№ 208
гр. Велико Търново , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ в публично заседание
на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20204110201863 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба
на ***, в качеството му на управител и законен представител на "*" **** гр. *** чрез адв. А.
от ВТАК против НП № 2020-1739-08-023/19.11.2020 г. на Началник РУ- *** в ОД МВР -
***, с което за нарушение по чл. *** *** на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е наложено
административнонаказание "имуществена санкция" в размер на 3 000 лева. Претендира се
неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност - подробно изложени. В съдебно
заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа изцяло жалбата си и
претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Началника на РУ ***,
който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно. Претендира и
разноски за страната.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна съвкупност, намира за установено от фактическа страна, следното:
С НП № 2020-1739-08-023/19.11.2020 г. на Началник на РУ - *** на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева за това, че на 26.03.2020 г. същото извършило транспортиране на огнестрелни
оръжия и боеприпаси, негова собственост, от ул. ** ** ** до ул. ** ** ** в гр. ***, без да е
1
осигурена въоръжена охрана в нарушение на чл. *** ***. Позовават се на Постановлението
на *** за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ-** * г. по описа на РУ
*** в ОД МВР - *** и дадени указания в същото. Изложили също, че след извършена
проверка и анализ на събрани допълнителни писмени доказателства наказващият орган
приел, че е осъществено цитираното по-горе нарушение от ЗОБВВПИ. Отразили и мотиви за
неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Наказателното постановление е връчено на представляващия жалбоподателя на
25.11.2020 г. и е обжалвано в законоустановения срок /входирана жалба при въззивника на
02.12.2020 г./.
Съгласно приетата по делото Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи, НП е издадено от компетентен орган, съобразно т. 1.11 от същата.
По делото като доказателства са приети материалите по ДП № ЗМ-** * г. по описа на
РУ ***, пр. пр. *** ** ***, ведно с постановление от ** ** ** г. за прекратяване на
наказателното производство; Постановление от 16.10.2020 г. на ***, с което изцяло е
потвърдено Постановлението от **** *** ** за прекратяване на наказателното
производство; становище от 16.11.2020 г. на Началник сектор "ОП" в ОД МВР - *** гл.
инсп. ******* и Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. В
хода на съдебното следствие са изслушани и свидетелските показания на *** П..
Досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 337, ал. 1 от НК, а
именно, че 26.03.2020 г. от гр. *** до гр. *** са били транспортирани, огнестрелни оръжия и
боеприпаси, без разрешение, издадено от надлежния орган на власт, когато такова се
изисква. Със същото Постановление, наказателното производство по ДП е прекратено на
основание чл. 199 и чл. 242, ал. 1, пр. 1, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК
вр. чл. 9, ал. 2 от НК.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
напълно основателна.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, което означава, че следва да провери
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон.
При извършване на посочената проверка, съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице
2
и имащи за последица цялостната отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Напълно основателно е възражението на жалбоподателя, че НП е незаконосъобразно
поради това, че е издадено в нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Административно
наказателното производство е инициирано директно със съставянето на НП, без съставяне
на АУАН. Позовавайки се на чл. 215, ал. 3 от ЗОБВВПИ, административно наказващият
орган е издал НП при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, възприемайки частично мотивите
на прокурорското постановление, с което съответното производство е прекратено, а
материалите изпратени за произнасяне по въпросите относно ангажиране или не на
административно наказателна отговорност.
Наказателното постановление е издадено на основание Постановление от **** ***
**, за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ-** * г., като относно
фактическите констатации относими към деянието препраща към него.
По преписката няма данни да е извършено привличане на представляващия
дружеството-жалбоподател в качеството на обвиняем, а видно и от приетото Постановление
от 16.08.2020 г. на прокурора, същият не бил конституиран в това качество.
В Постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е
приел от фактическа страна, че * е осъществил престъпния състав по чл. 337, ал. 1 от НК
дотолкова, доколкото на инкриминираната дата и място - 26.03.2020 г. в гр. ***, е
транспортирал огнестрелни оръжия и боеприпаси, без разрешение, издадено от надлежния
орган на власт, когато такова се изисква. Прието е също, че участието на жалбоподателя е
безспорно доказано и престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. В
заключение достигнал до извод, че дори извършеното да осъществява формално състава на
престъпление по чл. 337, ал. 1 от НК, то поради своята малозначителност - обусловена от
неговата твърде ниска степен на обществена опасност, незначителна степен на засягане на
обществените отношения, то същото не съставлява престъпление /не е престъпно/.
Освен това, наблюдаващият прокурор, е счел за необходимо да отбележи, че
извършеното покрива от обективна страна признаците на състав на административно
нарушение, посочен в разпоредбата на чл. ****, ал. 1 от ЗОБВВПИ. По изложените мотиви
прекратил и изпратил на административно наказващият орган, който след анализ на
установените факти, да се произнесе по евентуално ангажиране на отговорността по този
текст от Закона - за наличието или не на осъществено административно нарушение.
С атакуваното НП обаче, е санкционирано дружеството-жалбоподател за нарушение
по чл. *** ***. Този състав изисква транспортирането на оръжия и боеприпаси да се
извършва само с въоръжена охрана.
Разпоредбата на чл. ****, ал. 1 от ЗОБВВПИ, от обективна страна, очертава тази
дейност по транспортирането - транспортирането на взривни вещества, огнестрелни оръжия,
3
боеприпаси и пиротехнически изделия на територията на Република България, без
доставката да е придружена от копие на издаденото разрешение или транспортирането да е
извършено без заявление до съответното поделение на МВР, съдържащо данни за
количеството и вида на транспортираните вещи, както такива за маршрута, вида на
транспортното средство и прочее. В този смисъл разпоредбата на чл. ****, ал. 1 ЗОБВВПИ
не предвижда санкция за транспортирането на оръжие или боеприпаси, извършено без
необходимата /въоръжена/ охрана. От доказателствената маса, събрана в хода на ДП, се
установява, че въобще липсват такива констатации, съответни правни анализи относно този
факт - дали транспортирането е било извършено с или без охрана. Такива факти въобще не
са били предмет на изследване, респективно не са събирани и доказателства в тази насока.
Видно от мотивната част на обжалваното НП, събраните доказателства, в хода на съдебното
следствие, информацията в тази насока е била събрана допълнително, а именно чрез
изисканото становище рег. № **** *** *** г., което очевидно е съставено след датата на
издаване на Постановлението на *** от ** ** ** г. по пр. пр. № *** ** ***.
От описаните фактически констатации в Постановлението на прокурора и
направените правни изводи е видно, че същият е приел, че от обективна страна физическото
лице * е осъществило признаците на престъпния състав на чл. 337, ал. 1 от НК, но поради
това, че деянието дори и формално да осъществява признаците на соченото престъпление,
то поради своята малозначителност - не представлява престъпление.
С НП обаче е ангажира отговорността на дружеството-жалбоподател - „*" **** - друг
правен субект и за различни фактически констатации.
В този смисъл, като е възприел коренно различни фактически
констатации/обстановка, въз основа на които е достигнал до различни правни изводи
относно - авторството на деянието, фактите и обстоятелства, при които е извършено и
доказателствата, които го подкрепят, съответно законните разпоредби, които са били
нарушени и то след събиране на допълнителни доказателства и е пристъпил незабавно към
съставяне на НП, без да състави АУАН, с който да инициира административно
наказателното производство и то срещу друг правен субект и за коренно различни
фактически констатации, наказващият орган в значителна степен е засегнал правото на
защита на наказаното лице. Нарушението е от категорията на съществените, тъй като със
съставянето на НП, наказващият орган за първи път въвежда обвинителната си теза, и то
спрямо различен/субект, подлежащ на административнонаказателна отговорност.
Последният е ангажирал отговорността на дружеството-жалбоподател, което е било лишено
от правото да научи в какво конкретно нарушение е обвинено и за какви фактически
констатации, съответно да организира защитата си. Това в значителна степен опорочава
административно наказателното производство, което обуславя отмяната на НП като
незаконосъобразно и без съдът да се произнася по същество на спора.
Отразените в Постановлението от **** *** ** за прекратяване на наказателното
4
производство фактически констатации и правни изводи, не могат да бъдат обвързващи за
наказващия орган, относно отговорността на юридическото лице. След проведеното
допълнително разследване, наказващият орган в хода на административнонаказателното
производство е следвало с допустимите средства да установи има ли извършено нарушение
и кой е неговият автор, като състави АУАН /и да положи началото на
административнонаказателното производство срещу юридическото лице/.
Принципно положение е, че когато в хода на наказателното производство се
установят признаци на административно нарушение извършено от обвиняемия, да се
прекрати наказателното производство и се изпрати на административнонаказващия орган за
налагане на административно наказание. В този случай би било налице изключение от
общото правило и налице основание за приложение на това изключение - чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, когато не следва да се съставя АУАН и ролята на такъв би изпълнявало
Постановлението на прокурора. В този смисъл ще бъде налице трансформация от
наказателно в административнонаказателно производство, в което вече могат да се
използват събраните в хода на наказателното производство доказателства, но само спрямо
субекта на преследване.
В настоящият казус обаче, не е съставен АУАН, който да инициира ново
административнонаказателно производство, поради липса на основание да се счита за
продължаващо действието по преобразуване от наказателно в административнонаказателно
производство.
Съдът споделя възраженията, изложени в жалбата, относно това, че АУАН има три
основни функции - установитетна /констативна/, обвинителна и сезираща. Установителната,
която се отнася до фактите, които от обективна страна осъществяват състава на съответното
административно нарушение и втората - обвинителната, която конкретизира лицето, към
което е насочена претенцията за извършено от него нарушение.
Принципно при установяване в хода на наказателното производство на признаците
на едно или друго административно нарушение, в частност по чл. **** от ЗОБВВПИ и
ползвайки се от установителната функция на Постановлението на ***, относно фактите и
обстоятелствата, свързани с транспортирането на оръжия и боеприпаси без разрешително
или копие от издаденото разрешително, наказващият орган е могъл да състави директно НП
срещу физическото лице именно, позовавайки се на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Като е посочил обаче други факти и обстоятелства /различни от установените в
Постановлението/, запълващи от обективна страна състава на съвсем различна разпоредба -
чл. *** ***, изискваща транспортирането да се извършва с въоръжена охрана и без да
съставил АУАН, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
процесуалните правила, което нарушение от кръга на съществените и не може да бъде
санирано по реда на настоящото производство.
Следва да се сподели, че административно-наказателното производство започва при
5
условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като посочените функции се възлагат на съответния акт,
в конкретния казус /на Постановлението за прекратяване на ДП/. За да бъде същото
надлежен акт по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, следва да удостоверява фактите,
запълващи хипотезата на административното нарушение, за което съответно е издадено и
самото НП и не на последно място - следва по несъмнен начин да сочи субекта, чиято
отговорност е ангажирана с атакуваното НП.
В настоящия казус, не са били налице основанията по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
Постановлението на *** от ** ** ** г. не може да замести издаването на АУАН във връзка с
вмененото нарушение по чл. ****** на жалбоподателя, тъй като установителната функция
на Постановлението се разпростира по отношение на съвсем различни фактически
констатации /факти и обстоятелства, свързани с транспортирането на оръжия и боеприпаси
без разрешително или без копие от издаденото разрешително/. Същите обаче не запълват от
обективна страна хипотезата на чл. ******, изискващо транспортирането да се извършва с
въоръжена охрана. Установените фактически констатации и правни изводи отразени в
Постановлението на *** се разпростират по отношение на физическото лице, а с
атакуваното НП е ангажирана отговорността на дружеството- жалбоподател, което вече бе
споделено по-горе в мотивите на съда.
Казано иначе Постановлението на *** разглежда и обосновава въпроса за наличието
на конкретно посочено едно административно нарушение /извършено от физическо лице/, а
с НП е вменено извършването на друго нарушение и то против различен субект, а именно
юридическо лице. В този смисъл НП е издадено в нарушение на процесуалните правила по
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Това от своя страна е самостоятелно и достатъчно основание за
отмяната на НП, без съда да се произнася по същество на делото.
Изложеното обуславя цялостната отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.
При този изход на делото и с оглед искането за присъждане на разноски, съдът
намира, че такива не следва да бъдат присъждани, поради липсата на доказателства за
тяхното реализиране.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 2020-1739-08-023/19.11.2020 г. на Началник РУ *** в ОД МВР - ***, с
което на "*" **** гр. *** за нарушение по чл. *** *** и на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е
наложено административнонаказание "имуществена санкция" в размер на 3 000 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Вeлико Търново.
6
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7