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин“, защитен с национален патент № BG 1161U1, със срок на закрила до 26.09.2018 г., за чието създаване ищцата има принос от 56%, за периода от 14.08.2015 г. до 26.09.2018 г.

При изследване на предпоставките за основателност на претенцията по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ на първо място следва да бъде установено дали ищцата е участвала в създаването на процесните обекти на индустриална собственост, както и дали същите имат характера на служебни по отношение на ответното дружество.

По делото не е спорно, че в периода от 10.11.1983 г. до 12.10.2005 г. ищцата В.Д.-П. се е намирала в трудово правоотношение с „Н.“ АД, където след 25.07.2001 г. е заемала длъжността „ръководител секция“ в секция „Лекарствени форми“ към дирекция „Наука и развитие“. На 30.05.2002 г. „Н.“ АД, в качеството си на работодател на членовете на екипа, участвали в създаването на процесната лекарствена форма, съдържаща троксерутин, е подало заявление за издаване на патент, въз основа на което на 26.05.2009 г. е издаден национален патент № BG 65634 за изобретение с наименование „Фармацевтичен състав на лекарствена форма с троксерутин, и метод за получаването му“, в който като изобретатели са посочени ищцата В.Д.-П., както и още девет физически лица. Що се касае до това, дали ищцата е участвала в създаването на коментираното изобретение, съдът е обвързан от посоченото в патента, където, както беше отбелязано, същата фигурира като съизобретател. Поставя се въпросът за конкретната степен на участие на ищцата в създаване на процесното изобретение. В тази връзка по делото е ангажиран разпределителен протокол от 27.05.2002 г., подписан от ищцата в качеството ѝ на ръководител на изобретателския колектив, в чието съдържание е отразено в процентно съотношение участието на всеки член на колектива в процеса по създаване на посоченото изобретение, а именно: В.Д. – 32%, Н.С. – 16%, П. Г. – 12%,А.Н. – 10%, Ж.М. – 9%, В.В. – 1%, П.Г. – 8%, Н.Б. – 5%, Д.З. – 4% и М. Г. – 2%. Ответното дружество се противопоставя на отразените в този протокол данни досежно изобретателския принос на ищцата, възлизащ на 32%. По повод на така наведеното възражение обаче следва да се отбележи, че този документ е представен от работодателя на ищцата пред Патентното ведомство като приложение към заявлението за издаване на патента. Позовавайки се на разпределителния протокол в производството пред Патентното ведомство, „Н.“ АД е изразило своето одобрение със съдържащите се в него данни, в т.ч. и за разпределеното в проценти съотношение на участие. Това одобрение се разпростира и по отношение на ответното дружество, което се явява правоприемник на „Н.“ АД въз основа на настъпилото през 2005 г. придобиване на търговското му предприятие. В същото време по делото не са налице данни, които да опровергават установеното в разпределителния протокол процентно съотношение на участието на членовете на изобретателския колектив в процеса по създаване на обсъжданото изобретение, дори обратното от свидетелските показания се потвърждава, че средството за установяване на това процентно участие на отделните членове на колектива е именно съставянето на нарочен разпределителен проткол довеждан до знанието на всеки от участниците.

Макар и при създаване на процесното изобретението ищцата да се е намирала в трудово правоотношение с „Н.“ АД, впоследствие – на 13.10.2005 г. – търговското предприятие на това дружество е придобито от „С.“ АД. Така ответното дружество е встъпило в правното положение на „Н.“ АД, поради което отговаря спрямо изобретателя по същия начин, както и ако при създаване на изобретението самото то беше негов работодател.

С придобиване на търговското предприятие на „Н.“ АД ответното дружество е встъпило в трудовото правоотношение с ищцата на мястото на работодателя. По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че до 11.12.2008 г. ищцата е продължила да изпълнява длъжността „ръководител секция“, последователно в секции „Лекарствени форми“, „Технология на лекарствените форми“, „Лаборатория твърди дозирани лекарствени форми“ и „Технология на лекарствения продукт“ към дирекция „Наука и развитие“. Установява се, че през това време ищцата е била ръководител на екипа, занимаващ се с разработването на фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин, като на 26.09.2008 г. „С.“ АД, в качеството си на работодател на членовете на работния екип, е подало заявление за издаване на патент, въз основа на което на 30.03.2009 г. е издаден национален патент № BG 1161U1 за полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин“, в който като изобретатели са посочени ищцата В.Д.-П., както и още седем физически лица. Относно обстоятелството, дали ищецата е участвала в създаването на посочения полезен модел, съдът е обвързан от данните в патента, където същата фигурира като съизобретател. По въпроса за конкретния ѝ принос в създаване на процесния полезен модел по делото е ангажиран разпределителен протокол от 19.09.2008 г., подписан от ищцата в качеството ѝ на ръководител на изобретателския колектив, в в чието съдържание е отразено в процентно съотношение участието на всеки член на колектива в процеса по създаване на полезния модел, а именно: В.Д.-П. – 56%, Ж.М. – 20 %, Н.С. – 5 %, П. Г. – 4 %, В.В. – 1 %, П.Г. – 8 %, Д.З. – 4 % и М. Г. – 2 %. Ответното дружество се противопоставя на отразените в протокола данни досежно изобретателския принос на ищцата, възлизащ на 56%. По повод на така наведеното възражение следва да се отбележи, че този документ е представен от ответника пред Патентното ведомство като приложение към заявлението за регистрацията на полезния модел. Като се е позовал на разпределителния протокол в производството пред Патентното ведомство ответникът е изразил своето одобрение със съдържащите се в него данни, които не се опровергават от наличните по делото доказателства. Нещо повече от свидетелските показания събрани по делото се потвърждава, че средството за установяване на това процентно участие на отделните членове на колектива е именно съставянето на нарочен разпределителен проткол довеждан до знанието на всеки от участниците в работния колектив.

След като по делото се установява, че ищцата е участвала в създаването на процесните обекти на индустриална собственост, както и че същите имат характера на служебни по отношение на ответното дружество, първата група предпоставки от значение на основателността на претенцията по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ трябва да се счита за осъществена. Едновременно с това по делото не е разкрит факт, че към момента, когато ищцата тя е създала в колетив с други работници процесните  служебни изобретение и полезен модел, в договора между нея и работодателя й е било предвидено задължение за заплащане на възнаграждение за реализирането на подобно основание. 

    На следващо място по делото е необходимо да се изследва въпросът дали след създаването му изобретението е използвано от носителя на правата по патента.

В случая претенцията на ищцата се основава на твърденията ѝ, че създадените с нейно участие изобретение с наименование „Фармацевтичен състав на лекарствена форма с троксерутин и метод за получаването му“ и полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин“ са внедрени в дейността на ответното дружество, като са използвани за създаването на лекарствен продукт с наименование „Троксерутин Софарма 300 mg. Твърди капсули“. По делото не е спорно, че ответното дружество  е регистрирало, произвежда и разпространява лекарствен продукт с посоченото наименование. Установява се, че първоначално същият е регистриран в Изпълнителна агенция по лекарствата на 05.06.1998 г. под наименованието „Троксерутин В.“, като на 18.03.2004 г. разрешението за употреба на лекарството се подновява, вече под наименованието „Троксерутин Софарма 300 mg. Твърди капсули“. На 28.02.2007 г. е регистрирана промяна в качествения и количествения състав на лекарствения продукт, за да се стигне до ново подновяване на разрешението за употреба на 03.06.2009 г., този път безсрочно. Към последното разрешение за подновяване е налице кратка характеристика на лекарствено средство, в която са посочени име, неговия количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител.    

По делото е ангажирано описание към патент № BG 65634, от което се установява, че същият съдържа две независими претенции, първата от които за продукт – лекарствена форма, съдържаща троксерутин, а втората за метод за получаването ѝ. Посочено е, че лекарствената форма е предназначена за лецение на пред- и следварикозен синдром, хронична венозна недостатъчност, варици и хемороиди, повърхностни и остри тромбофлебити, болки и отоци от травматичен произход. Фармацевтичният лекарсвен състав е под формата на капсули, съдържащи 300 мг троксерутин и колоиден силициев диоксид, характеризиращ се с това, че съдържа и помощните вещества лактоза и полиетиленгликол 600, като помощните вещества са в следните съотношения: лактоза към троксерутин от 1:85 до 1:750, колоиден силициев диоксид към троксерутин от 1:25 до 1:59 и полиетиленгликол 600 към троксерутин от 1:15 до 1:25. Посочено е, че методът за получаване на описаната лекарствената форма се характеризира с това, че се извършва гранулиране на смес от активното вещество троксерутин и помощните вещества с разтвор на полиетиленгликол 600, като активното вещество се хомогенизира с колоиден слициев диоксид и лактоза и гранулира с разтвор на полиетиленгликол 600 в етанол и водно-етанолна смес, след което гранулатът се суши и регранулира, като полученият гранулат се капсулира в твърди желатинови капсули.

Заключението по съдебно-патентната експертиза извършва анализ за съвпадение на признаците на изобретението с кореспондиращите признаци на лекарствения шродукт „Троксерутин Софарма 300 mg. Твърди капсули“, произвеждан по Разрешително за употреба № II-5078/03.06.2009 г., въз основа на който констатира, че по първата претенция при пет от възможните седем признака на съвпадение се наблюдава такова, при един от тях съвпадение няма, и един признак не влияе на обхвата на закрила. Признакът, по който не се наблюдава съвпадение е съотношението между лакоза и троксерутин, което е в лекарствения продукт 1:60, а по патента е в диапазона от 1:85 до 1:750. Според заключението разликата от 25 единици премества долната граница на диапазона надолу до стойност 81,18 единици, което е промяна с 29,41% спрямо долната граница на диапазона. Това създава промяна в обхвата на патентната претенция, доколкото съотношението измества долната граница на диапазона до стойности, които не са включени в първоначалното разкритие и излиза извън допустимото разсейване (грешката) при закона за разпределението на случайните величини, което нормално е 5%. Въз основа на изложеното заключението приема, че произвежданият от ответното дружество лекарствен продукт не попада в обхвата на закрила на първата претенция от патента, а именно до тази, отнасяща се до състава на лекарствения продукт. По отношение на втората претенция, отнасяща се до процеса на производство, заключението констатира, че внедреният производствен метод включва две допълнителни стъпки, извън тези, изброени във втората претенция, а именно добавянето на магнезиев стеарат в стъпката за хомогенизиране на троксерутин, лактоза монохидрат, колоиден силициев диоксид безводен и магнезиев стеарат, както и хомогенизиране на сухия гранулат с магнезиев стеарат и силициев диоксид, колоиден безводен. Въз основа на изложеното заключението приема, че използваният при създаването на лекарствения продукт метод на производство не попада в обхвата на закрила по втората претенция от патента.

Що се касае до полезиня модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин“, защитен с национален патент № BG 1161U1, се установява, че същият се отнася до фармацевтичен състав, съдържащ активното вещество троксерутин, който има венотонично (антиварикозно), капиляротонично, антиексудативно и хемостатично действие, като същият е предназначен да подтиска тромбоцитната агрегация. Посочва се, че новият състав, съгласно полезния модел, съдържа 300 мг троксерутин и помощни вещества, като съотношението между тях е от 1:0,01 до 1:0,20. В един вариант на полезния модел фармацевтичният състав съдържа 300 мг троксерутин и помощните вещества: лактоза от 0,1 до 10,0 тег. % и магнезиев стеарат от 0,1 до 5,0 тег. % или натриев стеарил фумарат од 0,1 до 3,0 тег. % или талк от 0,1 до 10 тег. % спрямо общата смес. В друг вариант на полезниа модел фармацевтичният състав съдържа 400 мг троксерутин и помощни вещества: лактоза от 0,1 до 3, тег. %, магнезиев стеарат от 0,1 до 5,0 тегл. % или натриев стеарил фумарат от 0,1 до 3,0 тегл. % или талк от 0,1 до 10 тег. %, колоиден силициев диоксид от 0,1 до 4,0 тег. % и полиетилен гликол от 0,1 до 6,0 тег. %.

В заключението на съдебно патентната експертиза е извършен анализ за съвпадение на признаците на очертания по-горе и регистриран полезния модел с кореспондиращите признаци на лекарствения шродукт „Троксерутин Софарма 300 mg. Твърди капсули“, произвеждан по Разрешително за употреба № II-5078/03.06.2009 г., от който се установява, че всички признаци на полезния модел са включени в състава на произвеждания лекарствен продукт. Въз основа на изложеното заключението приема, че произвежданият от ответното дружество лекарствен продукт попада в обхвата на закрила на полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин“, защитен с национален патент № BG 1161U1.

Доколкото по делото се установява, че процесният полезен модел е внедрен в предприятието на ответното дружество посредством използването му за производството на лекарствения продукт „Троксерутин Софарма 300 mg. Твърди капсули“, включително и в част от исковия период, в полза на ищцата възниква право на справедливо възнаграждение. Съгласно чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ при определяне на неговия размер следва да се вземат предвид печалбата, реализирана от всички видове използване на полезния модел по време на действието на патента (т. 1), неговата ценност (т. 2), както и приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ (т. 3). За определяне на размера на възнаграждението по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ по делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-патентна и оценителска експертиза, което, съобразявайки заложените в цитираната разпоредба критерии, е използвало методика, при която възнаграждението, следващо се на изобретателя, се формира като произведение от две величини, а именно от т.нар. „стойност на лицензията“, получена при прилагане на метода на допълнителните приходи, базиран на реалните парични потоци за фиксиран минал период, генерирани единствено от оценявания нематериален актив, и личния коефициент на принос на изобретателя, от своя страна формиран като произведение от степента на участието му в създаването на изобретението спрямо тази на останалите съизобретатели (съгласно разпределителните протоколи) и величината на параметъра Aji, формиран при отчитане на начина, по който задачата, разрешена със създаването на процесния полезен модел, е поставена от работодателя (като по-ниската степен на конкретност при поставяне на задачата предполага по-висока творческа дейност при разрешаването) (а), как се е стигнало до нейното разрешаване (b), както и задълженията и длъжността на изобретателя (c). По отношение на процесния полезен модел заключението изчислява стойността на лицензията за релевантния период от 14.08.2015 г. до 26.09.2018 г. (когато е прекратено действието на патент) в размер на сумата от 17 129 лв. Така получената сума се умножава по личния коефициент на принос на ищцата в създаване на полезния модел (32% х 10%) за да се получи сумата от 548,00 лв.  

С оглед на паричния характер на задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за създаване на служебно изобретение, съответно полезен модел, при допусната от последния забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в негова тежест възниква задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Главното задължение е такова без опредлен срок по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който случай за поставянето в забава на длъжника е необходимо същият да бъде поканен от кредитора да изпълни. От ангажираната като писмено доказателство по делото покана, получена от „С.“ АД на 17.05.2017 г., се установява, че ищцата се е обърнала към ответника с искане да ѝ бъде определено и съответно заплатено справедливо възнаграждение, следващо ѝ се в качеството на съизобретател на няколко, защитени с патент обекта на индустриалната собственост, в това число и процесният полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин“, защитен с национален патент № BG 1161U1. С получаване на поканата ответното дружество е поставено в забава, като считано от тогава, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в негова тежест е започнала да се начислява законна лихва. В случая претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предявена за срока от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г., като за този период законната лихва за забава върху главното вземане по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ в размер на 548,00 лв., възлиза на сумата от 166,98 лв. Въведеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от това вземане се явява неоснователно, тъй като нормата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД предвижда, че вземания за лихви се погасяват с изитчането на тригодишна давност. За периода на претенцията от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г. подобно основание за погасяване на претенцията не е налице, още повече, че за периода на въведеното на 13.03.2020 г. извънредно положение в създаденото специално законодателство бе предвидено, че давностните срокове спират да текат чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Неоснователно се явява и позоваването на ответника, че за периода на извънредното положение не следва да носи отговорност за заплащане на лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото задължението му не прозитича от източници посочени в нормата на чл. 6 от цитирания специален закон.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният от В.П.Д.-П. срещу „С.“ АД иск с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ следва да бъде уважен частично, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 548,00 лв., представляваща възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин“, защитен с национален патент № BG 1161U1, със срок на закрила до 26.09.2018 г., за чието създаване ищцата има принос от 56%, дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 26.09.2018 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 60 000 лв., както и относно служебно изобретение с наименоваине „Фармацевтичен състав на лекарствена форма с троксерутин и метод за получаването му“, защитено с национален патент № BG 65634, със срок на закрила до 30.05.2022 г., за чието създаване ищцата има принос от 32%, искът следва да бъде отхвърлен. Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява частично основателен като „С.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на В.П.Д.-П. сумата от 166,98 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г. върху възнаграждението по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ относно национален патент № BG 1161U1 в размер на 548 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 9 141,66 лв., както и по отношение на законната лиихва за забава по отношение на претендираното възнаграждение за национален патент № BG 65634, искът следва да бъде отхвърлен.

По исковете с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно патент № BG 66010 за изобретение с наименование „Лекарствена форма на силденафил“

По иска с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ се претендира сумата от 3 000 лв., представляваща възнаграждение за служебно изобретение с наименование „Лекарствена форма на силденафил“, защитено с национален патент № BG 66010, дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 07.07.2016 г.

При изследване на предпоставките за основателност на претенцията по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ на първо място следва да бъде установено, дали ищцата е участвала в създаването на процесното изобретение, както и това изобретение има характера на служебно по отношение на ответното дружество.

По делото не е спорно, че в периода от 10.11.1983 г. до 12.10.2005 г. ищцата В.Д.-П. се е намирала в трудово правоотношение с „Н.“ АД, където след 25.07.2001 г. е заемала длъжността „ръководител секция“ в секция „Лекарствени форми“ към дирекция „Наука и развитие“. На 08.12.2004 г. „Н.“ АД, в качеството си на работодател на членовете на екипа, участвали в създаването на процесната лекарствена форма на Силденафил, е подало заявление за издаване на патент, въз основа на което на 29.10.2010 г. е издаден национален патент № BG 66010 за изобретение с наименование „Лекарствена форма на силденафил“, в който като изобретатели са посочени ищцата В.Д.-П., заедно с още шест физически лица. Що се касае до факта, дали ищцата е взела участие в създаването на коментираното изобретение, съдът е обвързан от посоченото в патента, където, както беше отбелязано същата фигурира като съизобретател. Тази обвързаност произтича от особения ред за установяване на действителен изобретател, като в чл. 60 ЗПРПМ е предвидено, че след патентоване на изобретението, тези спорове се решават в рамките на отделно исково производство. Докато такова производство не бъде проведено за изобретатели следва да се възприемат лицата, посочени като такива в патента.

Сред подлежащите на установяване факти е и този свързан с конкретната степен на участие на ищцата в създаване на процесното изобретение. В тази връзка по делото е ангажиран разпределителен протокол от 26.11.2004 г., който е подписан от ищцата в качеството ѝ на ръководител на изобретателския колектив, в чието съдържание е отразено в процентно съотношение участието на всеки член на колектива в процеса по създаване на посоченото изобретение, а именно: В.Д.-П. – 45 %, Ж.М. – 28 %, Й. П. – 28 %, Д.З. – 5 %, А.С. – 8 %, К. К. – 1 % и В.В. – 1 %. Ответното дружество се противопоставя на отразените в протокола данни досежно изобретателския принос на ищцата, възлизащ на 45%. По повод на така наведеното възражение обаче следва да се отбележи, че този документ е представен от работодателя на ищцата пред Патентното ведомство като приложение към заявлението за издаване на патента. Позовавайки се на разпределителния протокол в производството пред Патентното ведомство, „Н.“ АД е изразило своето одобрение със съдържащите се в него данни. Това одобрение се разпростира и по отношение на ответното дружество, което се явява правоприемник на „Н.“ АД въз основа на настъпилото през 2005 г. придобиване на търговското му предприятие. Същевременно по делото не са налице данни, които да опровергават установеното в разпределителния протокол процентно съотношение на участието на членовете на изобретателския колектив в процеса по създаване на обсъжданото изобретение. Нещо повече от свидетелските показания събрани по делото се потвърждава, че средството за установяване на това процентно участие на отделните членове на колектива е именно съставянето на нарочен разпределителен проткол довеждан до знанието на всеки от участниците в работния колектив.

Макар и при създаване на процесното изобретението ищцата да се е намирала в трудово правоотношение с „Н.“ АД, впоследствие – на 13.10.2005 г. – търговското предприятие на това дружество е придобито от „С.“ АД. Така ответното дружество е встъпило в правното положение на „Н.“ АД, поради което отговаря спрямо изобретателя по същия начин, както и ако при създаване на изобретението самото то беше негов работодател.

След като по делото се установява, че ищцата е участвала в създаването на процесното изобретение, както и че същото има характера на служебно по отношение на ответното дружество, първата група предпоставки от значение на основателността на претенцията по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ следва да се смята за осъществена. Едновременно с това по делото не е разкрит факт, че към момента, когато ищцата тя е създала в колетив с други работници процесните  служебни изобретение и полезен модел, в договора между нея и работодателя й е било предвидено задължение за заплащане на възнаграждение за реализирането на подобно основание. 

На следващо място по делото е необходимо да се изследва въпросът дали след създаването му изобретението е използвано от носителя на правата по патента.

В случая претенцията на ишцата се основава на твърденията ѝ, че създаденото с нейно участие изобретение с наименование „Лекарствена форма на силденафил“ е внедрено в дейността на ответното дружество, като същото е използвано за създаването на лекарствените продукти „Силден 50 mg. Филмирани таблетки“ и „Силден 100 mg. Филмирани таблетки“. По делото не е спорно, че ответното дружество е регистрирало, произвежда и разпространява лекарствени продукти с посочените наименования, като и за двата продукта разрешението за употреба е издадено на 16.09.2009 г., след което е подновено на 19.09.2014 г. Разрешението за употреба на лекарствения продукт „Силден 50 mg. Филмирани таблетки“ е прекратено на 01.09.2020 г., а доколкото се отнася до същото за лекарствения продукт „Силден 100 mg. Филмирани таблетки“, няма данни то да е прекратено. Към разрешенията са налице кратки характеристики на двата лекарствени продукта, в които са посочени име, техния количествен и качествен състав, лекарстветната форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител.

От ангажираното по делото описание към патент № BG 66010 се установява, че изобретението се отнася до нова лекарствена форма на силденафил /силденафил-цитрат/ – стабилна филмтаблетка, удобна за фармацевтично производство, с висока якост и ниска изтриваемост, подходяща за филмиране, както с ограничено, така и с водно филмово покритие. Посочено е, че филмтаблетката има бърза степен на разтваряне на лекарственото вещество – силденафил цитрат. Включената като помощно вещество лактоза не е хигроскопична, като същата има ниско влагосъдържание и няма абразивно действие. Съдържанието на лекарствената форма е посочено, както следва: лактоза монохидрат, свързващо вещество – избрано от повидон, хидроксипропилцелулоза или хидроксипропилметилцелулоза, разпадащо вещество – избрано от кроскармелоза натрий, натрий гликолат нишесте, кросповидон, лубрикант – натрий стеарил фумарат или магнезиев стеарат, за предпочитане натриев стеарил фумарат, микрокристална целулоза, силиконизирана микрокристална целулоза и филмообразуващо покритие, съдържащо водоразтворим или водонеразтворим полимер.

Заключението на съдебно-патентната експертиза извършва анализ за съвпадение на признаците на изобретението с кореспондиращите признаци на двата лекарствени продукта – „Силден 50 mg. Филмирани таблетки“ и „Силден 100 mg. Филмирани таблетки“ – въз основа на който констатира съвпадение по осем от десетте възможни признака. Единственото разминаване между признаците, дефиниращи обхванта на изобретението, и състава на лекарствените продукти се свежда до отсъствието на хидроксилпропил целулоза при последните (което води до неприложимост на производния признак на сравнение, отнасящ се до количеството на отсъстващото помощно вещество). По този повод заключението обръща внимание на обстоятелството, че комбинацията силденафил от 25 до 100 мг под формата на силденафил цитрат, микрокристална целулоза и хидроксилпропилцелулоза е известна от предшестващото състояние на техниката (прекратен публикувана заявка на Pfizer Inc.). Отбелязва се, че хидроксилпропилцелулозата е въведена в характеризиращата част на изобретението като свързващо вещество чрез съюза „и/или“ след признака „повидон“, която постройка на патентната претенция дава предпочитание към въведения на второ място признак – в случая хидроксипропилцелулоза – като същият винаги присъства в състава, а първият може да бъде заместен от втория или да отсъства изобщо от състава. Според заключението специалистът в областта няма да приеме като съществена характеристика един липсващ признак, известен за същите цели от предшестващото състояние на техниката, който при това е както заместващ, така и взаимозаменяем. Отбелязва се, че в случая липсващата характеристика (хидроксипропилцелулоза) е напълно заменена с признак (повидон), който изпълнява същата функция на свързващо вещество, спомагащо за решаване на задачата на изобретението да бъде създадена здрава таблета с добра стабилност и ниска изтриваемост. В заключение се посочва, че всички стойности на тегловните съотношения са в границите на претенцираните обхвати, като всички те варират около средната стойност на съответния диапазон, следователно това отсъствие на признак не води до сериозни промени в състава. Въз основа на изложеното заключението приема, че произвежданите от ответното дружество лекарствени продукти – „Силден 50 mg. Филмирани таблетки“ и „Силден 100 mg. Филмирани таблетки“ – попадат в обхвата на закрила на претенцията по патент № BG 66010 за изобретение с наименование „Лекарствена форма на силденафил“.

Доколкото по делото се установява, че процесното изобретение е внедрено в предприятието на ответното дружество посредством използването му за производството на лекарствените продукти „Силден 50 mg. Филмирани таблетки“ и „Силден 100 mg. Филмирани таблетки“, включително за исковия период, в полза на ищцата възниква право на справедливо възнаграждение. Съгласно чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ при определяне на неговия размер следва да се вземат предвид печалбата, реализирана от всички видове използване на полезния модел по време на действието на патента (т. 1), неговата ценност (т. 2), както и приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ (т. 3). За определяне на размера на възнаграждението по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ по делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-патентна и оценителска експертиза, което, съобразявайки заложените в цитираната разпоредба критерии, е използвало методика, при която възнаграждението, следващо се на изобретателя, се формира като произведение от две величини, а именно от т.нар. „стойност на лицензията“, получена при прилагане на метода на допълнителните приходи, базиран на реалните парични потоци за фиксиран минал период, генерирани единствено от оценявания нематериален актив, и личния коефициент на принос на изобретателя, от своя страна формиран като произведение от степента на участието му в създаването на изобретението спрямо тази на останалите съизобретатели (съгласно разпределителните протоколи) и величината на параметъра Aji, формиран при отчитане на начина, по който задачата, разрешена със създаването на процесния полезен модел, е поставена от работодателя (като по-ниската степен на конкретност при поставяне на задачата предполага по-висока творческа дейност при разрешаването) (а), как се е стигнало до нейното разрешаване (b), както и задълженията и длъжността на изобретателя (c). По отношение на процесното изобретение заключението изчислява стойността на лицензията за релевантния период от 14.08.2015 г. до 07.07.2016 г. в размер на сумата от 28 789 лв. Така получената сума се умножава по личния коефициент на принос на ищцата в създаване на изобретението (45% х 10%) за да получи сумата от 1 296,00 лв. 

С оглед на паричния характер на задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за създаване на служебно изобретение, при допусната от последния неизпълнение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в негова тежест възниква задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Главното задължение е такова без опредлен срок по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който случай за поставянето в забава на длъжника е необходимо същият да бъде поканен от кредитора да изпълни. От ангажираната като писмено доказателство по делото покана, получена от „С.“ АД на 17.05.2017 г., се установява, че ищцата се е обърнала към него с искане да ѝ бъде определено и съответно заплатено справедливо възнаграждение, следващо ѝ се в качеството на съизобретател на няколко, защитени с патент обекта на индустриалната собственост, в това число и процесното изобретение с наименование „Лекарствена форма на силденафил“, защитено с национален патент № BG 66010. С получаване на поканата ответното дружество е поставено в забава, като считано от тогава, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в негова тежест е започнало начисляването законна лихва. В случая претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предявена за срока от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г., като за този период законната лихва за забава върху главното вземане по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ в размер на 1 296,00 лв., възлиза на сумата от 394,92 лв. Въведеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от това вземане се явява неоснователно, тъй като нормата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД предвижда, че вземания за лихви се погасяват с изитчането на тригодишна давност. За периода на претенцията от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г. подобно основание за погасяване на претенцията не е налице, още повече, че за периода на въведеното на 13.03.2020 г. извънредно положение в създаденото специално законодателство бе предвидено, че давностните срокове спират да текат чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Неоснователно се явява и позоваването на ответника, че за периода на извънредното положение не следва да носи отговорност за заплащане на лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото задължението му не прозитича от източници посочени в нормата на чл. 6 от цитирания специален закон.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният от В.П.Д.-П. срещу „С.“ АД иск с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ следва да бъде уважен частично, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 1 296,00 лв., представляваща възнаграждение за служебно изобретение с наименование „Лекарствена форма на силденафил“, защитено с национален патент № BG 66010, дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 07.07.2016 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3 000 лв. искът следва  да бъде отхвърлен, като недоказан в своя размер. Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява частично основателен като „С.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на В.П.Д.-П. сумата от 394,92 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г. върху възнаграждението по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ в размер на 1 296,00 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 914,16 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ относно патент № 1573U1 за полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ силимарин“

По иска с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ се претендира сумата от 4 000 лв., представляваща възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ силимарин“, защитен с патент № 1573U1, дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г.

При преценяване  на предпоставките за основателност на претенцията по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ по делото на първо място е необходимо да бъде установено,  дали ищцата е участвала в създаването на процесното изобретение, както и дали същото има характера на служебно по отношение на ответното дружество.

По делото не е спорно, че на 29.05.2009 г. ищцата е постъпила на работа в „М.“ АД на длъжност „главен експерт фармацевтични технологии“ в дирекция „Лекарствена политика“ с функции по длъжностна характеристика „разработва и внедрява в производството нови и оптимизирани технологии на лекарствени продукти и хранителни добавки. Участва в изготвянето на технологична и стандартизационна документация“, като считано от 14.03.2011 г. създаденото трудово правоотношение е изменено в частта, касаеща заеманата от ищцата длъжност и тя е преназначена на длъжност „Фармацевт, магистър – Главен експерт фармацветични технологии“ към направление „Регулаторни и медицински дейности“ , което се явява част от структурата на „Търговска дирекция“. На 22.11.2011 г. от „М.“ АД, в качеството му на работодател на членовете на екипа, участвали в разработването на процесния полезен модел, е подадено заявление за регистрация, въз основа на което на 31.07.2012 г. е издаден патент № 1573U1 за полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ силимарин“, в който като изобретатели са посочени ищцата В.Д.-П., както и още четири физически лица. Необходимо е да се изтъкне, че по въпроса дали ищцата е участвала в създаването на коментираното изобретение, съдът е обвързан от посоченото в патента, където, както беше посочено, същата фигурира като съизобретател. Този извод се налага, доколкото съгласно чл. 60 ЗПРПМ след патентоване на изобретението, споровете за установяване на действителен изобретател се решават в рамките на отделно исково производство, което означава, че докато такова не бъде проведено, за изобретатели следва да се считат лицата, посочени като такива в патента. Поставя се въпросът за конкретната степен на участие на ищцата в създаване на процесния полезен модел, като в тази връзка по делото е ангажиран разпределителен протокол от 02.12.2011 г., подписан от ищцата в качеството ѝ на ръководител на изобретателския колектив, в който е отразено в процентно съотношение участието на всеки член на колектива в процеса по създаване на посоченият полезен модел, а именно: В.Д.-П. – 50 %, А.С. – 22 %, Е.П. – 22 %, К. Б. – 3 % и Й. С. – 3 %. Ответното дружество се противопоставя на отразените в протокола данни досежно изобретателския принос на ищцата. По повод на така наведеното възражение обаче следва да се отбележи, че този документ е представен от работодателя на ищцата пред Патентното ведомство като приложение към заявлението за регистрация на полезен модел. Позовавайки се  на разпределителния протокол в производството пред Патентното ведомство, „М.“ АД е изразило своето одобрение със съдържащите се в него данни. Това одобрение се разпростира и по отношение на ответното дружество, което се явява правоприемник на „М.“ АД въз основа на настъпилото през 2017 г. преобразуване чрез вливане в „С.“ АД. В същото време по делото не са налице данни, които да опровергават установеното в разпределителния протокол процентно съотношение на участието на членовете на изобретателския колектив в процеса по създаване на обсъждания полезен модел. Нещо повече от свидетелските показания събрани по делото се потвърждава, че средството за установяване на това процентно участие на отделните членове на колектива е именно съставянето на нарочен разпределителен проткол довеждан до знанието на всеки от участниците в работния колектив.

Макар и при създаване на процесния полесен модел ищцата да се е намирала в трудово правоотношение с „М.“ АД, като на 08.08.2017 г. това дружество се е преобразувало чрез вливане в „С.“ АД. Така ответното дружество е встъпило в правното положение на „М.“ АД, поради което отговаря спрямо изобретателя по същия начин, както и ако при създаване на полезния модел самото то да беше негов работодател.

След като по делото се установява, че ищцата е участвала в създаването на процесния полезен модел, както и че същият има характера на служебен по отношение на ответното дружество, първата група предпоставки от значение за основателността на претенцията по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ са налице. Едновременно с това по делото не е разкрит факт, че към момента, когато ищцата е създала в колетив с други работници процесния служебен полезен модел, в договора между нея и работодателя й е било предвидено задължение за заплащане на възнаграждение за реализирането на подобно основание. 

На следващо място по делото е необходимо да се изследва въпросът дали след създаването му изобретението е използвано от носителя на правата по патента.

В случая претенцията на ищцата се основава на твърденията ѝ, че създаденият с нейно участие полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ силимарин“ е внедрен в дейността на ответното дружество, като е използван за изработването  на лекарствени продукти с наименование „Хепкарсил форте 45 mg твърди капсули“ и „Хепкарсил форте 90 mg твърди капсули“. По делото не е спорно, че ответното дружество произвежда и разпространява лекарствени продукти с посочените наименования. Установява се, че лекарственият продукт „Хепкарсил форте 45 mg твърди капсули“ е регистриран в Изпълнителна агенция по лекарствата през 1999 г., като впоследствие разрешението за употреба е подновено последователно с решение № II-10635/06.04.2005 г. и решение № 10312/22.07.2010 г. През 2011 г. с решение № R 4741/08.06.2011 г. е регистрирана промяна в състава и количеството на помощните вещества на коментирания лекарствен продукт с цел оптимизиране по отношение на показателя „Степен на разтваряне на силимарин като силибин“, както и нова промяна с решение № 15538/31.10.2011 г., с което са въведени нови изменения във вида и количествата на помощните вещества, за да се стигне до 11.05.2020 г., когато разрешението за употреба на лекарствения продукт „Хепкарсил форте 45 mg твърди капсули“ е прекратено със заповед №30А-0305/11.05.2020 г. Относно втория лекарствен продукт „Хепкарсил форте 90 mg твърди капсули“ се установява, че същият е регистриран в Изпълнителна агенция по лекарствата на 04.12.2008 г. с решение № II-3681. През 2011 г. с решение № R 4740/08.06.2011 г. е регистрирана промяна в състава и количеството на помощните вещества на лекарството с цел оптимизиране по отношение на показателя „Степен на разтваряне на силимарин като силибин“. Впоследствие разрешението за употреба е подновено с решение № II-25647/24.04.2014 г., за да се стигне до прекратяването му датиращо от 11.05.2020 г. Към разрешенията за промяна на лекарствените продукти е налице и кратка характеристика на лекарствените средства, в която са посочени име, техния количествен и качествен състав, лекарствената форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител.

От ангажираното по делото описание към патент № 1573U1 за полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ силимарин“ се установява, че същият се отнася до фармацевтичен състав, предназначен да намери приложение като хепапротективно средство, и който включва активно вещество сух екстракт от плодове на бял трън, извлечен от растението Silibum marianum и стандартизиран по отношение на силимарин, както и помощните вещества – манитол, безводен колоиден силициев диоксид, краскормелоза натрий, натриев лаурил сулфат, прежелатинизирано нишесте, повидон К25, полисоорбат, магнезиев стеарат и талк, при което съотношението на сухия екстракт от плодове на бял трън към помощните вещества е от 1:1,3 до 1:2,2.

Заключението на съдебно-патентната експертиза извършва анализ за съвпадение на признаците на полезния модел с кореспондиращите признаци на двата регистраирани за употреба лекарствени продукта. При съпоставката на признаците на полезния модел с лекарствения продукт „Хепкарсил форте 45 mg твърди капсули“ се установява съвпадение по дванадесет от възможните тринадесет признака. Единственото разминаване между признаците, дефиниращи обхвата на полезния модел, и състава на лекарствения продукт се свежда до съотношението на сухия екстракт от плодове на бял трън към помощните вещества, което при полезния модел е в диапазона между 1:1,3 до 1:2,2, а при лекарствения продукт е 1:1,125. Признакът е изследван за еквивалентност, като се установява, че разликата от 0,175 между двете съотношения отговаря на промяна в количеството на плодове от бял трън на 71,11 мг. Предвид това, че съгласно Част 2.3.Р – ИАЛ е допустимо количеството на сухия екстракт от плодовете на бял трън да се променя в диапазона 70-90 мг, а резултатът 71,11 мг влиза в тези граници, в заключението се прави извод, че промяната може да се счете за технически еквивалент. При съпоставка на признаците на полезния модел с кореспондиращите признаци на лекарствения продукт „Хепкарсил форте 90 mg твърди капсули“ се установява съвпадение по всеки от сравняваните тринадесет признака. Въз основа на изложеното заключението приема, че и двата произвеждани от ответното дружество лекарствени продукти – „Хепкарсил форте 45 mg твърди капсули“ и „Хепкарсил форте 90 mg твърди капсули“ – попадат в обхвата на закрила на претенцията по патент № 1573U1 за полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ силимарин“.

Доколкото по делото се установява, че процесният полезен модел е внедрен в предприятието на ответното дружество посредством използването му за производството на лекарствените продукти „Хепкарсил форте 45 mg твърди капсули“ и „Хепкарсил форте 90 mg твърди капсули“, включително за исковия период, в полза на ищцата възниква право на справедливо възнаграждение. Съгласно чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ при определяне на неговия размер следва да се вземат предвид печалбата, реализирана от всички видове използване на полезния модел по време на действието на патента (т. 1), неговата ценност (т. 2), както и приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ (т. 3). За определяне на размера на възнаграждението по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ по делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-патентна и оценителска експертиза, което, съобразявайки заложените в цитираната разпоредба критерии, е използвало методика, при която възнаграждението, следващо се на изобретателя, се формира като произведение от две величини, а именно от т.нар. „стойност на лицензията“, получена при прилагане на метода на допълнителните приходи, базиран на реалните парични потоци за фиксиран минал период, генерирани единствено от оценявания нематериален актив, и личния коефициент на принос на изобретателя, от своя страна формиран като произведение от степента на участието му в създаването на изобретението спрямо тази на останалите съизобретатели (съгласно разпределителните протоколи) и величината на параметъра Aji, формиран при отчитане на начина, по който задачата, разрешена със създаването на процесния полезен модел, е поставена от работодателя (като по-ниската степен на конкретност при поставяне на задачата предполага по-висока творческа дейност при разрешаването) (а), как се е стигнало до нейното разрешаване (b), както и задълженията и длъжността на изобретателя (c). По отношение на процесният полезен модел заключението изчислява стойността на лицензията за релевантния период от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г. в размер на сумата от 24 905 лв. Така получената сума се умножава по личния коефициент на принос на ищцата в създаване на изобретението (50% х 15%), като по този начин определя следващото се на ищцата възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ силимарин“, защитен с патент № BG 1573U1, дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., в размер на сумата от 1 868,00 лв. 

По изложените съображения съдът намира, че предявеният от В.П.Д.-П. срещу „С.“ АД иск с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ следва да бъде уважен частично, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 1 868,00 лв., представляваща възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ силимарин“, защитен с патент № 1573U1, дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ относно патент № 1574U1 за полезен модел с наименование „Състав на лечебен шампоан“:

По иска с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ се претендира сумата от 21 128,00 лв., представляваща възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Състав на лечебен шампоан“, защитен с национален патент № 1574, дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г.

При изследване на предпоставките за основателност на претенцията по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ по делото на първо място следва да бъде установено, дали ищцата е участвала в създаването на процесния регистриран полезен модел, както и дали същия има характера на служебен по отношение на ответното дружество.

По делото не е спорно, че на 29.05.2009 г. ищцата е постъпила на работа в „М.“ АД на длъжност „главен експерт фармацевтични технологии“ в дирекция „Лекарствена политика“ с функции по длъжностна характеристика „разработва и внедрява в производството нови и оптимизирани технологии на лекарствени продукти и хранителни добавки. Участва в изготвянето на технологична и стандартизационна документация“, като считано от 14.03.2011 г. създаденото трудово правоотношение е изменено в частта, касаеща заеманата от ищцата длъжност, като тя е преназначена на длъжност „Фармацевт, магистър – Главен експерт фармацветични технологии“ към направление „Регулаторни и медицински дейности“, което направелние се явява част от структурата на „Търговска дирекция“. На 19.12.2011 г. от „М.“ АД, в качеството му на работодател на членовете на екипа, участвали в разработването на процесния полезен модел, е подадено заявление за регистрация на полезен модел, въз основа на което на 31.07.2012 г. е издадено свидетелство № 1574U1 за полезен модел с наименование „Състав на лечебен шампоан“, в който като изобретатели са посочени ищцата В.Д.-П., заедно с още три  физически лица. Следва да се отбележи, че по въпроса дали ищцата е участвала в създаването на коментирания полезен модел, съдът е обвързан от посоченото в свидетелството, където, както беше посочено, същата фигурира като съизобретател. Този извод се налага, доколкото съгласно чл. 60 ЗПРПМ след патентоване на изобретението, споровете за установяване на действителен изобретател се решават в рамките на отделно исково производство, което означава, че докато такова не бъде проведено, за изобретатели следва да се считат лицата, посочени като такива в патента. При отсъствието на разпределителен протокол се приема, че четиримата изобретатели имат равен принос в създаване на процесния полезен модел, т.е. по 25%. Агумент за различни изводи не следва от приобщените по делото доказателства, в т.ч. и опровергаване на посочения размер на принос за ищцата към по-ниска от възприетата стойност.

При създаване на процесния полезен модел ищцата се констатира да се е намирала в трудово правоотношение с дружеството „М.“ АД, като на 08.08.2017 г. това дружество се е преобразувало чрез вливане в „С.“ АД. Така ответното дружество е встъпило в правното положение на „М.“ АД, поради което отговаря спрямо изобретателя по същия начин, както и ако при създаване на полезния модел самото то беше негов работодател.

След като по делото се установява, че ищцата е участвала в създаването на процесния полезен модел, както и че същия има характера на служебен по отношение на ответното дружество, то първата група изискуеми материални предпоставки от значение за основателността на претенцията намираща опора в  чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ следва да се възприеме за осъществена. Едновременно с това по делото не е разкрит факт, че към момента, когато ищцата е създала в колетив с други работници процесното служебно изобретение, в договора между нея и работодателя й е било предвидено задължение за заплащане на възнаграждение за реализирането на подобно основание. 

На следващо място по делото е необходимо да се изследва въпросът дали след създаването му изобретението е използвано от носителя на правата по патента.

В случая претенцията на ищцата се основава на твърденията ѝ, че създаденият с нейно участие полезен модел с наименование „Състав на лечебен шампоан“ е внедрен в дейността на ответното дружество, като е използван за изработването на  продукт с наименование „Хигия 1% лечебен шампоан“. По делото не е спорно, че ответното дружество произвежда и разпространява продукт с посоченото наименование. Установява се, че продукта „Хигия 1% лечебен шампоан“ е регистриран в Изпълнителна агенция по лекарствата през 2011 г. с решение № II-13930/11.07.2011 г., като впоследствие разрешението за употреба е подновено безсрочно с решение № II-039736/10.11.2017 г. Към последното разрешение е налице кратка характеристика на лекарственото средство, в която са посочени име, неговият количествен и качествен състав, лекарствената форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител.

От ангажираното по делото описание към патент № BG 1574U1 за полезен модел с наименование „Състав на лечебен шампоан“ се установява, че същият се отнася до фармацевтичен състав на лечебен шампоан против педиколоза (въшливост) за хора и животни, предназначен да намери приложение в химико-фармацевтичната промишленост. Съставът на шампоана, съдържащ като активно вещество перметрин, включва още като помощни вещества: кокамидо-пропил бетаин, натриев лаурил етер сулфат, ПЕГ-18глицерил олеат/кокоат, смес от бензилов алкохол, метилхлороизотиазолинон и метилизотиазолинон, натриев алкил етокси сулфат/кокосов диетаноламин, натриев хлорид, полисорбат 80, динатрий ЕДТА, лимонена киселина, монохидрат, ароматизатор и оцветител.

Заключението на съдебно-патентната експертиза извършва анализ за съвпадение на признаците на полезния модел съгласно патентната претенция с кореспондиращите признаци на лекарствения продукт „Хигия 1% лечебен шампоан“, като при съпоставката се установява съвпадение по всеки от четиринадесетте сравнявани признака. Въз основа на този резултат заключението приема, че произвежданият от ответното дружество продукт с наименование „Хигия 1% лечебен шампоан“ попада в обхвата на закрила на патент № 1574U1 за полезен модел с наименование „Състав на лечебен шампоан“.

Доколкото по делото се установява, че процесният полезен модел е внедрен в предприятието на ответното дружество посредством използването му за производството на лекарствения продукт с наименование „Хигия 1% лечебен шампоан“, включително за исковия период, в полза на ищцата възниква право на справедливо възнаграждение. Съгласно чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ при определяне на неговия размер следва да се вземат предвид печалбата, реализирана от всички видове използване на полезния модел по време на действието на патента (т. 1), неговата ценност (т. 2), както и приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ (т. 3). За определяне на размера на възнаграждението по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ по делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-патентна и оценителска експертиза, което, съобразявайки заложените в цитираната разпоредба критерии, е използвало методика, при която възнаграждението, следващо се на изобретателя, се формира като произведение от две величини, а именно от т.нар. „стойност на лицензията“, получена при прилагане на метода на допълнителните приходи, базиран на реалните парични потоци за фиксиран минал период, генерирани единствено от оценявания нематериален актив, и личния коефициент на принос на изобретателя, от своя страна формиран като произведение от степента на участието му в създаването на изобретението спрямо тази на останалите съизобретатели (съгласно разпределителните протоколи) и величината на параметъра Aji, формиран при отчитане на начина, по който задачата, разрешена със създаването на процесния полезен модел, е поставена от работодателя (като по-ниската степен на конкретност при поставяне на задачата предполага по-висока творческа дейност при разрешаването) (а), как се е стигнало до нейното разрешаване (b), както и задълженията и длъжността на изобретателя (c). По отношение на процесният полезен модел заключението изчислява стойността на лицензията за релевантния период от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г. в размер на сумата от 650 082 лв. За да се определи размера на справедливото възнаграждение, така получената сума се умножава по личния коефициент на принос на ищцата в създаване на полезния модел (25% х 13%). В тази насока следва да се отбележи, че тази величина е определена без оглед на евентуалното участие на външен специалист, за който ответникът твърди, че е разработил процесният състав на лечебен шампоан, като участието на ищцата се свеждало единствено до технологичните проби. Възражението на ответника в тази насока следва да бъде отклонено, доколкото съдът е обвързан от съдържащите се в свидетелството за регистрация данни относно лицата взели участвали в създаването на полезния модел, а посоченият от ответника външен специалист не се открива измежду тях. Въз основа на изложеното заключението изчислява, че следващото се на ищцата възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Състав на лечебен шампоан“ възлиза на сумата от 21 128,00 лв. По делото се установява, че за работата ѝ по процесния полезен модел ответното дружество е изплатило на ищцата бонус в размер на 250,00 лв., която сума следва да бъде приспадната. Така в полза  на ищцата съществува право да получи от ответника възнаграждение за изработване на служебен полезен модел с наименование „Състав на лечебен шампоан“, защитен с патент № BG 1574U1 в размер на сумата от 20 878,00 лв.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният от В.П.Д.-П. срещу „С.“ АД иск с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ следва да бъде уважен частично, а именно ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 20 878,00 лв., представляваща възнаграждение за изработването на служебен полезен модел с наименование „Състав на лечебен шампоан“, защитен с национален патент № 1574, което е дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., като за разликата над сумата от 20 878 лв. до пълния предявен размер от 21 128 лв. искът следва да бъде отхвърлен, поради наличие на осъществено погасяване на съдебно заявеното вземане, чрез плащане.

По исковете с правно основание чл. 15, ал 5 ЗПРПМ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно патент № 936U1 за полезен модел с наименование „Лекарствена форма на пирацетам“

По иска с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ се претендира сумата от 500,00 лв., представляваща възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Лекарствена форма на пирацетам“, защитен с патент № 936U1, дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 07.04.2016 г.

При изследване на предпоставките за основателност на претенцията по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ по делото на първо място следва да бъде установено, дали ищцата е участвала в създаването на процесния полезен модел, както и дали същия има характера на служебен по отношение на ответното дружество.

По делото не е спорно, че в периода от 10.11.1983 г. до 12.10.2005 г. ищцата В.Д.-П. се е намирала в трудово правоотношение с „Н.“ АД, като в резултат на настъпилото на 13.10.2005 г. прехвърляне на търговското предприятие на това дружество в полза на „С.“ АД ищцата е встъпила в трудово правоотношение с последното, където е работила до напускането ѝ на 29.05.2009 г. На 14.12.2006 г. от „С.“ АД, в качеството на работодател на членовете на екипа, участвали в разработването на процесния полезен модел, е подадено заявление за издаване за ррегистрацията на полезен модел, въз основа на което на 30.11.2007 г. е издаден патент № 936U1 за полезен модел с наименование „Лекарствена форма на пирацетам“, в който като изобретатели са посочени ищцата В.Д.-П., заедно с още три физически лица. Във връзка с факта, дали   ищцата е взела участие в създаването на коментирания полезен модел, съдът е обвързан от посоченото в патента, където, както беше отбелязано тя фигурира като съизобретател. Тази обвързаност произтича от особения ред за установяване на действителен изобретател, като в чл. 60 ЗПРПМ е предвидено, че след патентоване на изобретението, тези спорове се решават в рамките на отделно исково производство. Докато такова производство не бъде проведено за изобретатели следва да се считат лицата, посочени като такива в патента. Поставя се въпросът за конкретната степен на участие на ищцата в създаване на процесния полезен модел. В тази връзка по делото е ангажиран разпределителен протокол от 04.09.2004 г., подписан от ищцата в качеството ѝ на ръководител на изобретателския колектив, в който е отразено в процентно съотношение участието на всеки член на колектива в процеса по създаване на посочения полезен модел, а именно: В.П.Д. – 44%, Ж.Х.М. – 30%, Н.К.Н. – 20% и Д.Д. З. – 6%. Ответното дружество се противопоставя на отразените в протокола данни досежно изобретателския принос на ищцата, възлизащ на 44%. По повод на така наведеното възражение обаче следва да се отбележи, че този документ е представен от „С.“ АД пред Патентното ведомство като приложение към заявлението за издаване на свидетелството за регистриране на полезен модел. Позовавайки се на разпределителния протокол в производството пред Патентното ведомство ответното дружество е изразило своето одобрение със съдържащите се в него данни, поради което изявленията в този протокол са му противопоставими. В същото време по делото не са налице данни, които да опровергават установеното в разпределителния протокол процентно съотношение на участието на членовете на изобретателския колектив в процеса по създаване на обсъждания полезен модел. Нещо повече от свидетелските показания събрани по делото се потвърждава, че средството за установяване на това процентно участие на отделните членове на колектива е именно съставянето на нарочен разпределителен проткол довеждан до знанието на всеки от участниците в работния колектив.

След като по делото се установява, че ищцата е участвала в създаването на процесния модел, както и че същият има характера на служебен по отношение на ответното дружество, първата група предпоставки от значение за основателността на претенцията по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ трябв ада се приеме за успешно доказана. Едновременно с това по делото не е разкрит факт, че към момента, когато ищцата е създала в колетив с други работници процесния полезен модел, в договора между нея и работодателя й е било предвидено задължение за заплащане на възнаграждение за реализирането на подобно основание. 

На следващо място по делото е необходимо да се изследва въпросът, дали след създаването му изобретението е използвано от носителя на правата по патента.

В случая претенцията на ищцата се основава на твърденията ѝ, че създаденият с нейно участие полезен модел с наименование „Лекарствена форма на пирацетам“ е внедрен в дейността на ответното дружество, като е използван за създаването на лекарствен продукт с наименованието „Пираминол 400 мг“. По делото не е спорно, че ответното дружество произвежда и разпространява лекарствен продукт с посоченото наименование. Установява се, че лекарственият продукт „Пираминол 400 мг“ е регистриран в Изпълнителна агенция по лекарствата през 2001 г. с решение № II-3706/14.06.2001 г. През 2006 г. с решение № R-810/08.03.2006 г. е регистрирана промяна в лекарствения продукт с цел подобряване на фармакомеханичните свойства на таблетата, която според заключението на съдебно-патентната експертиза не оказва влияние на качеството и стабилността на лекарствения продукт. Касае се до промяна в технологичната схема, която се отнася до нова фаза „Получаване на изсушен гранулат“ на мястото на етап сухо смесване, като в новата фаза се използва като гранулиращ разтвор смес от два разтворитля етанол 96% и пречистена вода и разреждащо помощно вещество лактоза монохидрат, вместо лудипрес, съсот лактоза монохидрат, колидон 30 и колидон CL. Разрешението за употреба е подновено безсрочно през 2007 г. с решение № II-1324/27.12.2007 г. Към последното разрешение е налице кратка характеристика на лекарственото средство, в която са посочени име, неговият количествен и качествен състав, лекарствената форма, клинични, фармакологични и фармацевтични данни, както и име на производител.

От ангажираното по делото описание към патент № 936U1 за полезен модел с наименование „Лекарствена форма на пирацетам“ се установява, че същият се отнася до орална лекарствена форма, съдържаща 2-оксо-пиролидин-1-ацетамид, известен като пирацетам, който се прилага като антихипоксично средство. С него се осигурява стабилност на филмираната таблетна форма, не по-малко от 3 години, предпазване на активното вещество от поглъщане на влага, при същевременно постигане на бързо освобождаване на лекарственото вещество в стомашнокисел сок (pH=1,2). Създадената лекарствена форма съдържа една таблетка активно вещество пирацетам от 200 до 400 мг и помощни вещества, както следва: коповидон от 5,0 до 7,5% спрямо съдържанието на активното вещество, лактоза монохидрат от 82,0 до 88,0% спрямо съдържанието на активното вещество, кросповидон 1,0 до 2,0% спрямо масата на таблетното ядро и органично филмообразуващо покритие или водно филмово покритие от 1,5 до 3,0 на сто спрямо масата на таблетното ядро.

Заключението на съдебно-патентната експертиза извършва анализ за съвпадение на признаците на полезния модел съгласно патентната претенция с кореспондиращите признаци на лекарствения продукт „Пираминол 400 мг“, като при съпоставката се установява съвпадение по всеки от десетте сравнявани признака. Въз основа на това заключението приема, че произвежданият от ответното дружество лекарствен продукт с наименование „Пираминол 400 мг“ попада в обхвата на закрила на патент № 936U1 за полезен модел с наименование „Лекарствена форма на пирацетам“.

Доколкото по делото се установява, че процесният полезен модел е внедрен в предприятието на ответното дружество посредством използването му за производството на лекарствения продукт с наименование „Пираминол 400 мг“, включително за исковия период, в полза на ищцата възниква право да получи  справедливо възнаграждение от ответника. Съгласно чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ при определяне на неговия размер следва да се вземат предвид печалбата, реализирана от всички видове използване на полезния модел по време на действието на патента (т. 1), неговата ценност (т. 2), както и приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ (т. 3). За определяне на размера на възнаграждението по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ по делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-патентна и оценителска експертиза, което, съобразявайки заложените в цитираната разпоредба критерии, е използвало методика, при която възнаграждението, следващо се на изобретателя, се формира като произведение от две величини, а именно от т.нар. „стойност на лицензията“, получена при прилагане на метода на допълнителните приходи, базиран на реалните парични потоци за фиксиран минал период, генерирани единствено от оценявания нематериален актив, и личния коефициент на принос на изобретателя, от своя страна формиран като произведение от степента на участието му в създаването на изобретението спрямо тази на останалите съизобретатели (съгласно разпределителните протоколи) и величината на параметъра Aji, формиран при отчитане на начина, по който задачата, разрешена със създаването на процесния полезен модел, е поставена от работодателя (като по-ниската степен на конкретност при поставяне на задачата предполага по-висока творческа дейност при разрешаването) (а), как се е стигнало до нейното разрешаване (b), както и задълженията и длъжността на изобретателя (c). По отношение на процесният полезен модел заключението определя личен коефициент на принос на ищцата в размер на 4,4%, формиран като произведение от дела ѝ на участие в създаване на изобретението спрямо този на останалите съизобретатели, възлизащ на 44%, и величината на параметъра Aji, който в случая е определен в размер на 10%, при отчитане на начина, по който задачата, разрешена със създаването на процесния полезен модел, е поставена от работодателя (като по-ниската степен на конкретност при поставяне на задачата предполага по-висока творческа дейност при разрешаването) (а), как се е стигнало до нейното разрешаване (b), както и задълженията и длъжността на изобретателя (c). В същото време по делото не са налице данни за реализираните количества от лекарствения продукт „Пираминол 400 мг“, съответно за размера на реализираната от това продажбата му  печалба, макар и да е безспорно, че в рамките на исковия период същият е разпространяван на фармацевтичния пазар. Налице е хипотезата, при която искът е установен по своето основание, без обаче да са налице достатъчно данни за неговия размер, в който случай нормата на чл. 162 ГПК предвижда съдът да определи размера по своя преценка или като вземе предвид заключението на вещото лице. Предвид отсъствието на данни за реализираната в рамките на исковия период печалба от продажбите на лекарствения продукт „Пираминол 400 мг, но като в същото време съобразява определеният от заключението личен коефициент на принос на ищцата в размер на 4,4%, както и като взема предвид наличните по делото данни относно печалбата, реализирана от продажбата на останалите разпространявани от ответното дружество лекарствени продукти за същия период, на основание чл. 162 ГПК съдът определя размерът на следващото се на ищцата възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Лекарствена форма на пирацетам“, защитен с патент № 936U1, в размер на сумата от 500 лв.

С оглед паричния характер на задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за създаване на служебно изобретение, съответно полезен модел, при допусната от последния неизпълнение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в негова тежест възниква задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Главното задължение е такова без определен срок по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който случай за поставянето в забава на длъжника е необходимо същият да бъде поканен от кредитора да изпълни. От ангажираната като писмено доказателство по делото покана, получена от „С.“ АД на 17.05.2017 г., се установява, че ищцата се е обърнала към него с искане да ѝ бъде определено и съответно заплатено справедливо възнаграждение, следващо ѝ се в качеството на съизобретател на няколко, защитени с патент обекта на индустриалната собственост, в това число и процесният полезен модел с наименование „Лекарствена форма на пирацетам“, защитен с патент № 936U1. С получаване на поканата ответното дружество е поставено в забава, като считано от тогава, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в негова тежест е започнало начисляването на законна лихва за периода на допуснатото закъсенение. В случая претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предявена за срока от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г., като за този период законната лихва за забава върху главното вземане по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ в размер на 500,00 лв., възлиза на сумата от 152,36 лв. Въведеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от това вземане се явява неоснователно, тъй като нормата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД предвижда, че вземания за лихви се погасяват с изитчането на тригодишна давност. За периода на претенцията от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г. подобно основание за погасяване на претенцията не е налице, още повече, че за периода на въведеното на 13.03.2020 г. извънредно положение в създаденото специално законодателство бе предвидено, че давностните срокове спират да текат чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Неоснователно се явява и позоваването на ответника, че за периода на извънредното положение не следва да носи отговорност за заплащане на лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото задължението му не прозитича от източници посочени в нормата на чл. 6 от цитирания специален закон.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният от В.П.Д.-П. срещу „С.“ АД иск с правно основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ следва да бъде уважен изцяло, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 500 лв., представляваща възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Лекарствена форма на пирацетам“, защитен с патент № 936U1, дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 07.04.2016 г. Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява основателен като „С.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на В.П.Д.-П. сумата от 152,36 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г. върху възнаграждението по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ в размер на 500 лв.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора право да получи разноски възниква в сферата на  всяка от страните. В случая ищцата е осовбодена от заплащането на такси и разноски по делото по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, предвид което в нейна полза няма основание да бъдат приъждани разноски. Същевременно ищцата е представлявана в развилото се пред настоящата инстанция прозиводство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. от адв. К.П., за когото се установява да е оказал безплатна правна помощ, за което е сключен договор за правна защита ѝ съдействие от 02.12.2022 г., представен по делото. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. при оказана безплатна правна помощ, ако насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати лично на адвоката. В случая възнаграждението следва да се определи съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес от 100 000 до 500 000 лв. минималният размер на възнаграждението се формира по следния начин – 8 650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв., като бъде съобразена и разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, която предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В случая общия защитаван материален интерес по делото възлиза на сумата от 100 140,90 лв., съответно адв. К.П. се е явил в шест съдебни заседания по делото, с оглед на което предвид уважената част от предявените искове съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 494,34 лв., чието заплащане следва да бъде възложено в тежест на ответното дружество и присъдено в полза на адвокат - П..

Ответната страна – „С.“ АД също има право на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете, като процесуалните й представители по делото формулират изирчно искане за това по чл. 81 ГПК и предсгтавят списък по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за реализираните по вид и размер разходи за участие по делото. Тези разноски съставляват, както следва : 400 лева –внесен депозит за възнаграждение за вещо лице по допусната СФЕ и 18 583, 20 лв. – заплатен адвокатски хонорар. За реалната направа на последния ответника е представил необходимите доказателства – договор за правна защита от 22.10.2020 г., ведно с анекс към него, ведно с два броя фактури и доказателства за плащане по тях. Своевременно пълномощникът на ищцата е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение търсено за репариране, като разноска по делото, като е посочено, че надвишава установените в НМРАВ минимални размери.  Това възражение съдът намира за неоснователно. Макар уговореното платено от ответника възнаграждение за процесуално представителство по спроа да е над установените в НМРАВ минимални размери, то като се съобрази изключително високата правна и фактическа сложност на спора, която е обусловена от предмета на същия – вземания по ЗПРПМ, събраните по делото множество и различни по вид доказателства, огромния брой направени възражения и оспорвания от страните, както и проведените над 15 съдебни заседания обуславя получаването му в пълния размер. Тук е мястото да се отбележи, че възнаграждението от 18 583, 20 лв. е формирано и след начисляване на ДДС. В изложения контекст съразмерно на отхвърлената част от предявените искове на ответника се полагат разноски в размер на сумата от 14 079,25 лв. Същите следва да се възложат за плащане в тежест на ищцата.

 На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски по делото, то с оглед подлежащите на присъждане вземания в тежест на ответника следва да се възложат за плащане в съответен размер следващите  се пропорционално такса и разноски. Таксата съотвена на уважената част от исковете е в размер на сумата от 1 034,78 лв., а разноските съответни на уважената част от исковете са в размер на сумата от 1 446,65 лв.      

 Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на В.П.Д.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ сумата в размер от 50,00 лв., ведно със законната лихва върху така присъденото главно вземане за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2020 г. до момента на окончателното му изплащане - представляваща възнаграждение за служебно изобретение с наименование „Лекарствена форма, съдържаща хлорхексидин“, защитено с национален патент № BG 65307, за чието създаване ищцата в качеството й на съизобретател има принос от 20%, дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 50,00 лв. до пълния му предявен размер от 1 000 лв.

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на В.П.Д.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 15,24 лв., представляваща законна лихва за забава върху главно вземане в размер на 50,00 лв. за следващо се възнаграждение по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ относно национален патент № BG 65307, която е дължима за периода от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 15,24 лв. до пълния предявен размер от 304,72 лв.

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на В.П.Д.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ сумата в размер от 548,00 лв., ведно със законната лихва върху така присъденото главно вземане за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2020 г. до момента на окончателното му изплащане - представляваща възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ троксерутин“, регистриран под № BG 1161, със срок на закрила до 26.09.2018 г., за чието създаване ищцата в качеството й на съизобретател  има принос от 56%, дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 26.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 548,00 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., в това число  относно присъждане на възнаграждение за служебно изобретение с наименоваине „Фармацевтичен състав на лекарствена форма с троксерутин и метод за получаването му“, защитено с национален патент № BG 65634, със срок на закрила до 30.05.2022 г., за чието създаване ищцата има принос от 32%.

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на В.П.Д.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 166,98 лв., представляваща законна лихва за забава върху главното вземане в размер на 548,00 лв. за възнаграждение по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ относно относно служебен полезен модел регистриран под  № BG 1161, дължима за периода от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 166,98 лв. до пълния предявен размер от 9 141,66 лв.

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на В.П.Д.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ сумата в размер на 1 296,00 лв., ведно със законната лихва върху така присъденото главно вземане за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2020 г. до момента на окончателното му изплащане - представляваща възнаграждение за служебно изобретение с наименование „Лекарствена форма на силденафил“, защитено с национален патент № BG 66010, със срок на закрила до 07.07.2016 г., за чието създаване ищцата в качеството и на съизобретател има принос от 45% и е дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 07.07.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1 296,00 лв. до пълния му предявен размер от 3 000,00 лв.

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на В.П.Д.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 394,92 лв., представляваща законна лихва за забава върху главното вземане в размер на 1 296 лв. за възнаграждение по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ относно национален патент № BG 65634, дължима за периода от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 394,92 лв. до пълния му предявен размер от 914,16 лв.

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на В.П.Д.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ сумата в размер на 1 868,00 лв., ведно със законната лихва върху така присъденото главно вземане за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2020 г. до момента на окончателното му изплащане - представляваща възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Фармацевтичен състав, съдържащ силимарин“ с № 1573, със срок на закрила до 22.11.2021 г., за чието създаване ищцата в качеството и на съизобретател има принос от 50%, и е дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1 868,00 лв. до пълния му предявен размер от 4 000,00 лв.

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на В.П.Д.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ сумата в размер на 20 878,00 лв., ведно със законната лихва върху така присъденото главно вземане за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2020 г. до момента на окончателното му изплащане - представляваща възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Състав на лечебен шампоан“ с № 1574, със срок на закрила до 19.12.2021 г., за чието създаване ищцата в качеството й на съизобретател има принос от 25% и е дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 20 878 лв. до пълния му предявен размер от 21 128 лв.

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на В.П.Д.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ сумата в размер на 500,00 лв., ведно със законната лихва върху така присъденото главно вземане за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2020 г. до момента на окончателното му изплащане - представляваща възнаграждение за служебен полезен модел с наименование „Лекарствена форма на пирацетам“, регистриран под № 936, със срок на закрила до 07.04.2016 г., за чието създаване ищцата в качеството й на съизобретател има принос от 44%, и е дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 07.04.2016 г.

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на В.П.Д.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 152,36 лв., представляваща законна лихва за забава върху главното вземане в размер на 500,00 лв. за възнаграждение по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ за служебен полезен модел с наименование „Лекарствена форма на пирацетам“, регистриран под № 936, дължима за периода от 14.08.2017 г. до 14.08.2020 г.

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на адв. К.Г.П. с адрес на упражнявана адвокатска практика – гр. София, ул. „********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2 494,34 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. безплатна адвокатска помощ на ищцата - В.П.Д.-П., ЕГН ********** в пределите на исковото производство развило се пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА В.П.Д.-П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 14 079,25 лв. – съдебни разноски направени в в пределите на исковото производство развило се пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от               1 034,78 лв. –държавна такса и  сумата от 1 446,65 лв. – направени съдебни разноски, за които ищцата по делото е освободена от заплащането им по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.       

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

          СЪДИЯ: